Р Е Ш
Е Н И Е
№…………22.03.2022 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-
ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на девети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова в
и присъствието на прокурора като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2544 по описа за 2021 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.76, ал. 5
от Закона за здравното осигуряване /
ЗЗО/.
Релевира се материална
незаконосъобразност поради погрешно определен субект на отговорността .
Извършено е недопустимо смесване между
физическото лице доктор В и индивидуалната практика със статут на ЕООД т.е. на юридическо лице .
Цялостното прекратяване на договора е възможно само при извършено нарушение в условията на
повторност. Прекратяване на договора следва да бъде постановено относно лекаря
по дентална медицина, а не спрямо изпълнителя на извънболнична дентална помощ.
Релевира се неспазена форма на
акта поради липса на мотиви относно
избора на санкция , тъй като чл. 59, ал.11 от ЗЗО предвижда алтернативност на същата- финансова санкция или прекратяване на
договора.
Заявява се оплакване за допуснато
съществено процесуално нарушение поради
необсъждането от адм. орган
на подаденото писмено възражение на
жалбоподателя срещу констативния протокол .
На изложените основания се иска
от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна с присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
С влязло в сила определение съдът прекрати съдебното производство по жалбата на ЛЗ за ПИДП «///// //«
ЕООД срещу заповед №
РД-11-908/11/19.10.2021г. на директора на РЗОК-Варна , в частта в която е
наложена финансова неустойка от 100 лв.
/ л. 17/.
В съд. заседание
жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Депозира списък на
разноските.
Ответната страна- директора на
РЗОК-Варна , не се явява или представлява в съд. заседание , но депозира писмен
отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност . Претендира се
присъждане на юриск. възнаграждение / л.42-43/.
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 15.02.2021 г. Националната
здравноосигурителна каса , представлявана от директора на РЗОК-Варна , е
сключила с АИПППДМ В дент – доктор //„
ЕООД договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ съобразно НРД за дентални
дейности за 2020 -2022 г.- л. 24-31 от
делото.
Административното производство е
започнало по инициатива на административния орган – директора на РЗОК – Варна ,
който на основание чл. 72, ал. 3 от ЗЗО
е разпоредил провеждането на извънпланова проверка на изпълнителя по цитирания
адм. договор по повод подадена жалба /
л. 3 от преписката/
Резултатът от тази проверка е
обективиран в протокол от 27.08.2021 г., в който се посочва констатация, че в справочната подсистема на НЗОК
доктор //, като изпълнител
на ПИДП, електронно е отчел с амбулаторен лист № 64/04.202 1г. следните
дентални дейности : обстоен преглед
за орален статус, обтурация с амалгама на временни 55-ти, 65-ти, 74-ти и
75 – ти зъби на ЗОЛ Е.Д.Б./ на 7 г. /
а при извършен преглед на
пациента на 04.08.2021г. от доктор В Кне са били установени обтурации
на посочени временни зъби .
Комисията е предложила прилагането на чл.
76б, ал.1 от ЗЗО. / л. 6-7/. Протоколът е бил връчен на 13.09.2021 г.
На 23.09.2021г. жалбоподателят е депозирал писмено възражение
срещу констатациите на комисията / л. 30-31/ , което е било разгледано от
арбитражна комисия, което счела същото за неоснователно / л. 41-45/.
На 19.10.2021 г. директорът на
РЗОК-Варна е издал заповед , с която въз основа на установените факти в хода на извършената извънпланова проверка е наложил
на жалбоподателя финансова неустойка от 100 лв. на основание чл. 153, ал.1 от
НРД от 23.12.2019 г. Било е
постановено и „прекратяване на договора“
– частично по пакет „Първична дентална помощ“
за доктор //на основание чл. 154,
ал.1 от НРД от 23.12.2019 г. заради
отчитане на дейност , която не е извършена и за която няма съответни медицински индикации. Заповедта е
била връчена на адресата на 01.11.2021
г. / л. 49/.
Жалбоподателят не оспорва
фактическото твърдение на ответника, обективирано в обжалваната заповед, че
доктор //през м. април 2021 г. не е извършил следните дентални дейности на пациента Е.Д.Б.– обтурация с амалгама на временни 55-ти, 65-ти, 74-ти и
75 – ти зъби на ЗОЛ /л. 47 гръб/.
Няма спор между страните по
делото ,че посочените медицински
дейности са били отчетени от
жалбоподателя за м. април 2021 г. / л.13/.
Жалбоподателят е регистриран като
амбулатория за индивидуална практика по
ЗЛЗ със законен представител доктор В В В / л. 14 от делото/
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Атакуваната заповед на директора
на РЗОК е индивидуален адм. акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото засяга
правото на адресата по извършване на
първична дентална помощ , която да бъде заплащана от НЗОК.
Отсъствието на равнопоставеност в
отношенията на страните налага извода за
съществуването на административно правоотношение между тях, което
предполага допустимост на съдебния
контрол за законосъобразност на заповедта на директора на РЗОК-Варна . Тъй като
жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта , с правен интерес от
оспорване , понеже атакуваното
разпореждане на ответника е за частично прекратяване на сключен между страните
административен договор . Поради
срочното упражняване на правото на съдебно оспорване в законоустановения срок е
налице процесуална допустимост на
жалбата , а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Издателят на оспорената заповед е
директорът на РЗОК гр. Варна, който адм. орган е инициирал извънплановата
проверка на изпълнителя на
извънболнична дентална помощ, с
който подателят на жалбата има сключен административен договор. Този
административен орган предвид
предписанието на чл. 76, ал. 4 от
ЗЗО е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по
степен.
Атакуваният индивидуален адм.
акт е постановен при спазени изисквания за форма на акта , тъй като е
обективиран в писмена форма, има изложение както на фактите, въз основа на които ответникът е
упражнил публичното право по
постановяване на частично прекратяване на сключен административен
договор, а освен това има и позоваване на правни норми. Този подход на
ответника позволява на съда да осъществи ефективен контрол за законосъобразност
на оспореното волеизявление .
Съдът счита за лишено от
основание оплакването за липса на мотиви на заповедта относно упражнената оперативна
самостоятелност при постановяване на прекратяване на договора при нормативна
алтернатива за налагане на финансова неустойка, тъй като правилото на чл. 59,
ал.13 от ЗЗО предписва обвързана
компетентност на адм. орган, който прекратява изцяло или частично
договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал.
11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция
съгласно действащия НРД.
В производството по издаване на
заповедта не са били допуснати съществени нарушения на административната процедура , понеже
производството е образувано по служебен почин , което е допустим способ /арг. чл. 72, ал.3 от ЗЗО/ Назначената извънпланова проверка е
била проведена в определения от ответника срок и от контрольори, които са
служители на РЗОК-Варна. Резултатите от тази проверка съобразно нормативното правило на чл. 74, ал.3 ЗЗО се обективират в констативен протокол ,
съставен от комисията , на която е била възложена проверката. Този протокол е
бил връчен за жалбоподателя . Именно поради тази причина той е могъл срочно да
упражни процесуалното право на писмено възражение, по което възражение има
произнасяне на арбитражната комисия . В този контекст е неоснователно
обективираното в жалбата до съда оплакване за липса на обсъждане на писменото възражение. Това възражение е било
разгледано и анализирано от арбитражната комисия , която по арг. на чл. 75 ЗЗО
е помощен орган към ответника . Тази комисия след обсъждане на възражението с
единодушие е взела решение за неговата
неоснователност , като аргументацията
на тази позиция е обективирана в изготвения писмен протокол от
заседанието , неразделна част от адм. преписка.
При изследване материалната
законосъобразност на частично атакувания адм. акт съдът съобрази , че според
чл. 9 , ал.1 от сключения между страните по делото административен договор
жалбоподателят , в качеството му на изпълнител на извънболнична дентална помощ
, следва да осъществява дейността си
съгласно изискванията на ЗЗО и
НРД за дентални дейности за
2020-2022 г.
Според правилото на чл. 154, ал.1
от цитирания НРД , който има правната природа на подзаконов нормативен акт ,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
"прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е
извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която
няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от
изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по
отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност.
При безспорна установеност между
страните, че доктор //през м. април 2021 г. не е извършил дентални дейности на пациента Е.Д.Б.– обтурация с амалгама на временни 55-ти, 65-ти, 74-ти и
75 – ти зъби , както и че тези дейности
са били отчетени от жалбоподателя през м. април 2021 г. , се налага извод за
съществуването на юридическите факти ,
посочени в хипотезиса на чл. 154, ал.1 от НРД . Била е отчетена с цел заплащане
от НЗОК извънболнична дентална помощ,
която реално не е била извършена.
В хода на адм. производство
жалбоподателят твърди, че се касае за допусна
грешка, но подобна трактовка обслужва единствено защитна му теза и не променя съществуването на
следните обективни факти : невярно документиране в амбулаторен лист като изпълнени дентални дейности -
обтурация с амалгама на временни 55-ти,
65-ти, 74-ти и 75 – ти зъби на ЗОЛ ;
тяхното отчитане с цел заплащане от
НЗОК; твърдение за допусната грешка
едва след като е била подадена жалба в
РЗОК-Варна от родител на пациента и след като е била назначена извънпланова
проверка по случая.
Няма спор между страните, а и от
приложения към адм. преписка амбулаторен лист е видно ,че лекарят документално
отразил изпълнени дентални дейности на Е Б, е доктор В В В, спрямо който
ответникът е постановил частично прекратяване на договора г. Дори и същият да е
единствен лекар по дентална медицина в
амбулаторията за индивидуалната практика и изпълнението на заповедта да
означава прекратяване на договора от изпълнителя относно пакета „ Първична болнична помощ“ , това не означава незаконосъобразност на
разпореждането на ответника , тъй като същото точно възпроизвежда предписанието
на чл. 154, , ал.1 от НРД за дентални дейности за 2020-2022 г.
Законодателят справедливо е
предвидил санкция „ прекратяване на договор“ в случаите на отчитане на дейност,
която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност,
за която няма съответни медицински индикации, но не изцяло за изпълнителя на
дентална помощ, а само относно лекарят, който не е извършил отчетената
дентална дейност , а в случая това е
доктор В В. Последиците от изпълнението на обжалваната заповед , след
като в амбулаторията има само един лекар по дентална медицина, нямат отношение към законосъобразността на наложената санкция, още повече че няма пречки
жалбоподателят да включи в амбулаторията си други лекари по дентална медицина.
Няма нормативна опора тезата на
жалбоподателя за погрешно определен субект на
санкцията „прекратяване на договора“ , защото разпоредбата на чл. 154,
ал.1 НРД е особено нормативно решение .
Видът на санкцията е „прекратяване на договора
„ т.е. на сключения административен договор между НЗОК и изпълнителя на дентална помощ, но същевременно прекратяването
е частично – в смисъл единствено спрямо лекарят
, който не е извършил отчетената дентална помощ / единствено относно субекта на
правонарушението, което е послужило като основание за прилагане на чл. 154 от НРД
/. Правилно адм. орган е съобразил
предписанието на цитираното нормативно
правило към данните по случая , като е постановил прекратяване на
административния договор на жалбоподателя
/ изпълнител на извънболнична
дентална помощ/ , но частично – относно доктор В В В.
В обобщение съдът счита за
неоснователна подадената жалба , респективно
издаденият индивидуален адм. акт в оспорената му част е законосъобразен
.
Предвид изхода на делото своевременно направеното
искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение следва да бъде
уважено като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37
от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се присъди такова в размер на 100
лв.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 и сл. от АПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЛЗ за ПИДП «///// //«
ЕООД с рег. № ********** и адрес гр. ///, ул. «////»
№ ///срещу заповед №
РД-11-908/11/19.10.2021г. на директора на РЗОК-Варна , в частта в която е
постановено частично прекратяване на договора по пакет „ Първична дентална
помощ“ относно доктор В В В.
Заповедта в останалата й част е
влязла в законна сила.
ОСЪЖДА ЛЗ за
ПИДП «///// //« ЕООД с рег. № ********** и адрес
гр. ///, ул. «////» № ///да заплати на Националната
здравноосигурителна каса сумата от 100 /сто / лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съдебното решението може да бъде
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на
страните на препис от решението.
Съдия :