Р Е Ш Е Н И Е
Номер 421 12.03.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД– БУРГАС, първи състав, в открито заседание на дванадесети февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 908 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Делото се
разглежда от настоящия първоинстанционен съд за втори
път.
Образувано е по
жалба на В.Р.Р., с адрес: ***; Т.Д.И., с адрес: ***; М.Д.С.,
с адрес: ***; М.Р.Ч., с адрес: ***; Н.Р. *** и Г.Д.Н., с адрес: ***, всички с
упълномощен представител- адв.Д.П. ***.
Първоначално,
АС-гр.Бургас се произнесъл с Решение от 02.08.2018г. по административно дело №
3366 по описа за 2017г., с който съдебен акт е бил отменен мълчаливия отказ на
кмета на община Поморие да издаде акт по подаденото заявление с вх.№ ТСУ-2286
от 10.11.2017г. и преписката била върната на органа за произнасяне по
заявлението.
С Решение № 5727
от 16.04.2019г. по адм.д. № 13482 от 2018г. на ВАС на
РБ, решението на Административен съд – Бургас било отменено, а делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени указания, по тълкуване и
прилагане на закона. Касационната инстанция указва, че след постановяване на
изричен отказ от органа, вече не е налице мълчалив отказ, а в становището на
жалбоподателите не е ясно уточнен въпроса на какво оспорване държат, тъй като
не са еднозначно уточнени пределите на оспорването.
С Определение №
828 от 22.04.2019г. по образуваното за втори път производство, а именно адм.дело № 908 от 2019г. на БАдмС,
е указано на жалбоподателите да уточнят изрично пределите на оспорването, в
изпълнение на дадените указания от
Върховния административен съд.
С писмено
становище от пълномощника на жалбоподателите е направено уточнение, че
поддържат жалбата и срещу мълчаливия отказ. Едновременно с това оспорват и
последвалата Заповед № РД-16-89/26.01.2018г. на кмета на община Поморие
/изричния отказ/. Твърди се, че тази заповед не е била връчена на
жалбоподателите, както и, че не била с исканото от тях съдържание. Излага
съображения за незаконосъобразност на заповедта, според които същата не е в
изискуемата форма и противоречи на материалния закон. Изтъква, че
административният орган неправилно е мотивирал отказа си липса на съгласие от
заинтересованите собственици, тъй като такова не се изисквало.
Обобщено, оспорва се както
мълчаливия отказ на Кмета на община Поморие по подаденото заявление вх.№
ТСУ-2286/10.11.2017г., за издаване на заповед за изменение на ПУП – ПР за УПИ
ІХ в кв.22 по плана на гр.Ахелой, идентификатор * по КККР на гр.Ахелой, така и
последвалия изричен отказ, обективиран в упоменатата
по-горе заповед, поради което съдът следва да се произнесе по отношение и на
двата оспорени акта. В съдебно заседание на 12.06.2019г., пълномощникът на
жалбоподателите изрично уточни, че след евентуалната отмяна на оспорените
откази на ответния административен орган се иска връщане на преписката на
ответника, с оглед издаване на заповед за „разрешаване започване на
процедурата“ по исканото изменение на ПУП /стр.3 от съдебния протокол от
12.06.2019г., л.25 от адм.дело № 908 от 2019г./
Жалбоподателите сочат,
че с Решение от 05.07.1993г. по гр.д. № 121/1993г. по описа на Окръжен съд –
Бургас било признато за установено по отношение на Община Поморие, че Тодорка Х.
Пеева и Гинка Х. Пеева са собственици на имот с пл.№ 216, с площ от 360 кв.м.,
попадащ в УПИ IX в кв.22 по плана на гр.Ахелой. Шестимата
жалбоподатели наследили Тодорка Пеева и Гинка Пеева и станали съсобственици на
посочения имот. Целият УПИ, в който попада имота е с площ от 3850 кв.м.
Границите на УПИ са- от двете страни улици, Павел Барулов,
Станко Станков, Стефан Чучуков, Дражо
Колев, Димитър Мечечиев, В.Р., а границите на
собствената на жалбоподателите част от имот с пл.№ 216- улица, В.Р.Р. и от двете страни- останалата част от парцел ІХ, в кв.22
по плана на гр.Ахелой, като собствеността на жалбоподателите била 7/24 ид.части от парцела. Въз основа на влязлото в сила съдебно
решение жалбоподателите, заедно с Руси Василев Р. (починал наследник), се
сдобили с нотариален акт за собственост, а на 08.01.1998г. бил издаден Акт за
частна общинска собственост за целия парцел, вкл. имота на жалбоподателите.
Друг
съсобственик в имота бил Л.Д.С., което не позволявало на жалбоподателите да
упражняват правата си в пълен обем, поради което същите ще пристъпят към делба.
Бил изготвен проект за изменение на ПУП, съгласно който се обособяват два нови
УПИ – единият за тях, а другия за С..
В жалбата се описва
подаденото заявление до община Поморие, за издаване на заповед за изменение на
ПУП – ПР, като се раздели УПИ IX в кв.22 и от
него се обособят два самостоятелни УПИ XV и УПИ XVI. Към
заявлението били приложени документи във връзка с изменението. На заявителите
бил изпратен единствено протокол № 26/22.11.2017г. на общински експертен съвет
по устройство на територията (ОЕСУТ), утвърден от кмета. Позитивна заповед за
изменение на плана по искане на заявителите /жалбоподатели/ не била издадена. По
делото е представена административната преписка, свързана с издаване на процесната Заповед на Кмета на община Поморие, а именно №
РД-16-89/26.01.2018г., с което бил постановен изричен отказ на административния
орган за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ IX
(ПИ * по КККР на гр.Ахелой, кв.22. С оглед на постъпилата заповед, на
жалбоподателите били дадени указания да заявят дали поддържат жалбата срещу
мълчаливия отказ.
В съдебно
заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител адв.Д.П., поддържат жалбата срещу мълчаливия отказ и срещу
последвалия изричен такъв.
В писмено
становище, с оглед дадени от съда указания с Определение № 1007/20.05.2019г.,
жалбоподателите оспорват и молят да не се приема заключението по
съдебно-техническата експертиза по адм.д. 3366/2017г.
на Административен съд – Бургас. Искат да бъде назначена нова експертиза, която
да отговори на конкретно поставени въпроси в депозирания писмен отговор. В хода
по същество пледират за уважаването на жалбата и претендират присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна
– Кмет на община Поморие, както и заинтересованата страна община Поморие,
представлявана от кмета, чрез редовно упълномощения си процесуален представител
адвокат Лиляна А. от АК-гр.Бургас, оспорват жалбата. Представя цялата
административна преписка. Възразява срещу искането за допълнителна експертиза. По
същество намират жалбата за неоснователна, тъй като не било налице съгласие на
всички собственици на парцела, по аргумент от чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, поради
което ответната страна правилно съобразила липсата на подобни предпоставки и
постановила законосъобразен отказ.
Заинтересованата
страна Л.Д.С., чрез своя процесуален представител адв.Д.С.
***, също оспорва жалбата. Намира, че от събраните доказателства се установява,
че предложеното от жалбоподателите изменение на ПУП няма как да бъде извършено.
Счита, че ще бъде нарушен устройствения план от
2014г., който е влязъл в сила. Сочи, че регулационната граница би преминала
през гаража на С.. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В хода на
производството при новото разглеждане са конституирани посочените по-долу
заинтересовани страни, предвид обстоятелството, че в самата оспорена заповед
/изричния отказ/ се съдържат данни за носители на ограничени вещни права в процесния имот и на други лица, поради което бяха дадени
изрични указания на ответната страна да представи по делото пълен и актуален
списък на лицата, носители на вещни права в имот УПИ ІХ, кв.22 по регулационния
план на гр.Ахелой, предмет на исканото изменение, съгласно постановената
Заповед № РД-16-89 от 26.01.2018г. на Кмета на Община Поморие. Видно от
данните, обективирани в писмо л.28-29 от настоящото
дело, са посочени факти и обстоятелства относно наличието на вещни права,
поради което тези лица бяха конституирани в съответното качество, като
заинтересовани страни в процеса.
Заинтересованите
страни В.И. Н-Т, И.Н.Д., А.Д.Х., П.Х.Х., Г.Х.Г., Е.А.С., Д.П.И., Н.И.И.,
И.И.К., П.И.К., Т.Х.Г., Д.Т.Х., Д.К.Р., Р.Г.Р.-К., К.Г.Р., Й.Г.Й., всички
редовно уведомени, не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище
по оспорването и не ангажират нови доказателства в процеса.
Административен съд – Бургас в настоящия
състав, като взе предвид доводите и становищата на страните, всички събрани по
делото доказателства при двукратното разглеждане на производството и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Жалбоподателите В.Р.Р., Т.Д.И., М.Д.С., М.Р.Ч., Н.Р.К. и Г.Д.Н. се легитимират като
собственици на поземлен имот пл.№ 216, с площ от 360кв.м., попадащ в УПИ ІХ,
кв.22 по плана на гр.Ахелой.
Със заявление вх.
№ ТСУ-2286/10.11.2017г. сезирали община Поморие с искане за допускане
изработване на проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ ІХ, кв.22 по плана на
гр.Ахелой, който е с идентификатор * по КККР на гр.Ахелой, с адрес: гр.Ахелой,
ул.Рила №52. В искането било посочено, че с решение от 05.07.1993г. по гр.д.№
121/1993г. на Окръжен съд – Бургас наследодателите Тодорка Х. Пеева и Гинка Х.
Пеева били признати по отношение на община Поморие за собственици на имот пл.№
216 попадащ в УПИ IX, кв.22 по плана на гр.Ахелой. Целият
парцел бил с площ от 3850 кв.м., а жалбоподателите притежавали 7/24 ид.части от него. Въз основа на цитираното съдебно решение
се снабдили с нотариален акт № 27, т.І, д.№38/1996г. на и.д. нотариус при
РС-Поморие. На 08.01.1998г. бил издаден акт за частна общинска собственост за
целия парцел, включително за техния имот. Според тях изложените факти се потвърждават
от заповед № РД-16-324 от 12.04.2016г., с която общината отписала имота им от актовите
книги и им го предала. През цялото време жалбоподателите и техните
наследодатели владели имота, но тъй като същият не е само тяхна собственост, а
и на заинтересованата страна Л.С., съществуващата съсобственост не им давала
възможност да упражняват правата си в пълен размер, поради което решили да предприемат
действия по прекратяването й чрез делба. Предвид необходимостта от разделянето
на общия УПИ бил изготвен проект за изменение на ПУП, съгласно който от общия
УПИ се обособявали два нови УПИ, като единият от тях да остане тяхна
собственост, а другия да бъде за Л.С..
Към заявлението бил
приложен проектът за изменение на ПУП (л.60 от адм.д.
№ 3366/2017 на Адм. съд – Бургас). Била приложена
също скица на поземлен имот с идентификатор * по действащата кадастрална карта
на гр.Ахелой и извлечение от кадастралния регистър, от които е видно, че съсобственици
в имота са освен жалбоподателите и общината, и други лица. Представена била и данъчна
оценка, както и цитираните съдебно решение, нотариален акт и заповед №
РД-16-324 от 12.04.2016г., с която имотът е бил отписан от актовите книги.
От представената
административна преписка съдът установи още, че за поземления имот с
идентификатор *, е било провеждано предходно производство по промяна на ПУП, по
подадено заявление вх.№ 94В-764-1/29.12.2014г. от жалбоподателите (л.185 от адм.д. № 3366/2017 на Адм. съд –
Бургас). Представени са искова молба за делба на имота (л.183 от адм.д. № 3366/2017 на Адм. съд –
Бургас) и съдебни решения и определения с които този иск е бил отхвърлен.
Представена е и
заявление от заинтересования Л.Д.С. (л.187 от адм.д.
№ 3366/2017 на Адм. съд – Бургас), с което също било поискано
изменение на ПУП. Приложени са мотивирано предписание по чл.135, ал.3 от ЗУТ на
кмета на общината (л.198 от адм.д. № 3366/2017 на Адм. съд – Бургас) за допускане изработване на проект за
ПУП за имотите, както становище на главния архитект на Община Поморие без дата,
в което същият приел за целесъобразно допускане на проектиране на ПУП-ПР в
частта му за УПИ ІХ в кв.22 по плана на гр.Ахелой.
Със съобщение (л.114
от адм.д. № 3366/2017 на Адм.
съд – Бургас) заявителите били уведомени, че в общината е бил внесен за
одобрение проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІХ в кв.22. Според протокол №
28/07.10.2015г. от заседание на ОЕСУТ (л.112 от адм.д.
№ 3366/2017 на Адм. съд – Бургас), срещу проекта
постъпили жалби и възражения, които били преценени като неоснователни. Относно
проекта било посочено, че бил изцяло съобразен с фактическото състояние на
имота, а с проекта внесен със заявление от В.Р. се иска допускане процедура за
изработване на проект на изменение на ПУП, а не одобрение на ПУП, поради което
това искане е неоснователно.
Процесното заявление
било разгледано от ОЕСУТ и бил съставен протокол № 26/22.11.2017г. (л.37 от адм.д. № 3366/2017 на Адм. съд –
Бургас). След подробно обсъждане на фактите, експертният съвет изяснил
собствениците на имота и било взето решение, че заявлението не било подписано от
вс собственици. Не било налично съгласие от всички съсобственици.
Последвала
жалбата срещу мълчаливия отказ. След подаването на жалбата по която било образувано
адм.д. № 3366/2017 на Адм.
съд – Бургас, кметът на община Поморие издал заповед № РД-16-89/26.01.2018г. ,
с която изрично отказал на жалбоподателите изработване на проект за изменение
на ПУП за имота по мотивите изложени и в протокол № 26/22.11.2017г. на ОЕСУТ.
В хода на адм.д. № 3366/2017 на Адм. съд –
Бургас била извършена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице
арх.Веселина Д.. В заключението на вещото лице е посочено, че възстановеният
поземлен имот № 216 (бивш), фигурира в регулационния план, изчертан
върху стар кадастрален план и попада върху два урегулирани поземлени имота –
УПИ VІІІ и УПИ ІХ, като за него е отреден УПИ VІІІ. Тъй като жалбоподателите
владеят УПИ VІІІ, т.е. владеят част от бившия ПИ № 216, те са поискали и са
признати от съда за собственици на останалата част от него – тази която попада
върху УПИ ІХ, а именно 360 кв.м. Предложението им за образуване на нов УПИ ХV
не обхваща границите на целия бивш ПИ № 216, а само тази част от него, която
попада в УПИ ІХ. Вещото лице е изслушано в открито заседание по това дело,
проведено на 10.07.2018г. Направени са допълнения и уточнения към писменото
заключение. Видно от заявеното от вещото лице пл.№ 216 не представлява УПИ,
поради което няма как за същия да бъде прилагана регулация, а това
обстоятелство е отразено на приложенията към заключението. След запознаване с
молбата на пълномощника на жалбоподателите и направените в нея възражения
вещото лице е направило разяснения. Уточнено е, че вещото лице е нанесло в
Приложение № 1 границите на поземлен имот с пл.№ 216, а според това приложение
този имот попада в два УПИ и както е посочено в писменото заключение,
гражданският съд възстановил тази част от имот пл.№ 216, която попадала в УПИ
ІХ, а не е възстановен целият имот пл.№ 216. От отразеното в Приложения 1 и 2 е
видно, че имотът не попада изцяло в УПИ ІХ. Видно от съдържанието на съдебният
протокол заключението не е оспорено и не се съдържа искане за неприемането му,
респективно за извършване на повторна експертиза. Направено е само искане за
допълнителна СТЕ, което е отхвърлено.
За установяване
на факти от значение за правилното решаване на спора, в хода на настоящото
съдебно е допуснато извършването на допълнителна съдебно-техническа експертиза,
съгласно първи и втори пункт на задачите посочени от в писмена молба от
пълномощника на жалбоподателите/отговор на адв.П. от
06.06.2019г./ Според вещото лице арх.М.А.,
представеното цветно копие на извадка от регулационен план на гр.Ахелой от
1971г. представлява копие на извадка от актуализирания регулационен план от
2006г. За съпоставка към заключението е приложена извадка от действащия регулационния
план на гр.Ахелой. Сочи се, че в Приложение № 1 към това заключение – цветно
копие –извадка от действащия план, одобрен със Заповед № РД 16-227 от
15.03.2006г., каквото било предоставено на вещото лице при справка в общинската
администрация. Сочи се, че между приложение № 1 към тази е-за и копието-извадка
от 30.04.2018г. е установена безспорна графично-цветна идентичност.. В
приложение № 2 към заключението е представена извадка от регулационния план на
гр.Ахелой от 1971г. /към онзи момент село
Ахелой/. Изрично вещото лице сочи, че при съпоставка на съхранявания в
Община Поморие план и копието на извадката, съдържаща се в кориците на делото е
налице несъответствие.
Сочи се, че
съгласно плана от 1971г. на бивше село Ахелой, УПИ IX
е бил отреден за индивидуално комплексно жилищно строителство. В плана били
отразени съществуващите жилищни сгради, а новопредвиденото
строителство било малкоетажно, разположено свободно в
имота, като сградите били групирани свързани по две и били съобразени със
заварените.
При изслушване
на вещото лице в съдебно заседание на 12.02.2020г. бе направено уточнението, по
отношение отговора на първи въпрос, а именно, че представеният план съставлява
копие на извадка от регулационен план на населеното място, но годината е
изписана погрешно. Вярната година е 2006г., а не 1971г., а планът бил
представен от администрацията на вещото лице в оригинал /едно платно навито на
руло/, от което било представено цветно копие, представено към експертното
заключение.
Заключението на
вещото лице арх.М.А. е прието в това последно открито заседание по делото, като
видно от изявленията на страните не е оспорено.
По отношение на
Заповед № РД-16-551 от 24.06.2014г. на Кмета на Община Поморие, също приложена по
делото, жалбоподателите инициирали съдебно оспорване на този административен
акт пред АС-гр.Бургас. Образувано било адм.дело №
2513 по описа на съда за 2014г., а от служебно известната на настоящият съдебен
състав информация, с Определение № 973 от 28.04.2015г. по това дело, на
основание чл.159, т.8, предл.1 от АПК /оттегляне на
оспорването/ жалбата е оставена без разглеждане, а производството – прекратено.
Съдебният акт е в сила от 17.06.2015г., видно от отразената информация в
съдебно деловодство /САС/.
При така установените факти и обстоятелства,
съдът съобрази от правна страна следното:
Жалбата срещу Заповед № РД-16-89 от 26.01.2018г.
на Кмета на Община Поморие, съдържаща изричния отказ на ответния
административен орган, изхожда от активно легитимирани субекти, за които
постановеният административен акт е
неблагоприятен, поради което имат правен интерес от оспорването. Същото е
насочено срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения
срок, предвид липсата на доказателства за противното, респективно оспорването е
процесуално ДОПУСТИМО.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи,
че макар в отменителния акт на касационната инстанция
да се изтъква, че поради постановяване на изричен отказ вече не е налице
мълчалив отказ, с оглед направеното изрично уточняване на пълномощника на
оспорващите, че държат на отмяна и на мълчаливия отказ, за пълнота на произнасянето
съдът следва да формира волеизявление и досежно този
мълчалив отказ. Предвид факта, че в настоящото производство следва да бъде
разгледан по същество именно съществуващият изричен отказ, при което обективно
мълчалив отказ не е налице, със съдебният акт следва да се остави без
разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ, поради липса на предмет,
респективно да се прекрати производството в тази част.
Съдът намира, че оспорената заповед, описана в предходен абзац е индивидуален
административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК във връзка с чл.214 от ЗУТ.
Относно
компетентността на издателя, формата на акта, спазване на административнопроизводствените
правила, изискванията на материалния закон и съответствието с целта на закона:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен
орган- кмет на община Поморие, с оглед указаното в нормата на чл.135, ал.3, вр. с ал.1 от ЗУТ, а освен това
по отношение компетентността на административния орган между страните няма
спор.
Заповедта
е издадена в законоустановената писмена форма.
Съгласно чл.134, ал.2, вр. ал.1 от ЗУТ влезлите
в сила ПУП могат да се изменят освен посочените в ал.1 хипотези и на основание
предвидените в ал.2 възможни причини, съгласно обстоятелствата по т.1-8. Освен
това, нормите на Параграф 6 и Параграф 8 от преходните разпоредби на ЗУТ също
предвиждат възможности за изменение на ПУП.
В конкретният случай, както сочи и в обстоятелствената част на
оспорената заповед издателят на акта, в колективното заявление на посочените
физически лица-съсобственици на ПИ, основанията за исканото изменение са
посочени в чл.134 от ЗУТ. Към заявлението била приложена комбинирана скица.
Визата е издадена в предвидения за това в ЗУТ срок.
Съобразно чл.59, ал.2 от АПК административният акт следва да
съдържа фактически и правни основания за издаването му, а в случаят органът е
следвало да се произнесе по възможните законови основания за исканото
изменение, доколкото в заявлението не се сочи конкретно основание. В случай, че
подаденото до издателя заявление е неясно и от съдържанието му не става ясно
какви са фактите и обстоятелствата, на които се основават заявителите, тези пороци
се отстраняват съгласно указаното в чл.30 от АПК, с евентуални указания до
заявителите писмено да уточнят непосочени факти и обстоятелства, на които се
основават. По делото липсват данни такива действия да са предприети, а от
контекста на изложеното в обстоятелствената част на оспорената заповед, става
ясно, че административният орган е извел липсата на предпоставки за изменение
на ПУП по реда на чл.134, ал.2, т.6 от
ЗУТ, без да изиска от заявителите някакви уточнения. Сред мотивите на
административния орган въобще не се съдържа анализ на възможните изменения на
ПУП, при липса на изрично уточнение в тази насока от страна на заявителите, при
положение, че не е им е указано да посочат на какво основание се иска такова
изменение. В този смисъл, не са изследвани възможностите по силата на Параграф
8, алл.2, т.3 от ПР на ЗУТ, още повече, по делото са
ангажирани доказателства за вледеенето на съседния
УПИ VІІІ, съгласно приложените скици към прието заключение по СТЕ.
Не се съдържа и изискуемото
от чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ становище на главният архитект на община Поморие, в
случай като настоящият, когато заповедта се издава от кмета на тази община.
Това становище задължително следва да предхожда постановяването на акта по
чл.135, ал.3 от ЗУТ, с оглед императивния характер на разпоредбата, а в случаят
това изискване не е спазено. Нарушена е процедурата по осъществяване на сложния
фактически състав, което опорочава законосъобразността на този краен акт.
Допълнителен аргумент в
подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че законът поставя изискване в съответния
административен акт да се обсъдят всички възможни основания за изменение на
ПУП, съгласно чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, предвид указаното в чл.135, ал.5 от
същия закон, а в случай, че волята на подателите не е била ясна за адресата на
подаденото искане, след като не е указано да се направи такова уточнение,
органът се е произнесъл по нередовно заявление, което е отделно съществено
нарушение на производствените правила.
Отделен е въпроса, как е установено липсата на съгласие от страна
на посочените на последния абзац от стр.2 на заповедта лица, носители на
ограничени вещни права в имота, при положение, че не са ангажирани
доказателства тези лица да са били известявани за поисканото изменение, в което
производство следва да участват, предвид очевидната им заинтересованост и в
което производство следва да заявят съгласие или липса на такова. Както е
известно липсата на подобно уведомяване съставлява друго съществено нарушение
на административнопроизводствените правила,
дефинирано съгласно чл.168, ал.4 от АПК.
На следващо място, като стана ясно от приетото по делото заключение
на вещото лице арх.М.А. по извършена допълнителна СТЕ, което съдът кредитира
като професионално и компетентно изготвено, в материалите по делото е приложена
несъответстваща на действителния план и приложената извадка, респективно
несъответствието между посоченото като година 1971 и реалната година – 2006г.
Видно от съдържанието на заповедта, въобще не се описва наличието на действащ подробен
устройствен план по отношение на процесния
УПИ, съответно кога е одобрен с посочване на административния акт и времето на
постановяването му. При това положение, въобще не става ясно с кой точно план
са съпоставени обстоятелствата по подаденото заявление, защото не се цитира с
какъв акт е одобрен, съответно кога е влязъл в сила. Тези обстоятелства съща са
задължителни реквизити на всяка заповед, по реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ, в
която за да се даде отговор на въпроса дали следва да се уважи съответното
подадено заявление или не, на първо място следва да се посочат фактите относно
съществуващият към момента на подаденото заявление ПУП, т.е. да се упомене с
кой план се съобразява исканото изменение, за да се прецени допустимостта и
основателността на претенцията за неговото изменение. Тези данни не могат да
предполагат или да се извеждат по тълкувателен път, а подобни фактически
основания в заповедта липсват.
В заключение, процесният изричен отказ, обективиран в заповедта е постановен при съществени нарушения на производствените
правила. Нарушен е и материалния
закон, доколкото отказът не се основана на отричане и на другите
възможности за исканото изменение, несъобразени от издателя на заповедта,
предвид липсата на данни за това. При тези констатации подадената жалба е и
ОСНОВАТЕЛНА, а актът е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Разреша-ването на въпроса по същество не е от
компетентността на съда, поради което след отмяна на административния акт
преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне по подаденото
заявление, при съобразяване на дадените указания по тълкуване и прилагане на
закона.
По
разноските:
При този изход на спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателите да им бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно
чл.143, ал.1 от АПК, поради което същите следва да бъдат присъдени в тяхна
полза. При положение, че издателят на заповедта е част от структурата на Поморие,
именно последната следва да заплати на жалбоподателите направените разноски, в
размер на 460 лева при първоначалното разглеждане на делото, както и сумата от
300 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по допълнителната СТЕ
при второто разглеждане на производството и платен адвокатски хонорар на
пълномощника в размер на 600 лева при новото разглеждане на делото. Не са
представени доказателства за реално заплатени суми по договор за правна защита
и съдействие за представителство пред касационната инстанция, тъй като липсват
данни кога и по какъв начин са платени евентуални суми, въз основа на договора
за правна защита и съдействие приложен в касационното производство, поради
което извършването на евентуални разноски в касационното производство остава
недоказано и по аргумент от нормата на чл.226, ал.3 от АПК такива не следва да
се присъждат. Общо направените от оспорващите разноски възлизат на сумата от 1360
лева, които следва да бъдат заплатени на жалбоподателите от Община Поморие.
Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Р.Р., с адрес: ***; Т.Д.И., с адрес: ***; М.Д.С., с адрес: ***;
М.Р.Ч., с адрес: ***; Н.Р. *** и Г.Д.Н., с адрес: ***, всички с упълномощен
представител- адв.Д.П. ***, против Мълчалив отказ на Кмета на Община
Поморие, постановен по Заявление, с вх.рег.№ ТСУ-2286 от 10.11.2017г., като
процесуално НЕДОПУСТИМА, поради липса на предмет.
ОТМЕНЯ
изцяло Заповед № РД-16-89/26.01.2018г., издадена от Кмета на община Поморие, по
постъпило заявление, с вх. рег.№ ТСУ-2286 от 10.11.2017г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВРЪЩА
преписката на ответния административен орган за произнасяне по заявлението, по
компетентност, съобразно указаното в настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на В.Р.Р., с адрес: ***; Т.Д.И., с адрес: ***; М.Д.С., с адрес: ***;
М.Р.Ч., с адрес: ***; Н.Р. *** и Г.Д.Н., с адрес: ***, всички с упълномощен
представител- адв.Д.П. ***,
сумата от 1360 /хиляда триста и шестдесет/ лева, съставляваща общ размер на
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република
България, а в частта, в която има характер на определение /по отношение прекратяване на производството по оспорване на мълчаливия
отказ/, съдебният акт може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред същия съд.
СЪДИЯ: