Р Е Ш
Е Н И Е
№ 830
30.11.2020г.
, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора
Валентина Радева – Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
937 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от С.Д.С. ***, срещу Решение № 86 от
07.08.2020г., постановено по АНД № 171/2020г. по описа на Районен съд –
Харманли.
В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено
при грубо нарушение на административно- наказателните правила. Съставеният АУАН
не отговарял на изискванията на ЗАНН. Полицейските служители, които го
съставили, не били свидетели на самото нарушение, нито били инсталирали уреда,
с който скоростта била засечена, за да кажат на какъв източник е бил захранен
същият, как е бил настроен, имало ли е толеранс при зададена минимална скорост
и т.н. При това положение нямало как да се контролират от съда констатациите в
съставения АУАН, където се съобщавали само показанията на уреда, с който се
измерва скоростта, без каквито и да е други обстоятелства по случая. Освен това
стойността на посоченото превишаване на скоростта в наказателното постановление
била много близо до границата с параметрите на по-лекото нарушение, предвидено
в ЗДвП, и като се имали предвид възможните толеранси при отчитане на данните,
следвало да се съобрази, че наложените наказания следва да бъдат по-леки. С
оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено Решение № 86 от
07.08.2020г., постановено по АНД № 171/2020г. по описа на Районен съд –
Харманли, респективно наказателното постановление, което е потвърдено с този
съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ - ХАРМАНЛИ към ОД на МВР - Хасково,
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище, че решението на въззивния съд е правилно и предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
С Решение №
86 от 07.08.2020г., постановено по АНД № 171/2020г. по описа на Районен съд –
Харманли, е потвърдено Наказателно постановление № 20-0271-000009/14.01.2020г.,
издадено от ВПД Началник на РУ –
Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на С.Д.С. *** на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Районният
съд е приел за установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, осъществено на 20.08.2019г. в гр.Харманли при управлението на лек
автомобил Мерцедес С 320 с регистрационен номер ***. Посочил е, че на
20.08.2019г. в 08.23 ч. с автоматизирано техническо средство "TFR1-M"
с № 526 в клип 2096, представляващо мобилна система за видеоконтрол, е заснето,
че при въведено ограничение от 50 км/ч, посоченото МПС се е движело с
установена стойност на скоростта 104 км/ч, след отчетен толеранс от 3 %, като
преди отчетения толеранс е регистрирана скоростта от 107 км/ч. Извършена е
справка, при която е установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя,
във връзка с което на същия е връчена призовка да се яви в РУ - Харманли,
където клипът му e предявен и след предявяването му същият саморъчно е дал
писмени обяснения, че на посочените дата и час е управлявал процесния
автомобил. В тази връзка му бил съставен АУАН, по който не били направени
възражения.
Изложени са
съображения за вътрешно непротиворечива доказателствена съвкупност, за техническата
изправност на техническото средство за контрол на скоростта и за вида му, за
собствеността на процесното МПС, както и такива, свързани с приложения снимков
материал.
От правна
страна съдът е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Обсъдено е и приложението на материалния закон
и разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както
и санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съответно е обосновано
приложението на общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо
издаване на НП за реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Посочено е установяването
на нарушението с мобилна система за видеоконтрол "TFR1 - M" № 526, представената
фотоснимка - клип № 2096, както и факта, че при издаване на наказателното
постановление е съобразен т.нар. „толеранс“, съответно е намалена инкриминираната
скорост.
В тази
връзка съдът е приел за безспорно осъществено от обективна и субективна страна посоченото
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното
пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за
движение на леки автомобили в населено място. Изложени са и доводи за правилно
определяне на наказанието, както и такива, свързани с липсата на предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН за определянето на случая като маловажен.
Така
постановеното решението на въззивния съд е правилно, а касационните оплаквания
са неоснователни.
Районният
съд е събрал всички необходими за изясняване на делото от фактическа страна доказателства.
Обсъдил е подробно и изчерпателно същите и въз основа на правилно възприета
фактическа обстановка е изложил надлежни правни изводи, като е приел, че административното
нарушение по ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен начин. Налице
е обстоен и точен анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства, като
въз основа на тях са направени обосновани изводи, които изцяло се споделят от
настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Неоснователно
е възражението на касационния жалбоподател за неправилно изчисляване скоростта
на движение на автомобила и възможните толеранси при отчитането на данните. В
тази връзка в мотивите към обжалваното решение е даден подробен и обоснован отговор, който е в пълно
съответствие с приложимите норми. Няма спор, че ограничението на скоростта в
случая е било 50 км/час, тоест за населено място и че засечената скорост на
движение на управлявания от касатора лек автомобил с автоматизираното
техническо средство е била 107 км/час. За наказуема скорост в приложения и
приет като доказателство клип е посочена скорост от 104 км/час, като тази
скорост от 104 км/час, с 3 км/час по-ниска от реално засечената, е посочена в
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Иначе казано,
регистрираната скорост от 107 км/час, с оглед посочените по-горе норми, е била
редуцирана, но дори и с тази редукция, превишението на скоростта в случая е
такова, че осъществява състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, тъй
като е налице превишение с над 50 км/час, а именно – 54 км/час. По тези
съображения настоящият състав намира, че
това оплакване на касатора е напълно неоснователно и недоказано.
Неоснователен
е и доводът на касатора, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 42 от ЗАНН и от
свидетели, които не са очевидци на нарушението. В случая нарушението е
констатирано с мобилна камера, съответно липсва възможност актът да бъде
съставен на място. В тези случаи контролните органи извършват проверка както на
самия запис, така и впоследствие установяват лицето, което е собственик на автомобила.
В този смисъл съставянето на АУАН от актосъставител, съответно в присъствието
на свидетел при установяване на нарушението, няма как да бъде прието за
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното
лице или препятстващо съда да разбере за какво нарушение е наказан същият,
включително и за всички обективни и субективни признаци на нарушението. В тази
връзка следва да се добави, че нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично
регламентира, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административно-наказателния процес, и като такова
веществено доказателствено средство от същите ясно и недвусмислено се
потвърждава нарушението, за което е съставен актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Ето защо, с
оглед на всичко изложено по-горе, касационната инстанция намира жалбата на С.Д.С.,
за неоснователна и недоказана, тъй като не са налице твърдяните касационни
основания за отмяна на обжалваното решение, като всички изложени по-горе
съображения водят до извода, че решението на Районен съд - Харманли, като
правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на
материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86 от 07.08.2020г., постановено по АНД №
171/2020г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.