№ 166
гр. Айтос, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100447 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и девета от ГПК в първа фаза
на съдебната делба.
Образувано е по искова молба от Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х., с която
срещу И. Х. Х., Б. С. Х., В. Х. М., Е. Х. Х., С. Е. Х. и М. Е. Ш. е предявен иск
по чл. 34 ЗС за съдебна делба на следния имот: дворно място, находящо се в с.
БИ., ***, цялото с площ от 750 кв. м., а измерена графично от 633 кв. м.,
представляващо северната част от поземлен имот с планоснимачен № 94 в
квартал 17 по плана на с. БИ., при граници на тази част от поземления имот:
от североизток – поземлен имот с планоснимачен № 93, от северозапад –
улица, от югоизток – поземлен имот с планоснимачен № 95, от югозапад –
южната част на поземлен имот № 94, за която северна част от гореописания
поземлен имот по неприложения в срок план на селото е отреден урегулиран
поземлен имот № X-94 в квартал 17, ведно с построената в него жилищна
сграда, със застроена площ от 100 кв. м.
В исковата молба, уточнена с допълнителна молба от 27.06.2024 г., се
твърди, че имотът е сънаследствен от Х. Х. К., с ЕГН **********, починал на
29.12.1987 г., и Н. И. К., починала на 28.11.2021 г. Сочи се, че имотът е
придобит от двамата по време на брака им в режим на съпружеска
имуществена общност. Със смъртта общността била прекратена, като ½ ид. ч.
останала за съпругата, а останалата била наследена поравно от нея и другите
наследници по закон: дъщеря му В. Х. М. и синовете му И. Х. Х., Е. Х. Х. и Н.
Х. Х.. Излага се, че след смъртта на г-жа К. нейната част е наследена от
1
наследниците й: дъщеря й В. Х. М., сина й И. Х. Х. и след смъртта на децата й
Е. Х. Х. на 09.08.2015 г., и Низязи Х. Х., починал на 29.12.2021 г. – от внуците
й С. Е. Х., М. Е. Ш., Н. Н. Е., Е. Н. Х., както и съпругите на починалите синове
– Ф. Х. Х. и Е. Х. Х.. След смъртта на г-жа К. било открито саморъчно
завещание, с което е завещала в полза на И. Х. Х. притежаваните от нея 3/5 ид.
ч. от процесния имот. Съставен бил и Нотариален акт № 147, том IV, рег. №
3731, дело № 500 от 09.08.2023 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 557 на НК, с който
И. Х. Х. и съпругата му Б. С. Х. били признати за собственици на процесния
имот. С Решение № 81 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 769/2023 г. на Районен съд –
Айтос саморъчното завещание било прогласено за нищожно и било прието за
установено спрямо И. Х. Х. и съпругата му Б. С. Х., че Е. Н. Х., Н. Х. Е. и Ф.
Х. Х. са собственици по наследство на ¼ ид. ч. от процесния имот, съответно
горепосоченият нотариален акт бил отменен за ¼ ид. ч. Иска се делбата да
бъде допусната при следните квоти: 30/120 ид. ч. за И. Х. Х. и Б. С. Х.; 30/120
ид. ч. за В. Х. М.; 10/120 ид. ч. за Ф. Х. Х.; 10/120 ид. ч. за Н. Н. Е.; 10/120 ид.
ч. за Е. Н. Х., 4/120 ид. ч. за Е. Х. Х.; 13/120 ид. ч. за С. Е. Х., и 13/120 ид. ч. за
М. Е. Ш.. Освен това се отправя искане на основание чл. 344, ал. 2 ГПК съдът
да определи кой ще ползва процесния имот. Ищците предпочитат те да
ползват имота, а при условията на евентуалност – ответниците, като в този
случай да се определи наемна цена.
В исковата молба се твърди, че процесните имоти се ползват само от
ответниците. Иска се съдът да се произнесе на основание чл. 344, ал. 2 ГПК по
отношение на ползването на първия и втория процесен имот. Ищцата заявява,
че желае да ползва един жилищен имот, с предпочитание този в ***,
евентуално имота в ***. Иска се съдът да определи наем, който ответниците
да заплащат за двата имота, както и да се произнесе, че автомобилът се държи
от ответниците И..
Ответниците Л. Д. Р., Х. И. И. и О. Р. И. са подали общ отговор на
исковата молба, в който не оспорват искането за допускане на делба. Твърдят,
че ползват имотите в *** и *** и не възразяват да заплащат наем за
ползването им, но в рамките на пазарните цени. Сочи се, е процесният
автомобил е в лошо техническо състояние и в момента не се ползва.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, в който сочат, че
действително е налице съсобственост, но при следните квоти: ¼ ид. ч. за
ищците, общо ¼ ид. ч. за И. Х. Х. и Б. С. Х., ¼ ид. ч. за В. Х. М. и общ ¼ ид. ч.
за Е. Х. Х., С. Е. Х. и Мирен Е. Ш.. Според ответниците искът е недопустим,
защото лицата по право на заместване били съсобственици само на частта от
своето коляно и не можели да участват в делбата с останалите. Излагат се
съображения, че ответниците не дължат наем за ползване, защото не
възпрепятстват ищците да го правят.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
2
от фактическа и правна страна:
По въпроса дали да се допусне делба, между кои страни и при какви
квоти:
Според чл. 34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка,
да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако
това е несъвместимо с естеството и предН.начението на вещта.
Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът
се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки сънаследник.
По отношение на подлежащия на делба имот съдът е Н.начил съдебно-
техническа експертиза, която да изследва благоустройствения статут на
имота. От него става ясно, че единственият кадастрален и регулационен план
на село БИ. е одобрен със Заповед № 390 от 25.04.1978 г., като няма данни за
прилагането му. С регулационния план за поземлен имот с планоснимачен №
94 са отредени парцели и IX и X в квартал 17, северната част от имота попада
в парцел X, а южната – в парцел IX. Към парцел X е придадена част с площ от
94 кв. м. от съседния имот с планоснимачен № 93, за който е отреден парцел I.
Съдът съобрази, че по делото няма никакви данни за прилагането на
дворищнорегулационния план. В приетите по делото Нотариален акт № 147,
том IV, рег. № 3731, дело № 500 от 09.08.2023 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 557
на НК и Нотариален акт № 55, том 3, рег. № 3904, дело № 426 от 24.07.2024 г.
на нотариус Бисер Демирев, с рег. № 324 на НК изрично се съдържа
констатация, че планът не е приложен. Щом до изтичане на сроковете по § 6,
ал. 2 от ПР на ЗУТ и § 6, ал. 4 от ПР на ЗУТ дворищната регулация не е
приложена, на основание § 8 от ПР на ЗУТ, е отпаднало отчуждителното
действие на неприложения дворищнорегулационен план, като придаваемите
части стават част от имота, от който са били отчуждени по силата на
неприложения дворищнорегулационен план. Според съда ищецът правилно е
описал в исковата молба, че предмет на делбата е реална част от имот № 94 –
северната му част, която измерена графично е 633 кв. м. Именно толкова е
площта на реалната част без придаваемите 94 кв. м. Вещото лице я е очертало
с окомерни точки 5, 4, 3, 2, 7, 6 на изготвената от него скица. Очевидно е, че
волята на ищеца е да направи тази част предмет на делбата, тъй като в
исковата молба изрично е посочено, че планът за регулация не е приложен.
Посочването на данните от неприложения план и площта на целия парцел има
за цел само да помогне за индивидуализацията на реалната част, а не да
направи предмет на делбата парцела. Ето защо исковата молба е редовна.
Предметът на делбата е ясно очертан чрез скицата на вещото лице, към която
съдът ще препрати с решението си.
Безспорно е, че процесният имот е придобит приживе от Х. Х. К. и Н. И.
К. в режим на съпружеска имуществена общност. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Р. Х. М., както и Нотариален акт № 147, том IV, рег.
3
№ 3731, дело № 500 от 09.08.2023 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 557 на НК И. Х.
Х., в който нотариуса се позовава на удостоверения за наследство и от двете
лица.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, Х. Х. К. е починал
на 29.12.1987 г., като е оставил следните наследници по закон: Н. И. К. –
съпруга, и деца – В. Х. М., И. Х. Х., Н. Х. Х., Е. Х. Х..
Видно от приложеното удостоверение за наследници, Н. И. К. е починала
на 28.11.2021 г., като е оставила наследници по закон: В. Х. М. – дъщеря, И. Х.
Х. – син, и Н. Х. Х. – син. Другото й дете Е. Х. Х. вече е било починало на
09.08.2015 г., като негови наследници са децата му С. Е. Х. и М. Е. Ш., които
биха наследили по право на заместване съгласно чл. 10, ал. 3 ЗН. Н. Х. Х. е
починал на 07.12.2021 г., като негови наследници са съпругата му Ф. Х. Х. и
децата му Е. Н. Х. и Н. Н. Е..
По делото е представено саморъчно завещание от Н. И. К., с което е
завещала своите 3/5 ид. ч. от процесния имот на И. Х. Х..
С Нотариален акт № 147, том IV, рег. № 3731, дело № 500 от 09.08.2023 г.
на нотариус Г. Г., с рег. № 557 на НК И. Х. Х. и Б. С. Х. са признати за
собственици на процесния имот – И. Х. Х. на основание наследство и
завещание, а двамата – на основание осъществено по време на брака им
давностно владение.
С влязло в сила Решение № 81 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 769/2023 г. на
Районен съд – Айтос саморъчното завещание е прогласено за нищожно и е
прието за установено спрямо И. Х. Х. и съпругата му Б. С. Х., че Е. Н. Х., Н.
Х. Е. и Ф. Х. Х. са собственици по наследство на ¼ ид. ч. от процесния имот,
съответно горепосоченият нотариален акт е отменен за ¼ ид. ч.
В нотариалния акт липсва указание каква част от имота е придобита в
режим на съпружеска имуществена общност от двамата съпрузи, но това
може да се изведе по логически път, защото по наследство от баща си И. Х. Х.
има 1/10 ид. ч., като се е позовал на завещание за 6/10 ид. ч., т.е. общо 7/10
(42/60) ид. ч. Другите 3/10 (18/60) ид. ч. остава да са съпружеска имуществена
общност. Тъй като нотариалният акт не е оспорен от страните по делото,
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост
следва да бъдат зачетени, с изключение на отменената с горепосоченото
решение част – за ¼ ид. ч. в полза на Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х., всеки от
които по наследство има 1/30 ид. ч. от Х. И. К. и по 1/20 ид. ч. от Н. И. К., т.е.
общо по 1/12 (5/60) ид. ч. за всеки. Така на И. Х. Х. му остават 9/20 (27/60) ид.
ч. в индивидуална собственост по наследство и завещание съгласно
нотариалния акт, а 3/10 (18/60) ид. ч. са съпружеска имуществена общност със
съпругата му Б. С. Х..
Въз основа на изложеното делбата следва да се допусне при следните
квоти: 9/20 (27/60) ид. ч. за И. Х. Х., 3/10 (18/60) ид. ч. за И. Х. Х. и Б. С. Х. в
съпружеска имуществена общност, 1/12 (5/60) ид. ч. за Е. Н. Х., 1/12 (5/60) ид.
ч. за Н. Н. Е. и 1/12 (5/60) ид. ч. за Ф. Х. Х.. Спрямо останалите страни искът за
4
делба следва да се отхвърли, защото липсва съсобственост.
По въпроса за разпределението на ползването:
Според чл. 344, ал. 1 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването.
По делото е разпитана свидетелката З. Ю. К. – леля на Е. Н. Х., която
дава показания, че И. и Б. живеят в процесната къща, а ищците Е., Н. и Ф.
нямат достъп до къщата. Преди смъртта на Н. последните трима имали стая в
къщата, където съхранявали багаж, но след това били изгонени и не могли
дори да си вземат багажа. Според свидетелката ищците са ползвали двора на
къщата за отглеждане на насаждения, но преди седем-осем месеца спрели да
ги допускат и до там.
По делото е разпитан и свидетелят Р. Х. М. – съпруг на В. Х. М., който
дава показания, че Е. влиза свободно в къщата и в двора. Вратите на къщата и
двора не се заключвали. После казва, че е виждал И. да заключва понякога.
Според свидетеля ищците никога не са искали ключ. Излага, че приземният
етаж на къщата се ползва от Е. и семейството му от 1990 г., като и в момента в
къщата има негови вещи. Е. имал стая и на втория етаж. Ф. и още един мъж
влизали да взимат дърва от двора на къщата. След смъртта на Н. И. се
пренесъл да живее в процесната къща. Имало стая за гости, която ищците
можели да ползват.
И. Х. Х. е дал обяснения по делото. Отрича да е сменял ключа на
входната врата на къщата. Вратите на двора и къщата не се заключвали.
Вторият етаж обаче бил заключен.
Е. Н. Х. също е дал обяснения по делото. Сочи, че няма вещи в
приземния етаж на къщата и не го ползва. Миналата година майка му се
опитала да засее картофи в двора, но била изгонена. В една от стаите, до които
нямали достъп, имало вещи на г-н Х., като не го допускали да си ги вземе.
И двамата свидетели са заинтересовани, но съдът дава кредитира
показанията на свидетелката Камбур, защото съответстват на писмените
доказателства по делото. Към делото е приложена преписка от Районно
управление – Руен с вх. № 335000-3806/31.12.2023 г., инициирана по жалба на
И. Х. Х.. Последният е посочил, че племенника му Е. Н. Х. е оставил свой
багаж на първия етаж в къщата му без разрешение. Приложена и преписка с
вх. № 335000-4039/17.11.2023 г. В сигнал г-н Х. заявява, че е единствен
собственик на процесния имот и се оплаква, че племенникът му Е. Н. Х. влиза
в двора и в къщата без разрешение.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М., защото са вътрешно
противоречиви. Той първо твърди, че къщата и дворът въобще не се
5
заключват, после казва, че е виждал И. да заключва понякога. Освен това
поради отношението на свидетеля към процесуалния представител на ищците:
„Смешни неща питате“, както и поради цялостното му поведение, съдът
прецени, че свидетелят е предубеден и цели да помогне на ответниците.
Следва да се отбележи, че за разпределението на ползването по чл. 344,
ал. 2 ГПК въобще не е нужно да се докаже, че е налице лишаване от ползване.
Така е, защото разпределението обхваща периода от влизане в сила на
решението за допускане на делбата до постановяване на решението за
извършването й. Лишаването от ползване може да е предмет на претенция по
сметки във втората фаза на делбата. Идеята на производството е, ако имотът
се ползва само от едната страна, както в случая, съдът да се произнесе дали
това да продължи, съответно да разпредели имота или да възложи ползването
му на единия, а другият да осъди да заплаща обезщетение до извършване на
делбата за частта над своята квота в съсобствеността.
Съдът намира, че процесният имот следва да се ползва само от
ответниците И. Х. Х. и Б. С. Х., защото така или иначе го държат, а и
притежават по-голяма част от собствеността. Предвид силно влошените
отношения между страните, съвместно ползване е невъзможно.
По делото е начислена съдебно-оценителна експертиза, според която
средния пазарен наем за имота – дворно място и къща, е 500 лв. Предвид
необичайно високата стойност за един селски район, е Н.начена тройна
съдебно-оценителна експертиза. Според нея средния пазарен наем за
дворното място и къщата е 388 лв. Съдът кредитира заключението на тройната
експертиза, тъй като е по-обосновано от първоначалното.
При това положение на ищците се дължи ¼ ид. ч. от наема, т.е. 97 лв. на
месец.
По разноските:
На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по
ГПК, ищците следва да бъдат съдени да заплатят по сметка на Районен съд –
Айтос сумата от 25 лв. – държавна такса за частично отхвърляне на иска за
делба.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС, вр. с 344, ал. 1 ГПК извършването на
съдебна делба между Е. Н. Х., с ЕГН **********, Н. Н. Е., с ЕГН **********,
Ф. Х. Х., с ЕГН **********, И. Х. Х., с ЕГН **********, и Б. С. Х., с ЕГН
**********, на следния имот: дворно място, находящо се в с. БИ., ***, с площ
от 633 кв. м., очертано с окомерни точки 5, 4, 3, 2, 7, 6 на скицата, приложена
6
към заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице И. Б.
на л. 214 от делото, която скица представлява неразделна част от настоящото
решение, ведно с построената в него жилищна сграда, със застроена площ от
100 кв. м., която сграда е означена с буквите „МЖ“ на същата скица, при
следните квоти: 9/20 (27/60) ид. ч. за И. Х. Х., 3/10 (18/60) ид. ч. общо за И. Х.
Х. и Б. С. Х. в режим на съпружеска имуществена общност, 1/12 (5/60) ид. ч.
за Е. Н. Х., 1/12 (5/60) ид. ч. за Н. Н. Е. и 1/12 (5/60) ид. ч. за Ф. Х. Х..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на същия имот, предявен от Е. Н. Х., с ЕГН
**********, Н. Н. Е., с ЕГН **********, Ф. Х. Х., с ЕГН **********, срещу
В. Х. М., с ЕГН **********, Е. Х. Х., с ЕГН **********, С. Е. Х., с ЕГН
**********, и М. Е. Ш., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, че от влизане в сила
на решението за допускане на делбата до влизане в сила на решението за
извършването на делбата, гореописаният имот ще се ползва от И. Х. Х., с ЕГН
**********, и Б. С. Х., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК И. Х. Х., с ЕГН **********, и
Б. С. Х., с ЕГН **********, да заплащат на Е. Н. Х., с ЕГН **********, Н. Н.
Е., с ЕГН **********, Ф. Х. Х., с ЕГН **********, сумата от 97 лв. на месец,
считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане в
сила на решението за извършването на делбата, за ползването на гореописания
делбен имот.
ОСЪЖДА Е. Н. Х., с ЕГН **********, Н. Н. Е., с ЕГН **********, Ф. Х.
Х., с ЕГН **********, да заплатят по сметка на Районен съд – Айтос сумата
от 25 лв. – държавна такса за частичното отхвърляне на иска за делба.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на решението.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7