В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Административно наказателно дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН. Жалбоподателят моли да се отмени Наказателно постановление № 21-0000162/09.06.2015г. на Директора на Дирекция „. по труда” Г. С. като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че при извършената проверка на 21.04.2015г. от старши инспектор Р. К. К. е установено нарушение за неуредени трудови правоотношения с лицето З. М. Н., за което нарушение е отправено предписание на основание чл. 405а ал.4 от КТ за сключване на трудов договор със срок до 27.04.2015г., което предписание е изпълнено в дадения срок и е сключен трудов договор № 1/27.04.2015г. с лицето З. М. Н. и регистриран в НАП. Счита, че наложената му имуществена санкция в размер на 1500 лева е непосилна за техните възможности и ограничени финансови средства, поради това моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. В с.з. за въззиваемият старши юрисконсулт Д. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно и излага подробни съображения в писмена защита. Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния седемõневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 12.06.2015г., а жалбата е подадена на 19.06.2015г./ за това е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде изменено по следните съображения: Установява се от показанията на свид. Р. К. К. на длъжност „главен инспектор” и В. О.- на длъжност „главен инспектор” в Дирекция „ИТ”- С., че на 02.04.2015г. свид. Р. К.К. заедно с колегата си Р. А. извършили проверка на С. „П. клуб” – Д. по повод постъпила писмена жалба от бивша работничка- Б. Х.. По време на проверката не е констатирано да работят други лица, разговаряли с председателя В. Б. в клуба и му обяснили, че правят проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство. Оставили списък от документи – досиетата на всички бивши работници с призовка, които г-н Б. на 17.04.2015г. да ги предостави в Д „ИТ”- С., но на 17.04.2015г. в Д „ИТ” С. не се явил г-н Б., затова на 21.04.2015г. свидетелите Р. К. К. и свид. В. О. отново извършили проверка по работни места и констатирали, че лицето З. Н. работи като бюфетчик с хонорар от 110 лева, само със заповед за назначаване, но без да има сключен писмен договор. Лицето З. Н. попълнила декларация, в която посочила, че работи в клуба от м.09.2013 г. Декларирала, че има работно време, че продава бира и почиства помещението. След това връчили нова призовка на г-н Б. да предостави документите в Д „ИТ” с нова дата - 23.04.2015г., на която той се явил в Д „ИТ”- С.. За извършените проверки на 02.04.2015г., на 21.04.2015г. и на 23.04.2015г. е изготвен Протокол изх. № 014427/02.04.2014г., с който протокол са дадени предписания в 7 точки, като по т. 7 е предписано: Отношенията, които възникват при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови със сключването на трудов договор в писмена форма, в съответствие с изискванията на чл. 1 ал.2 и чл. 62 ал.1 от КТ. Свид. Р. К. К. на 23.04.2015г. е съставила АУАН № 21-0000162 на жалбоподателя за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, във връзка с чл. 62 ал.1 от КТ. Директора на Дирекция „. по труда” Г. С. въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 21-0000162/23.04.2015г. е издал Наказателно постановление № 21-0000162/09.06.2015 г., против жалбоподателят, за това, че при извършена проверка по работни места на 21.04.2015г. от 14.15 часа до 15.00 часа в П. клуб, намиращ се в Г.Д., ул. А. К. № 10, стопанисван от С. „П. клуб- Д.” Г. Д. и при проверка по документи на сдружението на 23.04.2015г. в Д „ИТ” Г. С., Б. Б. № 58 се установило, че горепосоченото С., с Булстат: .................... в качеството му на работодател е допуснал до работа на 21.04.2015г. около 14.15 часа в посочения по- горе П. клуб лицето З. М. Н., с ЕГН * като „бюфетчик” без да е уредил отношенията при предоставянето на работната й сила като трудови правоотношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Нарушението е констатирано на 21.04.2015 г. по работни места в П. клуб Г. Д., ул. А. К. № 10, с което е нарушил чл. 1, ал.2 от КТ, във връзка с чл. 62 ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева. Към НП са описани писмените доказателства: 1. Протокол от извършена проверка с изх. № 014727/23.04.2015г.; 2. Декларация от З. М. Н. от 21.04.2015г. На 21.04.2015г. лицето З. М. Н. е попълнила декларация, според която работи в С. „П. клуб” Г. Д., ул. А. К. № 10 от м. 11.2013г. като бюфетчик с работно време от 9-12 часа, от 14-19 часа, с трудово възнаграждение - 101 лева. Има заповед за назначаване. На 27.04.2015г. е сключен трудов договор № 001 между лицето З. М. Н. от Г. Д., обл. С. и „П. клуб- Д.” Г. Д., представлявано от В. М. Б.- председател, на основание чл. 68 ал.4 от КТ на длъжността „ обслужващ бюфет”, с основно месечно възнаграждение 180 лева, считано от 01.05.2015г. Представени са справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ с придружително писмо № *21137/29.04.2015г., както и уведомление по чл. 62 ал.4 от КТ за лицето З. М. Н.. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на допуснатите до разпит свидетели –Р. К. К., В. О., З. Н. и З. И., които показания са обективни и непротиворечиви. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В конкретният казус акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и наказателното постановление е издадено от компетентно лице - инж. Е. К. Д. - Директор на Дирекция „. по труда” Г. С.. Акта и наказателното постановление са в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление е вменено нарушение по Кодекса на труда. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител. В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя С. „П. клуб- Д.” Г. Д. е извършил вмененото нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ. Спор няма, че С. „П. клуб- Д.” Г. Д. има качеството на "работодател" съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на КТ и е установено времето и мястото на извършване на вмененото нарушение (неизпълнение на задължение) и е годен субект на задълженията по КТ. Безспорно се установи, че в деня на проверката пенсионерския клуб, находящ се в Г. Д., ул. А. К. № 10 е работил. Сдружението- жалбоподател като работодател е допуснал нарушение на чл.1, ал.2 КТ като на 21.04.2015г. около 14.15 часа в проверявания П. клуб е допуснал до работа лицето З. М. Н. като „бюфетчик” без да е уредил отношенията при предоставянето на работната й сила като трудови правоотношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Декларираните обстоятелства от работника З. М. Н. в декларацията се подкрепят от приложените писмени доказателства, съставеният протокол за извършена проверка и показанията на контролните органи. Съгласно императивната разпоредба на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това изискване е спазено от работодателя когато сключи с работника или служителя писмен трудов договор, съгласно чл.62, ал.1 КТ. Със З. М. Н. е сключен трудов договор № 001/27.04.2015г., описан по-горе. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства - собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение между работодателя и лицето З. М. Н., които отношения не са били уредени със сключен писмен трудов договор. Отношенията между работник и работодател във връзка с предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, съгласно чл.1, ал.2 КТ. Работодателят С. „П. клуб- Д.” Г. Д. не е сключил трудов договор със З. М. Н., работеща в пенсионерския клуб, в нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 КТ във връзка с чл.62, ал.1 КТ. Жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние по чл.1, ал.2 от КТ във връзка с чл.62, ал.1 КТ като е допуснал до работа работник, с определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма. Заповедта, с която е назначена Златка Манолова Николова не може да замести трудовия договор, със съдържанието на същия, определено от чл.66 КТ и изпълнението на останалите императивни изисквания в КТ относно неговата регистрация по чл.62, ал.3 КТ, в определените срокове пред ТД на НАП. Възложената работа има за предмет, предоставяне на работна сила, което изисква да се определи работно място и време, със сключен писмен трудов договор по чл.62, ал.1 КТ, със съдържание по чл.66 КТ и регистрация по чл.62, ал.3 КТ в ТД на НАП. Съгласно чл.414 ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 лева до 10000 лева, за всяко отделно нарушение. Наказващият орган е квалифицирал деянието по чл. 1, ал.2 от КТ във връзка с чл.62, ал.1 КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева. Но така определеното наказание не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН и чл.415в от КТ. В чл.415в от КТ е предвидена отговорност за маловажно нарушение и е определено маловажното нарушение, като нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В ал.2 от тази правна норма е предвидено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ представлява общ състав на описаното административно нарушение, като в конкретния случай, съдът намира, че са налице предпоставки за приложение на привилегирования състав на нарушението, какъвто се явява чл.415в, ал.1 от КТ. Тази разпоредба по същества очертава привилегировани състави на всички нарушения по КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произлезли вредни последици за работници и служители. Съдът намира, че в случая при определяне на приложимата санкционна норма наказващият орган не е отчел факта, че нарушението е било отстранено чрез сключването на трудов договор на 27.04.2015г. – четири дни след съставяне на акта от 23.04.2015г. и в срока по т.7 по предписание с протокол за извършена проверка, връчен в деня на съставяне на акта. Не се установи кога работодателят е представил пред Инспекцията по труда копие от уведомлението за сключения трудов с работника З. Н., но самият Директор на инспекцията по труда в правомощията си преди издаване на НП е да извърши проверка в масивите на НАП и да констатира това обстоятелство. Предвид последвалото сключване на трудов договор със З. Н. – четири дни след предписанието и съставяне на акта, съдът намира, че за работника не са настъпили съществени вредни последици, които да аргументират санкциониране на дружеството-работодател с изключително тежката по размер имуществена санкция от 1500 лева, наложена по реда на чл.414, ал.3 от КТ. В подкрепа на този извод, че наложената имуществена санкция в размер на 1500 лева е непосилна за жалбоподателя, който е с ограничени финансови средства и възможности е факта, че санкционираното юридическо лице - С. „П. клуб- Д.” Г. Д. е със социална насоченост в полза на възрастните хора на град Д., в който смисъл са изложени и съображения в писмена защита от жалбоподателя, които изцяло се споделят от съда. Съдът счита, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, поради което разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение, за което е следвало нарушителя да бъде санкциониран с имуществена санкция, определяема по реда на чл.415в от КТ - разпоредба, която се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ дефинира немаловажност за нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, но в случая на жалбоподателя му е вменено нарушение на чл.1, ал.2 от КТ във връзка с чл.62, ал.1 от КТ, т. е. нарушение по чл.1, ал.2 КТ не е в обхвата на разпоредбата на чл.415в, ал.2 КТ и института за маловажност в конкретния случай е приложим /в т. см.Решение № 5243 от 22.07.2015 г. по КНАХД № 1311/2015 г. на АС – София и др./. Касае се за типичен пример на „маловажно" нарушение установено по КТ, тъй като от една страна същото е било отстранено на 27.04.2015 г. /както и по-горе е отбелязано 4 дни след връчване на протокола за проверка и съставяне на акта/, а от друга страна от него не са настъпили вредни последици за работникаЗ. Н.. Наказващият орган е следвало да отчете относимите към обществената опасност на нарушението смекчаващи обстоятелства и да индивидуализира административното наказание именно в хипотезата на чл.415в от КТ /в т.см.Решение № 111/22.07.2015 г. по КНАХД № 105/2015 г. на ТАС/. Тъй като подобна процесуална възможност съществува и за съда, разглеждащ делото по същество (изрично ТР № 3/10.05. 2011 г. на ВАС по т.д.№7/2010г., съдът намира, с оглед установената маловажност чрез преквалификация на нарушението по чл.414, ал.3 КТ в такова по чл.415в, ал.1 КТ, по което следва да се санкционира жалбоподателя във връзка с привилегирования състав по чл.415в, ал.1 КТ за маловажен случай, като на нарушителя следва да бъде наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, която напълно съответства на обществената опасност на извършеното първо подобно нарушение по КТ. За това следва атакуваното наказателно постановление на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да се измени, като се намали наложената имуществена санкция по нормативния минимум по чл.414, ал.3 КТ от 1500 лева по привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 КТ на 200 лева. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0000162/09.06.2015 г., издадено от инж. Е. К. Д. – директор на Дирекция „. по труда” Г. С., с което на С. „П. клуб- Д.” Г. Д., ЕИК: ................., с адрес: Г. Д., обл. С., ул. А... К... № 10, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.1 ал.2 във връзка с чл. 62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414 ал.3 от КТ му е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева като преквалифицира нарушението по чл.415в, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 КТ и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 200 лева (двеста лева). РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщението му до страните. СЪДИЯ: |