РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
13.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ състав, в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 180 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Д.Д.Д. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. Н.Т., с която се оспорва Решение № 1040-17-11/27.02.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е
потвърдено Разпореждане № 3/22.01.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1
от КСО. С потвърденото разпореждане не се приема, че злополуката, станала с жалбоподателя
на 15.02.2018 г., има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Жалбоподателят
развива съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването
му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение
на материалния закон. Моли съда да отмени решението на Директора на ТП на НОИ –
Русе е преписката да бъде върната на административния орган със задължителни
указания за приемане на злополуката за трудова. Претендира се присъждане на
разноски. В хода на делото по същество е направено възражение за прекомерност
на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП
на НОИ – Русе, чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт Р., счита
жалбата за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като
заинтересована страна в производството е конституирано дружеството – осигурител
„Дунав Ауто 2012“ ООД гр. Русе, който се представлява от адв. С.М. и адв. М.Б.. Изразеното становище от
заинтересованата страна е за неоснователност на жалбата. Иска се от съда да остави
жалбата без уважение. Претендират се разноски по списък.
Жалбата е процесуално допустима. Същата
е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения
акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване в срока по
чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
С декларация за трудова злополука вх.
№ 3/08.01.2019 г. (л.л. 12 – 13 от преписката) жалбоподателят Д.Д.Д. e декларирал пред ТП на НОИ – Русе
настъпилата на 15.02.2018 г. с него злополука. Според отразеното в Декларацията
за трудова злополука работата, извършвана от работника се състояла в ремонт/сглобяване
на автомобил с цел предстоящо боядисване, а злополуката настъпила при излизане
от бояджийски цех и преминаване през двора на автосервиза, където
жалбоподателят стъпил на неравен участък загубил равновесие и паднал. При
падането работникът усуква левия си крак в колянната става, което довело до
скъсване на минискус, на кръстна връзка и счупване на хрущял на коляното с
парче кост.
Във връзка с така подадената
декларация за трудова злополука било извършено разследване на злополуката,
съгласно Заповед № 1015-17-2/09.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе (л.
17 от преписката). Разследването приключило със съставяне на Протокол № 1/22.01.2019
г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 15.02.2018
г. с Д.Д.Д. (л.л. 14-16 от преписката). В протокола се посочва, че жалбоподателят
работи по трудов договор в „Дунав Ауто 2012“ ООД като бояджия превозни средства
и работата му се състои в това да извършва ремонт на определените от приемчика
автомобили. В деня на злополуката Д. бил на работа и изпълнявал служебните си
задължения, като около 15:00 часа се придвижвал в двора на автосервиза, при
което загубил равновесие и паднал. При падането си ударил и травмирал коляното.
По това време в работното помещение на сервиза били св. С., св. Ц., св. М. и
св. Ц.. Друг работник – Х. бил в съседно помещение. Според отразеното в
протокола за разследване на злополуката преки свидетели на настъпването й няма.
Непосредствено след настъпване на инцидента в двора на сервиза дошъл и св.Н. –
съдружник в предприятието, който оказал помощ на жалбоподателя и го
транспортирал до Спешно отделение, за оказване на медицинска помощ. В хода на
разследването на злополуката са събрани обяснения от всички посочени в
протокола лица (л.л. 29-37 от преписката).
По преписката са представени и
Заповед № 20180215-1/15.02.2018 г. на управителя на „Дунав Ауто 2012“ ЕООД (л.
24 от преписката), с която на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
(НУРРОТЗ) е наредено извършването на разследване на процесната злополука от
комисия, определена от работодателя. Със заповедта е указано, че ако се
установи, че злополуката има характер на трудова, то следва да се подготви и
подаде декларация за трудова злополука в ТП на НОИ. Резултатите от възложеното
по тази заповед разследва не са отразени в протокол от 19.02.2018 г. (л.л.
22-23 от преписката), в който се посочва, че във връзка с шега на лична основа
и гонене между жалбоподателя и св. С. извън сградата на автосервиза Д. се е
подхлъзнал и паднал, при което е наранил коляното си. Като нарушение е отчетено
неуплътняване на работното време от страна на жалбоподателя и излизане извън
сервиза без служебна необходимост, бягане покрай машини и инструменти.
Заключението на комисията е, че злополуката не е във връзка или по повод на
извършваната работа, нито действията на пострадалото лице са по указание на
ръководител, поради което злополуката няма характер на трудова.
Въз основа на данните от подадената
декларация за трудова злополука и протокола от извършеното разследване от ТП на
НОИ – Русе, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Русе издало
Разпореждане № 3/22.01.2019 г. (л. 11 от преписката), с което описаната в
декларацията злополука с Д.Д.Д., станала на 15.02.2018 г. не била приета за трудова
с мотива, че внезапното увреждане на пострадалия е станало през време на
работа, но не е във връзка или по повод на извършваната работа, както и не е
при работа, извършвана в интерес на предприятието. Злополуката е настъпила
докато Д. де е закачал, шегувал и гонел със свой колега като при гонитбата пада
в двора на предприятието и контузва коляното си.
Разпореждането е оспорено от Д. с
аргумент, че административният орган по никакъв начин не е аргументирал
становището си като е възприел единствено обясненията на част от служителите,
които не са били преки свидетели на случилото се, а е игнорирал обясненията
именно на служителите, които непосредствено са възприели случилото се. Посочил
е, че кредитираните обяснения са изцяло само на служители, които и към момента
работят в предприятието и са в условие на подчиненост спрямо работодателя,
докато информацията от преките свидетели, които са незаинтересовани е
пренебрегната без да са изложени каквито и да е мотиви за това.
С оспореното в настоящото
производство решение Директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата и
потвърдил издаденото разпореждане като отново описал подробно настъпилите
обстоятелства и въз основа на тях възпроизвел извода на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО, че внезапното увреждане здравето на пострадалия е станало
през време на работа, но не е във връзка или по повод на извършваната работа,
както не е и при работа, извършвана в интерес на предприятието. В мотивите на
решението се сочи, че по казуса спорна е ситуацията, при която е пострадал
жалбоподателя, а именно дали в момента на злополуката е извършвал действия във
връзка или по повод на работата или в интерес на предприятието. Обясненията на
служителите са възприети от горестоящия орган не само като спорни, а и като
противоположни, но във връзка с тази констатация решаващият орган е приел, че
все пак „повечето от свидетелите описват обстановката в сервиза като ненормална
за работен процес (гонене, шеги, суматоха), което не е съвместимо с интересите
на предприятието“.
Решението на директора на ТП на НОИ –
Русе е оспорено от Д. пред настоящия съд с твърдения, че горестоящият орган се
е произнесъл напълно формално, преповтаряйки мотивите на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО без отново да изложи мотиви за това кои доказателства
(обяснения) кредитира и кои не и защо.
В хода на настоящото съдебно
производство за изясняване на спорните обстоятелства е са разпитани като
свидетели на жалбоподателя лицата П.Л.С.и М.П.Ц., от заинтересованата страна са
поискани и разпитани свидетелите И.Т.Ц., Д.П.М., Д.Л.Х.и Т.В.Н.. Всички
свидетели са работили в автосервиза на процесната дата, а Н. е и съдружник в
дружеството-осигурител. В показанията си всички свидетели описват
разположението на помещенията в сервиза като посочват, че помещението за
боядисване е вътрешно и за да се излезе от него се преминава през помещението
на механиката. Установяват също, че склада за материали (бои и масла) се намира
извън тези помещения и за достигане до него следва да се премине през двора на
сервиза. Св. С. и св. Ц. твърдят, че на датата на злополуката жалбоподателят е
преминал покрай тях през помещението на механиката излизайки навън, за да отиде
до склада за материали. Веднага след него е излязъл св. С. и го е видял паднал
на двора. Със св. Ц. и св. М. му помогнали да го вдигнат и да го внесат в
сервиза. В същия смисъл са и показанията на св. М., като същият допълва, че при
преминаването покрай св. С. жалбоподателя се е закачил с него и подтичвайки
двамата са излезли от сервиза.
Според показанията на св. Ц.,
жалбоподателя и св. С. са се закачали периодично през целия ден и към момента
на инцидента същите са се гонели, което те често правели в отсъствието на
управителя или съдружник управителя. Свидетелката не може да каже дали Д. е
тръгнал към склада за материали, но твърди, че за да вземе материали от там е
необходимо първо да вземе ключа за склада от нея, което в процесния случай Д.
не е направил.
За поведението на жалбоподателя и св.
С. в момента на инцидента, св. Х. разбрал от разказ от св. Ц., която му казала,
че С. и Д. са се гонели, при което Д. паднал и се контузил.
Св. Н. – съдружник в дружеството –
осигурител, заинтересована страна по настоящото дело, посочва, че е пристигнал
с автомобила си непосредствено след инцидента и се е притекъл на помощ на
пострадалия, като с останалите свидетели са го пренесли в сервиза, след което
го е откарал в спешно отделение, за да му бъде оказана медицинска помощ. Според
показанията на Н. складът за материали се заключва и за да бъдат взети масла от
него работниците следва да му се обадят, а за бои да се обадят на св. Ц..
В съдебно заседание жалбоподателят
обяснява, че към датата на злополуката складът всъщност се е заключвал само
вечер, а след като се е върнал на работа през месец октомври, след злополуката,
складът вече се е заключвал постоянно.
При така установените фактически
обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл.
168 от АПК, от правна страна съдът приема:
Оспореният акт – Решение № 1040-17-11/27.02.2019
г. е постановен от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО административен
орган, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания за
признаване или непризнаване на злополуката за трудова (чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„г” от КСО). Решението е издадено в изискуемата писмена форма като съдържа
фактически и правни основания за постановяването му. В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, на
който се позовава и административния орган в решението си, трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
По делото
няма спор относно това, че на 15.02.2018 г. е настъпило внезапно увреждане на
здравето на жалбоподателя, което е станало в работно време, т.е. през време на
работа и е довело до временна неработоспособност на работника. Спорен е
единствено въпросът доколко извършваната конкретна дейност от жалбоподателя в
момента на злополуката е била във връзка или по повод на извършваната работа
или е извършвана друга работа в интерес на предприятието.
Тезата на ответния административен
орган, послужила и като мотив за издаване на оспорения в настоящото
производство административен акт, се обосновава с твърденията, че в момента на
злополуката жалбоподателят се е гонил с друг работник, което не е свързано нито
с възложената му работа за изпълняваната длъжност, нито с друг вид работа в
интерес на работодателя.
Тези
изводи на административния орган се основават от една страна на незадълбочено
(формално) обсъждане на събраните доказателства, а от друга страна на липсата
на сравнителен анализ между тях, при който да се направят изводи относно това
кои доказателства на кои противоречат и доколко едните изключват другите
досежно релевантни за случая факти.
В конкретния
казус длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не е коментирало в издаденото
от него разпореждане събраните при разследването на злополуката доказателства.
В разпореждането липсва позоваване на съставения протокол за резултатите от
разследването на злополуката, но дори и да беше налице такова позоваване, то
отново щеше да липсва обсъждане на събраните при разследването доказателства,
доколкото в протокола са изложени твърдяните от отделните свидетели факти, но
липсва формиран след техния анализ извод. Едва в решението на директора на ТП
на НОИ – Русе се посочва, след излагане на същите факти, така както са твърдяни
от свидетелите, че е налице противоречие в обясненията на отделните работници,
но повечето от тях установяват ненормална за работен процес обстановка (гонене,
шеги, суматоха), което не е съвместимо с интересите на предприятието.
От тази
констатация административният орган е извел извод, че фактически в момента на
злополуката, жалбоподателят не е работил, а се е забавлявал с колегата си, поради
което е прието, че настъпилата злополука не е трудова.
Съдът
намира този извод за необоснован и некореспондиращ със събраните в хода на
делото доказателства.
От една
страна част от свидетелите (св. С., св. Ц. и св. М. – последния свидетел на
заинтересованата страна) установяват, че жалбоподателят в момента на
злополуката е отивал към склада за материали. Всички свидетели, с изключение на
св. С. и св. Ц. – свидетели на оспорващия, установяват, че минавайки край С.
жалбоподателя го е закачил и се е затичал навън последван от С.. Това обаче не
е обстоятелство, което може да опровергае факта, че Д. е отивал към склада за
материали, като използването на материали (бои) е пряко свързано с извършваната
от него работа като „бояджия превозни средства“. Твърденията за лоша трудова
дисциплина в отсъствие на ръководството, са ирелевантни по отношение
квалифицирането на една злополука като трудова или не. Злополуката е трудова
дори и в случаите, в които са допуснати нарушения от страна на работника на
правилата за безопасност, стига да са установени всички елементи от фактическия
състав по чл. 55, ал. 1 от КСО. Квалифицирането на злополуката като трудова,
както посочва и самия ответник в решението си, изисква доказване на точно определени
факти, а именно: 1. настъпило внезапно увреждане на здравето на осигуреното
лице; 2. Увреждането да е довело до неработоспособност или смърт и 3.
Увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес не предприятието.
Анализът на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, която урежда цитирания фактически
състав, сочи, че не са елемент от този фактически състав причините за
настъпване на злополуката, нито въпросът по чия вина е настъпила същата. Тези
въпроси са предмет на обсъждане в евентуално производство за обезщетение за
трудова злополука, но са неотносими към производството по квалифициране на
злополуката като трудова.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице и трите елемента от фактическия
състав на трудовата злополука, като злополуката е настъпила по време и във
връзка с извършваната от жалбоподателя работа. Този извод не се опровергава и
от твърдението на св. Ц., че за да вземе материали от склада Д. е следвало да вземе
ключа за склада от нея. На първо място по делото не се доказа безспорно, че към
момента на злополуката складът е стоял заключен целодневно. По същественото
обаче е, че този факт не е и от особено значение, тъй като настъпването на
трудова злополука макар и да е обвързано от закона с извършваната работа, не е
ограничено единствено и само до преките работни функции (действия), извършвани
от работника съобразно заеманата длъжност, а обхваща по-широк кръг хипотези. По
делото безспорно се установява, включително и от свидетелите на
заинтересованата страна, че жалбоподателя в процесния ден е бил на работа и е
извършвал възложената му работа. При това положение излизането от работните
помещения е действие свързано с работата му, независимо от причината и посоката,
в която същият се е запътил (например дори и да е излязъл навън в почивка или
на въздух от вредни изпарения от използваните бои). Аргумент, че законът не
ограничава случаите на трудова злополука единствено до уврежданията, настъпили
пряко при осъществяване на трудовите функции за съответната длъжност, т.е. в
трудовия (производствения) процес е на първо място широкото описание в нормата
на чл. 55, ал. 1 от КСО на връзката, която извършваната дейност следва да има с
работата на увреденото лице – да е или във връзка, или по повод на работата му,
а така също и с всяка друга работа в интерес на предприятието. Продължение на
тази логика на закона са и предвидените хипотези в чл. 55, ал. 2 от КСО, в
които се приема, че настъпилата злополука е трудова, дори и ако е настъпила
извън работното място, а дори и работното време, на увреденото лице.
В
обобщение на казаното до тук, съдът намира, че в конкретния случай настъпилата
злополука с жалбоподателя на 15.02.2018 г. е трудова, тъй като внезапното
увреждане е настъпило по време и във връзка с извършваната работа, независимо
дали се касае за неспазване на трудовата дисциплина от страна на пострадалото
лице.
Неотносими
към спора са възраженията на заинтересованата страна за тенденциозност от
страна на жалбоподателя който е декларирал настъпилата злополука пред органите
на ТП на НОИ – Русе едва след като трудовото му правоотношение със
заинтересованата страна е било прекратено. Причините и момента на деклариране
на злополуката са ирелевантни към нейната квалификация, която се основава на
установени релевантни към състава по чл.55, ал. 1 от КСО факти.
При това
положение съдът намира, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО се е
произнесло без да анализира събраните по преписката доказателства в тяхната
цялост и без да обсъди точно релевантните факти, които са безспорно установени
с тези доказателства. Това е довело до изводи, несъобразени с
материалноправните норми, а от там и до постановяване на незаконосъобразно
разпореждане за неприемане на процесната злополука за трудова при наличие на
всички предпоставки за квалифицирането й като такава.
Потвърждавайки
това разпореждане, преповтаряйки същите мотиви, директорът на ТП на НОИ – Русе
също е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
На
основание чл. 173, ал. 1 от АПК съдът е длъжен след отмяната на оспорения
административен акт да реши въпроса по същество. За тази цел съдът следва да
установи наличието или липсата на всички елементи от фактическия състав на
трудовата злополука.
В
настоящото съдебно производство съдът счита, че от показанията на всички
свидетели се установява, че жалбоподателят е получил внезапно увреждане на
здравето по време и по повод на извършваната работа, от което е настъпила
временна неработоспособност.
Това
налага извод, че декларираната от Д.Д.Д. злополука на 15.02.2018 г. е трудова
по смисъла на чл. 55 от КСО, в какъвто смисъл следва да е и произнасянето по
същество по повод на подадената декларация.
Мотивиран така и на основание чл.
118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 АПК, Административен
съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.Д. ***, Решение № 1040-17-11/27.02.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане
№ 3/22.01.2019
г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което се
приема, че злополуката, станала с Д.Д.Д. на 15.02.2018
г., не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО
и вместо него
постановява
ПРИЕМА за трудова злополуката,
декларирана с подадената от пострадалия Д.Д.Д. *** декларация за трудова
злополука вх.№ 3/08.01.2019 г. на ТП на НОИ – Русе.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: