Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2782 30.10.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 244/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на В.Х.В., ЕГН ********** *** против ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 20.08.2018г., сумата от 1523.94 лева мораторна лихва от 11.12.2015г. до 11.12.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане и сумата от 1213.50 лева обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 30 лева за снабдяване с медицинско удостоверение.
В исковата молба се твърди, че ищецът на 20.08.2015г. е пострадал от ПТП, причинено от лице, което към този момент е имало сключена застраховка с ответното дружество. При нарушение на правилата за движение И.П., управлявайки лек автомобил Мерцедес рег. № *** е допуснал ПТП с ищеца, който се движел на платното като велосипедист. На В. била причинена средна телесна повреда-счупване на ладиевидната кост на лявата длан, довело до трайно затруднение движението на ръката за 4-5 месеца. Виновният водач е бил признат за виновен за причиняването на ПТП и на средната телесна повреда и освободен от наказателна отговорност с решение на съда. Ищецът претърпял от увредите силни болки и страдания, не можел да движи ръката си, чувствал се стресиран, вял, отпуснат. Започнал да изпитва страх от автомобилното движение и страх да пътува. След сваляне на гипса се подложил на процедури за рехабилитация, по повод на които направил съответните разходи. Моли се за уважаване на исковете.
Исковете са по чл.226, ал.1 КЗ /отм/. и чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че ПТП се дължи на виновно поведение на водача на застрахования автомобил, оспорва се отразеното в констативния протокол. Ответникът твърди съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице. Оспорва причинната връзка между ПТП и настъпилите вреди, както и интензитета на вредите. Оспорен е и размерът на вредите с твърдения, че исканите обезщетения не съответстват на чл.52 ЗЗД. Възразява се и по претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба, като се акцентира на факта, че ищецът не е претендирал нищо от застрахователя в този период, нито е представил документи.
При преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са основателни.
Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Видно е
от съставения протокол за ПТП № 79/24.08.2015г., че на 20.08.2015г. в гр.Ч. се е случило ПТП
между ищеца, който тогава се е движел на велосипед и И.Б.П., като водач на лек
автомобил ”Мерцедес 190Е”, рег. № ***. Записано е, че
пострадал от сблъсъка е велосипедистът, причините са в процес на изясняване, но
водачът на МПС не е бил внимателен към уязвимите участници в движението,
какъвто е велосипедистът.
Поведението на П. е преследвано по наказателно-правен ред, като с
решение № 1431/30.10.2018г.
на БРС по НАХД № 3283/2018г. той е
бил признат за виновен, че на 20.08.2015г. при управление на МПС е нарушил
правилата за движение по ЗДвП и така е допуснал ПТП между управлявания от него
автомобил и движещия се в дясно на пътното платно велосипедист В.Х.В. и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на посоченото лице, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на
лява длан, което увреждане е довело до трайно затруднение движението на ръката
за срок от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като
деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба от 1000
лева. На основание чл.300 ГПК решението на наказателния съд обвързва
гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно в случая безспорно се
доказва, че на процесната дата И.П. е причинил ПТП с ищеца, в следствие на
нарушението на правилата за движение по пътищата, което нарушение е
противоправно и е довело до сблъсък с ищеца, движещ се на велосипед, като на
ищеца е причинена от сблъсъка средна телесна повреда – счупване на костта на
лявата длан. Деянието е виновно извършено, при форма на вината непредпазливост.
По смисъла на гражданското право – чл.45 ЗЗД, налице е деликт, осъществен от
водача на МПС, в резултат на който, като пряка и непосредствена последица, са
настъпили увреждания на здравето на ищеца.
Счупването на ръката се доказва не само от решението на наказателния
съд, а и от представените по делото множество медицински документи –
съдебномедицинско удостоверение и амбулаторни листи, от които се установява, че
ръката е била гипсирана, налице са били оток и палпаторна болка, ограничени и
болезнени движения на ръката, като срокът на имобилизацията е бил 28 дни. Имало
е и болка в дясната колянна става след същата травма.
Противоправното поведение на шофьора и последиците от него се доказват
изцяло по делото.
Не се доказва обаче основното възражение на ответния застраховател за
съпричиняването на вредите от страна на В.. Разпитаният по реда на съдебната
делегация шофьор П. е дал показания, че велосипедистът се е движел успоредно на
него в същата посока, отдясно. Когато свидетелят го подминавал, нищо не усетил,
след това забелязал, че велосипедистът е паднал. От тези показания не може да
се направи извод, че ищецът по някакъв начин е съпричинил ПТП, тъй като
свидетелят го е забелязал, че се движи успоредно на него и в дясно на пътното
платно, както повелява законът, като е можел и е следвало да се съобрази с него
докато го задминава. Че няма съпричиняване се установява категорично и от
изготвената автотехническа експертиза, която е дала извод, че двете превозни
средства отначало са се движели успоредно, на 1 метър едно от друго, след което
велосипедистът е започнал да завива към друга улица и тогава страничното
разстояние между двамата участници се е променило и е намаляло значително, като
по този начин завиващият велосипедист е застанал под ъгъл и така задната част
на велосипеда се е ударила в задната дясна част на автомобила. По този начин
велосипедистът е паднал на платното и се е наранил. Според вещото лице, ПТП е в
причинна връзка само с действията на водача на лекия автомобил, който е
преминал покрай велосипедиста на недостатъчно странично разстояние. От друга
страна действията на велосипедиста са били правомерни, тъй като той се е движел
пред автомобила, сигнализирал е, че завива и е бил ударен в момента на
завиването надясно. Той с нищо не е създал опасност за движението на
автомобила. БРС кредитира експертизата като подробна и компетентно изготвена и
приема, че няма съпричиняване от страна на ищеца.
Доказват се и вредите от станалото ПТП. Както беше установено, в
резултат на сблъсъка, ищецът В. е получил счупване на костта на ръката. Изготвената
медицинска експертиза е дала заключение, че имобилизацията на този вид счупване
е 30-35 дни. Това увреждане е довело до трайно затруднение движението на лявата
ръка за срок от 4-5 месеца, като оздравителният процес в случая се е проточил
във времето. Разпитаните по делото свидетели са дали своите възприятия за
болките и страданията, претърпени от ищеца в следствие на счупването. Св.В.,
негова съпруга, е заявила, че след ПТП ищецът се е чувствал много зле, бил
уплашен и разстроен. Изпитвал силни болки в ръката и с нея не можел да прави
нищо. Отделно го боляло коляното и хълбока, бил много изплашен. След като му
свалили гипса, също изпитвал постоянно силни болки, поради което му се наложило
да ходи на физиотерапия. Ръката продължавала да го боли дори и след
процедурите, ето защо бил посъветван да приложи балнеолечение с минерална вода.
Свидетелката заявява, че след ПТП съпругът й изпитвал уплаха, промени в съня,
страх да управлява автомобил и да кара колело. Св.Г., приятел на ищеца, също
заявява, че В. е изпитвал болки от счупването, които продължавали с дни след
свалянето на гипса. Болките в ръката продължават дори и досега. Наложило се да
ходи на рехабилитация, след това ходил на балнеолечение на два пъти, тъй като
продължавал да изпитва силни болки. БРС цени показанията на тези свидетели като
ясни, логични и правдоподобни, поради което ги кредитира и навежда на извод, че
ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства в резултат на счупването,
които са траели месеци и са представлявали голямо неудобство за него. Както
установи и експертизата, в случая оздравителният процес се е забавил, ръката е
боляла продължително време след снемането на гипса, поради което се е наложила
физиотерапия и балнеолечение. Тези болки и страдания са неимуществени вреди от
деликта. Отделно ищецът променил характера си, станал уплашен, притеснен, не
можел да спи, като тези психически изживявания също се в пряка връзка с ПТП.
По отношение на размера на неимуществените вреди:
По този въпрос, законът повелява обезщетението да се определя от съда по
справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдебната практика е приела, че справедливостта не е
абстрактна категория, а следва да се преценява отделно за всеки конкретен
случай, като се вземат предвид обективните факти в случая. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая при определяне на обезщетението съдът
взема предвид както свидетелските показания, така и писмени доказателства по
делото, които, преценени в съвкупност, навеждат на извод, че справедливият и
целесъобразен размер на обезщетението кореспондира със сумата от 5000 лева,
колкото се претендира и с исковата молба. Явно е, че ищецът е претърпял средна
телесна повреда, както и че оздравителният период е траял месеци. Ищецът е
понесъл болки и страдания при самото счупване на ръката, както и във времето
докато е бил бинтован, а и много след това, доколкото според свидетелите ръката
го е боляла и след снемането на бинта. Не е можел да си служи с нея, боляла го
е, изпитвал е чисто физически неудобства в ежедневния живот. Болките са били
силни и продължителни, като за облекчаването им той се е принудил да приложи и
балнеолечение на няколко пъти. Физическите страдания са довели и до нарушение
на съня му, станал неспокоен, страхлив, неуверен в себе си. Всички тези факти,
доказани според БРС по делото, сочат на извод, че за да се овъзмездят
причинените вреди, следва да се присъди обезщетение от 5000 лева, съответстващо
на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
От деликта са понесени и имуществени вреди. Както стана ясно от
показанията на свидетелите, ищецът е ползвал услугите на балнеолечение с
плуване. Тази поддържаща рехабилитация е заплатена от него и е провеждана в
различни хотели. Заплащанията се установяват от представени електронни писма, с
които се потвърждава превеждането на сумите, фактури, списък от Грабо за
издадените и платени ваучери. Общо заплатените суми са 2427 лева, но по
признания на самия ищец, той е пребивавал в хотелите със своята съпруга, за
която също е платено, поради което той претендира само половината от сумите, в
размер на 1213.50 лева. Целта на посещенията в хотелите се установява и от
показанията на свидетелите, т.е. за съда е безспорно, че посещенията са
свързани с лечението на ищеца и имат връзка с полученото от него увреждане.
Налично е и доказателство, че са платени отделно 30 лева за съдебно-медицинско
удостоверение, който разход е също в пряка причинна връзка с деликта. Изводът
е, че се доказва размерът на имуществените вреди.
Според
чл.226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Доколкото процесното ПТП се е случило през 2015г., при действието на
отменения КЗ, следва да намери приложение именно чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Впрочем идентично е съдържанието и на сегашния чл.432 КЗ. В случая не е спорно,
че ответникът е застраховател на деликвента по силата на сключена
застрахователна полица, която е действала от 27.01.2015г. до 27.01.2016г. и е
била сключена за процесното МПС. Следователно случилото се на 20.08.2015г.
произшествие попада в обсега на застрахователния договор. Ето защо ответното
застрахователно дружество по силата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ отговаря за
изплащане на обезщетението, дължимо на ищеца като увредено лице. Следователно
трябва да се постанови решение, с което застрахователят се осъди да заплати на В.В.
обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
завеждане на делото до изплащането и 1243.50 лева за имуществени вреди /за тях
не се търси законна лихва, видно от исковата молба/.
По отношение на
претенцията за лихвата за забава върху неимуществените вреди за периода от
11.12.2015г. до 11.12.2018г.:
При отменения КЗ се
дължи лихва от деня на увреждането, доколкото приложение намира чл.84, ал.3 ЗЗД. Ето защо лихвата се начислява в случая от 20.08.2015г. С исковата молба се
търси лихва от по-късна дата, а именно от 11.12.2015г. до 11.12.2018г.
Изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК, лихвата възлиза на 1523.94 лева,
колкото се търси и с предявения иск. Следва решение, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца посочената лихва.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 716
лева за адвокатски хонорар.
Също с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото
ищецът е освободен от такси и разноски, ответникът трябва да се осъди да
заплати по сметка на съда такса от 310.70 лева за уважените искове, както и 150
лева разноски за експертиза.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на В.Х.В., ЕГН ********** *** сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/ обезщетение
за понесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 20.08.2015г., изразяващи се в болки, страдания, неудобства,
стрес и потиснатост, сумата от 1523.94 лева /хиляда
петстотин двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода
от 11.12.2015г. до 11.12.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от 5000 лева,
считано от подаване на исковата молба – 14.01.2019г. до
окончателното изплащане, сумата от 1213.50 лева /хиляда двеста и тринадесет лева и петдесет стотинки/
обезщетение за имуществени вреди от посоченото ПТП, представляващи разходи за
лечение, както и сумата от 30 лева /тридесет лева/
обезщетение за имуществени вреди от посоченото ПТП, представляващи разходи за снабдяване с медицинско удостоверение.
ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на В.Х.В., ЕГН ********** *** сумата от 716 лева /седемстотин и шестнадесет лева/ съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати по сметка на БРС сумата от 310.70
лева /триста и десет лева и седемдесет стотинки/ такса за разглеждане на
исковете и сумата от 150 лева /сто и
петдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД