№ 18702
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110166393 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против К. К. Л. и Е. С. Ш. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
22699/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата
длъжници-настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
***************. Тъй като издадената заповед били връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни искове
за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците
са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ.
1
Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
бъде признато по отношение на ответниците, че дължи на ищеца сумите, както следва:
1/ К. К. Л. - сумата от 218,11 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 436,23
лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
15.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 126,37 лева, представляваща ½ част
от сумата от общо 252,75 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022г. до 21.03.2024 г., сумата от 6,15 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 12,31 лева - главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, както и 1,79 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 3,59 лева - обезщетение върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 21.03.2024 г.; 2/ Е. С. Ш. – сумата
от 218,11 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 436,23 лева - главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 126,37 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 252,75
лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022г. до 21.03.2024 г., сумата от 6,15 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 12,31 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024г. до
изплащане на вземането, както и 1,79 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
2
3,59 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021г. до 21.03.2024 г.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника Ш. се изразява
становище за неоснователност на предявените искове с доводи, че тя не ползва
жилището тъй като не е допускана до същото. Сочи, че същото се ползва от първия
ответника – внучка на починалата втора съпруга на баща й. Отделно от предходното
ответникът оспорва и размер на предявените искове с доводи, че през процесния
период няма отопление, а количеството потребена топла вода е невъзможно. Поддържа
още, че върху имота е учредено право на ползване на друго лице, което следва да
заплаща потребената топлинна енергия. Прави възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на сумите за главница и лихва. По изложените в отговора
доводи моли за отхвърляне на предявените искове.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника К. Л. се изразява становище за
недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове. Оспорват се
твърденията на ищеца, че този ответник е собственик и/или ползвател на процесния
имот, съответно наличието на облигационно правоотношение между страните и
качеството й на клиент на дружеството. Оспорват се основанието и размер на
предявените искове с доводи, че през исковия период дружеството не е доставяло
стоки и/или услуги на процесната стойност. Сочи се, че по делото не са представени
доказателства, от които да се установява как ищецът е изчислил процесните суми.
Отделно от предходното се поддържа, че претендираните суми не се дължат и поради
факта, че за процесния период топлинната енергия е разпределяна между
потребителите в сградата произволно, а не на база реално доставена и отчетена
топлоенергия. Разпределението на топлоенергията по обекти не е извършено коректно,
съответно начислените за обекта не са реално ползвани. По отношение на претенциите
за лихва се поддържа становище за неоснователност поради липса на покана за
плащане. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 194060 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 22699/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
– настоящи ответници да заплатят разделно – по ½ част всеки от тях на дружеството –
настоящ ищец сумите, както следва: сумата от общо 436,23 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от общо 252,75 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 21.03.2024
г., сумата от общо 12,31 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 3,59 лева,
представляваща обезщетение върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021г. до 21.03.2024 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 03.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 22699/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на един от длъжниците при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, а другият е подал възражение, поради което е указал на
заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен договор от 1994 г. за продажба на недвижим имот по реда
на Наредба за държавните имоти, от който се установява, че С.В. И. и М. С. И.а са
придобили право на собственост върху процесния недвижим имот.
По делото е приложено удостоверение за наследници, от което се установява, че
М. С. Л., разведена, починала на 13.09.2019 г. е оставила един наследник по закон –
нейната внучка К. К. Л. /настоящ ответник/.
По делото е приложено удостоверение за наследници, от което се установява, че
С.В. И., разведен, починал на 12.05.2017 г. е оставила един наследник по закон –
дъщеря Е. С. Ш. /настоящ ответник/.
Видно от приложения по делото нотариален акт за учредяване право на
ползване и дарение на недвижим имот № 139, том I, рег.№ 8040, дело № 112 от
25.10.2021 г. по описа на Е.Е., нотариус с район на действие СРС е, че ответницата Ш.
е учредила в ползва на трето за спора лице Ина С.ова С., пожизнено и безвъзмездно,
вещно право на ползване върху ½ част от процесния недвижим имот, а на друго трето
за спора лице И.П.И. е дарила същата ½ ид.ч. от същия имот.
Съдът не обсъжда приложения по делото нотариален акт за дарение на идеални
част от недвижим имот № 187, том IV, рег.№ 19931, дело № 722 от 2010 г. по описа на
Цветанка Симеонова, нотариус с район на действие СРС, тъй като не касае процесния
недвижим имот и не установява относими към настоящото производство факти.
По делото е приложена исковата молба от горепосоченото трето за спора лице -
надарената И.П.И., с която е предявен иск за делба на процесния недвижим имот
4
против настоящия ответника К. К. Л.. Видно от поставения печат върху исковата молба
е, че въз основа на същата в СРС е образувано гр.д.№ 65869/2021 г. по описа на СРС.
При извършената служебно проверка съдът констатира, че с влязло в сила решение по
първа фаза на съдебната делба процесния недвижим имот е допуснат до делба между
И.П.И. и К. К. Л., при квоти по ½ (една втора идеални части) за всеки един от тях. Към
настоящият момент делото е във втора фаза на съдебната делба, решението по която
ще е неотносимо към предмета на спора.
По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи
фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода,
издадени от третото лице-помагач.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че през процесния исков период недвижимия имот е бил с непрекъснато
топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер
за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител е начислил ТЕ за
отопление по максимална оценка и като отоплителни тела без уреди /само за 1
отоплително тяло/, поради неосигурен достъп за отчитане на уредите. Количеството
топлинна енергия , отдадена от сградна инсталация, е разпределена пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект. За отчетен период 01.05.2021 г. – 31.10.2021
г. ТЕ за БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л.
на обитател в денонощие, поради неосигурен достъп до водомера. Вещото лице е
констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово
разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за аб.№ 194060, са в съответствие
с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния
период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от
отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен
метрологичен контрол.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
5
процесния недвижим имот, са както следва: 448,54 - главница, в т.ч. сумата от 12,31
лева – за дялово разпределение и сумата от 256,34 лева – обезщетение за забава, в т.ч.
сумата от 3,59 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност,
поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
6
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от приложените по делото договор от 1994 г. за продажба
на недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти и удостоверения за
наследници се установява, че ответниците, в качеството им на наследници по закон на
С.В. И. и М. С. И.а, се легитимират като собственици при равни права върху
процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство. Настоящият
съд не споделя изложените от особения представител на ответника К. Л. доводи, че по
делото не са представени доказателства, че лицето М. И.а и М. Л. са едно и също лице.
В тази насока по делото са събрани множество косвени доказателства /удостоверения
за наследници/, от които се установява, че М. И.а и С. И. са били съпрузи, но са се
развели и след прекратяване на брака М. И.а е приела фамилията на следващия си
съпруг – Л. /аргумент от удостоверението за наследници и фамилията на ответницата
К. Л./. Нещо повече, както бе посочено и по-горе от приложената към настоящото
дело искова молба се установява, че в делбата участва именно ответника К. Л., в
качеството й на собственик въз основа на наследствено правоприемство от баба си М.
Л.. В тази насока е и влязлото в сила решение по гр.д.№ 65869/2021 г. по описа на
СРС, 144-ти състав.
По силата на съществувалото през исковия период облигационно
правоотношение двамата ответници са били потребители/клиенти на топлинна енергия
за битови нужди. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна
енергия или ответниците обитават имота, има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
7
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
Неоснователни са доводите на ответника Ш., че в имота са начислени суми за
отопление, през период, през който не е имало такова. Видно от констативно-
съобразителната част на експертизата е, че през процесния исков период е имало
отопление за 19 дни през м.октомври. В случая e извършено служебно начисляване на
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания, доколкото в чл.70, ал.4
от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването (Наредбата) е
предвидено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди
за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, т.е.
прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. По
отношение на топлинната енергия за подгряване на вода експертът е посочил, че е
начислявана служебно въз основа на брой ползватели (1 лице) поради липса на
осигурен достъп за отчет. Съгласно чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата, изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато не е
осигурен достъп за отчитане, а съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата на клиентите, които
не са осигурили достъп за отчет, топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. В случая са възникнали
основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на
потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Неоснователни са и доводите относно прилагане на горепосочената Наредба,
тъй като решението на ВАС няма обратно действие по силата на чл.195, ал.1 от АПК,
поради което до отмяната му подзаконовия нормативен акт поражда правни последици
и следва да бъде прилаган.
С оглед предходното, съдът намира претенциите на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия са основателни и доказани, поради което следва да бъде
разгледано обективираното в писмения отговор от ответника Ш. възражение за
давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 15.04.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
15.04.2021 г. В конкретния случай ищецът претендира главница за топлинна енергия,
считано от 01.05.2021 г., поради което и по отношение на процесните суми не е
8
настъпила погасителна давност.
С оглед предходното, претенциите на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.04.2024 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
9
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата, нито ищцовото дружество да е заплатило тази сума на
горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения към молба
от 13.10.2025 г. списък на разноските и доказателствата по делото е, че ищецът
претендира и е направил разноски за държавна такса, възнаграждение за особен
представител, депозити за СТЕ и ССчЕ. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност. С оглед предходното, всеки от ответниците следва да
понесе разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове,
както следва: К. Л. – сумата от 543,08 лева /тъй като направените против този ответник
разноски са в по-висок размер поради възнаграждението за особен представител/, а Е.
Ш. – сумата от 357,41 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но по делото няма доказателства за
реално направените такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответниците дължат разноски в размер на по 46,42 лева
всеки от тях,
Длъжниците – настоящи ответници не са направи разноски разноски в
10
заповедното производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу К. К. Л., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 218,11
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 436,23 лева - главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
***************, за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата от 126,37 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
252,75 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2022г. до 21.03.2024 г., за сумата от 6,15 лева, представляваща ½ част от
сумата от общо 12,31 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
15.04.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1,79 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 3,59 лева - обезщетение върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 21.03.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Е. С. Ш., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 218,11
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 436,23 лева - главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
***************, за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата от 126,37 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
252,75 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2022г. до 21.03.2024 г., за сумата от 6,15 лева, представляваща ½ част от
сумата от общо 12,31 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
15.04.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1,79 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 3,59 лева - обезщетение върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 21.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. К. Л., ЕГН ********** да заплати на
11
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б сумата от 543,08 лева, представляваща направени
разноски в исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно на
уважената част от предявените искове и сумата от 46,42 лева, представляваща
направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 22699/2024 г. по описа на СРС,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. С. Ш., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б сумата от 357,41 лева, представляваща направени
разноски в исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно на
уважената част от предявените искове и сумата от 46,42 лева, представляваща
направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 22699/2024 г. по описа на СРС,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице “Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12