Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 22.03.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя
Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 6338 по описа за
2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 284 ал. 2 вр. чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по искова молба от А. ***К., ЕГН **********,***, чрез адв.И.Ц. от
ПАК, против М.Д.Т., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че ищецът е незрящ
и поради периодично пребиваване в чужбина е упълномощил ответницата да тегли
пари от негови сметки в „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД и да заплаща
консумативните му разходи. Твърди се, че при завръщането си през 2019г. от
чужбина ищецът установил, че срещу него е образувано изп.дело за задължения към
„Топлофикация-Плевен“ ЕАД. Твърди се, че след направена проверка установил, че
ответницата е теглила суми от сметките му, но текущите консумативи не са
заплащани. Сочи се, че ответницата дори възстановила част от удържаните суми.
Твърди се, че съгласно частна експертиза, ответницата е изтеглила общо 1999,00
лева, както и допълнително още 626,34 лева. За да погаси задължението си по
изпълнителното дело продал автомобила си. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му върне сумата от 2625,34
лева, представляващи изтеглени от нея и неизползвани по предназначение суми.
Претендират се и сторените по делото разноски. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства по опис и са направени доказателствени искания – за
задължаване на ответницата да представи по делото оригинал на пълномощното за
изготвяне на експертиза.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата депозира писмен отговор, в който сочи, че неплащането на сметките
към „Топлофикация-Плевен“ ЕАД започнало още от 2013г., за което ищецът е знаел
и е информирал ответницата. Ответницата прилага писмени доказателства и прави
доказателствени искания – за задължаване на ищеца да представи фактури за
плащанията към „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро“ АД и „ВиК“-Плевен за
процесния период, или за служебното им изискване от дружествата; за изискване
на справка от „ОББ“ АД за извършени тегления през периода; за справка в „Местни
данъци и такси“ относно притежавани автомобили от ищеца за периода след 2000
г.; за справка относно получавана в Белгия пенсия от ищеца.
С оглед
изложеното от страните и решение на ОС Плевен по в.гр.д. №547/13.11.2020г, съдът приема,
че е сезиран с иск с правно основание чл.79 вр. чл.284 ал.2 ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба, довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка
и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата
възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за
изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде
всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за
действие, а не за бездействие, поради което може да бъде изпълнено и съответно
погасено само с активни действия от страна на длъжника (довереник), като именно
от тези действия, той черпи изгодни за себе си правни последици. Затова при
предявен иск с правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД ответникът (довереник) носи доказателствената
тежест за установяване на това, че е уведомил доверителя за изпълнението на
поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е предал всичко, което
е получил във връзка с изпълнението. От своя страна ищецът (доверител) трябва
да установи съществуването на валидно сключен договор за поръчка, както и че
довереникът е извършил действията, които са предмет на този договор, съответно,
че при това действие довереникът му е получил имуществото, което се иска да му
бъде предадено.
В хода на съдебното
производство, по искане на ищеца, съдът е задължил ответницата да се яви в
съдебно заседание, за да отговори на въпрос дали през периода 07.12.2017г. –
01.07.2019г. е плащала консумативи за задължения на ищеца и такива по
изпълнителни дела, образувани при ЧСИ. Задължил е ответницата да представи
писмени доказателства – разписки, от които да се установи заплащане на
консумативни разходи за задължения на ищеца през периода 07.12.2017г. –
01.07.2019г. В съдебно заседание ответницата заяви, че не е имала сключено с
ищеца споразумение за поръчка, но с оглед заявеното от нея: „Той (ищецът) ми даде
пълномощно да тегля пари, да плащам негови разходи“, съдът приема, че между
страните е имало сключен договор за поръчка, по силата на който ищецът е
възложил на ответницата да тегли пари от банковите му сметки, с които да
заплаща разходи за консумативи и задължения по договори за негови кредити. Във
връзка с установеното от фактическа страна, съдът е възложил в тежест на
ответницата да докаже, че е уведомила ищеца за изпълнението на поръчката, дала
е отчет за действията си и му е предала всичко, което е получила във връзка с
изпълнението. С оглед твърденията на ответницата, че не може да докаже
извършените плащания („Няма как да
докажа, че съм ги плащала кредитите…. Но аз няма как да докажа, че съм правила
плащания, тъй като по-голяма част от тези фактури след това му връщам с
бележките за платените суми.“) и
обстоятелството, че не представя писмени доказателства за извършените плащания,
съдът е указал с нарочно определение в съдебно заседание, че в нейна тежест е
да докаже, че е извършила плащания по задължения на ищеца към ТЕЦ, ВиК, ЧЕЗ и
по кредити с „Изикредит“. След указаната тежест на доказване, ответницата е
представила бележки за платени задължения към ВиК и ЧЕЗ, които касаят период
преди 21.02.2018г. и са правноирелевантни по настоящия спор. Свидетелката заяви
„нямам доказателства, че съм платила задължения“. В същото време от назначената
съдебно-счетоводна експертиза не се установява по безспорен и категоричен начин
кой е извършвал плащанията за дължими консумативи и вноски по кредити.
От заключението на
назначената съдебно- икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че през периода
21.02.2018г. до 16.10.2018г. ответницата е изтеглила от сметка на ищеца в ОББ
АД сумата от 1999 лева, без такса теглене, а за периода 27.12.2018г. до
19.06.2019г. от сметка в Пощенска банка е изтеглила сумата от 1131,44 лева.
Установеното в заключението на вещото лице теглене на суми кореспондира както с
твърденията на ищеца, така и с обясненията на ответницата. Ответницата заяви,
че е връщала част от теглената сума на ищеца, което кореспондира с
обстоятелството, че е изтеглила от двете сметки обща сума в размер на 3130,44
лева, а претенцията на ищеца е за сумата от 2625,34 лева. В този смисъл са и
твърденията на ищеца, който заяви, че ответницата е върнала част от теглената
сума, поради което остава дължима разлика от 2625,34 лева.
С оглед събраните по
делото доказателства, от фактическа страна, съдът приема за доказано, че между
страните е бил сключен договор за поръчка, съчетан с упълномощаване, по силата
на който ответницата е поела задължение да изтегли суми от банковите сметки на
ищеца, с които да погаси негови задължения. Не се установи по безспорен и
категоричен начин ответницата да е изпълнила задълженията си поети с договора
за поръчка и да е заплатила дължимите консумативни разходи и задължения на
ищеца по договори за кредити, с което не доказа, че е изпълнила задълженията
си, поети с договора за поръчка.
При тези
обстоятелства съдът приема, че исковата претенция е основателна. Съдът приема,
че претенцията на ищеца е по реда на чл.284 ал.2 вр. чл.79 т.2 ЗЗД за заплащане
на обезщетение вместо изпълнение, тъй като дължимите суми вече са заплатени и
ищецът няма интерес от изпълнение. Изразената от страните воля в процесното
пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите рег. №5545 от 17.09.2015г.,
а именно: ответницата М.Д.Т. да получава личната му пенсия, да го представлява
пред Юробанк България АД и пред всяка друга банка в страната, да тегли и внася
неограничено суми, да го представлява пред ВиК, ЧЕЗ, МДТ като от негово име
извършва справки и заплаща суми, заедно със заявеното от нея в съдебно
заседание, сочи на договор за поръчка, който е консенсуален и неформален и е регламентиран
в чл.280 – чл.292 ЗЗД. В конкретния случай към мандатните отношения е прибавено
и пълномощие - довереникът е действал от името на доверителя и като негов
пълномощник и съответно е следвало да възстанови неизползваните по
предназначение суми.
С оглед на това съдът
приема, че по силата на възникналото между страните облигационно правоотношение
с източник договор за поръчка ответницата в съответствие с учредената и
представителна власт е изтеглила суми от „Юробанк България“ АД и от „ОББ“ АД
през периода 21.02.2018г. – 19.06.2019г. сумата от 3130,44 лева, с която
съобразно вмененото и от разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗЗД основно задължение
по договора е следвало да погаси задължения на ищеца към различни институции, а
останалата неизползвана по предназначение сума е следвало да му я възстанови.
Ответницата не доказа да е изпълнила тези свои задължения, нито да е
представила отчет за изцяло изпълнение на възложеното и. Поради доказаното
неизпълнение на задължението по договора за поръчка, ответницата следва да
заплати обезщетение в размер на 2625,34 лв. В този размер предявеният
осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на
делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 799,02 лева, от които 105,02 лева държавна такса, 280 лева за вещо
лице и 414 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.79 т.2 вр. чл.284 ЗЗД М.Д.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А. ***К., ЕГН **********,***, сумата от 2625,34
лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за
поръчка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 05.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Д.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А. ***К., ЕГН **********,***, сумата от 799,02
лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: