Решение по дело №356/2024 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 160
Дата: 18 ноември 2024 г.
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20244120200356
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Горна Оряховица, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно
дело № 20244120200356 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. А. А. останал недоволен и чрез адв. Н. И. К. от
ВТАК обжалва Наказателно постановление № **********/19.04.2024 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с
което на основание чл. 266, ал. 1, предл. 1 от Закона за горите (ЗГ) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. за
нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е отнет
в полза на държавата моторен трион марка „Хускварна 367 ХР“ като вещ,
средство на нарушението и е определено да заплати обезщетение в размер на
19,32 лв. в полза на Северноцентрално държавно предприятие – ДП Габрово
по сметка BG94 BPBI 7929 1054 3900 01, BIC: BPBIBGSF на основание
Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи
от горския фонд. Поддържа, че НП е незаконосъобразно, тъй като при
издаването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон, изразяващо се в недоказаност на
нарушението. Моли съда да отмени наказателното постановление.
1
В съдебно чрез адв. Н. К. жалбоподателят поддържа жалбата. Излага
доводи за недоказаност на административнонаказателното обвинение от
обективна и субективна страна. Подробни съображения излага в писмени
бележки, в които допълнително сочи, че жалбоподателят е наказан два пъти за
едно и също деяние и в конкретния случай не намират приложение
разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 14/21.12.2021 г. по
тълк.д. № 3/2021 г. на ВАС. Претендира присъждане на разноски.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от гл. юрисконсулт Ц. С., оспорва
жалбата. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на
обжалваното наказателно постановление, а от събраните по делото писмени и
гласни доказателства е безспорно установено извършеното от жалбоподателя
нарушение. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Подробни
съображения излага в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2023 г. инспекторите в РДГ – Велико Търново И. Б., С. К. и И.
С. пътували по главния път между селата Сушица и Царски извор. Видели как
пада едно дърво от гората – от държавния горски фонд и отишли да извършат
проверка. Установили натоварена с дървесина мотофреза и конска каруца,
които били на ръба на гората. Имало лице, което извършвало сеч на дърво на
ръба на подотдела, но като ги видяло, избягало. Тъй като чули шум от машина,
Б. и С. навлезли навътре в гората и заварили жалбоподателя М. А., който
режел с моторен трион дърво. До него имало празна каруца с впрегнат кон. М.
А. казал, че кметът на с. Царски извор ги е пуснал да си добиват дърва. В
близост имало и трето лице, което също избягало. Впоследствие единият от
избягалите – св. Й. Б. Й. се върнал. Той също казал, че кметът на населеното
място ги е пуснал да си добиват дърва. Инспекторите извикали полиция.
Дошли и горският инспектор, който отговарял за подотдела и кметът на
2
населеното място, който потвърдил, че е разрешил на няколко лица да си
съберат дърва, но не от ДГФ, а от деретата и синорите в землището на с.
Царски извор. А. признал, че мотофрезата е негова. Инспекторите установили,
че М. А. няма издадено позволително за сеч, отсеченото дърво е от отдел 124,
подотдел „з“ – държавна горска територия и е от дървесен вид акация, с
диаметър в основата на пъна 20 см, като не е маркирано в основата на пъна с
контролна горска марка, а съхраняваните в моторната фреза с едноосно
ремарке дърва за горене са 1,5 пространствени куб.метра от дървесен вид
акация, за тях няма издадено позволително за сеч и не са придружени с
превозен билет. С. К. съставил Констативен протокол Серия В № 013050 от
22.10.2023 г. (л. 10). Моторният трион и 1,5 пространствени куб.метра от
дървесен вид акация били задържани и предадени за отговорно пазене на
вещи на И. Демеров – специалист лесовъдство при ТП ДГС Горна Оряховица.
Задържаната мотофреза с ремарке била предадена за отговорно пазене на М.
А..
На 22.10.2023 г. И. Б. съставил против М. А. А. АУАН серия В № 008589
за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ – за това, че на 22.10.2023 г. на
територията на РДГ Велико Търново, ТП ДГС Горна Оряховица, Община
Стражица, в отдел 124, подотдел „з“ – държавна горска територия сече един
брой дърво от дървесен вид акация с моторен трион марка „Хускварна 357
ХР“ с диаметър 20 см, немаркирано в основата на пъна с контролна горска
марка (л. 8-9). Актът е предявен на А. същия ден за запознаване със
съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
са депозирани писмени възражения по акта.
И. Б. съставил против М. А. и АУАН серия В № 008590/22.10.2023 г. за
нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, АУАН серия В № 008591/22.10.2023 г. за
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и АУАН серия В № 008592/22.10.2023 г.
за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Директорът на РДГ – Велико Търново изпратил сигнално писмо до ТО –
Горна Оряховица при РП – Велико Търново с искане за образуване на
наказателно производство по чл. 235 от НК (л. 13-14). В справката е вписано и,
че при извършена служебна проверка е установено, че от 01.01.2018 г. до
момента лицето М. А. А. не е извършвало други нарушения по ЗГ на
територията на РДГ – Велико Търново.
3
С постановление от 26.02.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прокурорът прекратил образуваното ДП № 18/2024
г. по описа на РУ – Горна Оряховица /пр. пр. № 7660/2023 г./ за престъпление
по чл. 235, ал. 1 от НК и разпоредил препис от постановлението да се изпрати
на Директора на РДГ – Велико Търново за продължаване на
административното производство срещу А. (л. 16-17).
На 19.04.2024 г. инж. Д. Д. П. – Директор на Регионална дирекция по
горите – Велико Търново, след като разгледала актова преписка №
**********, съставения АУАН серия В № 008589/22.10.2023 г. и събраните
писмени доказателства издала против М. А. А. обжалваното Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1,
предл. 1 от Закона за горите (ЗГ) му наложила административно наказание –
глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на
основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ отнела в полза на държавата моторен трион
марка „Хускварна 367 ХР“ като вещ, средство на нарушението и определила
да заплати обезщетение в размер на 19,32 лв. в полза на Северноцентрално
държавно предприятие – ДП Габрово (л. 4-5).
НП е връчено на А. на 11.06.2024 г. (л. 22).
На 20.06.2024 г. А. депозирал жалба против постановлението.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че въз
основа на съставените АУАН серия В № 008590/22.10.2023 г. (л. 61-62), АУАН
серия В № 008591/22.10.2023 г. (л. 53-54) и АУАН серия В №
008592/22.10.2023 г. (л. 57-58), Директорът на РДГ – Велико Търново е издал
срещу М. А. А. съответно следните наказателни постановления: Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1,
предл. 1 от ЗГ му наложила административно наказание – глоба в размер на
500 лева за нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ (л. 59-60); Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1,
предл. 7 от ЗГ му наложила административно наказание – глоба в размер на
500 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ (л. 51-52) и Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1,
предл. 7 от ЗГ му наложила административно наказание – глоба в размер на
500 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ (л. 55-56).
От показанията на св. Й. Б. Й. и приетите писмени доказателства се
4
установява, че въз основа Констативен протокол Серия В № 010777 от
22.10.2023 г., съставен от С. К. (л. 69), против Й. Б. Й. (установен на място от
инспекторите заедно с жалбоподателя М. А.) са съставени от инспектор И. С.
АУАН серия В № 009003/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ
(л. 70-71) и АУАН серия В № 009004/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ (л. 74-75). Образуваните с тези актове
административнонаказателни производства са приключили с Предупреждение
по чл. 28 от ЗАНН за Й. Б. Й. с изх. № РДГ05-4043 от 17.04.2024 г. (л. 72-73) и
Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН с изх. № РДГ05-4044 от 17.04.2024 г. (л.
76-77), че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила
на предупреждението, ще му бъде наложено административно наказание.
Допуснатият свидетел Й. Б. Й. в показанията си сочи, че с М. А. са
приятели и миналата година ходили за сухи дърва в синорите, където кметът
ги пуснал. С тях бил и Й., който дошъл да събират сухи дърва. Намерили цели
отрязани, но сухи дървета и ги вземали и натоварили - М. във фрезата, а той в
каруцата. М. носел трион. Не го е видял да сече дърво, защото били на 7-8
метра. М. тъкмо запалил щилката и дошли горските и го спрели, като вземал
да реже онова дърво, което било отрязано и паднало на земята. Предполага, че
е рязал отрязаните дървета, за да ги натовари. Като дошли горските, се
отдалечил, но после се върнал при тях. После дошъл кметът, жена му и
полицията. Кметът дошъл, за да каже, че той ги е пуснал, но се оказало, че те
са отишли на грешно място. Съставили му акт, но не знае колко акта са му
съставили. Баща му получавал документите и му казал, че има глоба от 50 лв.
за нарушение по горите.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на свидетелите И. Б., С. К., И. С. и Й. Й. и приетите по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
сезиран компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
5
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, с оглед
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ и Заповед РД-49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните (л. 26), с оглед нормата на чл. 275, ал. 1,
т. 2 от ЗГ.
Спазени са императивните процесуални правила при издаването на
АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че от съдържанието на
наказателното постановление не става ясно къде точно е мястото на
нарушението и това води до неяснота, която ограничава правото му на защита.
От прочита на АУАН и НП е видно, че с изискуемата се от закона
конкретика са посочени времето, мястото на нарушението и обстоятелствата,
при които е установено, с което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок
от извършване на нарушението, респективно - 3 месеца от открИ.е на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
издадено в законоустановения 6-месечен срок. Поради това са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
6
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление по пункт I на формално основание.
Основателно е твърдението на защитника, че в конкретния случай не
намират приложение разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №
14/21.12.2021 г. по тълк.д. № 3/2021 г. на ВАС, тъй като при постановяването
му, поставеният за тълкуване въпрос касае хипотезите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ЗГ, а не например разпоредбите на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ и чл. 108, ал. 1,
т. 1 от ЗГ (послужило за издаване на Наказателно постановление №
**********/19.04.2024 г.).
Неоснователно е обаче твърдението на защитника, че М. А. е наказан
два пъти за едно и също деяние – за това, че на 22.10.2023 г. е осъществил
незаконна сеч на едно дърво – с обжалваното Наказателно постановление №
**********/19.04.2024 г. и Наказателно постановление №
**********/19.04.2024 г. В случая с обжалваното НП жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, изразяващо се
нарушение на забраната за сеч на немаркирани дървета, а с Наказателно
постановление № **********/19.04.2024 г. е санкциониран за нарушение по
чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, касаещо нарушение, свързано с липсата на
позволително за сеч. Тук не следва да се обсъжда доколко разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 1 от ЗГ съдържа правило за поведение, както и поредността на
санкционираните нарушения с оглед на обстоятелството, че дърветата се
маркират за сеч след издаване на позволително за сеч. Съгласно чл. 18 от
ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. След
като жалбоподателя е наказан за отделни нарушения, санкционирането му за
всяко едно от тях не е в противоречие с принципа ne bis in idem.
Настоящата инстанция приема, че административнонаказателното
обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което при
издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато неправилно
приложение на материалния закон.
В тежест на административнонаказващия орган е да ангажира такива
доказателства, които да обуславят единствено възможен и логичен извода, че е
7
безспорно установено, че е осъществен от обективна и субективна страна
състава на конкретното административно нарушение и че са налице
законовите предпоставки за ангажиране отговорността на сочения нарушител.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са недостатъчни, за да
установят по несъмнен начин извършването на посоченото в наказателното
постановление административно нарушение.
Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ
забранява се сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени с
наредбата по чл. 101, ал. 3.
От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен
начин от обективна страна на 22.10.2023 г. на територията на РДГ Велико
Търново, ТП ДГС Горна Оряховица, Община Стражица, в отдел 124, подотдел
„з“ – държавна горска територия М. А. да е заварен да сече един брой дърво
от дървесен вид акация с моторен трион марка „Хускварна 357 ХР“ с
диаметър 20 см, немаркирано в основата на пъна с контролна горска марка. В
показанията си актосъставителят И. Б. сочи, че пътувайки между селата
Сушица и Царски извор, той и колегите му видели как пада дърво от гората –
от държавния горски фонд и отишли да извършат проверка. Установили
натоварена с дървесина мотофреза и конска каруца, които били на ръба на
гората. Имало лице, което извършвало сеч на дърво на ръба на подотдела, но
като ги видяло, избягало. Тъй като чули шум от машина, той и С. навлезли
навътре в гората и заварили жалбоподателя М. А., който режел с моторен
трион дърво. Б. твърди, че са заварили М. да сече дърво от дървесен вид
акация. Сочи: „…това дърво, което видяхме да пада, беше друго дърво.
Заварихме М. в момента, в който сече друго дърво, а не това, което видяхме да
пада…Това дърво, което той сечеше остана на място, то беше паднало…
Дървото беше повалено на земята и той си бръмчеше с машината. Беше го
съборил на земята и си държеше машината… Каза, че кметът на населеното
място ги е пуснал да си добиват дърва.“ Свидетелят И. С. в показанията си
сочи: „По време на обход с колеги видяхме, че пада дърво, след което
отидохме на място и видяхме господина как реже дърво, поваля дървета.
Господина режеше дървото. Първо падна едно дърво и след това друго. В
близост бяха двете дървета.“ Свидетелят С. К. не е видял М. А. да извършва
сеч и съставил Констативния протокол въз основа показанията на колегите си.
Свидетел Й. Й. сочи, че с М. А. са приятели и миналата година ходили за сухи
8
дърва в синорите, където кметът ги пуснал. С тях бил и Й., който дошъл да
събират сухи дърва. Намерили цели отрязани, но сухи дървета и ги вземали и
натоварили - М. във фрезата, а той в каруцата. М. носел трион. Не го е видял
да сече дърво, защото били на 7-8 метра. М. тъкмо запалил щилката и дошли
горските и го спрели, като вземал да реже онова дърво, което било отрязано и
паднало на земята. Предполага, че е рязал отрязаните дървета, за да ги
натовари. Кметът дошъл, за да каже, че той ги е пуснал, но се оказало, че те са
отишли на грешно място.
Показанията на св. И. Б. в частта относно изпълнителното деяние – сеч
на немаркирано с контролна горска марка дърво от ДГФ, са непоследователни
и противоречиви и не се потвърждават от показанията на свидетелите К. и Й.,
поради което възниква съмнение за тяхната правдивост. Показанията на св. И.
С. са изолирани, тъй като не се потвърждават от показанията на свидетелите
Б., К. и Й.. От друга страна, предвид обстоятелството, че свидетелите Б. и С.
работят на длъжност горски инспектор в РДГ – Велико Търново по трудов
договор, сключен с Директора на РДГ – Велико Търново, издал обжалваното
НП, съдът съобрази, че същите са заинтересовани от изхода на делото.
Показанията на свидетелите К. и Й. като логични, последователни и
непротиворечиви съдът кредитира като достоверни.
С оглед изложеното съдът приема, че не е доказано по несъмнен начин,
че М. А. е извършил нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ от обективна
страна.
Нарушението е недоказано и от субективна страна. От изслушаните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Б., К. и Й. се
установява, че М. А. и Й. Й. са получили разрешение от кмета на с. Царски
извор да събират дърва по синори и дерета и А. е заявил на горските
инспектори, че кметът ги е допуснал да си добиват дърва, а по-късно е дошъл
на място. Така св. Й. сочи, че „кметът дойде да каже, че той ни е пуснал, но се
оказа, че ние сме отишли на грешно място“. Събраните гласни доказателства
сочат, че М. А. е действал в условията на фактическа грешка относно мястото,
от където му е било разрешено да събере дърва. Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2
от НК, приложим по силата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
умисъла относно това престъпление, като тази разпоредба се отнася и за
9
непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. Правилата на НК относно
наличието на вина като задължителен субективен елемент на обявеното за
наказуемо деяние, се прилагат в административно наказателното
производство и това обстоятелство не се променя от разпоредбата на чл. 7, ал.
2 от ЗАНН, въвеждаща обща клауза на наказуемост, независимо от формата на
вината.
С оглед изложеното съдът приема, че в хода на съдебното следствие не
са събрани достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин
да установят извършването на административно нарушение по чл. 104, ал. 1,
т. 5 от ЗГ, за което е ангажирана отговорността на сочения за нарушител,
поради което административнонаказателното обвинение е недоказано.
Недоказаността на административнонаказателното обвинение обуславя
отмяна на наказателното постановление по пункт I като незаконосъобразно.
Поради това не следва да се обсъждат доводите на страните за наличие
или липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
За пълнота на изложението, съдът следва да отбележи, че констатира
съществени нарушения на процесуалните правила по пункт II и пункт III от
наказателното постановление, макар тези пунктове да са последица и в
зависимост от законосъобразността на НП по пункт I.
Наред с наказанието глоба административнонаказващият орган е отнел в
полза на държавата моторен трион марка „Хускварна 367 ХР“ като вещ,
средство на нарушението – пункт II от НП. В този случай приложение
намират общите разпоредби на чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН. Съгласно чл. 20,
ал. 1 от ЗАНН „Наред с предвидените в чл. 13 административни наказания
наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите,
принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния
закон или указ“. В конкретния случай такова отнемане е предвидено и в чл.
273, ал. 1 от ЗГ, съгласно която разпоредба „Вещите, послужили за
извършване на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението се
отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен
ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им“. От своя страна нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН предвижда,
10
че отнемане по ал. 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не
съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен
ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Доколкото в ЗГ не е
предвидена такава хипотеза, то се обосновава извод, че в конкретния случай
административноказващият орган е постановил отнемане в полза на
държавата на моторен трион марка „Хускварна 367 ХР“, като вещта е
послужила за извършване на умишлено нарушение, без да извърши
законосъобразна преценка за наличието на всички предпоставки за
отнемането му. За да бъде извършена тази преценка е било необходимо да се
установи стойността на моторния трион, след което да се съпостави със
стойността на предмета на нарушението, каквото изискване е въведено с чл.
20, ал. 4 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е установил
пазарната стойност на моторния трион и не е установил чия собственост е.
Общоизвестно е, че моторният трион е вещ със значителна стойност. Вярно е,
че разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ изрично предвижда, че се отнемат в
полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението,
независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани
независимо или против волята на собственика им, като съдът намира, че макар
нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ да е специална по отношение на нормата на чл.
20, ал. 4 от ЗАНН, то след като ЗГ не предвижда критерий стойност на вещите,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
Недопустимо е при минимална стойност на предмета на нарушението да се
отнема вещ на значителна стойност.
С пункт III от НП административнонаказващият орган е определил М.
А. А. да заплати обезщетение в размер на 19,32 лв. (деветнадесет лева и
тридесет и две стотинки) в полза на Северноцентрално държавно предприятие
– ДП Габрово по сметка BG94 BPBI 7929 1054 3900 01, BIC: BPBIBGSF на
основание Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху
гори и земи от горския фонд. От обстоятелствената част на наказателното
постановление така и не става ясно на какво правно основание и по какъв
начин е определен размера на постановеното обезщетение.
Предвид гореизложеното обжалваното Наказателно постановление №
**********/19.04.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по
горите - Велико Търново следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно.
11
При този изход на делото е частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. ) и действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът намира за основателно възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което се дължи
адвокатско възнаграждение в минимален размер. Поради това следва да осъди
Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя М. А. А. направените по делото разноски в размер на
400 лв., представляващи платен в брой адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 19.06.2024 г. (л. 94).
При този изход на делото е неоснователна претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/19.04.2024 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с
което на М. А. А., с ЕГН **********, с адрес с. ********, на основание чл.
266, ал. 1, предл. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.
104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е отнет в полза на
държавата моторен трион марка „Хускварна 367 ХР“ като вещ, средство на
нарушението и е определено да заплати обезщетение в размер на 19,32 лв.
(деветнадесет лева и тридесет и две стотинки) в полза на Северноцентрално
държавно предприятие – ДП Габрово по сметка BG94 BPBI 7929 1054 3900
01, BIC: BPBIBGSF на основание Наредбата за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Велико Търново да заплати
12
на М. А. А., с ЕГН **********, с адрес с. **********, разноски по делото в
размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13