13.12.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково, в
публичното заседание
на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№661 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.76, ал.1 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество.
Образувано е по жалба на Л.Д.К. *** против Решение №РС-310-18-020/20.03.2019г.
на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество. Счита се, че оспореното решение било незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на правилата в административното
производство, противоречало на материалноправните разпоредби и било в
несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че жалбоподателката е общински съветник и в това си качество участвала в
гласуването на Решение №671 по Протокол №34/27.04.2018г. на Общински съвет
Хасково, като ответната страна с оспорения акт приели, че така осъществила
нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ, тъй като била гласувала в свой частен интерес.
Административният орган приел още, че на 14.06.2018г. жалбоподателката била
участвала в подготовката и обсъждането на акт в частен интерес на свързано с
нея лице по смисъла на пар.1,т.15, б.Б от ЗПКОНПИ, което било нарушение на
чл.58 от ЗПКОНПИ. Сочи се, че в решението не било посочено основание за
налагане на глобите по гл.Петнадесета, чл.171-178 от ЗПКОНПИ, което било
съществено процесуално нарушение, като се имало предвид и че в чл.171 от ЗПКОНПИ били посочени три хипотези, а това било съществено процесуално
нарушение. То довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката и
било самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Участието на
жалбоподателката в гласуването на взетите решения на заседание на ОС Хасково,
проведено на 27.04.2018г., с положителен за себе си вот, не обосновавало
наличие на конфликт на интереси. Решението включвало обявяване на конкурса,
обект на конкурса, етапи и условия за провеждане, дата и час на провеждане, и
определяне на състава на комисията, от което не можело да се направи извод за
наличие на частен интерес. Действително тя била определена като секретар на комисията
за провеждане на конкурса и бил определен размер на възнаграждение на членовете
на комисията, но не се целяло незаконно обогатяване и/или получаване на
нематериална облага, тъй като за тази дейност заплащането било регламентирано и
не противоречало на закона. Освен това жалбоподателката като общински съветник
имала право да бъде избирана в състава на комисии, както и била задължена да
присъства на заседанията на ОС и на комисиите и да участва при вземането на
решения. В случая с положителното си гласуване тя била изразила съгласие да
участва в работата на комисията, за което била предложена от кмета на общината,
а въздържането ѝ от гласуване можело да се приравни на несъгласие да
участва, което пък би било нарушение на задължението ѝ на общински
съветник по чл.33, ал.1 от ЗМСМА. В противоречие с целта на закона бил извода
за наличие на материална облага, като не било правилно становището на
административния орган, че отвеждането ѝ като член на комисията в
по-късен момент било ирелевантно. Не било отчетено и че жалбоподателката не
получила определеното ѝ за участие възнаграждение. На 14.06.2018г. при
участие в заседание на комисията за провеждане на конкурс били отворени
пликовете на участниците, като така станали известни имената им, но не били
представени на членовете на комисията декларация за попълване по чл.35, ал.1,
т.1 и 2 от ЗПКОНПИ, което било задължение на кмета на общината. В по-късен
момент, когато осъзнала, че попада в конфликт на интереси, жалбоподателката се
отвела от участие в конкурсната процедура, но вместо ОбС да прекрати
процедурата, то било възложено на кмета да сключи договор. За решението на
комисията по провеждане на конкурса без нейно участие и за последващо решение
на ОС от 29.06.2018г. жалбоподателката не следвало да носи отговорност. Тя била
санкционирана за конфликт на интереси, който можел да бъде предотвратен. Сочи
допълнително в писмени бележки, че следва да се има предвид, че окончателното
решение по избора на управител било взето от ОбС Хасково, като било оставено
без разглеждане възражение срещу конкурсната процедура заради участието на
жалбоподателката в нея; оставено било без разглеждане такова възражение и от
Постоянната комисия по обществен ред и законност при Община Хасково; относно
установения конфликт на интереси във вр. с чл.58 от ЗПКОНПИ се сочи, че не бил
установен съществуващ частен интерес и нямало доказателства жалбоподателката да
е действал в частен интерес, тъй като д-р Я. не бил свързано лице по смисъла на
пар.1, т.15, б.Б от ЗПКОНПИ и участието му не било предпоставка за икономически
зависимости лично между тях двамата. Иска се да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено Решение №РС-310-18-020/20.03.2019г. на КПКОНПИ, както и
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество,
считат, че жалбата е неоснователна и недоказана. Решението било правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на
процесуалните правила. Нарушенията, установени като такива по чл.56 и 58 от ЗПКОНПИ, били формални и се установявали от събраните по преписката
доказателства.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред КПКОНПИ е образувано
след сигнал вх.№С-310/19.07.2018г., в който се сочи, че при провеждане на
конкурс за възлагане на управлението на ЕООД ДКЦ 1-Хасково, по отношение на д-р
Л.К. - секретар на комисията, имало наличие на конфликт на
интереси, а именно: тя била съдружник и управител с М. Я., съпруга на д- Я. Я.,
в АГППМП РЕЯ ООД. В допълнително заявление вх.№9479/06.08.2018г. се сочат
обстоятелства, които според подателя на сигнала потвърждавали наличието на
конфликт на интереси – изявление от публикуван запис на заседание на ОбС на
27.07.2018г. и извършени промени в собствеността на дружество от д-р Я.. Като
доказателства са представени препис от заседание но ОС на 27.04.2018г.,
извлечение от Търговския регистър, Решение №713/29.06.2018г.
След получаване на сигнала Комисията е
изискала и получила от Постоянната комисия по чл.72, ал.2, т.3 от ЗПКОНПИ при
Общински съвет Хасково доказателства за служебното качество на д-р К., както и
цялата документация, свързана с процедурата по провеждане на конкурс за
възлагане на управлението на ЕООД ДКЦ
1-Хасково. От представените клетвен лист
и декларация по чл.12 от ЗПУКИ – отм., се установява служебното качество
на д-р К. – общински съветник /л.40-45 от делото/. Събрани са доказателства и
от МЦ Хипократ 2000 ООД – Хасково, че д-р К. ползва кабинет, собственост на
посоченото дружество, тъй като тя била съдружник и управител в АГППМП РЕЯ
/справка от ТР – л.225/, а ползването се осъществявало по силата на наемен
договор от 04.01.2016г. – л.218-219. Съгласно справките от ТР съдружник и
управител в ООД АГППМП РЕЯ заедно с д-р К. била М. Г. Я.. Я. Я. е бил съдружник
и управител на ООД МЦ Хипократ 2000, считано съответно от 09.06.2010г. и от
05.07.2010г., до вписване на 30.07.2018г. на заличено
обстоятелство, когато е прехвърлил своя дружествен дял на М. Я. Я. на основание
договор от 16.07.2018г.
По делото е представено Решение №671 на
ОбС Хасково, Протокол №34 от заседание, проведено на 27.04.2018г., с което се
обявява конкурс за възлагане на управлението на ЕООД ДКЦ І – Хасково, като са
посочени етапите на провеждане, необходимите документи за участие, определена е
дата на провеждане и комисия за провеждане, в която като секретар участва д-р К..
В т.VІІІ е определено и възнаграждение за членовете на
комисията, а видно от извлечение от протокола – л.51, д-р К. е гласувала
решението за обявяване на конкурс. Видно от представения Протокол от 14.06.2018г.
се е провело заседание на комисията – с участието на д-р К., като членовете на
комисията са попълнили декларации по чл.5, ал.9 от Наредбата за условията и
реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни
заведения по ЗЛЗ. Комисията е допуснала двама кандидата до втория и
впоследствие и до трети етап, а след извършено събеседване всеки член от
комисията /вкл. и д-р К./ са дали оценка за кандидатите, обявени са и
образуваните средноаритметични оценки. В същия протокол – т.ІХ, има отбелязване
за направен на 15.06.2018г. самоотвод от д-р К., поради което е пристъпено към
преизчисление без дадената оценка от д-р К.. Протоколът не е подписан от д-р К..
Видно от писмо на Председателя на ОбС Хасково от 15.06.2018г. на посочената
дата в деловодството е постъпил отвод на д-р К., като в същия били изложени
мотиви за наличие на възможност за потенциален конфликт на интереси с един от
кандидатите.
Представени са справки от Търговския
регистър на ЕООД ДКЦ 1 – Хасково, ООД МЦ – Хипократ 2000, АГППМП РЕЯ,
постъпилите заявления за участие в конкурса за управител на ЕООД ДКЦ -1 Хасково
и представените програми за развитие и дейност на центъра.
По искане на жалбоподателката са
ангажирани като доказателства Протокол от 25.07.2018г. от заседание на
Постоянната комисия по обществен ред и законност при Община Хасково и Протокол
№37/27.07.2018г. за проведено ХХХVІІ заседание на
ОбС Хасково. Видно от посочените два документа както Постоянната комисия, така
и ОбС Хасково, са разгледали и оставили без уважение възражение от д-р В. –
участник в конкурс за избор на управител на ДКЦ 1 Хасково, а ОбС Хасково не е
приел проект за решение относно провеждане на нов конкурс с нов състав на
комисията.
По жалба от д-р В. е образувано
а.д.№693/2018г. на Административен съд Хасково, като с влязло в сила Определение
от з.з. 07.08.2018г. съдът е оставил без разглеждане оспорването против Мълчалив отказ на Кмета на
Община Хасково формиран по жалба рег.индекс № 94 Ф-783-2/25.06.2018г. и против
Мълчалив отказ на Комисията по избор, която незаконосъбразно не е представила
изискана информация /документи –необходима документация по чл.2, ал.3 от
Наредба № 9/26.06.2000г., за което е била представена молба рег. индекс
94-Ф-783-1 от 25.05.2018г. до Кмета на Община Хасково, а производството по
делото е прекратено.
С Писмо изх.№2950/29.01.2019г. жалбоподателката е
поканена да се яви на 06.02.2019г. за изслушване по образуваното от КПКОНПИ
производство.
С оспореното Решение №РС-310-18-020/20.03.2019г. се установява конфликт на интереси по
отношение на Л.Д.К., общински съветник в Общински съвет Хасково и лице, заемащо
висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.32, пр.4 от ЗПКОНПИ за
това, че е участвала в
гласуването на Решение №671
по Протокол №34 от 27.04.2018г. на ОбС Хасково в свой частен интерес, което било
нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ,
както и за
това, че на 14.06.2018г. е участвала в подготовката и обсъждането на
акт в
частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на §1, т.15, б.Б от ЗПКОНПИ,
което било нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ. Поради
установеното е наложена глоба в размер на 5000,00 лева - за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ за нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ, и глоба в размер на 5000,00 лева за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ, като е постановено отнемане на
основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ в
полза на общината на
сума в размер на 34,56 лева, представляваща нетното дневно
възнаграждение за 27.04.2018г., получено от деянието, породило конфликт на
интереси.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване
и в законоустановения срок – решението е получено на
21.05.2019г. – л.244 от делото, а жалбата е постъпила в деловодството на съда
на 03.06.2019г.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение е постановено от
материално компетентен орган по чл.7, ал.1 от ЗПКОНПИ - Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество,
като административният орган е действал в пределите на своята компетентност по
чл.13, ал.1, т.4 във вр. с чл.74 от ЗПКОНПИ, както и е прието с мнозинство /в
случая с единодушие/ при спазване на разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗПКОНПИ.
Актът е постановен в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички
реквизити по чл.74, ал.2 от ЗП КОНПИ и по чл.59, ал.2 от АПК. В него са
посочени както правните основания за упражненото административно правомощие,
така и съответните факти и обстоятелства, които обосновават установеното от
органа наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ. Указан е
както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не е налице и
отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
Не се установява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
образуването и провеждането на административното производство. Производството е
образувано в срока по чл.73 от ЗПКОНПИ, тъй като деянията са извършени на
27.04.2018г. и на 14.06.2018г., а по постъпилия на 19.07.2018г. сигнал е
образувано производството с рег.№ЦУО1/С-310/19.07.2018г. съгласно посоченото в
поканата за изслушване, поради което следва да се приеме, че е в 6-месечния
срок от откриването. В действителност не е спазен срока по чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ – относно произнасяне с мотивирано писмено решение в срок до два месеца
от образуване на производството, т.е. до 19.09.2018г., както и няма данни да е
продължен срока за произнасяне с 30 дни съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1,
изр.2 от ЗПКОНПИ, но съдът счита, че така определеният двумесечен срок е
инструктивен, а не преклузивен. Този срок определя задължение за произнасяне на
комисията, поради което и не следва да бъде разглеждан като преклудиращ права,
а като въведен в изпълнение на принципа на чл.11 от АПК – за бързина и
процесуална икономия. Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че
непосочването на конкретната хипотеза по чл.171 от ЗПКОНПИ ограничава правото
на защита и е съществено процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ лица, заемащи висша публична длъжност, които са
определени съгласно чл.6 от ЗПКОНПИ, се наказват с глоба, а разпоредбата на
ал.2 разширява кръга на субектите с тези, които са изрично посочени по пар.2,
ал.1. Разпоредбата на ал.3 предвижда наказание в хипотезата на повторно
извършено нарушение. В настоящия случай е безспорно, че Л.К. е избрана за общински съветник в Общински съвет Хасково
и е заемаща висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.32, пр.6 от
закона, както и че няма твърдения за извършено нарушение в условията на
повторност, поради което не се счита, че са приложими последните две алинеи на
чл.171 от ЗПКОНПИ, а единствено приложима е чл.171, ал.1. За налагането
на глоба по реда на ЗПКОНПИ законодателят е създал специалното производство по чл.71
и сл. от ЗПКОНПИ, поради което при определянето на санкцията при установен
конфликт на интереси органът не следва режима на ЗАНН и не е обвързан от
разпоредбите на чл.52 и сл. от ЗАНН. В този смисъл
и независимо, че не е посочено изрично, че конкретният случай попада в
хипотезата на ал.1 на чл.171, то са изпълнени са изискванията на чл.74, ал.2 от ЗПКОНПИ за издаване на
фактически и правно обоснован административен акт. Като се имат предвид
безспорните установени в производството факти, то в настоящия случай не се
установява процесуално нарушение, чието недопускане би довело до друг краен
извод от административния орган, т.е. не се установява допуснато съществено
процесуално нарушение, което да води към нарушение на общия принцип за
гарантиране правото на защита на жалбоподателя.
При изследване
съответствието на оспореното решение с
материалноправните разпоредби на закона съдът намира, че не е налице основание
за отмяна и по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Видно от доказателства, а и между
страните не спорно, че като общински съветник, избрана на проведени на 25.10.2015г.
местни избори за кметове и общински съветници, жалбоподателката е подписала
клетвен лист и на 09.11.2015г. е подала декларации по чл.12 от ЗПУКИ - отм.,
като в декларацията си по т.1 е декларирала участие в ООД АГППМП Рея-Хасково.
Не са спорни и фактите, установени и със събраните по делото доказателства - Решение
№671 по Протокол №34 от 27.04.2018г. на ОбС Хасково и Протокол от 14.06.2018г.
от заседание на Комисия за провеждане на конкурс за Възлагане на управлението
на ЕООД ДКЦ 1-Хасково., а именно: 1/. Жалбоподателката е участвала в заседание
на 27.04.2018г. и е гласувала За при приемането на решението, както и за
определянето ѝ за секретар на комисията за провеждане на конкурса, при
което е определено и възнаграждение за участие в комисията в размер на 100,00
лева на участник еднократно; 2/. Жалбоподателката е участвала в заседанието на 14.06.2018г.
качеството ѝ на секретар на определената комисия във всички етапи от
провеждането на конкурса /в отварянето на пликовете по реда на тяхното
постъпване, разглеждането на документите на участниците в конкурса и проверката
за съответствие с поставените изисквания, в допускането на участниците до
следващ етап от конкурса, в запознаването и в оценяването на представените от
кандидатите програми, както и в третия етап от конкурса – събеседване, в
оценяването на кандидатите и в крайното обединяване на оценките на членовете на
комисията и в класирането на участниците/, но след провеждане на конкурсната
процедура и преди изготвяне и подписване на протокола е депозирала отвод,
поради което е последвало преизчисляването на оценките без дадените от нея
оценки, но не е настъпила промяна в класирането на участниците в конкурса.
За да е
осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ, то следва да са
налични три кумулативни предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност,
наличие на негов или на свързани с него лица частен интерес, както и възможност
частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на
правомощията или задълженията му по служба, като Глава Осма, Раздел първи,
чл.52-54 от ЗПКОНПИ дават легални дефиниции на понятията конфликт на интереси,
частен интерес и облага. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага
от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична
длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.
Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове
или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на
стоки или услуги безплатно или на цени, по- ниски от пазарните, получаване на
привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство,
получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване
на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
Съгласно
чл.21, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският
съвет приема решения за
създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско
имущество и избира представителите на общината в техните органи,
а съгласно чл.33, ал.1, т.1 от същия закон общинският
съветник има право да бъде избиран в състава на постоянни и временни комисии.
Но разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ въвежда
забрана за всяко лице, заемащо висша публична длъжност – каквато безспорно е
жалбоподателката, да гласува в частен интерес при изпълнение на задълженията си.
В този смисъл при гласуването на Решение №671 по Протокол №34 от 27.04.2018г. жалбоподателката е упражнила правомощия по служба в свой
частен интерес, т.е. гласувала е за себе си и за включването си като секретар
на комисията за провеждане на конкурса, включително и за възнаграждението,
което следва да ѝ се заплати, а така е нарушила забраната на чл.56 от ЗПКОНПИ. Жалбоподателката има съответните правомощия да гласува при вземането
на решения в ОбС, както се сочи във възражението, но при упражнените от нея
правомощия по служба, то тя е реализирала както нематериална облага -
изразяваща се в глас и подкрепа в своя полза, така и материална облага -
изразяваща се във възникнала възможност за получаване на доход в пари, т.е възнаграждение
за участие като член на комисията за провеждане на конкурса. Съдът не споделя
изложеното възражение при оспорването, свързано с твърдение, че не била
получила съответна сума, тъй като видно от събраните доказателства – л.236 и
сл., ОбС Хасково са предоставили данни за получено възнаграждение за участие в
заседание на 27.04.2018г. Без опора в правната уредба е твърдението, че
евентуалното неучастие в заседанието би се разглеждало като несъгласие от
страна на общинския съветник да участва в комисията, тъй като със самото
участие в заседанието на ОбС и гласуването жалбоподателката осъществява
нарушението на чл.56 от ЗПКОНПИ. По отношение на възражението, че заплащането
било регламентирано и не се целяло неоснователно обогатяване, то следва да се
има предвид, че законът не изисква правомощието да е било упражнено в нарушение
на материалноправните предпоставки за прилагането му, а установява
неправомерния характер на упражняването на правомощието поради неправомерната
цел, с която са упражнено – придобиване на облага в частен интерес. Конфликтът
на интереси се обективира не в резултата – придобита лична облага, а във
възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно
изпълнение на правомощията. При постановяване на оспореното решение
административният орган е обсъдил, че в последващ момент жалбоподателката се е
отвела като член на комисията за провеждане на конкурса, като е направил правилен
извод, че това обстоятелство е ирелевантно за установения конфликт на интереси,
тъй като към момента на гласуване на Решение №671, то облагите са налице. Освен това
съгласно установената съдебна практика от значение за наличието или липсата на
конфликт на интереси е облагата по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ да бъде само
възможна, като не е необходимо да е постигната или реализирана. Последното
следва да се има предвид и при обсъждане на установения конфликт на интереси по
чл.58 от ЗПКОНПИ и направените възражения при оспорването на акта в тази част,
тъй като се сочи, че жалбоподателката не участвала при постановяването на
крайния акт на комисията, защото се отвела. Действително тя не е подписала
протокола с решението на комисията, но към момента на отвеждане вече е била
взела участие в подготовката и обсъждането на акта, като включително е дала
свои оценки и поставяла въпроси към кандидатите при проведеното събеседване.
Самият отвод на жалбоподателката подкрепя извода на административния орган за
наличие на конфликт на интереси, като не спорно, че К. е съдружник със
съпругата на единия кандидат. В случая е без значение последващите действия на
комисията по избор и на принципала, както и без значение е че те имат същия краен
извод, какъвто би бил той и при участието на жалбоподателката в оценяването.
Административният орган не сочи отговорност за жалбоподателката за тези
последващи действия, а обосновава своя извод за наличие на конфликт на интереси
с извършеното от нея до момента на отвода – участие на 14.06.2018г. в
подготовката и обсъждането на решението на комисията. Частният интерес, който
има жалбоподателката, е обоснован като облага за свързано с нея лице по смисъла
на пар.1, т.15, б.Б от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, т.е. като породен
от наличието на икономически зависимости, които пораждат основателни съмнения в
безпристрастността и обективността на лицето, заемащо публична длъжност. В тази
посока са безспорните факти, че К. и Я.
са съдружници, а също и че юридическото лице, представлявано и управлявано от
тях двете, е страна по договор за наем с юридическо лице, което е
представлявано от Янев, който към момента на избора му е бил и негов управител.
Така като е участвала в заседанието на комисия за провеждане на конкурс на
14.06.2018г. – при отварянето на пликовете по реда на тяхното постъпване,
разглеждането на документите на участниците в конкурса и проверката за
съответствие с поставените изисквания, в допускането им до участие в следващ
етап, в запознаването и оценяването на представените от кандидатите програми,
както и в събеседването със същите, в оценяването и класирането на участниците,
Л.К. е осъществила свои правомощия по служба при наличие на частен интерес.
Установената от административния орган икономическа обвързаност между К. и Я. определя
втората като свързано по смисъла на пар.1, т.15, б.Б от ДР на ЗПКОНПИ с
жалбоподателката лице и обосновава наличие на частен интерес, тъй като при
осъществяване на дейността в комисията се стига
до нематериална облага, изразяваща се в помощ и възможност за получаване
на работа за съпруга на свързаното лице, както до материална облага – под
формата възможността съпругът Я. да получава възнаграждение за тази длъжност.
Освен това административният орган излага мотиви и че така определената облага би
могло да доведе и до повишаване на жизнения стандарт на семейството им, на
което безспорно е член свързаното лице Я.. В този смисъл не може да бъде
споделен довода на жалбоподателката, че участникът в конкурсната процедура не
бил свързано с нея лице и между тях лично нямало икономически зависимости. Съгласно
разпоредбата на чл.63 във вр. с чл.65 от ЗПКОНПИ, лицето, заемащо висша
публична длъжност следва да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно
правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или
назначаването, незабавно след възникване или узнаване на данни за наличие на
частен интерес. Правилно административният орган сочи, че законосъобразно
поведение на жалбоподателката в случая би било, ако в момента на отваряне на
пликовете и узнаване на обстоятелството за наличие на частен интерес си направи
отвод и прекрати участието си в работата на комисията. Именно поради това
задължение за жалбоподателката съдът не споделя и довода, изложен при
оспорването, че тя не следва да носи отговорност, тъй като не ѝ била
предоставена декларация по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ.
Установените от Комисията нарушения
налагат реализиране на предвидените санкционни последици, наложени при преценка
характера и тежестта на нарушението, личността на нарушителя и общественото
въздействие на нарушението в минималния предвиден размер, както и отнемане по
чл.81 от ЗПКОНПИ.
Административният орган е обсъдил и
доводите, изложени от жалбоподателя при изслушването, като по своето същество
те не оспорват установените в производството факти. Ангажираните допълнително
доказателства в настоящото производство - Протокол от 25.07.2018г. от заседание
на Постоянната комисия по обществен ред и законност при Община Хасково и Протокол
№37/27.07.2018г. за проведено ХХХVІІ заседание на
ОбС Хасково, също не променят крайния извод за установен конфликт на интереси.
Още повече, че за съставомерността на деянието по чл.52 от ЗПКОНПИ е достатъчно
да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в
начина, по който се осъществява съответната публична длъжност.
С нормата на чл.56 и чл.58 от ЗПКОНПИ са въведени забрани за лице, заемащо
висша публична длъжност – то няма право при изпълнението на задълженията си да
гласува в частен интерес, както и няма право да участва в подготовката,
обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен
интерес. Тези забрани са в изпълнение целта на закона - предотвратяването на
съмнения, че лица, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на
база на лични, роднински или икономически отношения, а не на база
законоустановените критерии.
В настоящия случай предпоставките по
специалния закон, а именно: овластено лице, частен интерес и действия по служба
в нарушение на забраната по чл.56 и чл.58 от ЗПКОНПИ са налице. Налице е частен интерес по
смисъла на чл.53 от ЗПКОНПИ като интерес, който води до облага
съгласно на чл.54 от същия закон. Обстоятелството дали съществуващият
частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на
съответното лице не следва да бъде доказвано, тъй като дори само възможността
съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно
изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и
като такова не следва да бъде допускано.
Поради посоченото жалбата против Решение
№РС-310-18-020/20.03.2018г. на КПКОНПИ следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При извода за неоснователност на жалбата в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение в размер на 100
лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Л.Д.К. *** против Решение
№РС-310-18-020/20.03.2019г. на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество.
ОСЪЖДА Л.Д.К., ЕГН **********,
да заплати в полза на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт
на интереси сумата от 100,00 за юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
14-дневен срок, считано от съобщението до страните, пред ВАС.
Съдия: