Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.12.2021 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 27.10.
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 92 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
04.11.2019 г., на път ***, при км. ***., водачът на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с peг. № ***В.Г.У., поради движение с несъобразена скорост с релефа на
местността и състоянието на пътя, на ляв завой и мокра настилка, изгубва
контрол над управлявания от нея автомобил, завърта се, напуска платното за
движение от ляво по посоката си на движение и със задната си дясна част се удря
в крайпътно дърво, с което реализира ПТП. При инцидента е пострадал Й.Й.У. -
пътник в лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг.
№ ***.
За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.
№ 1228р-12027.
На водача е съставен и АУАН № 1136/04.11.2019 г.
След инцидента
пострадалият Й.У. е транспортиран в УМБАЛ „***“ АД - гр. **,
където е приет в Клиниката по неврохирургия с оплаквания за силни болки в
главата, шията, гърдите, крайниците и корема, както и със световъртеж и гадене.
Назначени са му и извършени различни изследвания и прегледи, от които е
установено: мекотъканен едем теменно двустранно, с
наличие на екскориации; палпаторна болезненост на шията; срединно разположена
интерхемисфериална фисура. Поставена му е диагноза: Контузио капитис, коли, торацис,
абдоминис ет екстремитатес. Комоцио церебри. Предписана е медикаментозна терапия,
провеждана в лечебното заведение. Изписан е 06.11.2019 г., като са му дадени
препоръки, включително и да продължи лечението с предписаната му терапия.
Твърди се, че пътният
инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. Плаче често поради главоболието, дискомфорта и
замайването, които изпитва от травмата в областта на главата. Изпитва
затруднения при извършването на движения поради уврежданията по цялото тяло.
Оплаква се от болки в шията и гърдите, като показва местата, които го болят. Не
може свободно да осъществява физически активности - да играе и да общува с други
деца, а това го прави затворен и тревожен. Чувства се изолиран от своите
връстници, тъй като повече си стои вкъщи поради болезнените оплаквания, които
има. При минимално натоварване се усилват симптомите му, като се разстройва от
силното главоболие, което получава. Страда от нестабилност в походката.
Синините, подутините и охлузванията, получени при произшествието са загрозили
външния му вид и оставели белези за цял живот. Все още изпитва силни болки в
областта на травмите.
Изживеният
стрес от произшествието рефлектира върху общото му емоционално състояние.
Отрицателно повлиял инцидента върху детската му психиката. В резултат на ПТП
станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на
чувство на безпокойство и притеснение. Плаче често и се стряска в съня си.
Изплашен е от случилото му се и се страхува да се вози в МПС. По-рядко се смее,
като е станал тревожен и мълчалив. Станал е необщителен, свит и потиснат. Не
иска да излиза и да се среща с хора извън семейството. Изпитва неувереност и се
разстройва, когато минава покрай автомобили, тъй като ги асоциира с преживяното
по време на инцидента.
Посочва, че към
настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му все още не е
приключило. Все още сънува кошмари, объркан е и тревожен. В резултат на
процесното ПТП станал недоверчив и уплашен. Едва на толкова крехка възраст - 5
годинки, ищецът преживява силен стрес, който ще повлияе и на психиката му като
подрастващ за в бъдеще.
С исковата
молба се представят Констативен протокол за ПТП и справка, извършена на
страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на
събитието, от които е видно, че виновният водач управлявал лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с per. № ***, който имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „***”
ЕАД, с
полица № BG/30/119001108551 и валидна от 20/04/2019 г. до 19/04/2020
г.
Съобразно
нормата на чл. 380 във вр. с чл. 429, ал.1, т.1 КЗ на 06.12.2019 г. ищецът
отправил молба до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ЗАД „***“ ЕАД, с
искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение - видно от
молба с Вх. № 3927/06.12.2019 г. С Писмо Изх. № 940/06.03.2020 г. такова
плащане е отказано, което поражда ищцовия интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата молба по исков ред.
С оглед
обстоятелството, че ответникът ЗАД „***“ АД е уведомен на 06.12.2020 г., то от
този момент се претендира и законна лихва върху присъдените суми.
В хода на процеса е представено решение по гр.д. №
3530/2020 г. по описа на СтРС, от което е видно, че на В.Г.У. са предоставени
родителските права по отношение на Й.Й.У..
С оглед изложеното моли съда, да осъди ЗАД „***“ АД, ЕИК: *** да заплати на В.Г.У., като майка и законен
представител на Й.Й.У., ЕГН: **********, обезщетение
в размер на 40 000
/четиридесет и хиляди/ лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от
ПТП настъпило на 04.11.2019 г., както и законната
лихва върху претендираната главница от
датата на уведомяване на ответника - 06.12.2020 г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски;
Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло.
В случай, че съдът намери исковите
претенции за основателни, моли размерът на претендиралото обезщетение да бъде намален,
тъй като счита заявеният с исковата молба за прекомерно завишен и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи
за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, а от друга страна, на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ.
на интензитета и продължителността на търпериодания от ищеца Й.У..
На самостоятелно основание
моли съда, да намали размера на
претендираните обезщетения и по съображения за съпричиняване на
вредоносните последици от ПТП от страна на пострадалото лице, респ. лицата,
които са били длъжни да упражняват грижа и контрол над малолетния пострадал Й.У.,
който с поведението си (бездействието си) също е станал причина за настъпване
на вредоносните последици от произшествието.
Претендира разноските в
настоящото производство, в това число и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.
Развиват се съображения за
нередовност на исковата молба поради неспазване на спериодба на чл. 17 от
Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по
застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука"
на пътниците в средствата за обществен превоз, която разглежда случаите, когато
пострадалото лице е малолетно/непълнолетно, и съгласно която когато увреденото
лице не е навършило пълнолетие или е лице, което е поставено под запрещение,
застрахователното обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка ***.
Счита, че независимо от изпълненото условие на чл. 338, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (наличие на нотариално заверено пълномощно) и предвидената
възможност за отваряне на клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата,
че следва да се представи банкова сметка
*** У., която спериодба защитава в максимална степериоденото
малолетно/непълнолетно лице.
На следващо място намира
исковете за допустими, но изцяло неоснователни по съображения, че ищецът Й.Й.У.
е пътувал в л.а. „***“ без да бъде поставен в обезопасителна система за деца
- спериодетско столче, предвидено за деца до определен ръст. Счита също така, че принос за настъпване на
вредоносните последици от ПТП имат родителите на пострадалия Й.У., които са
допуснали малолетният им син да пътува без да използва надлежна система за
обезопасяване в нарушение на чл.137 б ЗДВП, като описаното нарушение твърди, че
се намира в пряка причинна връзка с настъпилите по-тежки по вид и степен
телесни наранявания.
Ответникът намира
претендиралото застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП от 04.11.2019 г. за прекомерно завишено и несъответстващо
на понесените от него реално болки и страдания в резултат на причинените телесни
наранявания при катастрофата, тъй като същите не са съобразени и с приноса на
пострадалия за настъпване на вредоносните последици от ПТП.
В този смисъл и при условие,
че предявеният иск бъде приет от съда за основателен, прави възражение за
прекомерност на претендиралите обезщетения като несъответстващи на реално
претърпериодания, от една страна, а от друга страна, на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период, както и с оглед наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносните
последици от ПТП. изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137б от ЗДвП
за ползване на системи за обезопасяване на деца. Твърди, че посоченото
нарушение от страна на пострадалия, се намира в пряка причинно-следствена
връзка с вредоносните последици от ПТП, поради което и при евентуална
доказаност на исковата му претенция, определеното от съда за справедливо
обезщетение следва да бъде намалено на половина заради наличието на
принос в изложения аспект.
Относно фактите:
Признава се за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП -
04.11.2019 г., по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „***“,
модел „***“ с per. № ***по силата на Застрахователна полица №
BG/30/119001108551/17.04.2019 г., сключена със „ЗАД ***” АД.
Оспорва се твърдението, че
ищецът Й.У. вследствие на ГГГП е получил всички описани в исковата молба
увреждания, стрес и болки като пряка и непосредствена последица от процесния
пътен инцидент.
Оспорва се и твърдението, че
към настоящия момент възстановителният процес при детето все още не е
приключил.
Оспорва се твърдението, че в
резултат на травмите от ПТП ищецът е получил загрозяващи белези за цял живот.
Оспорва се твърдението в
исковата молба, че лечението и възстановяването на травмите от ПТП са
продължили дълго и са се отразили негативно на емоционалното състояние на детето,
в резултат на което то е станало раздразнително, с честа смяна на настроенията,
изпитва чести чувства на безпокойство и раздразнение както и, че се чувства
изолиран от своите връстници.
Оспорват се размерите на
претенцията като прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени в
отговора, като обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде доказан
в хода на процеса.
Оспорва се претенцията по
акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на
главния иск.
С допълнителната искова молба се поддържат фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба и се оспорват твърденията и възраженията в отговора.
Предвид становището на
ответното дружество, и това, че същото признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и дружеството към датата на
процесното ПТП, моли това обстоятелство да бъде отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото.
Уточнява и допълва исковата
молба с обстоятелството, че в резултат от процесното ПТП и получените
травматични увреждания, ищецът Й.У. често изпада в състояние на депресивност,
отказва да играе и общува с други деца, променил е навиците си, затворил се е
напълно в себе си, не желае да се храни и има нарушения в съня - често се буди
нощно време и не може да заспи дълго след това. Детето непрекъснато се измъчва
и страда, като често споделя с родителите си, че сънува преживения пътен
инцидент и се стряска в съня си, които обстоятелства са довели до съществена
промяна в психологическото и емоционалното му състояние.
На основание чл. 127, ал. 4
от ГПК представя следната банкова сметка ***:
- IBAN: ***, титуляр на сметката: Й.Й.У..
Оспорват се твърденията на
ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от
страна на пострадалия Й.Й.У., като се твърди, че не е бил поставен в
обезопасителна система за деца - спериодетско столче, предвидено за деца до
определен ръст, които твърдения се определят
като безпочвени и неподкрепериодоказателства. Посочва се, че възражението за съпричиняване
следва да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела в процеса.
За неоснователно се счита и въведеното
от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване на
вредоносните последици от страна на лицата, които са били длъжни да упражняват
грижа и контрол над малолетния ищец -
неговите родители. Посочва се, че възражението за съпричиняване на ответника не
е обусловено с конкретно поведение и принос на ищеца, а на неговия родител -
майката, която според ответника като водач на автомобил „*** ***“ не е
поставила детето в система за обезопасяване. В случая, тъй като пострадал е
самото дете Й., на което са причинени уврежданията от процесното произшествие и
за които се претендира обезщетението за претърпените от него неимуществените
вреди, а не на неговия родител, релевантно
за евентуално съпричиняване би било лично неговото поведение. Респективно,
съгласно нормата на чл. 8, ал. 8 от Закрила на детето, родителите не трябва да
оставят децата си, ненавършили 12 годишна възраст, без надзор и грижа, ако с
това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. В настоящия случай родителите на пострадалия се твърди, че са
положили дължимата грижа към своето малолетно дете, като същото е било под
надзора на своята майка, като е пътувал в лекия автомобил, поставено във
фиксирано детско столче, с правилно закопчан обезопасителен колан.
За неоснователно се счита и
оспорването от страна на ответника на размера на предявения иск за
неимуществени вреди и твърденията, че същият е прекомерно завишен. В тази
връзка, се поддържа подадената от ищеца искова молба в предявения й размер.
За напълно неоснователно и
необосновано се счита и възражението на ответника, с което се оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца увреждания и процесното
ПТП. Посочва се, че липсата на медицински познания пречат на процесуалният
представител на ответника да анализира правилно представените по делото
медицински документи, за да може да определи какви точно увреждания е получил ищеца
в резултат на процесното ПТП, като тези обстоятелства следва да се установят от
вещите лица от състава на съдебно-медицинската експертиза.
Относно акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, посочва, че следва да намерят приложение законовите
положения, намерили отражение в съдебната практика. Цитират се законовите
разпоредби, вменяващи на застрахователя отговорност за законна лихва върху
присъдените суми, както и момента от който се дължи.
С отговора на допълнителната искова молба поддържа първоначалния
отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 04.11.2019 г., на път ***, при км. ***., водачът на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, В.Г.У. реализира ПТП, като при инцидента е пострадал
Й.Й.У. - пътник в лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг.
№ ***. За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП, с пострадали лица с peг.
№ 1228р-12027.
На водача е съставен и АУАН № 1136/04.11.2019 г.
Безспорно е, че гражданската
отговорност на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг.
№ ***,
управляван от В.Г.У. е застрахована при ответното „ЗАД ***” АД - застрахователна
полица № BG/30/119001108551/17.04.2019 г.
С оглед
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди на 06.12.2019 г.
ищецът отправил молба до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ЗАД „***“
ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение -
видно от молба с Вх. № 3927/06.12.2019 г. С Писмо Изх. № 940/06.03.2020 г. такова
плащане е отказано.
От заключението
на съдебно психологическата експериодното:
Описаният в
делото и претърпян от детето Й.Й.У. инцидент на 07.11.2019 г. се отразява
негативно върху психичното му състояние. Вследствие на преживения инцидент и
преживяната психологическа травма се констатира травматичен стрес, който
довежда до емоционален и психологически срив.
Към момента на
прегледа изследването констатира безпокойство, повишена тревожност, страхови
изживявания. Налице се поведенчески промени - проявява скованост и несигурност,
водещи до проблеми в общуването с околните и затваряне в себе си.
Последиците за
ищеца към настоящия момент и за в бъдеще от настъпилата злополука се изразяват
в повишени нива на интензивен и непреработен стрес. При наличието на
травматичен стрес е наложително преодоляването му да става чрез психологична и
психотерапевтична работа, и осигуряване постоянна среда на спокойствие, обич и
подкрепа от близкото обкръжение, които да помогнат на личността за активиране
на позитивния мисловен процес, с цел поддържане на добра социална адаптация и
комуникативност.
Вещото лице
препоръчва консултация с психолог и психотерапериодкрепа.
По делото е
назначена и втора съдебно психологическа експертиза, от която се установява
следното:
Осв. дете Й.Й.У.,
вследствие на злополуката от 04.11.2019г. е преживял ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ/
Р43.0/, след което е развил ПТСР-Посттравматично стресово разстройство / Р
43.1/, последвано от РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА/ Р43.2/, КОЕТО КЪМ МОМЕНТА Е
ПРИДОБИЛО ПРОТРАХИРАНА ФОРМА.
Към момента на
освидетелстването детето е с астения, с ограничения в комуникативната сфера,
частична липса на контрол над сфинктерите, частична лотоневроза, както и
елементи на хипериодението. Така описаните прояви са в рамките на РАЗСТРОЙСТВО
В АДАПТАЦИЯТА ОТ ПРОТРАХИРАН ТИП.
Към настоящия момент детето е с РАЗСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА ОТ ПРОТРАХИРАН ТИП го прави уязвимо на стрес, изисквания,
натоварвания и проблеми. Това го прави уязвимо и се наблюдава регрес в
поведението. За в бъдеще детето може да задълбочи тези прояви, а може и да ги
преодолее частично или напълно с времето.
До голяма степен констатираните промени в психиката на детето са породени от инцидента
на 04.11.2019г., тъй като се касае за преживени физически и психически травми.
Раздялата на родителите се е отразила до известна степериодението на детето.
От заключението
на съдебномедицинската експериодното:
Й.Й.У. е пътувал на 04.11.2019 г. на задната
седалка в ЛА „*** ***“ с рег № ***. Водач на автомобила е била В.Г.У. с ЕГН **********
- майка на пострадалия. На упоменатата дата водачката е управлявала автомобила
си по пътя между с.*** и главния път Димитровград - Ст.Загора, като след един
завой колата е загубила стабилност, започнала е да поднася, след това изведнъж
се е ускорила, излязла е от пътното платно на ляво, ударила се е в крайпътно
дърво, после е паднала на задницата си /задната дясна страна/, застанала е
права на пътя, след което е отскочила напред и е паднала в лявата канавка,
успоредно на пътя.
Според вещите
лица, Й.Й.У. вследствие на процесното ПТП е получил контузио капитис, коли,
торацис, абдоминис. комоцио церебри. екскориации/по челото двустранно/.
Като се има в
предвид, че няма патологични изменения от катастрофата, направените изследвания
на глава и главен мозък, гръбнак и гръбначен мозък може да се заключи, че контузията
на главата и екскориациите по кожата са с период на възстановяване 7-10 дни и
са без опасност за живота, а мозъчното сътресение с период на възстановяване до
3 седмици, също без опасност за живота. Контузиите на шията, гръдния кош и
корема са с период на отзвучаване на болковата симптоматика до 10 дни.От това
следва заключението,че увредите,които е получил ищеца при процесното ПТП са
възстановими за период под 30 дни.
Уврежданията,които
е получил при процесното ПТП и които са обект на настоящото съдебно дирене са с
характер на леки телесни увреди без опасност за живота. Интензивността и
тежестта на болковата симптоматика са в лека степен и са били характерни за
първото денонощие след травмата. При втория ден от пролежаването в НХК ищецът е
бил вертикализиран, без отклонения в общия соматичен статус и при оценено
подобрение в неврологичния статус с покритието от аналгетична терапия. През
втори и трети ден в декурзосите е записано,че е нямал позиви за повръщане. От
представената към съдебната документация / ОС8/ скала за оценка на кома е 15
точки и за трите дни от хоспитализацията/което означава пълно съзнание,без
степенни промени в него/.
Оценката на
болката като симптом е строго индивидуално,тъй като прагът на болката е
различен при всеки човек.В случая причината за болки и страдания е налична в
рамките на първите 24-48 часа.През останалото време на лечението тя е копирана
с медикаменти, ако е съществувала или вече е била отзвучала.
3а правилното
диагностициране и оценка на здравното състояние- телесно и неврологично на
ищеца са извършени следните диагностични процедури :
-изследване на
кръв -рентгенографии на таза
-КАТ на глава,шия,гръден
кош и корем/скениране на посочените зони на при детето и установените от
психолога отклонения говорят за присъствие на съзнание и преживяване на стреса
от инцидента. При загуба на съзнание/кома/при мозъчното сътресение се наблюдава
ретроградна амнезия/липса на спомен от удара напред във времето/.Реално
пострадалият няма стреса от случилото се,защото не помни нищо .Мнението е ,че е
имало степенна промяна в съзнанието без наличието на кома/обнубилация/14 точки
по ОС 8-вписано в документите при приемането .Диагнозата мозъчно сътресение се
поставя минимум при 3 симптома. 10% от сътресенията в практиката протичат без
загуба на съзнание.
Според вещите
лица телесните увреждания, които е получил Й.Й.У. съпоставени с механизма на
ПТП, отговарят да са получени при използвана система за безопасност иначе биха
били значително по тежки.
От заключението
на автотехническата експериодното:
ПТП - то е
възникнало на хоризонтален участък на път ***, км 0+300 западно от с.***,
общ.Ст.Загора. Платното за движение е двупосочно с две пътни ленти - по една за
всяка посока, разделени с прекъсната линия.
ПТП е настъпило
в светлата част на денонощието, времето е било облачно. Пътната настилка в този
участък е с асфалтово покритие, без неравности. В момента на възникване на
произшествието е била мокра.
Непосредствено
преди ПТП, водачът на л.а. *** *** В.У., се е движила в участък от пътя със
завой наляво спрямо посоката на движение.По посока на движение на МПС нямало
поставени предупредителни пътни знаци за опасност от група „А“ и пътни знаци,
въвеждащи забрана от група „В“. Имало пътен знак със спериодписание Д12 - „Край
на населеното място“. Участъкът на юг от южния банкет бил с денивелация,
разположен бил по-ниско от платното за движение, като южно от пътния банкет имало
отводнителна канавка, а южно от нея крайпътно дърво. Това се виждало и от
снимката на стр. 206 от делото.
Посоката на
движение на л.а. *** *** с рег. № ***е била от изток на запад - от с. *** към
гр. Ст. Загора.
ПТП не е
запазено и съответно не е изготвен протокол за оглед на ПТП. В материалите по
делото няма необходимите данни и скоростта на движение на МПС не може да бъде
изчислена.
По свидетелски
показания на св. периодвижение на л.а. *** *** с рег. № ***непосредствено преди
ПТП е била около 60-80 км/ч.
Ударът е
настъпил извън платното за движение, южно от него. Мястото на удара не може да
бъде точно определен по широчината и дължината на пътното платно, тъй като ПТП
не е запазено и не са извършени измервания.
Автомобил *** ***
с рег. № ***е напуснал своята пътна лента наляво по посока на движението си,
продължил е движението си наляво, преминал е през лентата за насрещно движение
и е напуснал платното за движение вляво по посока на движението си.
След удара
автомобилът се е установил извън платното за движение, с предните си състави
насочени на запад.
Съгласно снимковия
материал, приложен към делото, може да се направи извода, че деформациите по
л.а. *** са концентрирани в задната му дясна част. От снимките на стр. 204 и
стр. 206 от делото се вижда, че те са по цялата височина на МПС: дясна част на
задна броня, дясна част на задна врата, задна част на заден десен калник, задна
дясна част на покрива, счупериодното стъкло.
ПТП е
възникнало в светлата част на денонощието, около 7:25 часа, времето е било
мъгливо.
Технически правилно
е водачът да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява.
Технически
правилно е при избора на скорост на движение водачът на л.а. *** да се съобрази
с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността
на движението и с конкретните условия на видимост така, че да запази
разположението на МПС в своята пътна лента.
Водачът на лек
автомобил *** *** с рег. № ***е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
непрекъснато контролира МПС, а при избора на скорост на движение се съобрази с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост така, че да запази
разположението на МПС в своята пътна лента.
Ударът е настъпил
в задна дясна част на автомобила, по цялата му височина.
Причините за
възникване на ПТП са субективните действия на В.У., водач на лек автомобил *** ***
с рег. № ***, която не се е съобразила при избора на скорост на движение с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост и е изгубила контрол над
управлявания от нея автомобил.
Механизмът на
ПТП е следният:
На 04.11.2019
г. около 7:25 часа по път ***, в посока запад се е движил лек автомобил *** ***
с рег. № ***и водач В.У.. Времето е било мъгливо, а пътната настилка е била
мокра.
На км. 0 + 300,
движейки се в участък от пътя, които завива наляво спрямо посоката на движение
на автомобила, водачът е загубил контрол над МПС, което управлява, напуснал е
своята пътна лента наляво, по посока на движението, преминал е през пътната
лента, предназначена за насрещно движение, продължил е движението си наляво и е
напуснал платното за движението в посока юг. Преминал е през южния банкет и е
продължил движението си на юг. Поради разликата в хоризонталните нива на южния
крайпътен участък и платното за движение, МПС е пропаднало в южното крайпътно
пространство, като задните му състави са стигнали до отводнителна канавка.
Задната дясна част на автомобила се е ударила в бетоновите елементи на
отводнителната канавка. Автомобилът в този момент е бил в позиция, близка до
вертикалната. В резултат на удара се е завъртял наляво около хоризонталната си
ос, надясно около вертикалната си ос и е продължил движението си напред.
Установил се е на колелата си, с предните си състави, насочени на запад, така
както се вижда на снимката - стр. 206 от делото.
Автомобил *** ***
с рег. № ***, е бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани, за всички
места на пътниците и на водача.
В конкретното
ПТП, Й.У. е ползвал детска обезопасителна система и това е ограничило
движението на тялото му към момента на удара и непосредствено след него.
Предвид
механизма на ПТП и травмите получени от пострадалото дете, може да се направи
извода, че към момента на възникване на ПТП е било в правилно поставено в
автомобила детско столче - детска обезопасителна система.
Травмите по
главата на пострадалото дете са в резултат от удара й с горната част на
облегалката - подглавника на детското столче и на седалката, както и контакта й
с вътрешния инте***р на тавана. В резултат на деформацията на задната врата и
счупването на задния прозореца са получени екскориациите по кожата. Тъй като
колана няма възпиращо действие на главата, са получени контузии на шията.
Контузиите по гръдния кош и корема са в резултат от възпиращото действие на
колана върху тялото на пострадалия при движение на тялото му назад и нагоре.
При удара на
задната дясна част на автомобила в бетоновите елементи на отводнителната
канавка, главата на детето се е изместила силно назад. Автомобилът в този
момент е бил в позиция, близка до вертикалната. Видно от снимката на стр.204 са
настъпили а деформации в задната част на автомобила, счупериодното стъкло. В
резултат на удара и завъртането на автомобила наляво около хоризонталната си ос
и надясно около вертикалната си ос, тялото на детето се е изместило наляво.
При конкретния
механизъм на ПТП и удар като настоящия, детското предпазно столче е ограничило
движението на тялото и на главата на детето.
Ако детето бе
пътувало без да е поставено в детско столче - детска обезопасителна система,
при първоначалния удар на автомобила със задна дясна част в бетоновите елементи
на отводнителната канавка, тялото му би „политнало” свободно назад и твърде
вероятно е, предвид деформациите на задната (5-та) врата и счупериодно стъкло,
дори да изпадне от автомобила.
Спериодетски
седалки са изключително важни за пасивната безопасност на най-малките участници
в движението. При удар, преобръщане или внезапно спиране необезопасените деца
рискуват да бъдат изложени на несъвместимо с живота им количество кинетична
енергия. Обезопасената детска седалка намалява скоростта си със същата инерция
като автомобила и по този начин разпределя кинетичната енергия, влияеща върху
тялото на детето за по-дълъг период и за по-дълго разстояние.
В ЗДвП
системите за обезопасяване на деца са класифицирани в периодеца с тегло под 10
кг;
група 0+ - за
деца с тегло под 13 кг;
група I - за
деца с тегло между 9 и 18 кг;
група II - за
деца с тегло между 15 и 25 кг;
група III - за
деца с тегло между 22 и 36 кг.
Системите за
обезопасяване на деца се подразделят на два класа:
пълен клас - включва комбинация от ленти или
гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни
устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и
могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;
непълен клас - представлява цялостна система
за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в
комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето
или задържа устройството, в което детето е поставено.
По делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят Т.Д.П.,
посочва, че е кръстница на децата на В. и нейна приятелка. Посочва, че на
04.11.2019 г. тя карала след В. с автомобила си, марка М., отивали на работа
сутринта между 7.20 и 7.30 ч., децата щели да оставят на детската градина. Преди
да излязат на главния път Д.-С., се движели от с.*** към *. Преди да излязат на
главния път на разклона на с.***, след един завой, станала катастрофата. ПТП -
то станало след разклона, преди да излязат на главния път С.-Д.. Колата на В.
заиграла, било влажно и мъгливо. Според свидетелката В. карала с около 60 – 80
км/ч, не повече, след като заиграла колата, се завъртяла, преминала в насрещното
платно, след което колата се ударила в дървото и после паднала назад и после
падна в канавката. Според свидетелката, колата била в дясната канавка, като
предницата на колата била в посока към главния път, не към с. ***. Колата се
ударила в дървото с предна лява част, а паднала на пътя на задна дясна част.
Според
свидетелката децата се возели на задната седалка в детски седалки. Й. седял отляво
зад майка си, зад шофьора, бил в столче с облегалка, закопчан с колан. Й. имал
кръв по главата отляво и отпред и по лицето.
Свидетелката
посочва, че двете с В., взели децата, като Й. го взела майка му, защото видяла
че изпада в безсъзнание. В. започнала да го тупа по бузите и да го вика по име,
за да не заспива, да го държи буден. В. и децата се качили в колата на
свидетелката и тръгнали към болницата и оставили колата на пътя. Тръгнали към
болницата. Й. бил в ръцете на майка си на предната седалка, колата на
свидетелката. На път към болницата, В. се разпищяла да кара по бързо, защото Й.
губел съзнание. Отишли в Бърза помощ. Й. бил настанен в Окръжна болница, като
първият ден бил придружаван от майка си, но след това като придружител бил баща
му. Първоначално не давали на Й. да става поради сътресение на мозъка, хранели
го полулегнал, е му разрешавали дори телевизор да гледа. Според свидетелката
детето било три дни в болницата. Всеки ден ги посещавах в къщи, като се върнаха
в къщи Й. лежеше, не говореше.
Според
свидетелката преди катастрофата детето бил жизнено и здраво дете и беладжия, говорел
много. След катастрофата, Й. много се променил в контактуването - започнал да
страни от децата, дори и с брат си. Единствено се гушкал в майка си, когато се
наложи да го водят, за да му леят куршум, не искал да се качи в колата. В
началото се качвал само при баща си, след това и при майка си. Свидетелката
посочва, че В. и казала, че Й. се събужда, стряска се и плаче на сън. Според
свидетелката, Й. вземал някакви лекарства за главоболието, но не знае какви.
Свидетелят
Кунка Николова Атанасова, която е баба на Й. посочва, че преди инцидента Й. бил
жизнено дете. След изписването от болницата бил много затворен, уплашен, не
можел да спи, майка му го хранела, а пред ПТП – то се хранел сам. Не искал да
контактува с никого, дори с братчето си не искал да играе.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 04.11.2019 г., по силата на което „ЗАД ***“ АД е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил „*** ***“, с peг.
№ ***, трети лица, се установява от справка
в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна полица № BG/30/119001108551 и валидна от
20/04/2019 г. до 19/04/2020 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ***“ АД на 06.12.2019 г. Поради това
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От
заключението на автотехническата експертиза се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП, са действията на В.У., водач на лек автомобил ***
*** с рег. № ***, която не се е съобразила при избора на скорост на движение с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост и е изгубила контрол над
управлявания от нея автомобил. Поради това съдът намира, че В.У. е нарушила
разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент ППС,
което управляват.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на л.а. „***
***“ с peг.
№ ***, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпериодания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При
определяне на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелствата: възрастта
на пострадалия Й.Й.У., който към момента на увреждането е на 4 години, вида,
характера, тежестта и броя на травмите, а именно: контузио капитис, коли,
торацис, абдоминис, комоцио церебри, екскориации/по челото двустранно/. Съдът
взема предвид, че с оглед възрастта на Й.Й.У., същият неминуемо е изживял силен
шок и емоционален стрес от инцидента, което е дало отражението върху
психо-емоционалното му състояние. Преживеният стрес не е преодолян и към
настоящия момент, което се установява и от свидетелските показания, които съдът
кредитира като последователно и непротиворечиви, както и от заключенията на
съдебно психологическите експериод изложеното съдът намира, че установеният в
нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, обезщетение в размер на 30
000 лв. напълно ще обезщети претърпериоди от ищеца вследствие на претърпяното
ПТП.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Ответното
дружество е направило възражение, че Й.Й.У. е пътувал без да използва надлежна
система за обезопасяване в нарушение на чл.137б от ЗДВП.
От
заключението, както на съдебномедицинската, така и на автотехническата
експертиза категорично се установява, че при настъпване на процесното ПТП, Й.Й.У. е пътувал в детско столче - детска
обезопасителна система. Вещите лица посочват, че ако детето е пътувало без
обезопасителна система, при механизма на ПТП – то, би могло да изпадне от
автомобила и съответно получените травми биха били значително по тежки. Поради
това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
По
иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира
законна лихва от 06.12.2019 г. - датата на която е предявил претенцията си пред
застрахователя. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и
при липса на други данни следва да приеме, че 06.12.2019 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата и от този момент се дължи
законна лихва.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „ЗАД ***“ АД следва да заплати на В.Г.У., като майка и законен
представител на Й.Й.У., ЕГН: **********, обезщетение
в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от
ПТП настъпило на 04.11.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от
датата на уведомяване на ответника - 06.12.2020 г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, като над
сумата от 30 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално
затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана
безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните:
при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над
10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 1 730 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адв. Р.М. е
регистрирана по ЗДДС и адвокатското
възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адв. Р.М. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцата е в размер на 2 076 лв. с ДДС /1 730 лв. х 20 % = 2 076 лв./.
С оглед изхода на делото „ЗАД ***“ АД следва да заплати на адв. Р.М.
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата
в размер на 1 557 лв. с ДДС
съразмерно с уважената час от иска.
Ответното дружество е
направило разноски в настоящото производство в общ размер на 1 603лв., както следва: възнаграждение
за комплексната медицинска експертиза в размер на 802 лв.; възнаграждение за
автотехническата експертиза в размер на 450 лв.; възнаграждение за съдебно
психологическата експертиза в размер на 351 лв.
На
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на адвокатската помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
В съдебно
заседание от 27.10.2021 г. съдът е приел заключението на съдебната автотехническа експертиза, изготвено от
вещото лице Т.Ц.П., като е определил възнаграждение, съгласно представената
справка-декларация, в размер на 600 лв., платимо от внесения от ответника
депозит в размер на 450 лв., като е задължил ответника в тридневен срок от
същата дата да внесе по сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата 150 лв., с оглед изплащане на
окончателния размер на възнаграждението на вещото лице. До постановяване на
решението, ответното дружество не е внесло посочената от съда сума, поради
което същата не е включено в разноските на „ЗАД ***“ АД.
С
оглед изхода на делото В.Г.У. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на Й.Й.У., с ЕГН ********** следва да заплати на „ЗАД ***“ АД
направените по делото разноски в размер
на 450, 57 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени
следните възнаграждения за изготвяне на експериодебнопсихологична експериодение
в размер на 366 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД ***“ АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 1 200 лв. и сумата
от 274, 50 лв., представляваща възнаграждение за изготвяне на експериоджета
на съдебната власт съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *я, п.к. *2, район „*”, ж.к. „*“, бул.
„***” №1 да заплати на В.Г.У. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на Й.Й.У., с ЕГН ********** с адрес: *** Загора със
съдебен адрес:*** - адв. Р.М. обезщетение в размер
на 30 000 лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от
ПТП настъпило на 04.11.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от
датата на уведомяване на ответника - 06.12.2020 г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от
30 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. ***, район „***”, ж.к. „***“,
бул. „***” №1 да заплати на адв. Р.М.
с адрес: *** за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 1 557
лв. съразмерно с уважената час от иска.
ОСЪЖДА В.Г.У. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на Й.Й.У., с ЕГН ********** с адрес: *** Загора със съдебен адрес:***
- адв. Р.М. да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ***“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, п.к. ***, район „***”, ж.к. „***“, бул. „***” №1 направените по делото
разноски в размер на 450, 57 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. ***, район „***”, ж.к. „***“,
бул. „***” №1 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
1 200 лв. за държавна такса, както и сумата от 274, 50 лв., представляваща
възнаграждение за вещи лица по психологическата експериоджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апериод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :