Решение по дело №13700/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 01.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на първи ноември хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                 Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

 

 

 

ЙОАЙОА    

като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова ч.гр.дело № 13700 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                

Производството е образувано по жалба вх. № 2277/11.04.2019 г. в регистъра на ЧСИ М.К., подадена от длъжника по изп. д. № 20197880400124 Г.Д.Р., чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Трандев срещу постановен отказ да се прекрати производството и да се намали определеното по изп.д. в полза на взискателя  адвокатско възнаграждение.

 Жалбоподателят поддържа, че съгласно изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20197880400124 той е осъден за заплати сумата от 2000,00 лв. на К.Й.С., а не на взискателя Н.Л.С.. Сочи, че не е бил уведомен по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за сключен между К.С.и Н.С.договор за цесия и същия няма действие спрямо него. Излага, че договорът за цесия не обвързва ЧСИ като трето лице за облигационните отношения. С оглед изложеното е искал прекратяване на изп. дело и евентуално намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, като исканията му са оставени без уважение, за което длъжникът е уведомен със съобщение получено на 26.09.2019 г. В жалбата е посочено, че в случай на отказ да се уважат направените с нея искания, постановен от ЧСИ, същата се адресира до СГС, като се иска прекратяване на изп.дело или евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение.

Взискателят Н.С., чрез адв. Н.е депозирала становище по жалбата, като намира същата за неоснователна и иска оставянето ѝ без уважение. Излага, че сключеният договор за цесия е бил приложен към молбата за образуване на изпълнителното делото и длъжникът е бил уведомен за същата най късно с получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което жалбата е неоснователна. Намира за неоснователна жалбата и в частта, с която се иска намаляване на адвокатското възнаграждение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата. В мотивите се излагат съображения за неоснователността ѝ. По отношение на договора за цесия се сочи, че съгласно съдебната практика по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, уведомяването за цесията е ирелевантно за провежданото срещу длъжника изп. производство, а има значение за точното изпълнение във връзка  със задължението и че твърдението на длъжника, че прехвърлянето на материалното право няма действие по отношение на ЧСИ преди да е уведомен длъжника е невярно. Излага, че разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя са доказано заплатени и  определения размер е близък до минималния  предвиден в чл.10 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

От фактическа страна

По молба от  Н.Л.С. от 19.03.2019 г. е било образувано изпълнително дело № 20197880400124 г. по описа на ЧСИ М.К. срещу  Г.Д.Р. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.02.2019 г. по гр.д. № 56686/2012 г. по описа на СРС, 50 състав, с който Г.Р. е осъден да заплати на К.Й.С.  сумата от 2000 лв. – разноски по делото и 5,00 лв. такса за издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението във връзка с искане да бъдат събрани и сумите за направени от взискателя разноски в  изпълнителното производство.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за цесия от 26.02.2019 г., сключен между К.С.(цедент) и Н.С.(цесионер), по силата на който вземането на К.С.по горецитирания изпълнителен лист е прехвърлено на Н.С..

На 08.04.2019 г. на длъжника Р. (чрез лице от домашните му, задължило се да му я предаде – Пенка Рогева) е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му възлиза на: 2 785,88 лв., от които 2 005,00 лв.- по изпълнителния лист, 400,00 лв. – разноски по изп. дело, 380,88 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 04.04.2019 г.

На 11.04.2019 г. длъжникът е депозирал жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С влязло в сила на 08.07.2019 г. определение по ч.гр.д. № 7301/2019 г. по описа на СГС, IVБ въззивен състав същата е върната на ЧСИ Колев, който да се произнесе по направените с нея искания за прекратяване на изп. производство и намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

С постановление, обективирано в съобщение изх. №8102/29.08.2019 г., получено от длъжника на 26.09.2019 г. ЧСИ е  оставил исканията на длъжника без уважение-  за прекратяване на изп. дело, поради липсата на правно основание за прекратяване, а искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като размерът не е прекомерен и е съобразен с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

При така установените факти съдът намира следното от правна страна.

Подадена жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт. С влязло в сила на 08.07.2019 г. определение по ч.гр.д. № 7301/2019 г. по описа на СГС, IVБ въззивен състав, жалбата е била върната за произнасяне от ЧСИ по направените с нея искания. В жалбата изрично е посочено и е ясна волята на длъжника, в случай на отказ, поставен от ЧСИ, същата да бъде администрирана и решена от компетентния съд. Поради изложеното съдът намира,че жалбата се явява допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

 

Предоставената процесуална възможност на длъжника с  разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК да атакува отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, следва да се разглежда с оглед предвидените в чл. 433 ГПК хипотези за прекратяване на изпълнението, които са изчерпателно уредени. В подадената от жалбоподателя молба за прекратяване на производството не е въведено основание за прекратяване на изпълнителното производство предвидено в чл. 433, ал.1 ГПК.

Изложени са доводи, че Н.С.няма качеството на взискател, тъй като длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от кредитора К.Й.С.  на Н.С., т. е. поддържа се, че не е налице частно правоприемство, настъпило след издаване на изпълнителния лист, поради което Стефанова не е активно легитимирана като взискател, поради което изпълнителното производство следва де се прекрати. Така наведения довод за незаконосъобразно принудително изпълнение по отношение на длъжника и в полза на цесионера-взискател, поради липса на надлежното му уведомяване за извършената цесия по реда на чл. 99 ЗЗД от цедента и кредитор по изпълнителния лист, е неоснователен.

Съгласно чл. 429, ал.1 ГПК частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството се установява с писмени доказателства. Възраженията на длъжника във връзка с чл. 99 ЗЗД и ненадлежното му уведомяване за извършената цесия не са относими към настъпването на частното правоприемство, тъй като уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера и последният става негово носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с постигането на съгласие по същия, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е намирало в същия момент и може да упражни правото си да образува изпълнително производство срещу длъжника. Съобщаването на цесията е предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му. Преди длъжникът да бъде уведомен за договора за цесия същият няма действие по отношение на  него той има право да откаже изпълнение, т. е. изпълнителни действия за събиране на вземането за новия кредитор, като взискател, не могат да бъдат извършвани. Същевременно предвиденото в закона установяване на правоприемството във вземанията с писмени доказателства, сочи, че при твърдяно такова правоприемство съдебният изпълнител преценява налице ли са предпоставките за това, включително дали договорът за цесия е проявил действието си, но проверката е от външна страна и при спор, спорът следва да бъде решен по исков ред, по иск на длъжника, което разрешение се отнася по отношение на всяко възражение за съществуване на предявеното за събиране вземане след издаване на изпълнителния лист. Поради изложеното, жалбата срещу отказа изп. дело да бъде прекратено следва да се остави без уважение, като неоснователна.

 

Относно размера на адвокатското възнаграждение:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.

В настоящото производство е спорно дали на процесуалния представител на взискателя се дължи възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. Съдебният състав намира, че в разглеждания случай няма основание за признаване право на възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като адвокатът на взискателя не е извършил действия по водене на изпълнителното дело. Неговите процесуални действия се изчерпват с подаване на молбата за образуване на делото и молба, в която е посочена банкова сметка ***, като тези действия на процесуалния представител не могат да бъдат определени като активност във водене на изп. дело. С оглед на това дължимо се явява единствено заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200,00 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обосновава присъждане на разноски над минимално предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. размер. С оглед на изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено, а разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя по изпълнителното производство, следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от 400,00 лв. на 200,00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 2277/11.04.2019 г., подадена от длъжника Г.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, отказа обективиран в съобщение с изх. №8102/29.08.2019 г. на ЧСИ М.К., рег. №788 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, постановен по изп. дело № 20197880400124 по възражение на длъжника,  за намаляване на присъдените в полза на взискателя Н.Л.С.,  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на взискателя Н.Л.С., по изп. дело № 20197880400124 по описа на ЧСИ М.К. рег. №788 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд от 400,00 лева на 200,00 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2277/11.04.2019 г., подадена от длъжника Г.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: *** срещу отказ на ЧСИ М.К. рег. №788 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд да прекрати изп. дело № 20197880400124.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

                      

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                        2.