Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………./
…………….2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, І тричленен състав, в
публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Е. Янакиева к. адм. дело № 1533/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 70 – 73 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по предложение на Антон Кондов – прокурор
в Окръжна прокуратура – Варна, с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
за отмяна на решението, постановено по АНД № 4531/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна, за възобновяване на административнонаказателното производство,
приключило с Наказателно постановление № ****/28.12.2017 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, на основание чл.
413, ал. 2 от /Кодекса на труда/ КТ, на Х.К.С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10000 лева, за нарушение на чл.
11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за
отмяна на наказателното постановление и за прекратяване на
административнонаказателното производство.
В предложението е посочено, че срещу Х.К.С. е
образувано досъдебно производство /ДП/ № 19/2018 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна, приключило с обвинителен акт
по обвинението на лицето по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/, за
това, че на 01.12.2017 г. в с. З., обл. Варна, като технически ръководител на
строеж /жилищна сграда, находяща се в УПИ ***,
с идентификатор ***.15.43, кв. 96 по плана на с. З., обл. Варна/, причинил
смъртта на А. Х. А.ов /роден на *** г./, чиято смърт настъпила на 10.12.2017
г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност /строително-монтажна дейност/. По обвинителния акт е образувано НОХД № 100/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Варна. Твърди се, че във връзка с това деяние на Х.К.С.
са наложени административни наказания с издадени от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна наказателни постановления № ***/28.12.2017 г., № ****/28.12.2017
г. и № ***/28.12.2017 г., във връзка с които са образувани съответно АНД №
4530/2018 г., АНД № 4531/2018 г. и АНД № 4532/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна. Сочи се, че по АНД № 4531/2018 г. и АНД № 4532/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна са постановени влезли в сила решения, с които обжалваните
наказателни постановления са отменени, а по АНД № 4530/2018 г. е постановено
влязло в сила определение, с което производството е прекратено, т.е. във връзка
с деянието, което Х.К.С. е извършил на 01.12.2017 г. в с. З., обл. Варна, са
налице три приключили административнонаказателни производства. С тези аргументи
сезиращият прокурор от Окръжна прокуратура – Варна мотивира предложението за
възобновяване на административно наказателното производство.
В открито съдебно заседание и в депозирана писмена
молба прокурор от Окръжна прокуратура – Варна поддържа направеното предложение.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез
процесуален представител изразява становище за основателност на направеното
искане за възобновяване на административнонаказателното производство.
Заинтересованата страна Х.К.С., чрез представител по
пълномощие в открито съдебно заседание по даване ход по същество, както и в
депозирани писмено възражение и писмена молба, счита предложението за
неоснователно. Твърди, че тъй като наказателното постановление е отменено,
липсва наказване за административно нарушение, поради което не е налице
конкуренция между административнанаказателна и наказателна отговорност.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № ****/28.12.2017 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на основание
чл. 413, ал. 2 от КТ, на Х.К.С., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10000 лева, за нарушение на чл. 11, ал. 5 във
връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, за това, че в качеството на
работодател е допуснал лицето А. Х. А., с ЕГН **********, да престира труд в
негова полза с работно място – строителен обект жилищна сграда, находяща се в
гр. Варна, УПИ ***, с идентификатор ***.15.43,
кв. 96 по плана на с. З., обл. Варна, като изпълнява трудови функции на
длъжност „общ работник строителство“ преди да е документирано провеждането на
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за
начален инструктаж /Приложение 1/.
С обвинителен акт по ДП № 19/2018 г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна срещу Х.К.С. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, за това, че на
01.12.2017 г. в с. З., обл. Варна, като технически ръководител на строеж
/жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, с идентификатор ***.15.43, кв. 96 по
плана на с. З., обл. Варна/, причинил смъртта на А. Х. А. /роден на *** г./,
чиято смърт настъпила на 10.12.2017 г., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
/строително-монтажна дейност/, като допуснал нарушения на следните нормативни
разпоредби: чл. 61 и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, чл. 3, чл. 12, ал. 1 и ал. 2, чл. 13,
ал. 1, чл. 15, ал. 1 и 3, чл. 26, т. 1 и 4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
По повод внесения обвинителен акт е образувано НОХД № ***/2022
г. по описа на Окръжен съд – Варна срещу подсъдим Х.К.С.. С протоколно
определение № 175/08.03.2022 г. Окръжен съд – Варна е спрял наказателното
производство по НОХД № ***/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и е дал
едномесечен срок от влизане на определението в сила да бъде поискано
възобновяване на производствата по адм. дело № 2918/2018 г. на Административен
съд – Варна, АНД № 4531/2018 г. и АНД № 4532/2018 г. на Районен съд – Варна.
Срещу протоколно определение № 175/08.03.2022 г. на
Окръжен съд – Варна е подаден частен протест от прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна, по който е образувано въззивно частно наказателно дело № ****/2022
г. по описа на Апелативен съд – Варна. С определение № 63/25.03.2022 г.,
постановено по въззивно частно наказателно дело № *****/2022 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, протоколно определение № 175/08.03.2022 г. по НОХД № ****/2022
г. на Окръжен съд – Варна е потвърдено, в частта по отношение спирането на наказателното
производство по НОХД № ***/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и е
изменено в останалата му част, като е указано на прокуратурата в едномесечен
срок от влизането му в сила да поиска възобновяване на производствата по АНД №
4530/2018 г. по описа на ВРС, АНД № 4531/2018 г. по описа на ВРС и АНД №
4532/2018 г. по описа на ВРС. Апелативен съд – Варна е посочил в мотивите си,
че предвид фактическата идентичност и същественото сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, то
административнонаказателните производства и наказателното производство по НОХД
№ ***/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна се водят за „същото деяние“. Позовавайки
се на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на
ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 06.02.2018 г. по тълк. дело № 4/2017
г. на ОСНК на ВКС, Апелативен съд – Варна е приел, че за да се избегне противоречието
с основополагащия принцип за невъзможност за повторно осъждане или наказване /Non bis in idem/ следва да се използват възможностите,
указани от закона (конкретно тези по чл. 24 и чл. 25 от НПК, в редакцията ДВ,
бр. 62/2017 г.), т.е. да се даде възможност на прокурора да направи предложение
за възобновяване на административнонаказателните производства по АНД №
4530/2018 г. на ВРС, АНД № 4531/2018 г. на ВРС и АНД № 4532/2018 г. ВРС, и
съответно отмяна на постановените в техните рамки актове.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предложението за възобновяване е направено от
компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. В ЗАНН не е
предвиден изричен преклузивен срок, в който може да се направи предложение за
възобновяване по т. 5 на чл. 70, ал. 2 така, както това е предвидено в нормата на чл.
71 от ЗАНН по отношение на останалите основания за възобновяване. Поради това
съдът приема, че съобразно чл. 84 от ЗАНН принципно са приложими сроковете за
възобновяване, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в
конкретния случай е спазен предвиденият в чл. 24, ал. 4 от НПК едномесечен срок
да се поиска възобновяване, считано от датата на спирането /определението на
Окръжен съд – Варна за спиране на наказателното производство е влязло в сила на
25.03.2022 г. – датата на постановяване на окончателното определение на
Апелативен съд – Варна, с което същото е оставено в сила в една част, съответно
е изменено в друга, а предложението за възобновяване е направено на 15.04.2022
г. видно от поставения върху него печат/. Гореизложеното обуславя извод за
процесуална допустимост на разглежданото в настоящото производство предложение
за възобновяване.
Разгледано по същество, предложението е неоснователно.
Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато
деянието, за което е приключило административнонаказателното производство,
съставлява престъпление. Анализът на цитираната правна норма сочи, че за
реализиране на обективирания в нея фактически състав следва да се установи
кумулативното наличие на две предпоставки – приключило
административнонаказателно производство и деянието, във връзка с което е водено
същото, да представлява престъпление.
В случая между страните по делото не се спори, че
административнонаказателното производство, финализирано с издаденото от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление № ****/28.12.2017
г., е приключило, като с влязло в сила Решение № 1941/23.11.2018 г.,
постановено по АНД № 4531/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, същото е
отменено. Следователно е налице първата предпоставка от фактическия състав на
чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН. Неоснователно е релевираното от заинтересованата
страна Х.К.С. възражение, че отмяната на наказателното постановление
представлява пречка за възобновяване на административнонаказателното
производство, тъй като не е налице наказване за извършено административно
нарушение. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН предпоставка за възобновяването
е наличието на приключило административнонаказателно производство, като
резултатът от проведеното съдебно обжалване на постановения в това производство
краен акт /наказателно постановление/ е ирелевантен относно преценката за
наличието/липсата на основания за възобновяване. Принципно правилно е
становището на заинтересованата страна Х.С., че в случаи като настоящия, при
който крайният резултат от проведеното съдебно обжалване на наказателното
постановление е неговата отмяна, реално е налице ненаказване на посочения в
наказателното постановление субект. Отмяната на наказателното постановление от
съда обаче не променя факта, че срещу лицето е проведено административнонаказателно
производство, тъй като същото не е прекратено, а по същество е прието от
правораздавателния орган за незаконосъобразно. Предвид твърдението на прокурора
в разглежданото предложение за възобновяване, че деянието, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Х.С., осъществява фактическия
състав на престъпление по НК, именно прекратяването на административно-наказателно
производство е целеният в случая правен резултат, за да се избегне нарушаването
на принципа за повторно осъждане или наказване / Non bis in idem/. При приключило
административнонаказателно производство, каквото безспорно е процесното такова
по издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно
постановление № ****/28.12.2017 г., този резултат /прекратяване на
административно-наказателно производство/ би могъл да се постигне единствено по
реда за неговото възобновяване, регламентиран в Раздел VIII „Възобновяване на
административнонаказателните производства“ от Глава трета „Производство по
установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на
административните наказания“ на ЗАНН /чл. 70 – 73 от ЗАНН/.
Независимо от горното настоящият тричленен съдебен
състав счита, че в разглеждания казус не е изпълнена втората предпоставка по
чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, а именно: деянието, във връзка с което е водено
административнонаказателно производство, да представлява престъпление.
Липсва тъждество между деянието, за което в
административнонаказателното производство е ангажирана административно-наказателната
отговорност на Х.С. по чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, и квалифициращите признаци на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК,
според който се ангажира наказателната отговорност на лице, което причини
другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга
правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.
От съдържанието на наказателното постановление се
установява, че изпълнителното деяние, във връзка с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на С., е допускане на лицето А. Х. А.ов да престира труд в негова полза
преди да е документирано провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа в нарочна книга за начален инструктаж. Отговорността
на лицето е ангажирана в качеството му на работодател за нарушение на чл.
11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Видно
от обвинителния акт, с който Х.С. е обвинен в извършването на престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК, немарливо изпълнената от него правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, довела до смъртта на А. Х.
А., е строително-монтажна дейност, която се изразява в допускане на
строителния обект /жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, с идентификатор ***.15.43,
кв. 96 по плана на с. З., обл. Варна/ да не е предотвратено падането от
височина, и в допускането на А. Х. А. до извършване на работа в
строителния обект /жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, с
идентификатор ***.15.43, кв. 96 по плана на с. З., обл. Варна/, без да му е
проведен начален инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж и без да
са му осигурени лични предпазни средства. Съгласно предявеното обвинение наказателната
отговорност на С. е ангажирана в качеството му на технически ръководител на посочения обект.
От съпоставката на съставомерните признаци на
административното нарушение по чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, и тези на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, в извършването на което е обвинен С., не се констатира пълна идентичност на
фактите, установени в хода на административнонаказателното производство, която
да обуславя и изпълнителното деяние по чл. 123, ал. 1 от НК.
Действително както административнонаказателната, така
и наказателната отговорност на лицето, са ангажирани за негово противоправно
поведение, извършено на 01.12.2017 г. на строителен обект, представляващ
жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, с идентификатор ***.15.43, кв. 96 по
плана на с. З., обл. Варна, във връзка с настъпил инцидент с летален изход за А.
Х. А. Това установяване обаче не е достатъчно в конкретния случай, доколкото
разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН изисква констатиране на пълна
идентичност на фактите, тъй като изрично е регламентирано, че следва деянието,
за което е приключило административнонаказателното производство, да съставлява
престъпление. Допускането до работа преди документиране провеждането на
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа не е описано като
нарушение в текстовата част на повдигнатото на Х.С. наказателно обвинение,
където е посочено, че А. Х. А. е
допуснат до работа, без да му е проведен начален инструктаж на работното място
и ежедневен инструктаж.
Задълженията за осигуряването провеждането на
инструктажа и неговото документиране са различни изпълнителни деяния,
регламентирани в различни правни норми и вменени на различни субекти –
съответно на работодателя и на длъжностно лице с подходящо образование,
определено от работодателя /вж. чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл.
3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
и чл. 11, ал. 5 във връзка с ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г./. При изброяване на
нарушените правни норми, обуславящи немарливото изпълнение на правно
регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност
/строително-монтажна дейност/ по смисъла на чл. 123, ал. 1 от НК, довела до
смъртта на А. Х. А., не е посочена разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, вменяваща задължение за документиране на инструктажа. Налага се извод, че
административнонаказателното производство, по което е издадено Наказателно
постановление № ****/28.12.2017 г., не е образувано и водено във връзка с
констатирано нарушение, което да е било извършено от Х.С. в качеството му на
технически ръководител на процесния обект и да се е изразявало в нарушение на
някоя от правните норми, посочени в текстовата част на повдигнатото му
наказателно обвинение.
В обобщение съдът намира, че няма основания да се приеме,
че деянието, изразяващо се в допускане до работа на лицето А. Х. А., преди да е
документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа, представлява съставомерен признак на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Липсата на тази идентичност води до извод за липса и на предпоставките по
чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, единствено при наличието на които съдът, следва да
възобнови административно-наказателното производство.
По гореизложените съображения, I тричленен състав на
Административен съд – Варна приема, че следва да остави без уважение
предложението на наблюдаващия прокурор, като неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предложението на Антон
Кондов – прокурор в Окръжна прокуратура – Варна, с правно основание чл. 70, ал.
2, т. 5 от ЗАНН, за отмяна на решението, постановено по АНД № 4531/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, за възобновяване на административнонаказателното
производство, приключило с Наказателно постановление № ****/28.12.2017 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, на
основание чл. 413, ал. 2 от КТ, на Х.К.С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10000 лева, за нарушение на чл.
11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за
отмяна на наказателното постановление и за прекратяване на административнонаказателното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.