РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе, 15.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
24 януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при участието на секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно дело № 629 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл.28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).
Постъпила е искова молба от Б.С.К. ***,
депозирана чрез адв.-пълномощник В. Д., както и уточнение на исковата молба вх.
№ 4933 от 13.12.2021 г. (л. л. 69 – 73 от делото), с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка
с чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ срещу Агенция по вписванията - гр. София, за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на, както се
твърди, незаконосъобразен административен акт - извършено вписване на
05.05.2017 г. на Решение на Общото събрание от 03.05.2017 г. на „Интертранс –
21“ ООД, което вписване се твърди, че е в резултат на незаконосъобразно
бездействие при и по повод изпълнение на пряка административна дейност на
ответника по управления и вписвания в ТР, в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 4 и
т. 5 и чл. 2а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗТРРЮЛНСЦ, като било вписано
преобразуването на дружеството в друга правна форма, както и изключването на
ищеца като съдружник в нарушение на посочените законови разпоредби.
Актът по вписването на АВ бил
окончателно отменен с окончателното определение по т.д. № 1129/2019 г. на първо
отделение на ВКС от 23.01.2020 г.
В допълнение (вх. № 263 от 24.01.2022
г. на л. л. 108 и 109 от делото) се твърди още, че със Заявление А4 от
04.05.2017 г. с вх. № 20170504103103 било направено първо искане за заличаване
на ищеца като съдружник в цитираното дружество. По това заявление в законовия
3-дневен срок бил постановен Отказ № 20170504103103 от 05.05.2017 г. (л. л. 110
и 111 от делото).
Със Заявление А4 20170505180344 от
05.05.2017 г. било направено повторно същото искане за заличаване на ищеца К.
като съдружник в дружеството. В законовия 3-дневен срок за произнасяне по
заявленията за вписване, длъжностно лице по вписванията не било разгледало
повторно подаденото заявление за заличаване на К. и не се е произнесло по него,
и както се твърди с това негово незаконно бездействие причинило претендираните
по-долу вреди.
Исковата претенция е за:
1.
Обезщетение общо в
размер на 600 000 лева, предявен частично за 10 000 лева, ведно с
лихвите, с начална дата 23.01.2020 г. до датата на изплащането на дължимото
обезщетение за това, че ищецът е лишен от правото да получава дивиденти от
дяловете си в дружеството от 03.05.2017 г. в резултат на незаконосъобразния
административен акт по вписването и незаконосъобразно бездействие при и по
повод изпълнение на пряка административна дейност на ответника, по повод
направеното вписване до неговата отмяна на 23.01.2020 г.;
2.
Обезщетение общо в размер на 1 400 000 лева,
предявен частично за 10 000 лв., ведно с лихвите, с начална дата 23.01.2020
г. до изплащането на дължимото обезщетение за това, че ищецът е лишен от
правото да участва в управлението на дружеството като съдружник, да ограничи
вредоносните последици или да предотврати лошото управление на дружеството, да
се противопостави на извършване на нелоялна конкурентна дейност чрез учредяване
на паралелно дружество, на практически източване и отнемане на бизнеса на
дружеството от 03.05.2017 г., като това е довело до вреда, проявила се в
драстично намалената икономическа стойност, изразяваща се в имуществените
последици, неполучени при вписването на изключването и евентуалните
икономически последици при отмяна на изключването и заличаване на последиците
на вписването;
3.
Обезщетение общо в
размер на 90 000 лева, предявен частично за 10 000 лева, в едно с
лихвите върху неимуществените вреди с начална дата 23.11.2019 г. до дължимото
обезщетение за това, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
преживяното увреждане на репутацията, доброто име, авторитета и престижа на
ищеца, създадени негативни преживявания, неудобства и увеличаващи се психически
страдания.
Претендира и присъждане на разноските по делото.
Ответникът в производството – Агенция
по вписванията, чрез процесуален представител адв. В. Г., в депозиран по делото
писмен отговор на искова молба, вх. № 246 от 20.01.2022 г., с приложени писмени
доказателства (л. л. 88 – 107 от делото), както и в проведеното открито съдебно
заседание по делото на 24.01.2022 г. в хода по същество дава становище, че
искът е допустим, но неоснователен, за което излага подробни съображения. Претендира
и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. адвокатски хонорар,
съобразно представен платежен документ.
Участвалият в делото прокурор при ОП
- Русе, в заключението си счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Административен съд - Русе, като взе
предвид направените твърдения и възражения и се запозна с приетите по делото
доказателства, намира за установено следното:
Фактически
и правни изводи
Исковата претенция е процесуално
допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, т. 7, компетентен да разреши споровете по искове за вреди,
произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни
лица по регистрация на Закона за търговския регистър е гражданският съд.
След приемане на тълкувателното
постановление обаче е приета нова алинея 2 на чл. 28 от ЗТРРЮЛНСЦ, която
препраща към ЗОДОВ за осъществяване на отговорността на
Агенцията за вреди, причинени на физически или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрацията.
Новото разрешение на законодателя
обуславя неприложимостта на т. 7 от цитираното постановление. Заради
променената нормативна уредба в тази си част тълкувателният акт е загубил
значение и не поражда действието по чл.130, ал. 2 от ЗСВ.
След приемане на разпоредбата на чл.
28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (ДВ, бр.105/2016 г.) изразената от законодателя воля е
исковете за вреди, причинени на физически или юридически лица от
незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностните лица по
регистрацията, насочени срещу Агенцията по вписванията, да се разглеждат от
административните съдилища по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, предвид характера на
осъществяваната от агенцията дейност.
Искът е предявен срещу надлежен
ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, тъй като се твърдят незаконосъобразен
акт и незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице от състава на Агенцията
по вписванията (чл.3, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел) - юридическо лице на бюджетна издръжка към
Министерството на правосъдието, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения
правилник на Агенцията по вписванията.
В съответствие с нормата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
На основание чл. 4 от ЗОДОВ,
обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди причинени на
гражданите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от
фактическия състав на отговорността.
Искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие се твърди, че са причинени вреди (чл. 205 от АПК).
Деликтната отговорност на държавата/общината
не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по арг. от нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК) е да проведе главно и
пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а
за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/ наличие
на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
властнически орган на държавата или общината;
2/ незаконосъобразния
административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване
на административна дейност;
3/ от
тези актове/действия или бездействия да са настъпили реални, преки и
непосредствени вреди. Т.е. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
Липсата
на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността
по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 05.05.2017 г. от съдружника в
цитираното от ищеца дружество „Интертранс - 21“ ООД С.Ю.П., който бил и
управител на дружеството, представляван от пълномощника си адвокат Т.А., е било
подадено Заявление А4 с вх. № 20170505180344 в АВ. Към заявлението бил приложен
протокол от проведено на 03.05.2017 г. Общо събрание на търговското дружество,
в което с решение по т. 7 от дневния ред е прието решение за изключване на
съдружника Б.С.К. /ищец в настоящото производство/.
По цитираното заявление няма извършено
вписване от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, тъй
като регистърното производство е било спряно с Определение № 221 от 09.05.2017
г. по частно търговско дело № 144/2017 г. по описа на Окръжен съд - Русе (л. 92
от делото), което е вписано по партидата на дружеството на 09.05.2017 г.
От горепосочения съдебен акт се
установява, че на 05.05.2017 г. е подаден иск пред Окръжен съд - Русе от
съдружника К. /ищец в настоящото производство/, по който било образувано
търговско дело № 139/2017 г. за отмяна на приетото решение, с което той е бил изключен. Съдът се е произнесъл с Решение № 28 от
09.03.2018 г. (л. л. 93 – 98 от делото), с което е отхвърлил исковата
претенция. Против решението на първоинстанционния съд била подадена въззивна
жалба и образувано търговско дело № 226 по описа на Апелативен съд - Велико
Търново за 2018 г. С Решение № 18 от 24.01.2019 г. (л. л. 99 – 104 от делото)
въззивната инстанция е отменила решението на Окръжен съд - Русе, както и решението
на общото събрание на дружеството за изключването му като съдружник. Другият
съдружник С.П. е обжалвал решението на Апелативен съд - Велико Търново пред
Върховния касационен съд, по която жалба има постановено Определение № 50 от
23.01.2020 г., с което не е допуснато касационно обжалване (л. л. 105 – 107 от
делото).
От окончателния, влязъл в сила съдебен акт, с който е приключен посочения
спор относно изключването на К. от дружеството, се установява, че решението на
Общото събрание на „Интертранс - 21“ ООД за изключване на Б.С.К. като съдружник
в това дружество, прието на 05.05.2017 г., е отменено.
От вписаните данни по партидата на дружеството се установява, че по
отношение на ищеца Б.С.К. има само едно вписване и то е на 15.01.2009 г.,
когато той е закупил дялове от дружествения капитал, в следствие на което е
станал съдружник. Това обстоятелство може да се види, както от общия статус на
дружеството, така и от историята на вписванията на този съдружник /ищец в
настоящото производство/. Това е видно и от справката, представена и от самия
ищец (л. л. 59 – 62 от делото).
Твърденията на ищеца, че е направено
вписване на 05.05.2017 г. на решение на Общото събрание на дружеството от
03.05.2017 г., не се доказаха в настоящото производство. Такова извършено вписване
няма.
Освен това видно от представените
съдебни актове на общия граждански съд, описаният случай не касае
незаконосъобразни актове, действия или бездействия по вписването на длъжностно лице
по регистрацията в състава на Агенцията по вписванията, а материалноправен спор
по законосъобразността на решение на Общото събрание на „Интертранс - 21“ ООД
относно изключване на съдружник – ищеца в настоящото производство.
През периода на разглеждане на този
спор, регистърното охранително производство е било спряно на основание чл. 536,
ал. 3 от ГПК, като в резултат на него не са настъпили претендираните от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
Предвид горното, следва да се приеме,
че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността - отменен
по съответния ред административен акт на Агенцията по вписванията, незаконосъобразни
действия или бездействия на длъжностни лица от състава на Агенцията, вредите от
които, съгласно специалния текст на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНСЦ следва да се
претендират по този ред.
С оглед изложеното за
настоящата съдебна инстанция се налага изводът, че ищецът не успя да докаже при
пълно главно доказване наличието на
първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата
за причинени на гражданите вреди –
незаконосъобразно действие или бездействие на властнически орган на държавата
или общината.
Липсата
на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността
по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявените обективно съединени
искове за вреди, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
По отношение на
претендираните от ответната страна направени в производството разноски –
адвокатско възнаграждение за осъществената защита от адв. Г. съдът намира
следното: претендират се разноски, в т.ч. за адвокатски хонорар, съобразно
приложени платежни документи. Съдът не установи обаче наличието на такива. По
делото съдът констатира единствено представени пълномощно и договор за
процесуално представителство и защита, последният сключен между Агенция по
вписванията и адв. В.Г. (л. л. 83 и 84 от делото). В този договор е посочено,
че е договорено възнаграждение в размер на 1 500 лева на основание чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Договорен е и начинът и срокът на плащане - по
банкова сметка, *** и че е платена сума в размер на 1 500 лева по банкова
сметка. *** – извлечение от банкова сметка, ***метка или друг банков документ,
който да доказва реалното плащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая
с договора е уговорено плащането да бъде извършено по банков път.
Следователно реалното му извършване следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Такива
документи в случая не са представени. В този смисъл
не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на ответната
страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.К. ***, обективно съединени
искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 28, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНСЦ, срещу Агенция по вписванията, със седалище гр. София, за обезщетение
в размер на 600 000 лева, предявен частично за 10 000 лева, ведно с
лихвите, с начална дата 23.01.2020г. до датата на изплащането на дължимото
обезщетение, за обезщетение в размер на 1 400 000 лева, предявен
частично за 10 000 лв., ведно с лихвите, с начална дата 23.01.2020 г. до
изплащането на дължимото обезщетение, за обезщетение в размер на 90 000
лева, предявен частично за 10 000 лева, ведно с лихвите върху
неимуществените вреди с начална дата 23.11.2019 г. до изплащане на дължимото
обезщетение, за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен
акт, а именно извършено вписване на 05.05.2017 г. на Решение на Общото събрание
от 03.05.2017 г. на „Интертранс – 21“ ООД, което вписване е в резултат на
незаконосъобразно бездействие при и по повод изпълнение на административна дейност
на ответника по вписвания в Търговския регистър.
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция по вписванията –
гр.София за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от
адвокат – адвокатски хонорар.
Решението
може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
Съдия: