Р Е Ш Е Н И Е
N
град Русе, 11. 03.
2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав,
в
публично заседание на 30.01.2020год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД N 2561,
по описа за 2019год. на Русенски районен
съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от представляващия „МУЛТИ ТЕХ И.С.” ЕООД, ЕИК:*********, Х.С.
Х., ЕГН:**********, против НП N18-001468/19год.
на Директора
на Дирекция ”Инспекция по труда” - Русе,
с което на основание чл.415 ал.1 КТ, на дружеството е
наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500лв..
Защитата оспорва извършеното
нарушение и моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.
РРП не взема становище по жалбата.
Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установино от фактическа страна:
В периода 12.082019год. до
02.09.2019год. контролни органи към Инспекция по труда
- Русе, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „МУЛТИ ТЕХ И.С.” ЕООД.
Проверката била провокирана по депозирана от Д. М. Б. жалба, във връзка с
неспазване трудовото законодателство, вкл. и неизплатени трудови възнаграждения,
без да сочи периода на бездействие. Проверяващите констатирали редица
нарушения, между които неизплащане на трудовото възнаграждение на Б. за мес.април
2019год. За отстраняването на констатираните нарушения били дадени 15
предписания, описани в протокол изх.№ПР1926629 от 05.09.2019год. В т.15 от него
било предписано “да се начисли и изплати на Д.М.Б. на длъжност ..... дължимото трудово
възнаграждение за мес.април 2019год. не по-малко от минималната ставка на
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава –
Германия....”, със срок 30.09.2019год.
Протоколът бил връчен за работодателя на
Хасан Хасанов на 05.09.2019год.
На 28.10.2019год, в сградата на Дирекция ”Инспекция по труда” – Русе
била извършена нова проверка от св.П. П.. На база на разчетни
ведомости последната заключила, че предписание №15
не
било изпълнено, тъй като липсвал подпис
във ведомостта на работника Б..
Св.П. не зачела обясненията на управителя Х. и представеното от него писмено
доказателство - „Ведомост за заплата” /л.58 в превод/ доказващо, че
възнаграждението на работника постъпило по банковата му сметка на
02.09.2019год. От представените документи св.П. била наясно, че за този период Д. М. Б. бил командирован на работа в Германия,
обстоятелство което активира приложението на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година
за координация на системите за социална сигурност. Без да отчете последния и прецени приложимото
законодателство към процесния случай, което определя и субекта на отговорност св.Б., на 28.11.2019год., съставила АУАН,
с който на „МУЛТИ ТЕХ И.С.” ЕООД било предявено обвинение за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Срещу акта постъпило въжражение от наказаното дружество, с което се излагат факти, че предпишсанието
било изпълнено от И. К. едноличен собственик на капитала на „МУЛТИ
ТЕХ И.С.” ЕООД, от сметка на друго негово търговско дружество по сметка на Д. М. .Б.. Направените възражения и спорните
обстоятелства не бил зачетени и разследвани от АНО, който издал и обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.415 ал.1 КТ било наложено горепосоченото
административно наказание по вид и размер.
Съдът, като съобрази доводите на
защитата и приложените към преписката писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, констатира:
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Наказателното постановление се явява необосновано –
липсват категорични и безспорни доказателства, обосноваващи извършено нарушение
на чл.415 ал.1 от КТ. Според св.П. нарушението се доказва от липсата на подпис от
работника Б. в разчетно
- платежна ведомост за мес.април 2019год.
В разпита си св.П. признава, че не зачела представеното писмено доказателство -
„Ведомост за
заплата”, тъй като документа не бил преведен, не пишело дали това е заплата, за
кой месец, за работодател била записана и друга фирма. Свидетелката заявява, че предмет на проверка
било българското дружество „МУЛТИ ТЕХ И.С.” ЕООД, поради което не се интересувала
от чуждестранните дружества, на които наказаното било контрагент, въпреки че
била наясно, че Д. М. Б. е командирован в
Германия, факт който е отразен в протокола за проверка, акта и наказателното
постановление. Това обстоятелство било игнорирано от св.П., в резултат на което
същата не издирила и не се съобразила с нормативните документи, уреждащи ТПО на
български граждани, команировани в чужбина: Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги; Регламент 883/2004
г. за координация на системата за социална сигурност, в който в т.17 от него е
прогласен основен принцип, съгласно който „С оглед гарантирането в максимална
степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на
държава-членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило,
законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява
своята дейност като заето или самостоятелно заето лице” . В конкретния случай –
Германия. Така процедирайки св.П. е ограничила разследването досежно определяне
субекта на отговорност, като безрезервно приела че това може да бъде единствено
„МУЛТИ ТЕХ И.С.” ЕООД.
Отделно от гореизложеното до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление водят следните обстоятелства: По делото е
представено /в превод/
писмено доказателство - „Ведомост за заплата” доказващо, че възнаграждението на
работника постъпило по банковата му сметка на 02.09.2019год. С решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/ 2012г.,
IV г.о. и решение № 241/07.01.2015 г. по гр. д. № 3269/ 2014 г., III г. о. на ВКС,
върховните магистрати приели, че
съгласно чл.270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов
договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в
разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника, в които
случаи не възникват съмнения за основанието, на което работникът или посоченото
от него лице е получило плащането. В конкретния случай представената „Ведомост
за заплата” съдържа реквизити, сочещи че работника Б. получил още на
02.09.2019год. възнаграждението си за месеците февруари, март и процесния –
април. Посочената в него банкова сметка ***, заявена от Б. депозираната до
управителя на „МУЛТИ ТЕХ И.С.” ЕООД декларация /л.61/, поради
което не съществува съмнение, че парите били преведени в негова полза, още
повече че в съдебно заседание адв.Р. представи доказателство – разпечатка на
информация за процесната сметка /л.86/, доказваща че същата е активна.
Представените по
делото доказателства Договор между „ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б.В.“ и „Мули Тех
И.С.“ ЕООД от 20.12.2018 г. доказва че „ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б.В.“ поема
ангажимента, когато работниците работят на територията на Германия да
изплаща трудови възнаграждения,
квартирни, дневни. С Анекс №1 към предходния Договор се доказва мястото,
където е работил Б. в Германия. Със
споразумението към Анекс №1 се доказва, че
в който „ГКМС БВ“ и „ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б.В.“ поемат ангажимента да
изплащат трудовите възнаграждения на Д. Б., което дава отговор защо във
Ведомостта за заплата фигурира като платец именно „ГКМС БВ“.
При
така събраните доказателства съдът преценява, че „Мули Тех И.С.“ ЕООД не
е извършило нарушението в което е обвинено, че не е субект на отговорност по
чл.415 ал.1 от КТ, поради което неправилно, необосновано и незаконосъобразно е
ангажирана отговорността му за нарушение на чл.415
ал.1 КТ и НП следва да бъде отменено.
Относно
направеното в съдебно заседание искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане в полза на наказания на направените от него
разноски по делото, с оглед така очерталия се изход на производството – при
отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според
съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.
63, ал. 1 от ЗАНН: "В съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. ", а според чл.
143, ал. 1 от АПК: "Когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ". В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адв.З. Р., като
съгласно приложен на л. 74 от съдебното производство договор за правна защита и
съдействие било договорено възнаграждение в размер на 400 лева, изплатено
според изрично отбелязване в договора в брой. Този размер от 400 лв. е е съобразен с чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Имайки предвид, че делото съставлява правна сложност – с
приложение на европейско законодателство, въпреки че е приключило в едно
заседание, но предварителната подготовка по него – голям брой писмени
доказателства и тяхната легализация изисква разход на време и енергия,
съобразявайки размерът на наложената с
обжалваното НП санкция от 1500лв. от една страна и от друга разпоредбата на
чл.7 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., към която
препраща чл.18 ал.2 от с.з., съгласно която „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е: „2.при
интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв.;, съдът
преценява, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е
адекватно на положения труд от процесуалния представител, поради което искането
за присъждането му в посочения размер се явява законосъобразно.
Предвид
отмяната на обжалваното НП и налични доказателства за направени по делото
разноски от страна на жалбоподателя за възнаграждение по процесуално
представителство по делото в размер на 400 лв., платени в брой,
съдът следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице, в чиято
структура е административният орган издал процесното наказателно постановление
– в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“– гр. София,
която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Така мотивиран и
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление N18-001468/19год. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” - Русе, с което на основание чл.415 ал.1 КТ, на „МУЛТИ ТЕХ И.С.”
ЕООД, ЕИК:*********, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“– гр. София, да заплати на „МУЛТИ ТЕХ И.С.” ЕООД, ЕИК:*********, сумата от 400 лева,
представляваща
направени
по делото разноски.
Решението подлежи на касационно облжалване
в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................