№ 20245
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110123550
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК -
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи суми,
представляващи стойността на извършени и незаплатени ВиК услуги, с твърдения за липса
на договорно отношение и погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът признава липсата на задължение от страна на ищците на основанията,
сочени в исковата молба. Моли да бъде поставено решение при признание на иска, като
излага твърдения, че не е дал повод за завеждане на производството, доколкото ищците не
са депозирали извънсъдебно искане за отписване на погасените по давност суми.
Претендира разноски.
С молба-становище с вх. № 310301/02.11.2023 г., докладвана в о.с.з. от 09.11.2023 г.,
предвид направеното от ответника признание, ищците, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител, заявяват изричното си съгласие за постановяване на решение при
условията на чл. 237 ГПК, т. е при условия на признание на иска.
Предвид това съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да
се постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответника признание
на иска.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на
правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното
от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато
от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват,
то съдът следва да го зачете.
1
По разноските:
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло предявения
иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието. В тази хипотеза
приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете предпоставки за приложение на
цитираната разпоредба, като счита, че с извънсъдебното претендиране на процесното
вземане (дори и несъществуващо) ответникът по отрицателен установителен иск за отричане
на вземането не дава повод за завеждане на делото. При сега действащия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение
при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не
е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е
дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и и константната практика на ВКС
(в този смисъл – Определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6063/2019 г. на ВКС,
Определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г. на ВКС, Определение №
95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС и много други.)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. К. Ц., ЕГН ********** и С.
К. Р., ЕГН ********** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ, вр. чл. 79, ал.1, пр. ЗЗД, срещу ответника /фирма/, ЕИК **********,
с адрес: /адрес/, че ищците НЕ ДЪЛЖАТ на /фирма/, ЕИК **********, с адрес: /адрес/,
сумата 2907,31 лв., представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 07.05.2012 г. – 04.05.2020 г. по партида с
клиентски номер **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2