Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на осми май, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 14968 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „И.“ АД, правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД, по силата на
преобразуване на последното дружество чрез вливане в първото и прекратяване без
ликвидация, и заличаване, срещу Л.Н.М., за установяване в отношенията между
страните, че Л.Н.М. дължи на „И.“ АД следните суми произтичащи от Договор за
ипотечен банков кредит № М 201532-13/03,04,2013г. и Допълнително споразумение №
1/19,04,2013г. към него, а именно:
- 296280,00 евро, представляваща главница;
- 18509,06 евро, представляващи договорна лихва начислена за периода
15,05,2016г. до 10,04,2016г.;
- 7852,04 евро, представляващи наказателна лихва за забава, начислена за
периода от 15,05,2015г. до 03,05,2016г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 04,05,2016г. до
окончателното и изплащане, за които в полза на ищцовото дружество е издадена
Заповед за изпълнение от 27,06,2016г. и изпълнителен лист от 27,06,2016г. по
ч.гр.д. № 24404/2016г. по описа на СРС.
В исковата молба и последвалите уточнения „И.“ АД твърди, че между него като кредитор и
ответника като кредитополучател е сключен Договор за ипотечен банков кредит № М
201532-13/03,04,2013г. и Допълнително споразумение № 1/19,04,2013г. към него,
по силата на който банката отпуснала кредит на Л.Н.М. в размер на
410000,00евро. Предоставените средства били усвоени от кредитополучателя до
размер на 388687,16 евро.
Съгласно договора за банков кредит предоставения кредит следвало да бъде
погасен по погасителен план предвиден в чл. 4. Кредитополучателят не погасил
11броя месечни вноски за главница в общ размер 46941,08 евро, за периода от
15,05,2015г. до 15,03,2016г., както и 11бр. месечни вноски начислени договорни
лихви по чл. 6, ал. 1, б. „б“ от Договора в общ размер 17375,52евро. Поради
неплащането банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът
бил уведомен с нотариална покана с рег. № 2350/25,02,2016г. на Нотариус рег. №
271 на НК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Начислила и сумата
7852,04 евро, представляващи наказателна лихва за забава, начислена за периода
от 15,05,2015г. до 03,05,2016г. включително, дължима от кредитополучателя. В
дадения срок и до предявяване на иска кредитополучателят не платил процесните
вземания. Затова банката се снабдила със Заповед за изпълнение от 27,06,2016г.
и изпълнителен лист от 27,06,2016г. по ч.гр.д. № 24404/2016г. по описа на СРС
за дължимите вземания. Длъжникът оспорил вземането по изпълнителният лист,
което станало причина за предявяване на настоящият установителен иск за
съществуване на вземанията на кредитора.
Претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
кредитополучателят дължи процесните суми за главница, договорна и наказателна
лихва за фиксираните в исковата молба периоди, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 04,05,2016г. до окончателното и изплащане.
Ответникът в срока за отговор не оспорва, че между него и ищеца е сключен Договор за
ипотечен банков кредит № М 201532-13/03,04,2013г. и Допълнително споразумение №
1/19,04,2013г. към него с твърдяните параметри.
Възразява идентично с възражението депозирано в заповедното производство по
ч.гр.д. № 24404/2016г. по описа на СРС, че не е налице негова забава за периода
15,05,2015г. до 15,03,2016г., т.к. през същия период за него е било налице
основание да спре да заплаща погасителни вноски, защото банката започнала
неправомерно да му начислява и събира с приоритет недължими наказателни лихви,
поради предходно обявяване на кредита за предсрочно изискуем с Нотариална
покана рег. № 2676, т. І, акт № 68/07,05,2015г. на Нотариус рег. № 384 от НК,
за което не е било налице основанието по чл. 7, ал. 10 от Договора за ипотечен
банков кредит, на което банката е обявила предсрочната изискуемост, а именно –
настъпване на предсрочна изискуемост на друг договор за кредит №
1938-12/18,07,2012г., сключен между банката и „Е.“ ЕООД. Така банката го
поставила в невъзможност да заплаща редовните месечни вноски за главница и
договорна лихва, т.к. неправомерно започнала да отнася плащанията за погасяване
на недължимите наказателни лихви за ненастъпилата предсрочна изискуемост на
процесния банков кредит, обявена с нотариалната покана от 07,05,2015г. С
Решение № 13758/30,08,2016г. по гр.д. № 43145/2015г. на СРС било прието за
установено, че не дължи на Банката наказателни лихви по процесния Договор за
ипотечен банков кредит № М 201532-13/03,04,2013г. и Допълнително споразумение №
1/19,04,2013г. към него за периода от 07,05,2015г. до 07,07,2015г. в размер на
9205,00евро, по предявен от Л.Н.М. срещу „И.“ АД отрицателен установителен иск.
Възразява, че не са налице основанията на обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, т.к. банката е била в забава да изпълни нейни изискуеми
задължения.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по договор
за банков кредит с твърдяните параметри, по което е изправна страна, по което
ответникът е усвоил част от заетата сума, като не е върнал в уговорените
срокове суми съставляващи вноски за главница, договорни и наказателни лихви, за
фиксираните в исковата молба периоди и размери.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да
установи, че е платил или че е налице основание за неплащане.
Съдът намира заключението по приетата ССчЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло. Въз основа него и останалите неоспорени доказателства по делото приема
за установено, че между „И.“ АД и Л.Н.М. е налице валидна облигационна връзка с
характер на договор за кредит, а именно: Договор за ипотечен банков кредит № М
201532-13/03,04,2013г. и Допълнително споразумение № 1/19,04,2013г. към него,
по силата на който банката отпуснала кредит на Л.Н.М. в размер на
410000,00евро, от който последният усвоил 388687,16 евро. Предоставеният кредит
подлежи на погасяване по погасителен план предвиден в чл. 4.
Приема за установено и, че кредитополучателят не погасил 11броя месечни
вноски за главница в общ размер 46941,08 евро, за периода от 15,05,2015г. до
15,03,2016г., както и 11бр. месечни вноски начислени договорни лихви по чл. 6,
ал. 1, б. „б“ от Договора в общ размер 17375,52евро, като задълженията му по
Договора за кредит към датата на предявяване на иска възлизат на горните суми
за главница и договорни лихви, както и на сумата 7852,04 евро, представляваща
наказателна лихва за забава, начислена за периода от 15,05,2015г. до
03,05,2016г. включително.
Поради неплащането банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за
което длъжникът е уведомен с нотариална покана с рег. № 2350/25,02,2016г. на
Нотариус рег. № 271 на НК, връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Видно от Решение № 13758/30,08,2016г. по гр.д. № 43145/2015г. на СРС между Л.Н.М.
като ищец и „И.“ АД като ответник е водено производство по отрицателен
установителен иск с предмет недължимост на наказателни лихви по процесния
Договор за ипотечен банков кредит № М 201532-13/03,04,2013г. и Допълнително
споразумение № 1/19,04,2013г. към него за периода от 07,05,2015г. до 07,07,2015г.
в размер на 9205,00евро. С решението искът е уважен и е прието, че
наказателните лихви не се дължат.
Не е установено това Решение № 13758/30,08,2016г. по гр.д. № 43145/2015г.
на СРС да е влязло в сила. В случай, че
Решение № 13758/30,08,2016г. е влязло в сила, със сила на пресъдено нещо по
него би било установено, че наказателните лихви не се дължат, т.к. не са налице
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък по
Договор за ипотечен банков кредит № М 201532-13/03,04,2013г., на основание чл.
7, ал. 10 от същия – поради настъпила предсрочна изискуемост на дълга по
Договор за кредит № 1938-12/18,07,2012г., сключен между Банката и „Е.“ ЕООД.
Т.е. би било отречено съществуването на вземане за наказателна лихва, произтичащо
конкретно от неизпълнение на задължението на ищеца по Договор за ипотечен
банков кредит № М 201532-13/03,04,2013г. Респ. би било отречено правото на
банката да отнася вноските по кредита на длъжника за главница и договорна
лихва, като плащания за недължими
наказателни лихви поради предходно обявяване на кредита за предсрочно изискуем
с Нотариална покана рег. № 2676/07,05,2015г. Следователно би било налице
основание за освобождаване на длъжника
от последиците на забавата поради неоправдано неприемане на предложената
престация от страна на кредитора. При условие, че това решение не е влязло в
сила наличието на оспорване от страна на длъжника на вземанията на банката по
Договор за ипотечен банков кредит № М 201532-13/03,04,2013г., поради липса на
условия за обявяването на вземанията за предсрочно изискуеми, не е основание да
се приеме, че е налице кредиторова забава.
Следва да се отбележи, че наказателната лихва дължимостта на която е
предмет на разглеждане в настоящото производство е за различен период е
начислена на различно основание от наказателните лихви, дължимостта на които е
предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 43145/2015г. на СРС. Затова
с влизане в сила на Решение № 13758/30,08,2016г. не би могло да се приеме, че
първите не се дължат.
Поради изложеното и т.к. ответникът не е установил да е извършил плащане на
претендираните за главница и лихви суми съдът намира, че наличието на горните
предпоставки за основателност на исковете е установено. Те следва да бъдат
уважени, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца суми за
главница и лихви в претендираните и установени със заключението по ССчЕ
размери, ведно със законата лихва върху главницата считано от 04,05,2016г. до
окончателното и изплащане.
Поради изхода от спора и направеното искане в полза на „И.“ АД следва да се
присъди сумата 13620.66лв., от която 12620,66лв. заплатена държавна такса,
400,00лв. платен депозит за вещо лице и 600,00лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Н.М. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“,
бул. „********, представлявано от З.Р.Р.– изп.директор и В.К.-Д.– изп.директор,
универсален правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД, по силата на преобразуване на
последното дружество чрез вливане в първото и прекратяване без ликвидация, и
заличаване, следните суми произтичащи от Договор за ипотечен банков кредит № М
201532-13/03,04,2013г. и Допълнително споразумение № 1/19,04,2013г. към него, а
именно: 296280,00 /двеста деветдесет и
шест хиляди двеста и осемдесет/ евро, представляваща главница; 18509,06 /осемнадесет хиляди петстотин и
девет, 0.06/ евро, представляващи договорна лихва начислена за периода
15,05,2016г. до 10,04,2016г.; 7852,04
/седем хиляди осемстотин петдесет и два, 0.04/ евро, представляващи наказателна
лихва за забава, начислена за периода от 15,05,2015г. до 03,05,2016г.
включително, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 04,05,2016г. до окончателното и изплащане, за които
в полза на „И.“ АД е издадена Заповед за изпълнение от 27,06,2016г. и
изпълнителен лист от 27,06,2016г. по ч.гр.д. № 24404/2016г. по описа на СРС, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Н.М. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, бул. „********, представлявано от З.Р.Р.– изп.директор и В.К.-Д.–
изп.директор, универсален правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД, по силата на
преобразуване на последното дружество чрез вливане в първото и прекратяване без
ликвидация, и заличаване сумата 13620.66
/тринадесет хиляди шестотин и двадесет, 0,66/лв., от която 12620,66лв.
заплатена държавна такса, 400,00лв. платен депозит за вещо лице и 600,00лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, представляваща сторените в
производството пред СГС съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: