№ 3967
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100511392 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 11070 от 27.06.2023 г. по гр.д. № 19786/2022 г. Софийски
районен съд, 90 състав признал за установено по искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от В. Ю. К., ЕГН **********, срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, че В. Ю. К. не дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, следните суми – 1 250 лв.,
представляваща част от общо начислената и претендирана сума от 2 276.12
лв. за главница за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. за начислена топлинна
енергия за топлоснабдено жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******,
вх. *******, с аб. № *******, поради липса на облигационна връзка и
доставка на топлинна енергия. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 50 лв., а на пълномощника
на ищеца адвокат М. Л. Л., ЕГН ********** - сума в размер на 400 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по
договор от 24.03.2022 г. Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД, като трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
1
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва изцяло при твърдения,
че същото е неправилно, като се развиват доводи за липса на правен интерес
от предявения отрицателен установителен иск, т.е. за недопустимост на
решението. Налице била процесуалната пречка по чл. 126 ГПК предвид по-
рано образуваното гр.д. № 29833/2022 г. на СРС, 61 състав, образувано по иск
за установяване на вземането по ч.гр.д. № 73933/2021 г. на СРС, 61 състав.
При тези доводи моли съда да отмени първоинстанционното решение.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна В. Ю. К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата с доводи без връзка с наведените такива в жалбата за
недопустимост на решението. Моли съда да потвърди обжалваното решение
като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
въззивното производство на пълномощника му адв. Красимира Билева на
основание чл. 38 ЗА съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
С оглед твърденията в исковата молба, подадена на 12.04.2022 г., съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, предявен като частичен за сумата 1 250 лв. от вземане в размер на
2 276.12 лв. – претендирана от ответника цена на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, вх. *******, аб. №
*******, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявения иск като недопустим с доводи, поддържани
и във въззивната жалба, евентуално – като неоснователен.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
2
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но настоящият въззивен състав го
намира за недопустимо като постановено по недопустим иск.
Видно от изискания от районния съд препис от ч.гр.д. № 73933/2021 г.
на СРС, 61 състав, същото е било образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.12.2021 г., подадено от
„Топлофикация София” ЕАД срещу длъжниците В. Ю. К. и Д. Ю. К. за
посочените в заявлението суми. На 06.03.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът В. Ю. К. да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД
сумата 2 276.12 лв. – главница за неплатена топлинна енергия в топлоснабден
имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, вх. *******, аб. № *******, за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., както и суми за дялово разпределение и
за лихви за забава върху главниците.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 20.04.2022 г. длъжникът В. Ю. К. е
подал възражение срещу заповедта. След дадени на заявителя указания, в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване на оспорените вземания, по които е било образувано гр.д. №
29833/2022 г. на СРС, 61 състав. По същото дело на 26.06.2023 г. е
постановено решение, с което положителните установителни искове срещу В.
К. са уважени частично. Няма данни дали решението е влязло в сила.
Преди подаване на възражението, на 12.04.2022 г. длъжникът предявил
и отрицателния установителен иск с предмет част от вземането по заповедта
за изпълнение и е образувано гр.д. № 19786/2022 г. на СРС, 90 състав,
решението по което се обжалва.
По въпроса допустим ли е предявен от длъжника отрицателен
установителен иск за същото вземане (респ. за част от вземането), за което
преди това кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, в преобладаващата съдебна практика на ВКС се приема, че
отрицателният установителен иск е недопустим и производството по него
следва да бъде прекратено – така определение № 15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д.
№ 764/2011 г., ІІ ТО на ВКС, определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д.
№ 131/2012 г., ІІ ТО на ВКС, определение № 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д.
№ 867/2011 г., І ТО на ВКС, така и особеното мнение в определение № 154 от
3
27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. ІV ГО на ВКС. Съгласно тази практика,
която напълно се споделя и от настоящия въззивен състав, при подадено
заявление по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК длъжникът може да подаде
възражение по чл. 414 ГПК и това гарантира защитата на интереса му, защото
в този случай заповедта за изпълнение не влиза в сила (чл. 416, изр. 1, пр. 1
ГПК). Кредиторът е длъжен да прибегне към искова защита на правото си,
иначе законът постановява обезсилване на заповедта за изпълнение (чл. 415,
ал. 5 ГПК). Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането,
правата на длъжника са защитени, защото заповедта се обезсилва. Ако
кредиторът предяви иска в законовия срок, длъжникът може да изчерпи
всички възражения, на които основава липсата на задължение, в
производството по положителния установителен иск. В този случай
производството по отрицателния установителен иск става безпредметно, тъй
като предметът на двете дела е един и същ: спорното материално право, за
което е поискано издаване на заповед за изпълнение, съответно за което е
предявен иск за несъществуването му. В случай че наред със своевременно
подаденото възражение по чл. 414 ГПК длъжникът предяви и отрицателен
установителен иск срещу заявителя с цел съдебно отричане на вземането, така
предявеният иск ще е недопустим поради отсъствие на абсолютна
процесуална предпоставка - правен интерес от търсената защита. Освен това
при подадено възражение по чл. 414 ГПК и предявен в срок от кредитора
положителен установителен иск за вземането, за което е издадена заповедта,
този иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по силата
на установената в чл. 422, ал. 1 ГПК фикция. В този случай отрицателният
установителен иск отново е недопустим като по-късно заведен и
производството по него подлежи на прекратяване съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК.
Районният съд е съобразил тази практика и с определение от 04.07.2022
г. е прекратил производството по делото. Това определение обаче е било
отменено с определение по ч.гр.д. № 10928/2022 г. на СГС. Дадените с него
указания са били задължителни за долустоящия съд, но те не обвързват
настоящия равен по степен съд, който при обжалване на постановеното
решение дължи самостоятелна преценка за допустимостта на атакуваното
решение.
В случая длъжникът – ищец в настоящото производство е подал в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за същия не е
4
налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за
установяване несъществуването на част от вземането по заповедта. Предвид
своевременно предявения от кредитора положителен установителен иск за
същото вземане, който иск се счита предявен от подаване на заявлението на
23.12.2021 г., предявеният по настоящото дело на 12.04.2022 г. иск се явява
недопустим и поради наличието на абсолютна процесуална пречка за
надлежното упражняване на правото на иск – по-рано заведен висящ спор
между същите страни относно същото вземане.
Ето защо атакуваното решение е недопустимо като постановено по
недопустим иск и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът дължи на
ответника разноски за първата инстанция. Такива са претендирани за
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулт на ответника дейност в първата инстанция,
съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв.
За въззивното производство направените от въззивника разноски са в
размер на 25 лв. – заплатена държавна такса. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение съдът определя по посочения по-горе ред на
80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 11070 от 27.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 19786/2022 г. на Софийски районен съд, 90 състав и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, като недопустимо.
ОСЪЖДА В. Ю. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* *******,
вх. *******, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща разноски
за първоинстанционното производство, и сумата 105.00 лв. (сто и пет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
5
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ответника-
въззивник „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6