Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
тринадесети септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Дафинка Борисова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 368 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№ 23 от 1.03.2018 г по гр. дело № 199/2017 г по
описа на РС – Никопол състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от „АГРО- БЕЛ 2001“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в с.Брест, общ.Гулянци
против В.И.Б. *** иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за
приемане на установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на 1/ 10/30 ид. ч. (десет
тридесети ид. части) от Поземлен имот - Нива, цялата с площ от 29,996 дка,
трета категория, в местността “КРИВА БАРА“, III кат., съставляващ имот № 011001
по плана за земеразделяне на землището на с. Гиген, общ. Гулянци, при граници:
ПИ № 001002- нива, ПИ № 000140 — нива, ПИ № 000044 и № 00060 — път на обл.
Плевен, общ. Гулянци, с. Гиген; 2/ 10/30 ид. части (десет тридесети ид. части)
от Нива, цялата с площ от 14,114 дка, четвърта категория, в местността
“САНЪРА“, съставляващ имот № 759010 по плана за земеразделяне на землището на
с. Гиген, общ. Гулянци, при граници: ПН № 759011-нива, ПИ - № 759025 — нива, ПИ
№ 759026 - нива, ПИ № 759009-нива, ПИ № 00980 — път обл. Плевен, общ. Гулянци,
с. Гиген; 3/ 10/30 ид. части (десет тридесети ид. части) от Лозе, цялото с площ
от 0.737 дка, четвърта категория, в местността “ВАСИЛКИН ДОЛ“, съставляващ имот
№ 159007 по плана за земеразделяне на землището на с. Гиген, общ. Гулянци, при
граници: ПИ № 001060-път, ПИ № 00093 - пасище, ПИ -159008-лозе, ПИ -001045-път,
ПИ-001061 нива, обл. Плевен, общ. Гулянци, с. Гулянци и 4/ 10/30 ид. части (десет тридесети ид. части)
от Нива, цялата с площ от 18.997 лка, четвърта категория, в местността
“ЛЪКАТА“, съставляващ имот № 147006 по плана за земеразделяне на землището на
с. Гиген, общ. Гулянци, при граници: ПП № 147005-иива, ПИ № 000526-канал, ПИ №
000516 и № 000505 - път обл. Плевен, общ. Гулянци, с. Гиген, описани в н.а. за
дарение на недвижими имоти № 93, том 14, per. № 8474, дело №° 2036 от
14.12.2015 г., вписан в АВ-СВ-Никопол с вх. № 5637, вх. per. № 5673 от
14.12.2015 г., акт № 91, том 12, дело №
2056/15 и н.а. за покупко-продажба на поземлени недвижими
имоти № 94, том 14, per. № 8484, дело №
2037 от 14.12.2015 г., вписан в АВ- СВ-Никопол с дв. вх. № 5638, вх. per. N°
5674 or 14.12.2015 г., акт № 92, том 12, дело № 2057/15 на описаните идеални
части от недвижимите имоти и посочени в Постановление за възлагане, вписано в
АВ-СВ-Никопол с дв. вх. 734, вх. per. № 736/ 09.03.2017 г., акт №° 156, том I,
дело № 586/ 2017 г. , както
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от *** ЕООД ,в която се възразява,
че решението на РС е
неправилно.Възразява се, че предявеният иск е допустим, а недопустим би бил
предявен иск по чл. 108 от ЗС или по чл. 440 от ГПК, тъй като въззивникът не твърди, че не владее имота.
Според въззивника наличието на два документа за легитимиране на собственика –
нотариален акт и постановление за възлагане обуславя правния интерес от
предявяване на иска. Възразява се ,че не
е приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК по отношение на установяване на
обстоятелствата по делото като тежестта на доказване е била за другата страна.
Възразява се, че неотносимо към спора е обстоятелството кой е длъжник по
изпълнителното дело, но в този смисъл съдът не е разпределил доказателствената
тежест между страните. Според въззивника по делото е установено по безспорен
начин къде са правата по постановлението за възлагане и е е необоснован изводът
на сда относно това, че „не се установява длъжника по изпълнителното дело и не
се установява дали ЧСИ е имал право да продава и възлага съответните права от В.Т.Б..
Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.
Въззиваемата страна чрез особен представител не оспорва въззивната
жалба. Претендира се постановяване на решение, съобразено с тезата на
въззивника.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят основанията за придобИ.е на право на
собственост в полза на *** ЕООД
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че от представените от страните писмени доказателства
безспорно се установява , че между В.И.Б. , в качеството
и на продавач и ищцовото
дружество, в качеството му на купувач, е сключена договор за
дарение на недвижими имоти – земеделски земи, обективирана в клаузите на н.а. №
93, том 14, рег. № 8474, дело № 2036 от 14.12.2015г. на нотариус с рег. № 232
на НК с район на действие РС Никопол.
Предмет на тази сделка са
1/30 ид.ч. от 4 бр. недвижими имоти, находящи се в землището на с.Гиген.
В н.а. е отразено, че при
съставянето на същият за установяване правото на собственост е представен
Договор за делба рег. № 3783 от 15.11.200, Решение по чл.27 ППЗСПЗЗ № 9000 от
06.06.1999г. скици, удостоверение за наследници и др.
Безспорно също е било ,
че между В.И.Б., В.В.Б. и И.В.Б., в качеството им на продавачи и ищцовото
дружество, в качеството му на купувач е сключен на 14.12.2015г. и договор за
продажба на –9/30 ид.ч. от процесните имоти, обективиран в клаузите на
н.а. № 94, том 14, рег. № 8484, дело №
2037 от 14.12.2105г. на нотариус с рег. № 232 на НК с район на действие РС
Никопол.
В този н.а.а е било отразено,
че при съставянето на същия за установяване правото на собственост е представен
н.а. за делба № 93, том 14, рег. № 8474, дело № 2036 от 14.12.2105г. на същият
нотариус, Договор за делба рег. № 3783 от 15.11.200, Решение по чл.27 ППЗСПЗЗ №
9000 от 06.06.1999г. скици, удостоверение за наследници и др.
Не се установява от
представените по делото доказателства, според РС, нито ищецът излага твърдения
в тази връзка, по молба на кой взискател
и против кой длъжник е образувано изпълнително производство №
20138160400167 по описа на ЧСИ И.К. с рег. № 816, както и въз основа
на какъв ИЛ е било образувано същото, т.к. съгласно писмо на Камарата на ЧСИ,
соченото изп. Д. е било унищожено и не е бил съставен протокол за това от ЧСИ съгласно Наредбата за архива на ЧСИ.
Не
е било спорно и се установява по делото, че с влязло в сила Постановление на
23.02.2017г, за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ –И.К., на
07.02.2017г. по горното изпълнително дело, на ответника В.И.Б. са възложени следните
имоти, продадени чрез извършена публична продан в изпълнителното
производство: 10/30 ид.ч. от ПИ № 011001, 10/30 ид.ч. от ПИ №
759010, 10/0/30 ид.ч. от ПИ № 159007 и 10/30 ид.ч. от ПИ № 147006./л.8/ за
сумата от 7 070лв. Видно от същото имотите са бивша собственост на В.Т.Б.,
получени по наследство от негови баща Т.П.Б..
От
представените справки от СВ при НРС за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналните партиди на собствениците на имотите, не се установява вписване на
възбрани по отношение на същите.
Според РС предявеният
иск е с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК – положителен
установителен иск за собственост на подробно индивидуализирани в исковата молба
ид.ч. от недвижими имоти.
В
исковата молба ищеца е посочил, че е придобил процесните имоти въз основа на
годно и валидно правно основание –
дарствена сделка и сделка за покупко- продажба, обективирана в сочените
н.а. и двата от 14.12.2015г. Посочено е, че имотите към датата на подаване
на исковата молба в съда са се намирали във владение на ищеца. Не се твърди и
не се установява по делото, въз основа
на постановление за възлагане на ид.ч. недвижими имоти,
което е влязло в законна сила, да е извършен въвод във владение. Посочено
е в исковата молба ,че ответникът не е станал собственик
на процесните имоти, тъй като правата му са непротивопоставими на
тези придобити от ищеца.
При това изложение на обстоятелствата и
направеното искане първият въпрос, който поставя казусът, според РС, е относно правния интерес на ищеца от
предявяване на установителния иск за собственост. При установителните искове /
за разлика от осъдителните и конститутивните искове / правния интерес от
исковата защита е посочен изрично в закона,
като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска.
Въпросът за правния интерес при предявяване на установителен иск за
собственост или друго вещно право е разгледан в ТР № 8 / 202 г. от
27. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според утвърдената съдебна практика на ВКС
правният интерес от предявяване на установителен иск/ положителен или
отрицателен / винаги е налице, когато чрез фактически или правни действия
ответникът отрича претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от
ищеца право или по какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на
правата на ищеца .
Наличие на влязло в сила
постановление за възлагане е довел
до правния интерес на ищеца от воденето
на делото, доколкото е налице правния спор относно претендираните от
него по отношение на ответника права.
Разгледан по същество
предявеният иск е неоснователен според РС.
Публичната продан не е оригинерно, а
деривативно основание за придобИ.е на собственост (чл. 496, ал. 2 ГПК и чл. 499 ГПК), по силата на което купувачът става собственик от деня на възлагането,
даже то да е било обжалвано (чл. 438 ГПК).
Понеже е деривативно
основание за придобИ.е на собственост, публичната продан на чужда вещ не прави
купувача собственик на вещта и не лишава от собственост истинския й собственик.
Истинският собственик може да ревандикира вещта продадена на
публична продан , без да има значение дали е знаел за публичната
продан, дали е бездействал или се е противопоставял на нея, т.е.
истинският собственик може да брани правата си по исков ред и разполага с
правен интерес да предяви установителен иск за собственост и да търси
ревандикация на вещта срещу купувача, комуто е възложен имота на публична
продан.
Неоснователни са , според
РС, възраженията на ищеца основаващи се на твърдяна незаконосъобразност на
издаденото постановление за възлагане на недвижимите имоти в полза
на ответника по иска. В рамките на спора за собственост съдът не може да
се произнася по действителността на влязлото в сила постановление за възлагане
на недвижимия имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при
извършването на публичната продан, т.к. вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено
по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен, ако се установи,
че длъжникът не е бил собственик на имота. Като деривативно основание за придобИ.е
право на собственост, публичната продан не е стабилизирана, когато е била
продадена чужда вещ. Ако с влязло в сила решение се установи, че едно друго
лице е собственик на имота, предмет на публичната продан, в отношенията между
действителния собственик и купувача публичната продан губи
вещнопрехвърлителното си действие./ в този см. Решение по гр. дело № 1317/2013
г., второ г. о. ВКС и Решение по гр. дело № 17/2012 г., първо г. о., ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК./.
В настоящия случай съдът
е приел , че ответницата и нейните синове са се разпоредили изцяло с
наследствените си права в размер на общо 1/3 ид.ч. получени в наследство от
техният наследодател В.Т.Б., /като всеки от тримата има по 1/9 ид.ч. без да е
ясно, как са изчислени ид.ч. на същите в на.а/.
Доколкото обаче по
делото не е установено, според РС , кой е длъжник по изпълнителното
производство, не може да се установи и какви права е придобил купувачът от
правото на собственост, както и дали се отнасят за едни и същи ид.ч. , като
тези на ищеца в настоящото производство. След като не се установи длъжника в
изпълнителното производство, според РС не може да се установи и дали за ЧСИ е
възникнало право да продава и възлага притежаваните от В.Т.Б., получени по
наследство от неговият баща – Т.П.Б., доколкото последният е имал трима сина и
всеки от тях е получил в наследство по 1/3 ид.ч. от своя наследодател.Не се
установиха по делото безспорно, правата на собственост върху съответните ид.ч.,
на прекият праводател на ищеца да са идентични с тези на длъжника по
изпълнителното дело – праводател на купувача по същото.
Поради това предявеният
положителен установителен иск, според РС, се явява недоказан и ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно като краен резултат
РС е изложил мотиви, които не се споделят изцяло от въззивната инстанция .
Безспорен факт по делото е, че
са налице прехвърлителни сделки в полза на въззивника, с които чрез дарение и
покупко – продажба на същия е
прехвърлена собствеността върху описаните в исковата молба недвижими имоти. По
делото е представено и последващо постановление на ЧСИ И. К. от 7.02.2017г по
изп. Дело № 20138160400167, с което на
въззиваемата страна В.Б. и
ответница пред първата инстанция са
възложени недвижими имоти, идентични по описание с прехвърлените по сделките за
дарение и покупко – продажба. От представените по делото справки по лице от
Служба по вписванията и отбелязванията в тях е видно, че като длъжник по
изпълнителното дело е записан В.Т.Б. – л.19 и сл. от първоинстанционното дело.
Последният е наследодател на ответницата В.Б.. Видно от представените у – ния
за наследници В.Б. е починал на ***г, т.е очевидно в хода на изпълнителното
производство, което е образувано 2013 г. От представеното по делото и надлежно вписано постановление за възлагане
е видно, че се изнасят на публична продан имоти на В.Б., получени по наследство
от неговия баща Т.П.Б.. Липсва изпълнителното дело и не може да бъде
представено и приложено като доказателство по делото. Липсват в този смисъл
доказателства на какво изпълнително
основание е образувано това изпълнително дело. В исковата молба, както и във
въззивната жалба се излагат твърдения за неоснователно възлагане на недвижимите
имоти, които две години преди постановлението за възлагане са прехвърлени чрез
дарение и покупко продажба от наследниците на В.Б. на въззивника. Липсват други
твърдения относно представеното още с исковата молба постановление за
възлагане. Няма доказателства постановлението за възлагане да е атакувано и да е отменено. Липсват твърдения по делото и доказателства в
този смисъл да е предявен иск по чл. 496 ал.3 от ГПК доколкото след смъртта на В.Б.
като длъжник по изпълнителното дело може да се обсъжда качеството на неговите
наследници в производството. Доколкото в чл. 496 ал.3 от ГПК е предвиден исков
ред за оспорване на действителността на продажбата при необжалвано възлагане
и при липса изобщо на твърдения за
недействителност на постановлението за възлагане в исковата молба, както и с
оглед на описаните по – горе спорни въпроси, за отговорите на които липсват
категорични доказателства,поради което въззивният съд не може служебно да се
произнесе относно действителността на постановлението за възлагане, то следва да се приеме, че крайният извод на
РС – Никопол е правилен и законосъобразен. Следва да се потвърди решението.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ № 23 от 1.03.2018 г по гр. дело № 199/2017 г по описа на РС – Никопол КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС на РБ в месечен срок, а в частта с характер на определение – в седмичен
срок от съобщенията за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :