Решение по дело №16451/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3678
Дата: 12 август 2024 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20231110216451
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3678
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А. Ф. П.
при участието на секретаря Б. П. Т.
като разгледа докладваното от А. Ф. П. Административно наказателно дело
№ 20231110216451 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Сити
кеш" ООД срещу НП № 003716 от 18.09.2023 г., издадено от и. д. директор на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“ към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 5,
ал. 8 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От страна на
жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни
твърдения за липса на осъществено административно нарушение, евентуално – за
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, срещу които доводи възразява (с конкретни
аргументи) административно-наказващият орган, претендирайки потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали, т. е. приобщените такива към доказателствената
съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
(ангажирането на гласни доказателствени материали, включително посредством разпит на
лицето, съставило АУАН, както и на свидетелите по него, по аргумент от чл. 14, ал. 2 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на
обективната истина от предмета на доказване по делото, в това число от гледна точка на
правата на нарушителя по смисъла на ЗАНН съгласно чл. 6 от КЗПЧОС), се установява
напълно еднозначно (безпротиворечиво и без каквито и да било логически обосновани
доводи за съмнение) - освен писменото (с подписани заповеди) оправомощаване на
актосъставителя и на наказващия орган от страна на председателя на КЗП, в това число
заместващото го длъжностно лице, съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП от
1
съответния вид – още фактическата обстановка по НП, към която съдът препраща (което не
означава, че съдът сам не установява и не излага фактическа обстановка, като подобен
подход при формулиране на мотивите към въззивното решение по НПК е обсъден и одобрен
в практиката на ВКС, с мотивите на която върховна съдебна инстанция по въпроса се
солидаризира и настоящият съдебен състав) и с която страните са запознати.
При това положение материалният закон е приложен напълно правилно. Релевантни в
случая са евентуалните общи условия относно договорите, попадащи в обхвата на ЗПК.
Това, че такива изобщо са липсвали в договорите по ЗПК, сключвани от въззивника към
процесната дата, не освобождава кредитора от задължението му по чл. 5, ал. 8 от ЗПК, която
разпоредба изисква поставяне на достъпна информация в писмена форма относно общите
условия, тарифите и реда, при които кредиторът предоставя потребителски кредити, т. е.
разпоредбата - на първо място - не касае единствено общите условия (и не само във връзка с
тях е потърсена отговорността в случая) и – на второ място – същата разпоредба не изисква
поставяне на самите общи условия, а на информация относно тях, т. е. липсата изобщо на
общи условия за съответния вид договори за кредит не означава, че в такъв случай по силата
и при условията на чл. 5, ал. 8 от ЗПК кредиторът не е следвало да посочи именно факта на
тази липса (улеснявайки по този начин ориентацията на потребителя). Наличието на
съответната информация в Интернет е ирелевантно за спазването на изискванията по чл. 5,
ал. 8 от ЗПК. Процесното административно нарушение определено не се отличава по такъв
начин от обикновените случаи на неизпълнение на задължение към държавата от съответния
вид, че да е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (съобрази пар. 1, ал. 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН!); по аргумент от чл. 10 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН застрашаването (без да
е настъпило реално увреждане) на съответните обществени отношения е напълно
достатъчно, за да е налице обществена опасност, респективно хипотеза по чл. 83 от ЗАНН,
при която е налице законово основание за санкциониране. Следва да се посочи още, че при
всяко положение липсват каквито и да било нарушения на процесуалните правила, които да
не попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, респективно които да се явяват
съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 и чл. 63, ал. 3, т.
2 от ЗАНН.
Изобщо при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП,
предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
постановлението следва да бъде потвърдено. При този изход от делото правно основание за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя липсва, а в полза на КЗП (съобразявайки
и действителния смисъл на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, който определено /иначе
би се касаело за отчасти лишен от логика текст/ е свързан и с възможност за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, когато представителството е осъществявано по отношение
на самия орган, издал акта по чл. 58д от ЗАНН) следва да се присъди минимално (с оглед
липсата на съществена фактическа или правна сложност на делото) като размер
юрисконсултско възнаграждение (наказващият орган е представляван и от юрисконсулт,
депозирал писмено становище /т. е. възражение по смисъла на НПК/ срещу жалбата)
2
съобразно рамката по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (съобрази чл.
63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом!).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 003716 от 18.09.2023 г., издадено от и. д. директор на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“ към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП.
Отхвърля искането на горепосоченото дружество-жалбоподател за присъждане на разноски
по делото.
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на КЗП сумата от 80 лева –
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3