ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 850
гр. Перник , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500572 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против
Определение от 29.07.2020 г. по ч.гр.д. № 2593 по описа на Районен съд Перник за
2020 г., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу В. Д. Ц. относно претендираната със заявлението, законна лихва от датата
на предсрочната изискуемост на вземането до датата на входиране на заявлението в
съда.
В жалбата по подробни доводи за неправилност на Определението се иска
отмяната му и да бъде издадена заповед за изпълнение относно претендираната със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит
България“ ЕООД, законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането
до окончателното погасяване на сумите. Сочи, че дружеството заявител, претендира
законна лихва от *** г. – датата на предсрочна изискуемост до окончателното
изплащане на вземането. Заявява, че заявителят няма законово задължение да
конкретизира законната лихва по период и размер в случай като настоящия – когато
окончателният размер и период на същите е неопределяем към момента, доколкото
както вече бе посочено, законната лихва се претендират до окончателното изплащане
на вземането.
Също така заявява, че няма законово основание, на което да се дължи държавна
такса за претендиралата законна лихва. Претендира присъждане на разноски.
В съответствие с чл. 413, ал. 2 от ГПК не е осъществявана от Районния съд
процедура по връчване на препис от частната жалба.
1
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема
следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на
обжалване акт е допустима.
Ч.гр.д. № 02593 по описа на РС Перник за 2020 г. е образувано по заявление от
„Профи Кредит България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу В. Д. Ц. за вземания, както следва: 2652.48 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № ***; 715.51 лв. – договорна лихва за периода 15.01.2019 г. –
27.08.2019 г.; 206.98 лв. – лихва за забава за периода 16.09.2018 г. – 27.08.2019 г.;
2997.90 лв., представляващи неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 30 лв., представляващи такси за извънсъдебно събиране; законна
лихва от *** г. – датата на предсрочна изискуемост до окончателното изплащане на
вземането и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
С Разпореждане от 12.06.2020 г. Районният съд се е произнесъл по подаденото
заявление, като е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя,
за следните суми: 2652.48 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***;
715.51 лв. – договорна лихва за периода 15.01.2019 г. – 27.08.2019 г.; 206.98 лв. – лихва
за забава за периода 16.09.2018 г. – 27.08.2019 г.; 27.07 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 71.50 лв. – държавна такса, както и законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, като е отхвърлил заявлението в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за следните суми:
2997.90 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и сумата от 30 лв., представляваща такси за извънсъдебно
събиране. Тъй като в посоченото Разпореждане пропуснал да се произнесе по искането
за присъждане на законна лихва от *** г. – датата на предсрочна изискуемост до
окончателното изплащане на вземането с обжалваното Определение Районният съд
оставил без уважение молбата за допълване на Разпореждане от 12.06.2020 г. С
Определение от 09.11.2020 г. настоящият въззивен състав е оставил без движение
Заявление вх. № 11778 от 10.06.2020 г. подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД
за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Д. Ц., като указал на
заявителя в 3 дневен срок от получаване на съобщението да конкретизира размера на
законна лихва от *** г. – датата на предсрочна изискуемост до датата на подаване на
Заявлението 10.06.2020 г., както и да внесе съответната държавна такса. В указания от
съда срок заявителят изпълнил дадените указания, като конкретизирал, че размерът на
законна лихва от 27.08.2019 г. до 10.06.2020 г. е 186.17 лв., от които 146.62 лв. лихва
2
върху главницата от 2652.48 лв. и 39.55 лв. лихва върху договорно възнаграждение в
размер на 715.51 лв. Внесъл е и дължимата държавна такса в размер на 3.72 лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Задължението за лихва е граждански плод, който от една страна представлява
цена при ползването на парични средства, а от друга страна възнаграждение за тяхното
ползването. Когато задължението за лихва е уговорено между страните, по своята
същност представлява възнаграждение за ползването на паричната сума или за
възстановяване на направени плащания по изпълнението на съответния договор, но
лихвите имат както акцесорен характер, така и относителна самостоятелност.
При наличието на задължение, произтичащо от главница, и договорни лихви, на
падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва, но следва да се
прави разграничение между възнаградителната лихва, каквато се уговаря между
страните в различни хипотези, и законната лихва за забава, каквато се начислява при
неизпълнение на парично задължение съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Възнаградителната лихва се заплаща независимо от неизпълнението на главното
задължение: тя се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа и по
своята същност представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за
предоставените му парични средства, а мораторната лихва има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. С оглед на това обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата. В този смисъл е решение № 211/26.01.2017 г. на ВКС по т.
дело № 958/2016 г., ГК, III г. о.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната
(мораторна) лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на
облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това
задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради
кредитора за извършената от него работа, а само при поискване и следва да бъде
заявена като самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като
последица от уважаването на иск за главницата, респ. като последица от уважаване на
претендираното със заявлението вземане. Обезщетение в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред
правата си, произтичащи от забавата, докато законната лихва се дължи от датата на
постъпване на молбата в съда, респ. от датата на депозиране на заявлението с искане за
3
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда. В посочения смисъл
са определение № 235 от 17.04.2009 г. на ВКС по ч. т. дело № 233/2009 г., ІІ т. о. и
решение № 111/27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., І т. о.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи от момента на забавата и има
акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не
е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и
вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и размер.
Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на иск, респ.
подаване на заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение с предмет
акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага да са посочени размера на
неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви
като форма на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, началния момент, от който се
дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира и неговия размер.
Размерът на вземането е от значение и за цената на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху
която ищецът дължи заплащане на държавна такса. В този смисъл е решение № 75 от
16.07.2015 г. по т. д. № 519/2014 г., ВКС, ІІ т. о.
В конкретния случай, частният жалбоподател след дадените от въззивният съд с
Определение от 09.11.2020 г. указания по реда на чл. 279, вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК е
конкретизирал, че размерът на законна лихва от 27.08.2019 г. до 10.06.2020 г. е 186.17
лв., от които 146.62 лв. лихва върху главницата от 2652.48 лв. и 39.55 лв. лихва върху
договорно възнаграждение в размер на 715.51 лв., като е внесъл и дължимата държавна
такса в размер на 3.72 лв., поради което и искането за присъждане на законна лихва е
индивидуализирано в заявлението, чрез посочване от заявителя на неговия размер и
период, както и е внесена дължимата държавна такса.
По изложените съображения, настоящият състав намира за неправилно
разпореждането, в частта му, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 186.17 лв., представляваща законната лихва за забава по договор за кредит №
*** г. за периода от 27.08.2019 г. до 10.06.2020 г. В тази си част, разпореждането
следва да се отмени и да се постанови ново за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за горната сума.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 29.07.2020 г. по ч.гр.д. № 2593 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г., като вместо това постановява:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Профи
Кредит България” ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: ***,
против В. Д. Ц. от ***, с ЕГН: ********** за сумата от 186.17 лв., представляваща
законната лихва за забава по договор за кредит № *** г. за периода от 27.08.2019 г. до
10.06.2020 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за издаване на заповед за изпълнение,
съобразно настоящото Определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т. 8 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5