№ 672
гр. Горна Оряховица, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100743 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени осъдителни искове с
правно основание чл.76 ЗС и чл.75 ЗС.
Ищецът С. Д. С. твърди, че с ответниците В. С. В. и В. Г. В. живеят в
двуетажна жилищна сграда, като той живее на първия етаж от 2017 г. до сега,
а те – на втория, след като закупили жилището през месец ноември 2021 г.
Твърди, че в началото на 2022 г. ответниците сменили входната врата на
входа откъм ул. *** без да му предоставят новия ключ. Твърди, че този вход е
общ за цялата сграда и осигурява достъп до неговия жилищен етаж и
мазетата. Признава, че към неговото жилище има допълнително изграден
вход от терасата – откъм ул. ***, но счита, че със смяната на вратата е лишен
от владение по насилствен начин. Позовава се на това, че входът е обща част
в сградата и навежда доводи, че вратата откъм терасата е с малки размери и
не отговаря на строителните норми за входна врата. Моли за постановяване
на решение, с което ответниците да бъдат осъдени да възстановят отнето с
насилие владение или ако този иск бъде отхвърлен – да бъдат осъдени да
предадат ключ от входната врата на жилищната сграда. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответниците В. С. В. и В. Г. В. признават, че ищецът живее на първия
етаж на жилищната сграда, както и че те са извършили ремонтни дейности,
като са сменили входната врата. Посочват, че тази врата обслужва единствено
тяхното жилище. Твърдят, че ищецът ползва друг отделен вход към своето
жилище и общите части, поради което не са отнели владението му.
1
Допълнително обосновават, че действията им не могат да се квалифицират
като насилствени или скрити. Молят за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно евентуално съединени осъдителни искове с
правно основание чл.76 ЗС за възстановяване на отнето с насилие владение и
с правно основание чл.75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят
владението върху недвижима вещ. Предвид времето на твърдяното
нарушение на владението (месец януари 2022 г.) и датата на предявяване на
иска (03.05.2022 г.), исковете са предявени в преклузивните срокове по чл.76
ЗС, съответно чл.75, изр.посл.ЗС и подлежат на разглеждане по същество.
Основателността на всеки от тях е предпоставена на първо място от
установяване на владение на ищеца (по иска по чл.75 ЗС – продължило
повече от 6 месеца преди твърдяното нарушение), или с оглед твърденията му
и търсената защита – че живее на първия етаж от жилищната сграда от 2017 г.
и е използвал входната врата за достъп до неговия жилищен етаж и мазетата
до смяната й. Ищецът следва да установи и действията, които според него са
отнели с насилие или нарушили владението му – че ответниците сменили
входната врата без да му предоставят новия ключ от нея, което и се признава
от тях.
Съдът е ограничен от вида на търсената от ищеца защита, която в
случая е посесорна – защита на владението като фактическо състояние.
Именно избраният от ищеца ред ограничава доказването само до това имало
ли е владение, т.е. фактическо господство върху вещта (в случая спорната
част от имота) и накърнено ли е то по някакъв начин с действията на
ответниците. В това производство нито страните могат да се позоват, нито
съдът може да изследва субективни материални права или правомерност на
действията, за които се твърди да нарушават владението, с изключение на
изричната хипотеза на чл.358 ГПК. Посоченото отнапред изключва
разглеждане на въпроса за правото на собственост на ищеца и обектите на
това право, в т.ч. дали входът откъм ул. *** е обща част на сградата, защото в
производството това няма никакво значение (чл.357 ГПК). С оглед
твърденията на ищеца и възраженията на ответника, както и предвид
безспорните между страните обстоятелства, спорният по делото въпрос е
имало ли е владение, което ответниците да отнемат или нарушат, или иначе
казано – кой вход фактически е използвал ищецът за достъп до жилището си
и прилежащите помещения преди смяната на вратата, съответно 6 месеца
преди това.
Разпитаните свидетели – съседи на имота, безпротиворечиво
установяват, че входът откъм ул. *** е изграден и се ползвал от семейството
на ищеца още докато родителите му били живи. Свидетелят Х. посочва, че е
2
виждал ищеца да ползва входа откъм ул. *** за последно когато е бил дете в
четвърти или пети клас, а свид.С. уточнява, че този вход е ползван само от
бившите и настоящите собственици на втория етаж. При последното
посещение на свид.Х. в имота на ищеца преди четири-пет години, ползвал
входа откъм ул. ***. Свидетелите не са виждали ищеца да ползва входа откъм
ул. *** през последните години, в т.ч. и шест месеца преди смяната на
вратата.
Предвид посоченото няма основание да се приеме, че съществува
фактическото отношение (състояние), на което ищецът търси защита. Той не
установи да е ползвал входа откъм ул. *** за достъп до жилището си, а
напротив – всички събрани доказателства установяват, че е ползвал другия
вход. Доводът на ищеца, че съществуването и ползването на втория вход няма
значение, не може да бъде приет, защото ищецът го извежда от правото на
собственост. Напротив – само ако преди смяната на вратата ищецът я е
ползвал, действията на ответниците могат да засегнат съществуващото
фактическо положение. Размерите на вратата откъм ул. *** и дали същата
отговаря на строителните норми за вход нямат значение, защото явно от
свидетелските показания, това не изключва фактически ищецът да използва
този вход за достъп до жилището му и мазетата. Няма значение също кой е
„официалният“ вход на сградата или на коя улица се води адресът на
жилището ищеца, защото посоченото не е относимо към фактическите
отношения във връзка с ползването на входа.
Неустановяването на владението като фактическо състояние води на
извод за неоснователност и на двата предявени иска и прави безпредметно
обсъждането дали действията на ответниците съставляват насилствено
отнемане или нарушаване на фактическото положение – начинът, по който
ищецът осъществявал достъп до жилището си и мазетата.
По присъждане на сторените разноски:
Предвид изхода от спора, съгласно чл.78, ал.3 ГПК на ответниците им
се следват сторените от тях разноски. Те са направили искане и са
представили доказателства за заплащане на възнаграждение за един адвокат
– 400 лв., които им се следват за заплащане от ищеца.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. ***, ул. *** № *** срещу В. С. В., ЕГН ********** и В. Г. В., ЕГН
**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. *** за
възстановяване на отнето с насилие владение върху входа на жилищната
сграда на адрес гр. *** *** № ***.
3
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност иск на С. Д.
С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** *** № *** срещу В.
С. В., ЕГН ********** и В. Г. В., ЕГН **********, и двамата с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ул. *** за възстановяване на нарушено владение върху
входа на жилищната сграда на адрес гр. *** *** № *** чрез предаване на
ключове от новата врата.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
*** *** № *** да заплати на В. С. В., ЕГН ********** и В. Г. В., ЕГН
**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. *** сумата
от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените в
първоинстанционното производство разноски за заплащане на
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4