О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 14.01.2021г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 758 по описа за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от
ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с
§2 от ДР на ДОПК.
Производството
по административно дело № 758/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по жалба на З.К.С. от гр. София, ж.к „Младост 2“, бл.201,
вх. 1, ет.6, ап.32, против Акт за установяване на задължение по декларация №
517-МИ-1/ 22.10.2019г., издаден от ст. инспектор приходи в Дирекция „Местни
приходи“ в Община Казанлък.
Делото е изпратено по
подсъдност с Определение № 9123 от 09.12.2020г. по адм. дело № 11456/ 2020г. по
описа на АССГ.
След преценка на
материалите по делото съдът намира, че подадената жалба е процесуално
недопустима, по следните съображения:
С обжалвания Акт за установяване на задължение по
декларация № 517-МИ-1/ 22.10.2019г., издаден от ст. инспектор приходи в
Дирекция „Местни приходи“ в Община Казанлък, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК
във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е установен и определен размера на
задълженията на жалбоподателя З.С.К. за такса за битови отпадъци за 2015г. и за
данък върху недвижимите за периодите на 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.,
2017г. и 2018г.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса
за битови отпадъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162,
ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови
отпадъци приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно
чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва също по реда на ДОПК. Съгласно
чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на
общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощия на Териториален директор на НАП.
Оспореният АУЗД № 517-МИ-1/ 22.10.2019г. е
издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във
вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция. В чл. 144 от ДОПК
е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите
актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго. Единственото специално правило за обжалване на АУЗД е относно
органа, пред който се осъществява обжалването по административен ред - пред Директора
на териториалната дирекция, за разлика от ревизионните актове, които се
обжалват пред Директора на съответната Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика". Относно останалите правила за обжалване на
АУЗД важат правилата за обжалване на ревизионните актове, регламентирани в дял трети на
ДОПК - "Обжалване". В чл. 156, ал.
1 от ДОПК, приложим на основание чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е предвидено,
че ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155
/решението на решаващия орган при обжалването по административен ред/, може да
се обжалва пред административния съд в 14-дневен срок от получаването на
решението, като съгласно чл. 156, ал.
2 от ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в
частта, в която не е обжалван по административен ред. Въз основа на тази
нормативна регламентация следва извода, че обжалването на акта за установяване
на задължение по декларация по административен ред е задължително условие и
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването
по съдебен ред. Поради наличието на специална правна уредба в ДОПК относно реда за
обжалване на ревизионните актове, а съгласно препращането от чл. 144 от ДОПК
и на другите актове, издавани от органите по приходите, не е приложимо общото
правило по чл. 148 от АПК
за изборност на реда за оспорване.
Следователно
издадения на основание чл.107, ал.3 от ДОПК Акт за установяване на задължение
по декларация № 517-МИ-1/ 22.10.2019г., предвид регламентирания в чл.107, ал.4
от ДОПК императивен процесуален ред за неговото оспорване и задължителен
административен контрол, подлежи на обжалване пред ръководителя на звеното за
местни приходи в Община Казанлък – т.е пред Директора на Дирекция „Местни
приходи“ при Община Казанлък.
От съдържанието на постъпилата
в съда административна преписка, както и от писмо вх. № 185 от 12.01.2021г. на
Директора на Дирекция „Местни приходи“ в Община Казанлък, е видно, че оспореният
пред съда АУЗД № 517-МИ-1/ 22.10.2019г., издаден от ст. инспектор приходи в
Дирекция „Местни приходи“ в Община Казанлък, не е бил обжалван пред Директора
на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък - органът, компетентен да се
произнесе съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 и ал.5 от ЗМДТ по допустимостта и основателността на
жалбата против акта за установяване на задължение по декларация. Както беше
посочено, изчерпването на административния ред за обжалване на АУЗД е регламентирано
в закона като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването
по съдебен ред на този акт. В случая жалбата е подадена без да е изчерпан
административния ред за оспорване пред Директора на Дирекция „Местни приходи“
при Община Казанлък и следователно образуваното по жалбата дело се явява
неподведомствено на съда.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбата като подадена срещу акт, който не подлежи на пряко съдебно оспорване, е
процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото - прекратено. Жалбата следва да се изпрати по
подведомственост на компетентния административен орган – Директор на Дирекция
„Местни приходи“ при Община Казанлък.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 159, т.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл.130, ал.4 от АПК във вр. с чл.107, ал.4
от ДОПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на З.К.С. от гр. София, ж.к „Младост 2“, бл.201, вх. 1, ет.6, ап.32, против Акт
за установяване на задължение по декларация № 517-МИ-1/ 22.10.2019г., издаден
от ст. инспектор приходи в Дирекция „Местни приходи“ в Община Казанлък, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 758/ 2020г. по
описа на Административен съд – Стара Загора.
ИЗПРАЩА по подведомственост
на Директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък подадената от З.К.С.
от гр. София, ж.к „Младост 2“, бл.201, вх. 1, ет.6, ап.32 жалба против Акт за
установяване на задължение по декларация № 517-МИ-1/ 22.10.2019г., издаден от
ст. инспектор приходи в Дирекция „Местни приходи“ в Община Казанлък.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
СЪДИЯ: