№ 1318
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20221100502652 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 22.11.2021 г. на ищеца Етажна
собственост „Метро сити бизнес център бул. *******“ против решение №
20202352/25.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 3863/2021 г. на
Софийски районен съд, 27 състав, в частта, с която са отхвърлен предявените
в субективно съединение искове по чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51 ЗУЕС за такси
и разходи за поддръжка и управление на офис А1 за периода от 01.03.2020 г.
до 30.06.2020 г., както следва: срещу Д. И. К.-Х. за разликата над 379,70 лева
до 759,40 лева и срещу Х. Д. Х. за разликата над 379,70 лева до 759,40 лева,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на
ответниците сумата 50 лева - разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените
правила първоинстанционният съд е приел за недоказано обстоятелството, че
процесният имот се ползва за задоволяване нужди на семейството, респ., че
ответниците не отговарят солидарно за задълженията към ЕС. Макар съдът да
е уважил искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят
договор за наем и нотариален акт, последните не са представили документите,
но въпреки това съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК. Предвид
изложеното моли въззивния съд да отмени решението изцяло и да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответници по исковете Д. И. К.-Х. и Х. Д. Х.,
оспорват жалбата при твърдения, че обжалваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен. Молят въззивния съд да остави без уважение жалбата на
1
ищеца и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендират
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
правилното приложение на императивния материален закон, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
съдът не се е произнесъл в нарушение на императивни материалноправни
норми.
Същото е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във
връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Разпоредбата на чл. 161 ГПК предвижда възможност съдът да приеме за
доказани факти, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства, като приложението на чл. 161 ГПК е предвидена в
чл. 190 ал. 2 ГПК последица от неизпълнение на задължение да се представят
документи. Това не е абсолютно правило, като съдът не може да приеме за
доказан определен факт, само защото страната не е представила документа,
който е била задължена да представи, а следва да прецени всички
обстоятелства по делото и останалите доказателства. За да се приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК, страната трябва предварително и точно да е
предупредена за последиците при създаване на пречки пред събиране на
допуснатото от съда доказателство /така решение № 3/04.02.80 г., по гр. д. №
3118/79 г., на II г.о./.
Първоинстанционният съд не е указал на ответниците, че при
неизпълнение на задължението по чл. 190 ГПК ще приеме за установено, че
имотът се ползва за задоволяване на нужди на семейството. Това не би било и
правилно, доколкото от тези доказателства подобни факти не биха се
установили. От нотариалния акт би се установило, че правото на собственост
е придобито от ответниците по време на брака им. От тези факти и при
липсата на възражения и доказателства за друго, следва правният извод, че е
режим на съпружеска имуществена общност /по силата на чл. 21, ал. 3 СК/.
От договора за наем би се установило, че процесният имот се отдава под наем
– че ответниците получават доход от него. Следователно при прилагане на
чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата че в
процесния период ответниците са били титуляри на правото на собственост
на процесния имот, което е придобито в режим на СИО, както и че са го
отдавали под наем срещу наемна цена /като от договора за наем няма как да
се установи за какви цели са разходвани сумите/.
Според чл. 121, ал. 1 ЗЗД освен в определените от закона случаи
2
солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е
уговорена. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Под нужди на
семейството се разбират общите потребности на членовете на семейството,
разходи за съвместния им живот, задоволяването на които произтича от
изискването за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Процесните задължения са възникнали във връзка с притежавано право на
собственост върху имот в СИО, който се намира в процесната сграда в режим
на етажна собственост. Не се спори между страните, че този имот
представлява офис, както и че в него не живее семейството или негов член.
Няма и доказателства, от които да се установява, че наемната цена се
разходва за задоволяване нужди на семейството. Ето защо, дори и да се
приложи чл. 161 ГПК, правният извод на съда би бил същият. Ищецът, който
носи тежестта, е следвало да ангажира други доказателства – свидетелски
показания, обяснения по чл. 176 ГПК, от които да се докаже, че имотът се
ползва пряко или косвено за задоволяване на нужди на семейството на
ответниците. При прилагане правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл. 154 ГПК/, въззивният съд също намира този факт за недоказан,
поради което не е налице основание за възникване на солидарна отговорност
между ответниците за заплащане на задълженията към етажната собственост.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд -
потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
въззиваемите-ответници следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски по въззивното производство за възнаграждение адвокат в размер на
400 лева – по 200 лева на всеки, доколкото друго не следва от договора за
правна защита и съдействие.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202352/25.10.2021 г., постановено по
гражданско дело № 3863/2021 г. на Софийски районен съд, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Етажна собственост „Метро
сити бизнес център бул. *******“, код по БУЛСТАТ ******* да заплати на
Х. Д. Х., ЕГН ********** сумата 200,00 лева, представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Етажна собственост „Метро
сити бизнес център бул. *******“, код по БУЛСТАТ ******* да заплати на
Д. И. К.-Х., ЕГН ********** сумата 200,00 лева, представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4