№ 2280
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330206143 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-006464 от
13.09.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с
което на А. С. Х., ЕГН:**********, на осн. чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания –
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото срещу него наказателно
постановление /НП/, като незаконосъобразно и неправилно. Прави искане за
неговата отмяна. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, се явява лично и с процесуалния си представител – адв. С.И., като
жалбата се поддържа и се прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
изпратеното по делото молба-становище, Началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Пловдив, моли за потвърждаване на атакуваното
наказателно постановление. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредбата.
1
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.08.2022г., около 15.50 часа, жалбоподателят управлявал по
автомагистрала „Тракия“ личния си лек автомобил „БМВ 530Д ХДРАЙВ“, с
рег. №***, в посока гр. София. В автомобила пътувала и свидетелката В.Х. В
района на 123 км. се извършвали ремонтни дейности и се образувала колона
от автомобили в пътните ленти за движение. Жалбоподателят решил да
заобиколи колоната и отклонил автомобила от лентата, в която се движил, в
лентата за принудително спиране, където продължил движението на лекия
автомобил. В посочения район на автомагистралата - на 123 км., се намирали
полицейските служители А. В. С. /***/ и колегата му А.С.С.. Възприемайки
движението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, в лентата за
принудително спиране на автомагистралата полицейските служители го
спрели за проверка. На място му бил съставен АУАН серия GA №494179, в
който актосъставителят квалифицирал извършеното нарушение по чл.58, т.3
от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го
подписала без каквито и да е възражения. В законоустановения срок по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не депозирал и писмени възражения срещу акта.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства – изцяло от свидетелските показания на А. С.
/актосъставител/ и частично от показанията на свидетелката В.Х.– съпруга на
жалбоподателя. Показанията на свидетеля С. съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на приложените по делото писмени
доказателства. Заявеното от свидетеля С., че не си спомня в подробности
конкретния случай, следва да се отдаде на това, че от една страна е минал не
малък период от време, а от друга – естеството и натовареността на
2
извършваната от свидетеля работа, който не би могъл да си спомня за
абсолютно всички извършени от него проверки по ЗДвП. Наред с това следва
да се отчете и обстоятелството, че свидетелят ясно заяви, че ремонтът в
посочения участък на автомагистралата е бил в продължение на месец, като
през този период са осъществявали контрол и са съставили множество актове
за нарушения по чл.58, т.3 от ЗДвП. Казаното от свид. В.Х.се цени отчасти
при изграждане на изводите за фактическата установеност на извършеното.
Дава се вяра единствено на изнесените твърдения, че е пътувала като пътник
в лекия автомобил и че водачът е управлявал в определен период от време
автомобила в лентата за принудително спиране. Не може да се кредитира
заявеното от посочената свидетелка, че причината жалбоподателят да
отклони автомобила и последният да се движи в аварийната лена е поради
възникнал здравословен проблем на тази свидетелка. Така изнесеното от нея
твърдение е изолирано и неподкрепено с нито едно друго доказателство. На
него се противопоставя съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена
от жалбоподателя. Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН
обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН /в който
изрично е посочено, че се движи по автомагистралата в лентата за
принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословен проблем на
водача и пътниците в превозното средство/, с изричното отбелязване, че
няма възражения, като не е подал и такива в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Посоченото на практика е признание за разбиране на отговорността, с която е
ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово поведение, като същият с
оглед възприетата от него защитна позиция едва в съдебното производство
ангажира доказателства, за да установи различна фактическа обстановка от
отразената в АУАН и в НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. От събраните
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, кредитирани
от съда, се установява фактическа обстановка, която съответства на
посочената в акта и НП. По силата на чл.58, т.3 от ЗДвП при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
3
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство. В настоящия случай, съдът приема, че лекият автомобил се е
движил в лентата за принудително спиране, без наличието на изключенията,
предвидени в чл.58, т.3 от ЗДВП – без да е имало техническа повреда и без да
е имало здравословен проблем на водача и пътника.
Предвид гореизложеното законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и правилно по реда на чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП са
му наложени кумулативно предвидените административни наказания.
Размерът на глобата от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца е фиксиран, в този размер е наложен на жалбоподателя и
се явява определен правилно и в съответствие със закона.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни лица като доказателство за това е
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. Спазени са изискванията, предвидени в
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ
възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира
защитата си. И двата акта са съставени в сроковете, предвидени в чл.34 от
ЗАНН.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
нарушения от същия вид. Не е налице и ниска степен на обществена опасност
на жалбоподателя, тъй като видно от справката за нарушител същият е
санкциониран и за други нарушения на ЗДвП. В допълнение следва да се
добави, че съгласно чл.29 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021г., разпоредбата на
чл.28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за
всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични
вещества или техни аналози. В този смисъл е и нормата на чл.189з от ЗДвП, в
сила от 23.12.2021г., в която е предвидено, че за нарушенията по този закон
не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН.
Предвид горните съображения съдът намира, че процесното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
4
оглед изхода на делото, неоснователна е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид липсата на изрично искане за присъждане на разноски от
въззиваемата страна, обаче, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1030-006464 от
13.09.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с
което на А. С. Х., ЕГН:**********, на осн. чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания –
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5