Номер 132321.09.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдТО VI-2
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20201100901753 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на Кооперация „В. - София“, с ЕИК *****, чрез законния
й представител – И.И., подадена чрез адвокат – Х.С., действащ като надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу Отказ № 20200629232346-2/02.09.2020
г. на длъжностно лице към АВ – ТРРЩЛНЦ постановен относно заявено обявяване на
ГФО за 2019 г. по партидата на Кооперация „В. - София“, с ЕИК ***** в ТРРЮЛНЦ
при АВ, съгласно подадено Заявление Г 2 с № 20200629232364/29.06.2020 г., както и
срещу Отказ № 20200831152607/31.08.2020 г., съгласно подадено Заявление с образец
Ж 1 с № 20200831152607/31.08.2020 г.
В жалбата са развити оплаквания срещу постановените от ДЛР и обжалвани два
отказа, като същите се определят за незаконосъобразни и се настоява за тяхната отмяна
и даване на указания за обявяване на представения от кооперацията ГФО за 2019 г.
Налични били пропуски допуснати от органа по регистрация състоящи се както в
процедурата по разглеждане на депозираното заявление, така и по същество. Изтъкнато
е, че Кооперация „В. - София“ надлежно и в установените срокове е заявило пред
ТРРЮЛНЦ за обявяване изготвения си за 2019 г. ГФО. След осъществяване от ДЛР на
първична проверка на заявлението и придружаващите го документи е формиран извод,
че към заявителя трябва да се дадат указания за ангажиране на допълнителни
документи. В отговор на тези указания жалбоподателя подал заявление по образец Ж
1, но още същия ден получил отказ за вписване с 20200831152607/31.08.2020 г.
Същевременно няколко дни по-късно се получил и втори отказ пак по заявление Г 2
при ползване на същото основание. Тези действия на ДЛР покривали хипотезата на
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като били издадени два отказа за
обявяване на един и същи ГФО. Това водело според жалбоподателя до грубо
нарушение на правото му на защита, като причините за подобен резултат вероятно се
коренели в начина на организация на работата в АВ. Тези пороци сами по себе си
налагали отмяна на двата обжалвани отказа. Що се касае до Отказ № 20200629232346-
2/02.09.2020 г. имало налично и друго допуснато формално нарушение при
постановяването му, а именно – постановен бил преди изтичане на срока за
изпълнение на дадените до заявителя указания, тъй като същите били оповестени по
електронната партида на кооперацията на 28.08.2020 г., като срокът за тяхното
1
изпълнение бил в рамките на три работни дни, тоест изтичал на 31.08.2020 г. Отказът
обаче бил поставен в последния ден на определения срок за изпълнение на указанието,
а именно на 31.08.2020 г., което също се отразявало на неговата законосъобразност. На
самостоятелно основание по същество във връзка с причините послужили за
постановяване на отказа се изтъква, че напълно неоснователно се приемало от ДЛР, че
в приложеното поле на чл. 35, ал. 1 ЗК не попадало освобождаването на кооперациите
от задължението за заплащане на такси свързани с исканията им за обявяване в
ТРРЮЛНЦ на изготвяните от тях ГФО. Коментираната норма предвиждала, че този
тип правни субекти се освобождават от заплащане на държавни такси за всякакви
обстоятелства подлежащи на вписване по партидата им. Соченото финансово
облекчение било последица от уредената в чл. 1а ЗК възможност държавата да
подпомага кооперациите и да насърчава тяхната дейност. Отбелязва се и това, че ТДТ
събирани от АВ имало изчерпателно предвиждане какви такси трябва да заплащат
различните видове търговци относно вписване и обявяване на обстоятелства в
ТРРЮЛНЦ. Там не фигурирали кооперациите, което означавало, че те не следва да
заплащат такси при подаване на заявления за вписване на нови или промени на вече
вписани обстоятелства, респективно за обявяване на актове, като нямало значение
какъв е вида на поисканото вписване. В този контекст даването на указания за
представяне на доказателство за заплатена държавна такса по заявлението подадено от
Кооперация „В. - София“ не намирало опора в нормативните разрешения и било
незаконосъобразно, а като последица от това и постановения отказ за обявяване на
ГФО на кооперацията за 2019 г. При тези съображения се иска от СГС да се произнесе
с решение по депозираната жалба.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащи на обжалване актове на
длъжностното лице по регистрация и от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалването, поради което същата е процесуална допустима. Разгледана по същество,
частната жалба е основателна.
АВ е била сезирана със заявление вх. № 20200629232346 от жалбоподателя, с
което е поискано обявяването на акт по електронната му партида - ГФО за 2019 г. Във
връзка с това заявление на основание чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ от натовареното с
разглеждането му ДЛР е дадено указание за изправяне на нередовност №
20200629232346/28.08.2020 г. Предвид това указание заявителя е пристъпил към
депозиране на заявление Ж1, с вх. № 20200831152607/31.08.2020 г., като с него
жалбоподателя е заявил, че дадените до него на 28.08.2020 г. указания противоречат на
законовите изисквания, защото кооперациите не дължат заплащане на държавна такса
и в случаите когато заявяват за обявяване ГФО. На 31.08.2020 г. ДЛР постановява
обжалвания Отказ № 20200831152607 по заявление Ж1, с вх. №
20200831152607/31.08.2020 г., като се мотивира с това, че заявителя не е осъществил
изпълнение на адресираните до него задължителни указания. Прегледът на
електронната партида водена по отношение на Кооперация „В. - София“ показва, че на
02.09.2020 г. относно заявление Г 2 с № 20200629232364 е постановен също отказ
20200629232346-2. Мотивите са, че такса се дължи от кооперацията-заявител
съобразно чл. 16б от Тарифата за държавните такси събирани от АВ, като
единственото дадено разграничение се отнася до това, дали заявлението се подава на
хартиен или на електронен носител. Направен е анализ на разпоредбите на чл. 5, буква
„к“ от ЗДТ и чл. 35 ЗК, като е посочено, че същите са императивни и трябва да се
2
прилагат стриктно, като не могат да се прилагат по отношение на хипотези които не са
намерили регулация в тях. Сочи се, че такса не се събира тогава, когато става въпрос за
вписване на обстоятелства отнасящи се до учредяване, преустройство, прекратяване и
ликвидация на кооперации, което означава, че когато става въпрос за поискано
обявяване на ГФО такса се дължи на общо основание съобразно установените размери
в Тарифата. В тази връзка, когато се иска подобно обявяване, заявителя трябва да
придружи искането си с документ за заплатена държавна такса. Тъй като това не е
направено, включително след даване на надлежни указания, то според ДЛР следвало да
се постанови отказ по искането за обявяване на ГФО за 2019 г. изготвен от заявителя -
Кооперация „В. - София“.
Сезираният с жалбата съд намира, че най-напред трябва да разгледа и се
произнесе по законосъобразността на обжалвания отказ № 20200629232346-
2/02.09.2020 г., тъй като именно с него е разгледано заявление Г 2, което има за
предмет сезиране на ДЛР с искане за обявяване на ГФО по електронната партида на
Кооперация „В. - София“. Съдът не приема за основателен развития от жалбоподателят
довод, че коментираният отказ е постановен преди изтичане на дадения срок по чл. 22,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като от една страна срокът е изтекъл на 31.08.2020 г., а
негативният охранителен акт е с дата – 02.09.2020 г., а от друга страна жалбоподателят
е депозирал изрично писмено изявление пред регистъра, че не възнамерява да изпъни
указанията му и това е направено на 31.08.2020 г. Тоест няма ограничаване на правата
на заявителя по отношение осигуряването на възможност да изпълни указанията
дадени до него по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Във връзка с формулираните изводи от ДЛР в посока, че заявителя е обременен
със задължение за заплащане на държавна такса във връзка със заявеното обявяване на
ГФО за 2019 г. от Кооперация „В. - София“ и това не е изпълнено въпреки даденото
изрично указание за това, настоящата инстанция намира следното : Съгласно чл. 35 от
Закона за кооперациите кооперациите се освобождават от внасяне на всякакви
държавни такси при тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация.
Действително в цитираната законова разпоредба не е посочено изрично освобождаване
от държавна такса при обявяване на ГФО, но принципното законово разрешение е, че с
цел финансовото облекчаване на дейността на кооперациите, те следва да бъдат
освободени от всякакви държавни такси във връзка с вписванията на учредяването,
промените в обстоятелствата и прекратяването им. Редакцията не е предмет на
ревизиране, считано от приемането на закона през 1999 г., когато изобщо не е било
налице законодателно изискване за обявяване на ГФО в ТРРЮЛНЦ. То е въведено за
първи път с чл. 40 от ЗСч отм. през 2004 г. и след това със ЗТРРЮЛНЦ. Изразът
"всякакви такси във връзка" следва да се тълкува с оглед новото изискване на чл. 38 от
ЗСч за обявяване на ГФО, което е свързано с дейността на кооперацията, респективно
правилото да се прилага за всички охранителни производства инициирани от
кооперации пред АВ по ЗТРРЮЛНЦ. Пак в тази насока е друга действаща към
момента норма с фискален характер, а именно чл. 5, буква „к“ ЗДТ, където е
предвидено, че се освобождават от държавни такси всички документи и книжа: по
наказателни дела от общ характер; по дела за издръжка; по дела за настойничество; по
дела за установяване на произход; книжата и документите по определяне и даване
помощ на многодетни майки; по обществено подпомагане; по социално-правна охрана
на малолетни; по придобиване право на пенсия; по учредяване, регистрация и други
промени на кооперации. Под формулировката регистрация на други промени няма
съмнение, че трябва да се приведе и хипотезата, когато кооперация заявява по
партидата си в ТР обявяване ГФО. Цитираните две законови норми, в чиито
предметен обхват попада освобождаването кооперациите от заплащане на всякакви
3
държавни такси в охранителното производство пред АВ, са специални и от по - висок
нормативен ранг спрямо нормата на Тарифата за ДТ, събирани от АВ, поради което
специалната норма, заложена в закон, изключва общото правило, заложено в тарифа,
която се приема с постановление на МС.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени обжалвания
отказ на длъжностното лице от Агенцията по вписванията, като едновременно с това да
даде задължителни указания за обявяване на ГФО за 2019 г. изготвен от Кооперация
„В. - София“ по електронната й партида.
По отношение на постановения Отказ № 20200831152607/31.08.2020 г. попадащ
също в обхвата на предприетото от Кооперация „В. - София“ обжалване трябва да се
отбележи, че ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване
и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (загл. изм. - дв, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), регламентират правата и
задълженията на регистърния орган във връзка с търговската регистрация.
Изчерпателно са изброени и видовете формални актове на длъжностното лице по
регистрация и предпоставките, при които същите се постановяват. Съгласно чл. 24 във
връзка с чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, АВ постановява мотивиран отказ, който има за предмет
подадено заявление за вписване, заличаване и обявяване, като именно този изричен
отказ подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ,
като съдът разполага с правомощието да го потвърди или отмени, в последния случай
със задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване,заличаване
или обявяване. В разглежданият случай се е стигнало до хипотеза, в която ДЛР е
постановил отказ по депозирано заявление Ж1, като посредством същото не се
заявяват за вписване, заличаване или обявяване обстоятелства, подлежащи на
вписване, а служи като процесуален инструмент за отстраняването на неизправности
по вече депозирано заявление за вписване, заличаване и обявяване. Законодателят
изрично е предвидил- чл. 22, ал.5, изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 93 от Наредба
№1/14.02.2007г., в случай на неизпълнение на указанията постановяване на мотивиран
отказ от длъжностното лице, в който се посочват пречките за извършване на исканото
вписване, заличаване или обявяване. Въведените с допълнителното заявление
уточнения и представените допълнителни доказателства подлежат на преценка от
органа по регистрация в рамките на дължимата проверка по първоначалното заявление.
Заявление Ж1 няма характер на самостоятелно сезиращо искане за вписване,
заличаване и обявяване, поради което не може да бъде предмет на самостоятелна
проверка от длъжностното лице по регистрация по смисъла на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ,
каквато в случая е направена и завършила с отказ. Последният без съмнение няма за
предмет заявление за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства, а това
провокира извод, че същият е постановен извън правомощията на длъжностното лице
по чл. 21 ЗТР, поради което се явява недопустимо произнасяне, а механизма за
преодоляване на подобни произнасяния е неговото обезсилване от съда.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20200629232346-2/02.09.2020 г. на длъжностно лице към АВ
– ТРРЩЛНЦ, постановен по партидата на Кооперация „В. - София“, с ЕИК *****, във
4
връзка със заявен за обявяване ГФО за 2019 г., съгласно подадено Заявление Г 2 с №
20200629232364/29.06.2020 г. и УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация при
АВ – ТРРЮЛНЦ да обяви ГФО за 2019 г. по партидата на Кооперация „В. - София“, с
ЕИК *****, по Заявление с вх. № 20200629232364/29.06.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА по жалба с вх. № 20200911105320, която е подадена от
Кооперация „В. - София“, с ЕИК *****, чрез законния й представител – И.И., чрез
упълномощен адвокат – Х.С., Отказ № 20200831152607/31.08.2020 г. постановен по
повод на подадено Заявление по образец Ж 1 с № 20200831152607/31.08.2020 г.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на АВ-ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5