Решение по дело №277/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 295
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20217110700277
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 25.11.2021 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Номер                  295                                      2021 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на  трети ноември                                                                                       2021 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                АСЯ СТОИМЕНОВА

 

Секретар: Светла Кърлова и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 277 по описа на КнАдмС за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

         В.В.Б. ***, чрез адв. Н.П., обжалва Решение на РС - Кюстендил № 260174/18.06.2021 г. по НАХД № 1531/2020 г. по описа на същия съд за 2020 г.

         Твърдят се касационни основания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие със закона, поради което районния съд неправилно е потвърдил НП и моли същото да се отмени, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.. 

         Касаторът, редовно призован, се представлява по делото от адв. П.. В о.с.з. поддържа изцяло касационната жалба с изложените съображения в нея. Претендира разноски по делото.

         Ответникът по касационната жалба е редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.

         Заключението на прокурора е, че депозираната касационна жалба е неоснователна, сочените в касационната жалба основания не са налице, а КнРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.

         Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

         Предмет на касационна проверка е Решение на КнРС по НАХД № 1531 по описа на същия съд за 2020 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-1139-001254/20.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с което на В.В.Б. ***, е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. 

         Потвърденото от КнРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН Серия АА, № 106979/31.08.2020 г. срещу В.В.Б., за това че на 06.05.2020 г. в 12.53 ч., в с. Б, общ. Кюстендил, по ВП II-62, км. 4+730 в посока към гр. Кюстендил, управлява автомобил „***“, с рег. № ***, собственост НА „***“ ЕООД и ползвател „ЕТНА – КАРГО“ ООД, като се движи с превишена скорост от 119 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. Наказуемата скорост, след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача е 115 км/ч. – нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.       

         Нарушението е установено със стационарно техническо средство за видеоконтрол SITRAFFIK Lynx ERS 400-9047BAB като е изготвен клип № 0006. След подаване на декларация по чл. 188 от ЗДвП от В.В.Б., в която същият сочи, че е управлявал автомобилът лично в посочените дата и час, за извършеното нарушение е съставен АУАН.

         Актът е връчен срещу подпис на нарушителя Георги Казаков на 18.09.2020 г. Въз основа на АУАН е издадено НП № 20-1139-001254/20.11.2020 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена “глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.   

         Първоинстанционният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. След обсъждане на събраните доказателства и дадените от свидетеля И и свидетеля С. показания, съдът е счел, че жалбата е неоснователна, че е доказано по несъмнен начин извършването на деянието и е повърдил наказателното постановление.      

         Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав смята, че не са налице основания за уважаване на касационната жалба и ще остави в сила решението на ДРС като правилно и законосъобразно.

        Кюстендилският административен съд счита, че правилно АНО е провел процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП за установеното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДП, като са спазени изискванията на ЗАНН по съставянето на акта, тъй като закона не регламентира изискване същият да бъде съставен в момента на констатиране на нарушението. ЗАНН въвежда единствено изискването АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението – чл. 40 ал. 1 от с.з. и доколкото противоправното деяние е установено с АТТС и актът е връчен на нарушителя, не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят основание за отмяна на НП, в този смисъл.  

         Спазен е и чл. 34 ал. 1 изр. 2 пр. 1 от ЗАНН, във връзка с правилото на чл. 188 ал. 2 от ЗДвП – нарушителят е открит на 20.06.2020 г., а АУАН е издаден на 31.08.2020 г. Началото на 3 – месечния давностен срок е датата на откриване на нарушителя, който момент съвпада с получаване на информацията при компетентния орган относно личността на водача, установена с подаване на декларацията от 20.06.2021 г. 

         Събраните писмени доказателства КнАдмС намира за достатъчни, за да обосноват и извод за извършено административно нарушение  по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП от въззивния жалбоподател.  

         Представени са доказателства за извършена техническа проверка на стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, с което е установено извършеното нарушение на ограничнието за скорост в населеното място /протокол № 71-С-ИСИС/25.10.2019 г от проверката на стационарна система за видеоконтрол SITRAFFIC ERS 400, с ид. № 10752D9A010800BB, № от ДР 4823; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823; протокол за извършено обучение от 11.04.2016 г. и 20.09.2017 г. Представено е и писмо изх. № 11-00-46/12.04.2021 г. на ОПУ – Кюстендил, касаещи наличието на знак Д11 на км. 4+506, в посока гр. Кюстендил – гр. Дупница и знак Д12 на км 5+092 и в посока гр. Дупница – гр. Кюстендил знак Д11 на км.5+095 и Д12 на км. 4+442, както и Заповед № А-616/11.09.2018 г. на За Председателя на ДАМТН.    

            Липсата на подпис на длъжностното лице, което е изготвило разпечатката от паметтта на АТСС във вид на снимков материал на лист 36 от делото на РС не е съществено процесуално нарушение, тъй като хартиеният носител съдържа информация за издателя Парталски, който е оправомощен да извършва сваляне на данните от софтуера на системата по Протокола от 20.09.2017 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил.

            Що се касае за срока на валидност на мобилната система за видеоконтрол, съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията когато срока на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип. В този смисъл, системата за видеоконтрол, с която е засечено извършеното нарушение, се счита за валидно измервателно средство.

            С оглед изхода на спора касаторът няма право на деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

Воден от тези мотиви и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260174/18.06.2021 г. на РС - Кюстендил по НАХД № 1531 по описа на същия съд за 2020 г.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.         

                                                                 

                                                         

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: