О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 600 08. 07. 2019г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд
на 08. 07. 2019г.,
в закрито съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове :
Рени Ковачка
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от
съдия Величков въззивно частно гражданско дело № 415 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Предмет на същото е
частна жалба с рег. № 1895 / 19. 04. 2019г. на Районен съд Радомир, подадена от адвокат А.К., в качеството му на
пълномощник на И.Й.И., срещу определение
№ 197 / 20. 03. 2019г. по гр. д. № 1120 / 2019г., по описа на Радомирския
районен съд, с което производството по делото е прекратено по предявения иск от
И.Й.И., чрез пълномощинника му адвокат А.К., против Върховен Административен
съд, за осъждане на Върховния административен съд да заплати на И.Й.И. сумата в
размер на 6300лв., представляваща имуществени вреди и пропуснатите ползи от
лишеността му от ползване на тези имоти, ведно със законната лихва, считано от
момента на непозволеното увреждане.
Насрещната страна -
Върховен административен съд не е изразил становище по частната жалба
Пернишкият окръжен
съд намира, че частната жалба е подадена в срок. Съобщението за постановеното
определение е връчено на 12. 04. 2019г., а частната жалба е подадена в законовоустановения 7 дневен срок - на 19. 04. 2019г., като по
нея е внесена дължимата се държавна такса. Същата е срещу прекратително определение
на Радомирския районен съд. Подадена е от активнолегитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването. Следователно частната жалба е редовна и
процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
За да постанови
процесното определение, Радомирският районен съд е приел, че с решение от 21.
юни 2011г. на Европейския съд по правата на човека, постановено по делото И. срещу България, жалба № 33681/2005г.,
на И.Й.И. са му били присъдени 2000 евро,
материални вреди, заради невъзможността да използва имотите след 1992г.,
предмет на решението на Пернишкия окръжен съд от 05. 07. 2004г., като по гр. д.
№ 1120 / 2019г. се претендират отново такива имуществени вреди.
Радомирският
районен съд е приел, че с определянето и отсъждането на материални вреди,
основани единствено на факта, че жалбоподателят не е могъл да се възползва от гаранциите по чл.6, § 1 от
Конвенцията, и приемането от ЕСПЧ, че ищецът е претърпял загуба на реални
възможности, като му е присъдил обезщетение в размер на 2000 евро,
отговорността на държавата, ангажирането на която се претендира с предявения в
настоящето съдебно производство иск по чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.7 от Конституцията на Република България, е реализирана и повторно присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за същата вреда и на същите фактически
основания, е недопустимо.
Радомирският
районен съд е посочил, че решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл.34
от Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е
жертва на нарушение от страна на някоя държава – страна по Конвенцията, на
права прогласени в Конвенцията или протоколите по нея, когато станат
окончателни, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение страните по
конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатирано и
признато нарушение на гарантирано от Конвенцията право и са задължителни за
изпълнение от държавата, която е страна по делото. Съдът е посочил, че
формираната сила на пресъдено нещо и задължителния характер на решението на
ЕСПЧ, при идентичност на фактите, от които черпи основание исковата претенция
по чл. 49 от ЗЗД и чл.7 от Конституцията на Република България (от гледна точка на незаконосъобразен съдебен акт, вида и
характера на вредите и причинно – следствена връзка между претърпените вреди и
административната дейност), изключва възможността да бъде преразглеждан
и пререшаван спора. Посочил е, че наличието на пресъдено нещо е отрицателна
процесуална предпоставка за предявяване на иск и съобразно разпоредбата на чл.
299, ал.1 от ГПК вр. с чл. 297 от ГПК, забраняваща пререшаването му, поради
което предявеният иск е недопустим и производството по делото като недопустимо,
следва да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК.
В частната жалба се
излагат доводи, че с решението на ЕСПЧ не е
присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди, а освен това изрично в
него е отбелязано защо не го присъжда – тъй като по реда на отмяната и
преразглеждане на делото той би могъл получи изгубеното благо, което обаче не
се е случило, видно от съдържанието на писмо изх. № 766 / 06. 11. 2013г. на ОС
„Земеделие“ – Радомир и по този начин една след 06. 11. 2013г. е възникнало
правото на обезщетение на ищеца за имоти от които е бил лишен. Другите доводи в
частната жалба са за наличието допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, като Радомирският районен съд е обсъждал въпроси по съществото на
правния спор на фазата на допустимостта, без участие на страните и без да
изслуша тяхното становище. Последният довод в частната жалба е, че с процесния
иск се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди от лишаването
на ищеца от собственост, а не от лишаването му от ползването на собствеността,
като първоинстанционният съд не е направил разлика между тези две понятия.
Настоящият съдебен
състав на Пернишкия окръжен съд, преценявайки доводите в частната жалба и
материалите по делото намира следното :
В раздел IV, т.4.2 от исковата молба е посочено – в случай, че
отхвърлите първия иск /ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС/, моля да ми
присъдите обезщетение в размер на равностойността на процесните имоти, като
осъдите …..и шестия ответник /Върховен административен съд/ да ми я заплатят,
ведно със законната лихва от момента на непозволеното увреждане и пропуснатите
ползи от лишеността ми от ползването на тези имоти /л.5 от първоинстанционното
производство/.
В т.6.3. от молба с
рег. № 492 / 17. 01. 2018г. на Радомирския районен съд, ищецът е посочил
„Твърдя, че ВАС е пасивно легитимиран по предявените искове, тъй като с решение
№ 1953 / 02. 03. 2005г. по административно д. № 9705/2004г. на ВАС, трето
отделение, е отменил неправомерно решение на ПОС, с което ищецът е придобил
правото на собственост върху процесните имоти. Незаконосъобразността на
посоченото решение на ВАС е установена в производство по отмяна по чл. 239 от АПК с решение № 9064 / 25. 06. 2012г. по адм. д. № 2907/2012г. на ВАС,
петчленен състав“ /л.30 от първоинстанционното производство/.
В т.5 от молба №
1534 / 14. 03. 2018г. на Радомирския районен съд, ищецът е посочил, че
претендира този иск за сума в общ размер на 6500лв., като в т.6 от същата молба
е посочил, че претенцията се претендира от всеки един от ответниците поотделно
/л.90 от първоинстанционното производство/.
В т.7.3. от същата
молба № 1534 / 14. 03. 2018г. на Радомирския районен съд, ищецът е посочил, че „Незаконосъобразното действие е отмяната на
решение от 05. 07. 2004г. по адм. д. № 673 / 2002г. на Пернишкия окръжен съд от
състав на Върховния касационен съд, трето отделение, с решение № 1953 / 02. 03.
2005г. по адм. 9705 / 2004г. Последното е било постановено в нарушение на чл.6
§ 1 от Европейската конвенция за правата на човека, поради което е постановено
решение на Европейския съд по правата на човека по делото И. срещу България. В изпълнение на това решение и на основание чл.
239 от АПК с решение № 9064 / 25. 06. 2012г. по адм. д. № 2907 / 2012г. на ВАС,
петчленен състав, е отменил посоченото решение на пето /явно е имал предвид на
трето/ отделение на ВАС“ /л.91 от първоинстанционното дело/.
В т.4 от молба №
2170 / 23. 04. 2018г. на Радомирския районен
съд, ищецът е посочил – „Уточнявам, че претендираната сума е за имуществени
вреди, изразяващи се в паричната равностойност на земята, от собствеността
върху която съм бил лишен…..Уточнявам, че при изчисление на цената съм се
ръководил от пазарните цени на земи със сходни параметри“ /л.100 от първоинстанцонното
производство/.
В последната молба № 2733 / 23. 05. 2018г. на
Радомирския районен съд, ищецът е посочил, че видът на търсените вреди е – имуществени вреди, изразяващи се в паричната
равностойност на имотите, описани в исковата молба и допълнителни уточнителни
молби по делото, от които имоти ищецът е бил лишен вследствие на
незаконосъобразния акт на ответника - Върховен административен съд на
Република България.
Следователно в
процесното исково производство, ищецът претендира присъждане на обезщетение в
размер на 6 300лв. – имуществени вреди, изразяващи се паричната
равностойност на имотите.
Видно от мотивите
на решение от 21. юни 2011г. на Европейския съд по правата на човека,
постановено по делото И. срещу България, жалба № 33681/2005г., на И.Й.И. /§ 66
и § 68/, жалпоподателят И. е претендирал
пред Европейския съд по правата на човека, сумата 31 980 евро имуществени
вреди, включваща обезщетение за пазарната стойност на двата парцела с
размери от 14 888кв.м. и 37 779кв. м., както и включваща
обезщетение, че му е било невъзможно за използва земята през периода след
1992г. /§ 66/. На същия обаче не му
е присъдено обезщетение за пазарната стойност на двата парцела. В тази
насока ЕСПЧ е приел, че най – подходящата форма на обезщетение в случая би била
отмяна на влязлото в сила решение по надлежния ред и преразглеждане на делото в
съответствие с всички изисквания на справедлив процес /§ 70/. ЕС е приел, че
жалбоподателят е претърпял загуба на реални възможности /пропуснати ползи по
българското право/ и му е определил 2 000 евро по това перо /§ 68/. С
оглед изложеното ЕС по правата на човека в диспозитива на решението си е приел,
че държавата – ответник /Република България/ следва да заплати на жалбоподателя
2 000 евро за имуществени вреди /явно за пропуснатите ползи/.
Следователно с
решението на ЕСПЧ са присъдени 2 000 евро само и единствено за
пропуснатите ползи от невъзможността на жалбоподателя И. да използва земята
през периода след 1992г., а след многобройните конкретизиращи молби на ищеца И.,
чрез адвокат К., предмет на исковото производство пред Радомирския Районен съд
е присъждане на обезщетение в размер на 6 300лв. – имуществени вреди,
изразяващи се паричната равностойност на двата имота.
С оглед изложеното
Пернишкият окръжен съд намира, че не е идентичност на присъденото обезщетение с
решението на ЕСПЧ и на исковата претенция пред Радомирския районен съд, т.е. не
е налице отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на процесния иск, поради
което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на
Радомирския районен съд, на същия съдебен състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск.
Съдът намира за
неоснователни оплакванията в частната жалба, че Радомирският районен съд е обсъждал по съществото на спора
доказателства по делото, без присъствието на страните. Районен съд – гр.
Радомир е обсъждал единствено решение от 21. юни 2011г. на Европейския съд по
правата на човека, постановено по делото И. срещу България, жалба №
33681/2005г., на И.Й.И., по реда на чл. 130 от ГПК, за да установи дали е
налице идинтичност на силата на пресъдено нещо по него, с предмета на исковото
производство по делото.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 197 / 20. 03. 2019г. по гр. д. № 1120 /
2019г., по описа на Радомирския районен съд.
Връща делото на
Радомирския районен съд, на същия съдебен състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи
на обжалване.
Председател :
Членове: 1.
2.