№ 52
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000503322 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3107/13.05.2020 г. по гр.д. № 9452/2018 г. на СГС, І-10 състав е
осъдено ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати на З. И. У. и И. В. У., както
следва: на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 150 000 лв. на всеки,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на Б. З. У. – син, при
произшествие, осъществено на 09.12.2017 г., заедно със законната лихва от 17.05.2018
г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния
предявен размер от по 200 000 лв.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирало въззивна жалба вх.
№ 58888/24.06.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в
която исковете са уважени, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на
материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства, както и
поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Поддържа, че по делото не било установено кой
е шофирал процесния автомобил, като съдът неправилно не кредитирал показанията на
свидетелката Т.Т., според които автомобилът бил управляван от Н. С.. Освен това
съдът не спрял производството до установяване в наказателното производство кой е
виновният водач, въпреки, че жалбоподателят направил такова искане. Поддържа още,
че по делото не било установено виновно противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Опел корса“ с рег. № ***. Следвало това да бъде установено във воденото
наказателно производство, поради което жалбоподателят поискал спиране на
гражданското дело на основание чл. 229, ал. 4 ГПК. Сочи, че в момента имало
обвинителен акт по случая и вероятно същият бил внесен в съда, поради което
подновява искането си за спиране на гражданското производство. Поддържа още, че
1
съдът необосновано не приел наличието на съпричиняване от страна на Б. У., каквото
се установявало от изслушаната КСМАТЕ. Съпричиняването било в размер на 50%.
Пояснява твърденията си за нарушение та съдопроизводствените правила от страна на
съда с отказа му да допусне повторно изслушване на свидетеля Т. Т. относно
обстоятелството знаел ли е Б. У., че водачът Н. С. е неправоспособна, с което
обстоятелство жалбоподателят допълнил възражението си за съпричиняване в съдебно
заседание на 26.02.2020 г. на следващо място се поддържа, че съдът неправилно
определил началната дата на периода, в който се дължи лихва за забава. Такава
евентуално се дължала от 17.08.2018 г., а не от датата на поканата – 17.05.2018 г. Моли
да бъде отменено обжалваното решение в неговата осъдителна част.
Ищците З. И. У. и И. В. У. са депозирали отговор на въззивната жалба, с който
излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържат, че единственият спорен
въпрос със застрахователя е кой е управлявал лекия автомобил „Опел корса“, но това
обстоятелство било без значение за задължението му да обезщети родителите на
починалото дете. Намира за неоснователно възражението за съпричиняване. Сочи, че
на Н. С. не е повдигано обвинение. Намира за прекомерен поддържания от
застрахователя процент на съпричиняване, тъй като основан вина за смъртта на Б. У.
има виновният водач, като законът поставя към водачите по-завишени изисквания,
отколкото към пътниците в МПС.
Ищците З. И. У. и И. В. У. са депозирали насрещна въззивна жалба с вх. №
81929/11.08.2020 г., с която обжалват първонистанционното решение в неговата
отхвърлителна част. Поддържат, че първоинстанционният съд присъдил занижен
размер на обезщетенията като не отчел всички обстоятелства по делото и не взел
предвид икономическата обстановка в страната, част от която са увеличенията на
застрахователните лимити, нито съдебната практика. Поддържат още, че след
приключване на първоинстанционното производство при ищците силно се влошило
психичното им здравословно състояние, довело до смесено тревожно депресивно
разстройство с панически атаки. Това наложило З.У. да потърси психиатрична помощ и
да се подложи на медикаментозно лечение. Намират още, че неправилно съдът не
уважил претенцията за лихва от датата на ПТП 09.12.2017 г. Молят да бъде отменено
първонистанционното решение в неговата отхвърлителна част и да бъде постановено
ново, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на насрещната
въззивна жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците З.У. и И.У. са твърдели в исковата си молба, че техният син Б. У.
починал вследствие ПТП, настъпило на 09.12.2017 г. и причинено от противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** – Т. В. Т.. Ищците са
твърдели, че от смъртта на сина си понесли неимуществени вреди, изразяващи се в
2
стрес, потиснатост, безпокойство, вътрешна опустошеност, невъзможност да
преодолеят загубата на единственото си дете. Сочели са, че гражданската отговорност
на виновния водач е застрахована при ответника „ДЗИ Общо застраховане“ АД и са
искали ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки, ведно със законната лихва
от датата на ПТП до окончателното изплащане.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане е оспорвал иска. Оспорвал е механизма на
ПТП, включително е сочел, че не е ясно кой е управлявал процесния автомобил при
ПТП. Оспорвали са претенцията като завишена. Направили са евентуално възражение
за съпричиняване на вредите от страна на загиналия Б. У. с твърдения, че същият
пътувал без поставен обезопасителен колан. След изслушване на Т.Т. като свидетел по
делегация и нейно изявление, че водач на лекия автомобил е била неправоспособната
Н. С., в о.с.з. на 26.02.2020 г. застрахователят е допълнил възражението си за
съпричиняване с твърдения, че Б. У. е съпричинил ПТП и резултата от него като
съзнателно се е съгласил да пътува с неправоспособен водач.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП и смъртта на Б. У. – син на ищците, в причинна връзка с
него не са спорни пред настоящата инстанция.
Спорно е кой е управлявал лекия автомобил, в който на 09.12.2017 г. е пътувал
Б. У., наличието на негова валидна застраховка при ответното дружество, наличието
на негово противоправно поведение, от което е настъпило ПТП, размера на
справедливото обезщетение, включително въпросът дали същото следва да бъде
намалено поради принос на загиналия и с колко.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключения на съдебни експертизи.
Пред въззивната инстанция е представена влязла в сила на 17.06.2021 г. присъда,
постановена от Пловдивски окръжен съд на 01.06.2021 г. по нохд № 1050/2020 г., с
която подсъдимата Т. В. Т. е призната за виновна в това, че на 09.12.2017 г., около
22.30 ч. на път PDV-1003 в зоната на километър 1+500 м. с . Червен – с. Мостово, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***
е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
по непредпазливост е причинила смъртта на Б. З. У. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 ГПК. Следователно,
настоящият граждански състав следва да приеме за установено, че водач на лекия
автомобил на 09.12.2017 г. е била Т.Т. и че именно вследствие нейно противоправно
поведение – нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДВП е настъпило процесното
ПТП. Доколкото противоправният резултат (причиняване по непредпазливост смъртта
3
на Б. У.) в случая е съставомерен, то присъдата е задължителна за гражданския съд и
по отношение причинната връзка между деянието и настъпилата смърт на Б. У..
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП Т.Т. е била
валидно застрахована към 09.12.2017 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ДЗИ Общо Застраховане“ АД с полица валидна до 13.08.2018 г.
Следователно, по делото са установени всички материални предпоставки,
ангажиращи отговорността на „ДЗИ Общо застраховане“ АД да заплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Б. У. на пострадалите лица.
Такива несъмнено са неговите родители, които са претърпели болки и страдания
(неимуществени вреди) от смъртта на своя син.
По отношение на претърпените от тях неимуществени вреди пред първата
инстанция са изслушани показанията на свидетелката С. Н. Ц.. Тя е заявила, че познава
ищците от 15 години, а Б. от тригодишен. Отношенията в семейството били чудесни,
живеели в пълна хармония. Детето било гледано с много любов и не било лишавано от
нищо. Б. бил ученик, живеел с родителите си. Бил дълго чакано тяхно единствено дете.
Родителите му приели смъртта му много тежко. Не били на себе си, трудно
комуникирали. До ден днешен са затворени в себе си, ограничили са социалните си
контакти до минимум. Отдали се на скръбта си. Не говорели. Преди смъртта на Б.
били изключително весели, душата на компанията, често се събирали. В последните
две години в тях настъпила коренна промяна и в тях не се забелязва все още
възстановяване.
Пред въззивната инстанция е изслушан свидетелят А. И. П., който е посочил, че
е дългогодишен приятел на ищците. Знае за смъртта на сина им, когато разбрали, били
съкрушени, не говорели, само треперели и плачели. Свидетелят присъствал на
погребението, ищците тогава били много разстроени, а З. припаднал, И. само плачела.
Преди трагедията ищците излизали, били душата на компанията. След това се
затворели, не ходели никъде, ако имало повече хора отказвали да излизат. З. получил
паник-атаки около година и не можел да ходи на работа. И. била съкрушена. На работа
изведнъж започвала да плаче без причина. Когато говорят за детето си, се разстройват
и не са превъзмогнали загубата му.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение на Съдебно-психиатрична
експертиза, изготвено от вещото лице д-р М.К.. След преглед на ищците тя е посочила,
че интегративното обсъждане на споделеното от З. и И. У.и и експертното
психиатрично изследване дава основание да се приеме, че претърпяната от тях тежка
психотравма – смъртта на единствения им син, е довела до тежък емоционален срив
(остра стресова реакция, остра кризисна реакция) и невротично-депресивна
симптоматика (дистимия, анхедония, диссомния, хипорексия, емоционална
отчужденост, емоционална лабилност, а при У. и тревожност) като отговор на
психотравмиращото събитие, която е нарушила обичайното им психично
функциониране. При И.У. невротично-депресивната симптоматика съдържа
характеристиките на Протрахирана депресивна реакция в границите на „Адаптационно
разстройство“. При З.У. се установяват данни за тревожно-депресивна симптоматика,
което може да се приеме диагностично като Смесена тревожно-депресивна реакция с
протрахиран характер в границите на „Адаптационно разстройство“. На фона на тази
симптоматика (с намалена интензивност) при него са наблюдавани и диагностицирани
тежки панически атаки, наложили медикаментозно психотропно лечение в
продължение на девет месеца под контрол на психиатър. Поставена е диагноза
„Паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност). Смесено тревожно-
депресивно разстройство.“ (което се потвърждава и от представения пред въззивната
инстанция Амбулаторен лист от преглед на З.У. от 21.05.2020 г.)
4
Сега при З.У. е налице неотреагирано психотравмено преживяване.
Невротичната симптоматика не е напълно компенсирана, но е с много по-малка
интензивност. На преден план е налице анхедония, нежелание да прави планове за
бъдещето и промяна на личностовите характеристики. При И.У. психотравменото
преживяване също не е отреагирано. Изразената депресивна симптоматика е
претърпяла обратно развитие, но все още е налице променливо настроение с дистимни
включвания в определени ситуации, както и личностова промяна.
Вещото лице е пояснила, че адаптационното разстройство е заболяване, което
възниква в периода на адаптация към значими жизнени събития, житейски кризи и
стресогенни преживявания, има функционален характер и различна продължителност,
но завършва предимно с оздравяване. Възстановяването при сем. У. ще бъде бавно.
Вещото лице също приема, че психичното разстройство при сем. У. е в причинна
връзка к претърпяната тежка психотравма – загубата на сина им, тъй като няма данни
за други стресогенни фактори при тях.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания, които са
логични и безпротиворечиви, а и не противоречат на други доказателства по делото, се
установяват близки отношения между ищците и техния син, те са живели заедно, били
са в добри отношения, родителите много са се грижели за сина си, който е бил само на
17 години и единствено тяхно дете.
5
Свидетелските показания установяват още, че след смъртта на Б. родителите
много са страдали. От весели и общителни хора те са се превърнали в затворени и
некомуникативни хора., отдали се на скръбта си. И сега се разстройват при
споменаването му, плачат. Заключението на СПЕ установява още, че ищците толкова
силно скърбят, че са развили психично заболяване – адаптационно разстройство, от
което все още не са оздравели, като се очаква това бавно да се случи. Особено тежко е
изразено психическото страдание при бащата, който за девет месеца е развил и
Паническо разстройство.
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищците са в най-близката
възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че са живели в
любов и разбирателство, Б. е бил единствено дете и родителите му много са се грижели
за него, съответно той е бил тяхна радост, подкрепа и надежда за бъдещето, която
безвъзвратно са загубили; като се вземе предвид времето на настъпване на ПТП и
икономическите условия към този момент – 2017 г. и възрастта на ищците по това
време (45 г. и 46 г.) и на пострадалия (17 г.), която възраст обуславя изключителна
преждевременност на смъртта на сина, както и, че се доказват прояви на болка и скръб
от страна на родителите, каквито са най-естествени при посочените отношения и дори
надхвърлят нормалните прояви на тази скръб, като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на
застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от З. и И. неимуществени
вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 160 000 лева. Ето защо е
основателна въззивната жалба на ищците, сочеща на нарушение на чл. 52 ЗЗД при
определяне от първоинстанционния съд на справедливия размер на дължимото се
обезщетение.
Настоящият състав намира, че е неоснователно възражението на застрахователя
за съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП както поради пътуване без
обезопасителен колан, така и поради съзнателно пътуване при неправоспособен водач.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник.
В заключението на изслушаната Комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица д-р Ц. Г. и инж. И. Т. е
посочено, че като се има предвид, че при огледа и аутопсията на тялото на Б. У. не са
описани характерни и специфични увреждания за въздействие от предпазен колан,
каквито могат да се допуснат при конкретния удар и същевременно, като се отчете
факта, че при инициален удар с висока кинетична енергия наляво и напред тялото, в
началните хилядни от секундата при ПТП, би се протектирало при поставен предпазен
колан от силен удар (какъвто безспорно е настъпил), с по-голяма вероятност
пострадалият не е бил с поставен предпазен колан. В същото време обаче са посочили,
6
че в конкретния случай при поставен предпазен колан не биха настъпили всички
констатирани при пострадалия тежки травми на главата, гръден кош и корем, но следва
да се има предвид, че коланът е най-ефективен при челен удар и скорост до 60 км./ч.
При ексцентрични удари и след преобръщане (в случая автомобилът е намерен на
таван), и при по-високи скорости (а в случая е установена скорост от около 74 км./ч.)
не може да се изключи настъпване на фатални увреждания и при поставен предпазен
колан. Следователно, от заключението действително се установява, че Б. У. е нарушил
ЗДвП (чл. 137а, ал. 1 ЗДвП) като е пътувал без поставен предпазен колан, но в същото
време не се установява пълно това да е в причинна връзка с настъпването на неговата
смърт, (която според аутопсионния протокол е настъпила вследствие травмите в
главата и последиците от тях), тъй като поради ексцентричния удар и преобръщането
на автомобила, при което главата е имала досег с тавана на автомобила и други части
на купето, е било твърде вероятно травма в главата със смъртоносен ефект да настъпи
и при поставен предпазен колан.
Не са събрани и доказателства, подкрепящи другото твърдение на
застрахователя, че водачът, в случая Т. Т. е шофирала без свидетелство за
правоуправление и Б. У. да е знаел това, като се е съгласил съзнателно да бъде
превозван от неправоспособен водач. Ангажирането на доказателства в тази връзка е в
тежест на застрахователя, но такива не са ангажирани.
Предвид изложеното са неоснователни и оплакванията на застрахователя, че
първоинстанционният съд неоснователно не е приел наличие на принос. Поради
липсата на доказан принос определеното застрахователно обезщетение не подлежи на
намаляване .
Неоснователни са оплакванията и на двете страни относно началния момент, от
който първоинстанционният съд е приел, че застрахователят дължи лихва за забава.
Приложим към отговорността на „ДЗИ Общо застраховане“ АД в процесния
случай е сега действащият Кодекс на застраховането (в сила от 01.01.2016 г.), тъй като
застрахователната полица, по която е застрахована Т. Т. към 09.12.2017 г. е сключена
след влизането му в сила. По отношение договорите за застраховка на гражданската
отговорност в сега действащият КЗ са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2,
т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността
на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният
дължи на увредения. От друга страна в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума,
лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
7
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2
КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ (в горния смисъл е и
решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по делото
писмени доказателства (молба-пртенция вх. № 94-Х-52/17.05.2018 г.) ищецът е заявил
пред застрахователя застрахователна претенция, на 17.05.2018 г., както и че
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в сроковете
по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване
на претенцията от увреденото лице, т.е., от 17.05.2018 г., а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ дължи законна лихва върху присъдените обезщетения за собствената
си забава. Именно от посочената дата е присъдена лихва и от първоинстанционния съд.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди различен от този, до който е достигнал
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която исковете са отхвърлени за сума над 150 000 лева до 160 000 лева и на
ищците следва да бъдат присъдени още по 10 000 лева, ведно със законната лихва от
17.05.2018г. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски
според защитения материален интерес.
Ищците са защитили материален интерес в размер на 160 000 лева от общо
защитаван интерес в размер на 200 000 лева всеки. Те са освободени от внасяне на
държавна такса над 300 лева и са внеси само 300 лева по насрещната въззивна жалба,
както и 300 лева за СПЕ. От тях им се дължат от застрахователя 480 лева.
Били са защитавани безплатно от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на което
се следва възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. При защитаван
интерес от 200 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 6636 лева с ДДС за
всеки от ищците. Според защитения материален интерес на Адвокатското дружество
се дължат по 5 308.80 лева с ДДС за всеки ищец, или общо 10 617.60 лева.
На застрахователя се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева за защита срещу всеки ищец.
За първата инстанция на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ следва да бъдат
присъдени още 571.80 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
застрахователя са присъдени разноски над 116 лева до 145 лева.
8
Застрахователят следва да бъде осъден да заплати допълнително по сметка на
СГС 800 лева – държавна такса, а по сметка на САС – 100 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3107/13.05.2020 г. по гр.д. № 9452/2018 г. на СГС, І-10
състав в частта му, с която са отхвърлени исковете на З. И. У. и И. В. У. против „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сума над 150 000 лв.
до 160 000 лева за всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на Б. З. У. – син,
при произшествие, осъществено на 09.12.2017 г., както и в частта, в която на „ДЗИ
Общо застраховане“ АД са присъдени разноски пред СГС за сума над 116 лева до 145
лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на З.
И. У., ЕГН ********** и И. В. У. , ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ сумата от
по 10 000 лева на всеки от тях, допълнително към вече присъдените им от СГС по
150 000 лева на всеки от тях - обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на Б. З. У. – син, при
произшествие, осъществено на 09.12.2017 г., ведно със законната лихва от 17.05.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3107/13.05.2020 г. по гр.д. № 9452/2018 г. на СГС,
І-10 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, гр. ***, ул. „***“ № 8, ет. 4 сумата 10 617.60
лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и
сумата 571.80 лева – допълнително адвокатско възнаграждение пред СГС, определено
по същия ред.
ОСЪЖДА всеки от двамата: З. И. У., ЕГН ********** и И. В. У., ЕГН
********** да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* по 150
лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на З.
И. У. , ЕГН ********** и И. В. У. , ЕГН ********** сумата 480 лева – разноски пред
САС.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд допълнителна
държавна такса в размер на 800 лева, а по сметка на САС държавна такса – 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10