М О Т И В И
Към решение по НАХД № 168/2017 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия С.С.Т. е внесено предложение от Р.п.К.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.191 ал.2 от НК, за
това, че от месец август 2015 г. до 22.02.2017 г. в с. Р., обл.
П., като пълнолетно лице е улеснил чрез предоставяне на помещение за живеене,
храна и пари непълнолетния С.С.Т., ЕГН ********** и Е.И.Р., ЕГН **********-
лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, да заживеят съпружески без
да са сключили граждански брак.
Р.п.К. представлявана от прокурора Свилен Братоев счита вината на
подсъдимия за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като му бъде наложено
административно наказание в минималния размер.
Обвиняемият Т., лично, се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да му наложи минимално
административно наказание.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП Карлово и след преценка на доказателства, събрани по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият
С.С.Т., ЕГН ********** е роден
на *** ***. ****. Живущ
***. ***. С присъда по
НОХД № 230/2002 г. на Районен съд гр. Карлово, влязла в сила на 10.10.2002 г.,
за престъпление по чл.197 ал.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, като му е била наложена
глоба в размер на 100 лв. Същият е реабилитиран по право, считано от 21.03.2007
г., видно от извършеното отбелязване в справката за съдимост.
Свидетелката
Е.Р. била родена на *** г. и към месец август 2015 г. не
била навършила 16- годишна възраст. Същата живеела в с. Р., обл. П., където
учила в училището там. В с. Р. Р. се
запознала със С.С.Т., ЕГН: **********- псин на обвиняемия С.Т., който към месец август 2015 г. нямал навършени 18
години. Е.Р. и С.Т. били
гаджета от 2-3 години, но от месец август 2015 г. решили да
заживеят заедно, като мъж и жена. Тъй като знаели, че техните родители няма да се
съгласят, те решили да избягат от домовете си. Така и направили, като се скрили
в дома на техен познат в с. Р., където останали 2-3 дни, за да не ги намерят
родителите им. Два- три дни след този период (първата десетдневка на месец август
2015 г.) С.Т. се обадил на
баща си- обв. Т. и той се срещнал със сина си и Е.Р.. На тази
среща С.Т. разбрал от момчето и момичето, че те не искат да се разделят, защото
ще се самоубият, ако не живеят заедно. Принуден от обстоятелствата и решението
на сина си и Р., обв. Т. ***. Така от месец август
2015г. непълнолетния си син С. Т. и момичето Е.Р., която тогава още не била навършила 16
години заживели съпружески. Обв. Т. знаел, че Е.Р. и синът му С.Т.правят
редовно секс, въпреки че момичето няма навършени 16 години, а синът му още не
бил навършил 18 години, но не могъл да им противодейства, защото разбрал, че двамата
са категорични в намеренията си да живеят заедно съпружески. Тогава той им
осигурил отделна стая в къщата, където живели в с. Р., и тъй като младите
нямали доходи, защото не работят, започнал да им осигурява храна и пари, с
които да посрещат нуждите си. Непълнолетната Е.Р. забременяла. От извършеният и
преглед на 09.08.2016 г. в Гинекологично отделение при МБАЛ „Д-р К. П.“ гр. К. била с установена бременност в 6- ти месец.
От изготвеното
заключение на назначената по делото съдебно-психиатричната експертиза било
установено, че Е.Р., въпреки непълнолетието си, може да участва в наказателното
производство като свидетел и да отговаря на въпроси, които се отнасят до
разследването.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на обвиняемия Т., показанията на свидетелите С.
Т., Е.Р., А.Т. и
Ф.А., както и приобщените писмени доказателства- социален
доклад, сигнал от ДСП К., справка АИС- БДС, справка за съдимост,
характеристична справка. Събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по
делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност водят до единствения,
категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.2 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите. Субект на престъплението е
всяко наказателно отговорно лице.
От обективна страна с действията си обвиняемият е
осъществил признаците на престъпния състав на чл.191 ал.2 от НК, тъй като е
знаел възрастта, както на сина си, така и на св. Е.Р., които са били
непълнолетни, като Р.не е била навършила 16- годишна възраст. Въпреки това
обаче е улеснил заживяването им на семейни начала, като им предоставил стая в
дома си, в която двамата да заживеят съпружески, както и помагал по всякакъв
друг начин, така както всеки родител би направил.
От субективна страна обвиняемият е действал при
наличието на пряк умисъл. Знаел е, че сина му и св. Р.са непълнолетни и свидетелката
не е навършила 16-годишнеа възраст, но умишлено е улеснил двамата да заживеят
съпружески, като за целта им предоставил стая в дома си, където да живеят и
средства за издръжка. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните последици, на е искал и целял тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия Т. за извършеното от него, съдът взе
предвид, предвиденото наказание за престъплението по чл.191 ал.2 от НК е
лишаване от свобода до две години или с пробация. Обвиняемият е неосъждан-
реабилитиран, към момента не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78 А от НК и от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. Съдът, като взе предвид изброените по- горе обстоятелства
намира, че по отношение подсъдимият Т. са налице всички императивни изисквания
на чл.78 А от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание- глоба.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК
престъпление, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца, който
има добри характеристични данни и при извършване на престъплението е мотивиран
от културата на етноса, към който принадлежи, както и от обстоятелството, че е
родител на св. С. Т. и като такъв е осъществил родителски грижи по отношение на
детето си. Тези обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи
отговорността на подсъдимия, които предпоставят определяне на наказание в
минималния, предвиден от закона размер, а именно глоба от 1000 лв. С така
определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите
на наказание, като преди всичко ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно по отношение на подсъдимия, и същевременно ще се въздейства
възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове на
обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.