Решение по дело №308/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260156
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20205300900308
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260156

гр.Пловдив, 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на осми март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                      СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията   търговско дело № 308 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

Н.В.Щ. ***, чрез адв. Н. Д., съдебен адрес:***, твърди, че на 14.02.2017 г. в град Пловдив на ул. Д. Талев, близо до кръстовището с улица Остромила, автобус „Темса“ с рег. № ****, собственост на „Хеброс бус“ ООД, ЕИК *********, управляван от П.Н.Б. с превишена скорост, била задействана рязко спирачната му система, в резултат на което, като пътник в автобуса, й били причинени средни телесни повреди – счупване на горния край на дясна раменна кост в областта на анатомичната шийка и израстъка – туберкулума, както и контузия на дясна коленна става. Твърди също, че е била приета в тежко състояние и в травматичен шок в Център по спешна медицинска помощ - Пловдив, където й е бил поставен гипс по Колдуел, а лечението продължило амбулаторно. Според ищцата, описаните травми довели до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок повече от 30 дни, причинили й болки и страдания, възстановителният период продължил повече от шест месеца, като същата получила и депресивно разстройство, притеснила се, чувствала се вътрешно напрегната, избухлива и раздразнителна, поради което била предприета терапия с медикаменти.

Ищцата твърди, че виновен за настъпилите за нея вреди е водачът на автобуса. За същия била налице активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество „ЗД Евроинс“ АД, което станало причина да предяви пред дружеството претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение. По образуваната пред дружеството преписка щета № **********/17.02.2020 г. застрахователят не е определил и предложил обезщетение.

Ищцата претендира ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимществени вреди - болки и страдания от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП 14.02.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 429 от КЗ, както и законна лихва върху главницата, съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано 15 дни след уведомяване на дружеството за извънсъдебната й претенция, а именно 09.03.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответното застрахователно дружество „ЗД Евроинс“ АД, седалище и адрес на управление: град София, район „Искър“, бул. Хр. Колумб 43, не е подало отговор на исковата молба. В становище по същество на спора, оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на противоправно поведение на водача на автобуса.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата, събрани по делото, както и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадало лице № 80 от 14.02.2017 г., съставен от А.В. – дежурен ПТП при ОД на МВР – Пловдив. Съгласно същия, на 14.02.2017 г., около 9.30 ч. в град Пловдив, ул. Д. Талев, близо до кръстовището с улица Остромила, автобус „Темса“ с рег. № ****, собственост на „Хеброс бус“ ООД, ЕИК *********, управляван от П.Н.Б., рязко задействал спирачната система, при което Н.В.Щ., като пътник в автобуса, е паднала на пода с причинена травма на дясното рамо.

Въз основа на данните от цитирания констативен протокол, както и на приетите като доказателства протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум, съставени във връзка с образуваното по случая досъдебно производство № 120/2017 г. по описа на 1-во РПУ - Пловдив, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния най-вероятен механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие:

Водачът П.Б. е управлявал автобус „Темса“ с рег. № **** по платното за движение на ул. Д.Талев в град Пловдив с посока от север на юг. Непосредствено преди да достигне пътен знак за участък за движение със скорост до 30 км/ч, скоростта на движение на автобуса била 63 км/ч. като след навлизане в участъка за движение със скорост до 30 км./ч. скоростта му достигнала 65 км/ч. Траекторията на движение на автобуса била по платното за движение с направление към кръстовище, образувано от улици Д. Талев – продължение, ул. Остромила и ул. Беломорска. Водачът задействал екстренно спирачната система на автомобила, при което отрицателното ускорение /спирачното закъснение/ достигнало 3.89 м/сек.

Вследствие на инерционната сила, тялото на ищцата Н.Щ. продължило движението си напред и тя загубила равновесие, а под въздействието на земната гравитация, паднала към пода на автобуса, при което настъпил удар и преплъзване на долен десен крайник в областта на коляното и на горен десен крайник в областта на рамото с пода на автобуса. Автобусът спрял в зоната на кръстовището, след което бил преместен на място и в положение, отразено в протокола за оглед и видно от съставения фотоалбума на местопроизшествието.

Изводите на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза относно така описания механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, са оспорени от процесуалния представител на ответното застрахователно дружество, с мотив, че те почиват на доказателства, които не събрани по надлежния ред в настоящото производство.

Съдът не споделя това възражение.

Съдът намира така изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени доказателства, поради което я кредитира изцяло.

Цитирания констативен протокол е представен с исковата молба и не е бил оспорен, нито с отговор на исковата молба, какъвто не е подаден, нито в първото по делото заседание, когато е приет ведно с всички писмени доказателства, представени от ищеца. В него е отразено, че произшествието е резултат на поведението на водача на автобуса, който задейства внезапно спирачната система на автобуса. Удостоверителната сила на констативния протокол в частта относно спорния механизъм на ПТП не е опровергана от заключението на авто-техническата експертиза.

Не са оспорени по същество и приетите като доказателства протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум, които, няма спор за съставени по образуваното досъдебно производство № 120/2017 г. по описа на 1-во РПУ – Пловдив. Същите обаче имат характер на писмени доказателства, а не гласни такива, които са събрани в настоящото производство по надлежния за това ред.

От друга страна, изводите на експертите относно механизма на настъпване на произшествието, са направени и въз основа на събрани данни на GPS-системата на автобуса, които не са оспорени от ответната страна. Именно въз основа на тях и при направени изчисления, експертът е посочил, че автобусът се е движил със скорост от 63 км./ч преди достигане на ограничение за движение със скорост от 30 км/ч, а след навлизане в него – със скорост от 65 км/ч., т.е. с 35 км/ч. над разрешената. От друга страна, изводът на експерта, че загубата на равновесие на пътник, се дължи не на скоростта сама по себе си, а на рязката й промяна, която в настоящия случай, е изчислена с отрицателно ускорение около 3.89 м/сек, при което загубата на устойчивост на пътник в автобуса, е напълно възможна. Не е опроверган и извода на експерта, че при движение на автобуса със скорост до 30 км/ч., отрицателното ускорение, при рязко задействане на спирачната система, би била 0.61 м/сек, при което не биха възникнали условия за залитане или падане на пътници в автобуса.

Налага се извод, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на водача на автобуса – П.Н.Б., който като го управлявал с превишена скорост /от 35 км/ч над разрешената/, задействал рязко спирачната му система, в резултат на което предизвикал отрицателно ускорение от 3.89 м/сек., което причинило загуба на равновесие на пътниците в автобуса.

От друга страна, самото участие на ищцата Н.Щ. в процесното ПТП също не е оспорено от ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в хода на делото. Възраженията на ответника се свеждат единствено до механизма на настъпване на произшествието и конкретната вина на водача на автобуса, които съдът намира за установени с оглед изложеното до момента. Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.

Съгласно неоспореното в тази част от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищцата са били причинени счупване в горния край на дясната раменна кост /в областта на анатомичната шийка и израстъка/, контузия на дясната колянна става с дълбоко охлузване. Първата от посочените травми – счупване на дясната раменна кост е довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник, а общо двете са причинили на ищцата болка и страдание без разстройство на здравето.

В резултат на посочените травми, ищцата е изпитвала от умерени до значителни по сила и интензитет болка и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес. В конкретния случай травмите били лекувани неоперативно и консервативно чрез гипсова имобилизация и последващи контролни рентгенографии. Според експерта, вследствие на травмата в ръката, към настоящия момент ищцата има силно ограничени движения в дясната раменна става. Така описаните травми са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП иса причинени от него като напълно съответстват, както на съставената медицинска документация, така и на изложеното в исковата молба, което също не е оспорено от ответника.

По делото е изслушана и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства, съдът кредитира изцяло. Съгласно проведеното психологично изследване и направена справка в информационната система на ЦПЗ – Пловдив, от 01.12.2015 до 22.01.2016 г., т.е. преди процесното ПТП ищцата е била диагностицирана с рецидивиращо депресивно разстройство като след проведеното стационарно лечение в ЦПЗ, е взела решение временно да преустанови работата си като ***, свързана с интензивно психично натоварване и е започнала работа като социален работник. След преживяното ПТП, ищцата е изпаднала в състояние на стрес, както вследствие на него, така и на понесените физически травми, придружени с болков синдром. Според експерта, ищцата е преживяла остра стресова реакция, която се отличава с краткотрайност. Промяната в психичното състояние е наложило да се потърси психиатрична помощ, която е констатирала посттравматично стресово разстройство като е предписано съответно лечение. Експертът сочи, че ищцата е изпитвала неудобство и е преживявала отново случилото се като е имала оплаквания с невротичен характер

В открито съдебно заседание, проведено на 05.10.2020 г., е изслушан като свидетел А.Г.Щ., *** на ищцата. Независимо от близката връзка с ищцата, която предполага вероятната заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетеля. Същите почиват на преки и непосредствени възприятия от случилото се и не противоречат с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира за житейски обоснован и нормален факта, че именно *** е бил най-близко до пострадалата през целия период на нейното възстановяване.

Свидетелят сочи, че непосредствено след инцидента, е констатирал, че *** му е била в изключително нервозно състояние, като е плачела, не могла да обясни какво се е случило с нея, изпитвала силни физически болки. Заявява, че претърпяното произшествие е променил начина на живот в семейството в негативен план, наложил е промяна и в неговото ежедневие, тъй като е трябвало да се грижи непосредствено за *** си. Заявява, че по тази причина не е могъл да работи 6 или 7 месеца. Посоченото се налагало, тъй като ищцата не могла да се обслужва сама, не могла да работи нищо с ръцете си, предвижвала се с патерица. След като започнала терапия, болките отшумявали. Заявява, че към момента може да си служи с дясната ръка, но изпитва на моменти болки.

Съдът намира, че в резултат на настъпилото ПТП, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилите и подробно описани по-горе вреди – в по-голяма степен от счупване в горния край на дясната раменна кост, и в по-умерена – от контузия на дясната колянна става с дълбоко охлузване.

Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.

При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.

Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автобуса, е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Безспорно е установено от коментираните по-горе доказателства  настъпилите за ищцата неимуществени вреди, както и причинно следствената връзка с поведението на водача на автобуса. Ето защо, налице са всички елементи за ангажиране на отговорността на водача, като причинител на вредите, респ. на неговия застраховател – ответник по прекия иск.

По делото е прието като доказателство писмо, изпратено от ответното дружество до ищцата, чрез пълномощника й, с което се изисква представяне на допълнителни документи. Съдът намира, че по естеството си посоченото писмо представлява отказ да се изплати застрахователно обезщетение.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на ищцата физически травми, както и интензитета на причинените болки и страдания и тяхната продължителност.

Ищцата е получила процесните травми, които са довели до трайна невъзможност да си служи с дясната ръка. Оздравителният процес е продължил около 6 месеца и не се отличава с по-дълга от обичайната продължителност при такъв род травма.

Претърпените от ищцата болки и страдания са били изключително интензивни в момента на настъпване на произшествието и в началото на възстановителния процес като постепенно са отшумели. Техния интензитет се потвърждава и от показанията на изслушания пряк свидетел. Следва да се отчете, че възстановителния процес като краен резултат е протекъл нормално, а ищцата е напълно възстановена.

Едновременно с това, съдът приема, че в резултат на произшествието, ищцата е претърпяла неблагоприятна промяна на начина й на живот. Същата е жена в трудоспособна възраст с начин на живот, който внезапно е бил променен. От една страна, в значителен период от време същата е била във фактическа невъзможност въобще да се обгрижва сама, нуждаела се е от помощ, с което е променен начина на живот и на *** й. От друга страна, настъпването на травмата и наложителното домашно лечение, са довели до необходимост от временно преустановяване на трудовата й дейност.

При така установените болки и страдания от причинените физически травми, както и неудобства, породени от промяната в начина на живот от момента на травмата, до пълното приключване на оздравителния процес,  съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 30 000 лева.

За да определи посочения размер, съдът отчита обстоятелството, че оздравителния процес е протекъл нормално и при обичайна за този род травми продължителност и при ограничения в някои движения на ръката към настоящия момент. Същевременно, съдът намира, че преустановяването на *** практика на ищцата не е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, защото е настъпила преди него. Отчита се и обстоятелството, че за претърпените травми не се е наложило оперативно лечение, както и болничен престой.

Ето защо, на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страда, вследствие на претърпените травми, резултат от процесното ПТП, в размер на 30 000 лв. като искът се отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен и недоказан.

На ищцата следва да се присъди и дължимата законна лихва, определена на основание и по размер съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В процесния случай, признава се в исковата молба, че ответника е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие на 09.03.2020 г., от която дата следва да се присъди заплащане на законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

Страните претендират направените по делото разноски.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, предвид размера на предявената претенция, както и размера на уважената част на иска, ответното застрахователно дружество дължи на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1097.38 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част на иска, на ответното дружество се дължи от ищцата възнаграждение в размер на 1831.25 лв., поради което ищцата следва да заплати на ответното дружество по компенсация деловодни разноски в размер на 733.87 лв.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса с оглед уважената част от иска в размер на 1200 лв., както и разноски в размер на 687.50 лв. или общо 1887.50 лв.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 432 от КЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, седалище и адрес на управление: град София, район „Искър“, бул. Хр. Колумб 43, да заплати на Н.В.Щ. ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Н. Д., сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и претърпени неудобства, претърпени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.02.2017 г. около 9.30 ч. в град Пловдив на ул. Д. Талев, близо до кръстовището с улица Остромила, причинено по вина на П.Н.Б. при управление от него на автобус „Темса“ с рег. № ****, собственост на „Хеброс бус“ ООД, ЕИК *********, за което произшествие е образувана преписка щета № **********/17.02.2020 г. по описа на „ЗД Евроинс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.В.Щ. ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Н. Д., да заплати на „ЗД Евроинс“ АД, седалище и адрес на управление: град София, район „Искър“, бул. Хр. Колумб 43, деловодни разноски по компенсация и съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 733.87 лв.

ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, седалище и адрес на управление: град София, район „Искър“, бул. Хр. Колумб 43, да заплати по сметка на ПОС дължимата държавна такса и разноски, съобразно уважената част на иска в размер на 1887.50 лв.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        Съдия: