№ 49591
гр. София, 02.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110132977 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ищеца ********, ЕГН **********,
с постоянен адрес ************, чрез ***********, с Булстат *********, със съдебен
адрес и адрес: **********, действащо чрез управителя *********, срещу **********,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление **********, представлявано
от изпълнителните директиро **********, установителен иск за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № ******** от ***** поради
противоречие със закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът ********** е предявил насрещен иск
срещу ********, предявен при условията на евентуалност ако бъде уважен главния иск
за прогласяване нищожността на договора за кредит, за осъждането й да му заплати
сумата от 1707,67 лв., представляваща непогасена част от главница по Договор за
потребителски кредит № ******** от *****
Ответникът по главния иск и ищецът по насрещния иск ********** е релевирал
възражение за прихващане на вземанията на ищеца по главния иск за разноски за
производството с неговото вземане, предмет на насрещния иск, което възражение не
следва да се приеме, тъй като същото е недопустимо, предвид обстоятелството, че
вземането за разноски възниква с постановяване на решението, същото не е
установено по размер към момента на извършване на изявлението за прихващане и в
този смисъл прихващане с бъдещо вземане се явява недопустимо.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът намира, че не е необходима, доколкото фактите, които се цели
да се установят посредством заключението не са спорни между страните.
Следва да се отхвърли искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК ответникът да
бъде задължен да представи платежен документ за усвояване на главницата, доколкото
фактът на усвояване не е спорен между страните.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ответника **********
насрещен осъдителен иск, предявен при условията на положителна евентуалност,
срещу ищцата ********, за заплащане на сумата от 1707,67 лв., представляваща
непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит № ******** от *****
НЕ ПРИЕМА възражение за прихващане на ответника по главния иск и ищец
по насрещния иск ********** между неговото вземане, което е предмет на насрещния
иск и това на ищеца по главния иск ******** за разноски по делото.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.01.2026 г. от 14,40 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
***** между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******** от
*****, при следните условия: сума по кредита – 10 000 лв., годишен лихвен процент
41,15 %, ГПР 49,02 %, обща дължима сума по кредита 35515,38 лв. и срок на за
връщане на кредита до 15.03.2029 г. Твърди, че в договора било предвидено, че с
усвояването на кредита, кредитополучателят дължи застрахователни премии в общ
размер на 4979,38 лв., от които 599,42 лева по застраховка BANK ПАКЕТ 3 сметка и
4379,96 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА. Поддържа, че след
включване на общата застрахователна премия към главницата по заема, общият размер
на кредита става 14979,38 лв. и върху тази сума се начислява възнаградителната лихва
от 41 %, а не както е предвидено върху усвоената главница от 10000 лв. Оспорва
договора за заем като недействителен, тъй като противоречи на императивни законови
норми на ЗПК. В този смисъл излага, че в посочения в договора размер на ГПР не е
включено задължението на кредитополучателя за застрахователна премия, поради
което следва да се приеме, че липсва посочване на действителния размер на ГПК,
което влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Излага, че ако
стойността на застрахователните премии се включи при изчислението на ГПР,
размерът му ще надхвърли допустимия законов размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че посочването в договора на ГПР, който е под размера на действителния
такъв, трябва да се окачестви като заблуждаваща практика по смисъла на Директива
2005/29 на ЕС. Моли съда да уважи предявения иск за пригласяване нищожността на
договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Оспорва
договорът да е недействителен на соченото от ищеца основание. Не оспорва, че при
изчислението на ГПР и посочен в договора размер – 49,02 % не е включен размерът на
2
застрахователните премии, като излага, че при включването на дължимата
застрахователна премия ГПР би бил с размер 92,37 %. Счита обаче, че разходите за
застрахователна премия не следва да се включват при изчисляването на ГПР, тъй като
премията не представлява задължителен разход по кредита, доколкото сключването на
застрахователен договор не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя,
за да получи желания кредит. Изложени са подробни съображения, че е сключен
действителен застрахователен договор, отговарящ на изискването да форма, визирано
н чл. 344 и сл. от КЗ. Поддържа, че ищецът е подал декларация, в която е заявил, че се
интересува от застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития,
свързани с неговия живот, здраве и работоспособност, поради което счита, че е приел
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. В тази
смисъл счита, че застраховката е сключена доброволно, следователно не е била
условие за сключване на договора. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът ********** е предявил при условията
на евентуалност – ако бъде уважен главния иск, насрещен иск срещу ищцата ********.
В насрещната искова молба ********** поддържа, че на ***** е сключил с ********
Договор за потребителски кредит № ******** от *****, по силата на който й е
предоставил сумата от 10000 лв., при годишен лихвен процент от 41,15 % и годишен
процент на разходите от 49,02 %, който следвало ,да бъде погасен за срок от 60 месеца,
съгласно инкорпориран в договора погасителен план, 59 от които в размер на 591,94
лв. и една последва в размер на 590,92 лв. и общ размер на плащанията 35515,38 лв.
Твърди се, че кредитополучателят е направил погашения по кредита в общ размер на
8292,33 лв. При тези твърдения поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК при прогласяване на
договора за кредит за нищожен, кредитополучателят дължи връщане на чистата
стойност на кредита – непогасената главница, която в случая и предвид извършените
плащания е в размер на 1707,67 лв. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ********,
която оспорва иска при доводи, че не са налице предпоставките за приемане за
разглеждане в настоящото производство на насрещния иск. Не оспорва, че между
страните е сключен процесния договор за кредит с посочените от ищеца по насрещния
иск параметри. Оспорва иска с доводи, че изискуемостта на вземането за главница не е
настъпила, съгласно действащия погасителен план. Моли за прекратяване на
производството. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са установителен иск от ******** срещу ********** за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № ******** от ***** с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
евентуално съединен с главния иск – при неговото уважаване, насрещен осъдителен
иск, предявен от ********** срещу ********, с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл.
9 ЗПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******** от ***** със
соченото от ищеца съдържание, в това число и че във връзка с договора потербителят
е сключил застрахователен договор с общо дължима застрахователна премия в размер
на 4979,38 лв., която не е включена в посочения в договора ГПР от 49,02%; че за
3
погасяване на задълженията по договора са постъпили плащания от страна на
кредитополучателя в общ размер на 8292,33 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца ********, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да докаже сключването на
посочените в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и
обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на соченото
основание.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск **********, че по иска с правно
основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 9 ЗПК следва да докаже, че между страните е сключен
договор за кредит, въз основа на който е предоставена главница в размер на 10000 лв.
В тежест на ответника по насрещния иск ******** и при доказване на горните
факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
4
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5