ПРОТОКОЛ
№ 138
гр. Варна, 12.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900378 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:11 часа се явиха:
Ищецът А. П., редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от адвокат А. Г., редовно упълномощена и приета
от съда от днес.
Ответникът „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован,
не се явява законен представител на дружеството, не се представлява в
съдебно заседание.
Вещото лице Г. И. Г., редовно призован, явява се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Поддържам исковата молба, с уточнение за една техническа
грешка, на стр. 3 горе, ред 5, записала съм дата 20.2023 г., да се счита
20.02.2023 г.
Поддържам уточняваща, допълнителна искова молба. Оспорвам
отговора.
СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.
АДВ. Г.: Нямам индикации, в нито един момент не е даден знак, че са
склонни на спогодба.
1
СЪДЪТ докладва молба вх. № 32562/18.12.2025 г. от ответника, с която
представя и моли да бъдат приложени към доказателствата по делото писмо
от председателя на Помирителната комисия за платежни спорове, ведно с
полученото заявление и отговор от Комисията.
Представя пълномощно, платежен документ за преведена сума за
възнаграждение на вещото лице и потвърждение на извършените процесуални
действия от изпълнителните директори на банката.
АДВ. Г.: Видях ги от електронното досие. Самата комисия не твърди да
ме е уведомявала. В писмото й от 30.05.2023 г. пише до адв. А. Г. с един
имейл, който е комбинация от двата ми имейла. Представям визитка, с която
удостоверявам моите два имейла, които не съвпадат с посочения от
комисията. Това обяснява защо не е стигнало това писмо до мен. С това
уточнение, следва да бъдат приети.
Да се приемат и писмените доказателства, представени с исковата
молба.
По доклада имам две уточнения: на стр. 2 обстоятелствата, които съдът
излага, на 4 ред, „като се сочи, че втората поред карта не е била използвана
никога от ищеца.“ Твърдението в исковата молба е, че не е използвана за
интернет банкиране.
Другото е, на стр. 4, където съдът е приел кои обстоятелства са
безспорни, в т. 3 „Ищецът е оспорил 24 от извършените трансакции …“, той
ги е отказал. Отказал е 24 трансакции и така е посочено в писмото на банката
от 05.05.2023 г.
С тези уточнения моля да се приеме проекто доклада.
СЪДЪТ, на основание чл. 146 от ГПК, вр. 374 ГПК, ВПИСВА в
протокола проектодоклада, изготвен с Разпореждане № 5441 от 23.10.2024
год., както и с направените днес корекции, като окончателен доклад по делото,
както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. П.,
германски гражданин, роден на 20.06.1963 г. във Франкфурт на Майн, с адрес
в Република България: ******, чрез адв. А. Г., с която са предявени
осъдителни искове срещу „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 37513,80 /тридесет и
седем хиляди петстотин и тринадесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща неоторозирани от ищеца банкови преводи, извършени без
изричната воля на титуляря на банковата сметка за периода от 09.01.2023 г. до
21.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2023
г. до 10.07.2024 г. в размер на 6474,86 /шест хиляди четиристотин седемдесет и
четири лева и осемдесет и шест стотинки/, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
2
В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и титуляр на банкова сметка IBAN: ****** в лева, по
която били издадени две банкови карти: карта № 516895******** и №
516895******, като се сочи, че втората по ред карта не е била използвана за
интернет банкиране. На 20.02.2023 г. ищецът забелязал неправомерно
използване на банковата му сметка и карта № 516895****** от дата
09.01.2023 г., след което уведомил банката на обявения в официалния й сайт
телефон 0700 13 014 с цел да блокира сметката си, интернет банкирането и
двете дебитни карти. Седмица по-късно ищецът се явил лично в клон на
банката в гр. Варна, ФЦ „Генерал Колев“ и представил извлечение от сметката
си, на която отбелязал кои операции оспорва.
Твърди се в исковата молба, че банката регистрирала оплакване едва на
28.02.2023 г. с вх. № на същото 911- 209/28.02.2023 г.
С отговор, изходящ от ответника, № 911-209Н2/05.05.2023 г. било
констатирано, че се оспорват от ищеца трансакции за периода от 09.01.2023 г.
до 26.02.2023 г. по карта № 516895****** на стойност 34894,64 лева, като
било посочено, че картата била блокирана едва на 28.02.2023 г. Впоследствие,
банката се съгласила да възстанови сумата от 6652,61 лева за извършени
трансакции в периода от 09.01.2023 г. до 18.01.2023 г. с доводи , че на
18.01.2023 г. бил регистриран първи отказ на ищеца за автентикация на
мобилно приложение smart ID, както и по осъществените рефънди, банкови
такси. За сумата над 6652,61 лева до пълния претендиран размер от 37513,80
лева бил постановен отказ за изплащане от банката с аргументи за наличието
на 44 заявки за автентикация за периода от 18.01.2023 г. до 25.02.2023 г., от
които 24 ищецът отказал изрично, а 18 от тях били неуспешни поради липса
на отговор.
Допълнителен аргумент за постановения отказ било обстоятелството, че
на 22.01.2023 г. ищецът извършил проверка за движение по сметката и
трябвало да установи неоторизираните от него трансакции, като не уведомил
банката незабавно след узнаването на неразрешената употреба, с което
нарушил чл. 75, ал. 2 ЗПУПС и чл. 101 от ОУ за откриване, водене и закриване
на платежни сметки на ФЛ и за предоставяне на платежни услуги и
инструменти. Изложено е в исковата молба, че банката има задължението да
следи за сигурността на банковите операции и да гарантира само такива,
изхождащи от титуляря на сметката. В случай на подаден сигнал за
неправомерна употреба била длъжна да сезира прокуратурата. Ищецът счита,
че липсата на изричен отказ да автентифицира 24 от операциите по банковата
му сметка, както и липсата на отговор по 18 от запитванията за автентикация,
обуславяло извод за несъгласието му с банковите операции и че не ги наредил
той. Сочи се от ищеца, че дори след 13:04 ч. на 20.02.2023 г. /когато било
отправено искането за блокиране на картите/, банката не изпълнила заявеното
от него, въпреки задължението в нейна тежест по чл. 80, ал. 5 ЗПУПС да
преустанови всякакви операции по двете банкови карти след надлежно
уведомяване по чл. 75, ал. 2 ЗПУПС.
3
Ищецът счита, че е в задължение на банката да осигури система за
сигурност на банковите преводи, като наличието на 24 отказа за автентикация
било достатъчна индиция за липсата на съгласие от титуляря за извършване на
заявените трансакции. С описаното поведение банката нарушила чл. 76, ал. 1,
т. 1, т. 2, т. 7 ЗПУПС, както и чл. 77 и чл. 79 от същия закон. В допълнение,
ищецът твърди, че с писмо от 05.05.2023 г. банката насочила титуляря към
разрешаване на спора от помирителна комисия за платежни спорове към
Комисия за защита на потребителите, която, според ищеца, не функционирала.
На изложените в исковата молба и в уточняващата я молба се иска осъждане
на ответника да заплати на ищеца гореописаните суми.
С допълнителна искова молба вх. № 21958/03.09.2024 г. ищецът оспорва
всички наведени от ответника в отговора възражения и твърдения. Сочи, че
става ясно от извадката от проведения разговор между ищеца и служител на
банката, че А. П. изрично заявил неколкократно блокиране на банкова сметка,
интернет банкиране и двете дебитни карти, с което за банката възникнало
задължение да предотврати всякакво неправомерно ползване след
уведомяването. Такова не било извършено от служителя на банката по
твърденията на ищеца, като се оспорват наведените от ответника съображения
за липса на достъп до информация за банкови сметки и дебитни карти за
служителя, провел разговора с А. П. на 20.02.2023 г. След като ответникът не
изпълнил заявеното от потребителя искане за блокиране, било нарушено
правилото на чл. 80, ал. 5 ЗПУПС. Счита, че с възстановяването на сумата от
6652,63 лева банката признава основателността на иска. Навежда доводи за
знание на служителите в банката, че помирителната комисия към Комисия за
защита на потребителите не функционирала. Оспорва представената от
насрещната страна справка за проверка на сметка с доводи за липса на дА. за
авторството й и доказателства за автентичност и вярност. Твърди груба
небрежност от страна на банката, изразяваща се в продължаващото след
уведомяването от потребителя за неоторизирани плащания източване на
сметката му. Счита, че на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС банката следвало да
възстанови стойността на неразрешената операция не по-късно от края на
следващия работен ден от извършването й, като изключение от посоченото
правило е наличието на съмнения за измама. Излага, че банката не посочила
банково извлечение от извършените операции, с което счита за неоснователно
твърдението на ответника за узнаване за операцията от ищеца. Оспорва
твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че ищецът е могъл да
узнае за неразрешените операции с банковата му сметка, с доводи за липса на
осигурена от банката система за сигурност на разплащанията.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника
права:
Становището на ответната страна е за недопустимост на исковите
претенции с доводи за разминаване в броя на оспорените трансакции пред
банката /75 на брой/ и тези, заявени в уточняващата молба, които били над 100
на брой. По основателността на иска ответникът излага, че ищецът не заявил
4
при проведения със служител на банката разговор от 20.02.2023 г. блокиране и
на двете му дебитни карти, а само на тази с № 516895********, с което със
собственото си поведение допуснал последващите разговора трансакции.
Твърди, че служителите в колцентъра на банката не притежавали достъп до
цялостната база с информация относно брой дебитни карти и банкови сметки
по съображения за минимизиране риска от измами. Счита, че не е налице
забавяне от страна на банката при администриране на оплакването на ищеца,
като сочи, че официално оплакване, изходящо от ищеца, е постъпило за пръв
път в офис на банката БЦ „Генерал Колев“ на 28.02.2023 г. Твърди, че едва при
посещението на ищеца в офис на банката на 28.02.2023 г. били заявени
неоторизирани операции по дебитна карта с № 516895******. В допълнение,
ответникът сочи, че възстановяването от банката на сумата от 6652,63 лева не
било равнозначно на признание от нейна страна на неправомерност на
операциите. Оспорва ищцовото твърдение, че последният бил поканен за
разрешаване на спора пред помирителна комисия към Комисия за защита на
потребителите със знание от страна на банката, че комисията не функционира.
Твърди, че след справка в деловодството на комисията, оплакването на ищеца
било надлежно администрирано и му бил изпратен отговор. Излага
съображения за груба небрежност от страна на ищеца, които аргументира с
обстоятелството, че титулярят на сметката е извършил 6 пъти справка за
движенията по сметката си, което било индикация за знание за оспорените
трансакции. След като не оспорил извършените операции още в същия
работен ден, ответникът навежда доводи за груба небрежност от потребителя.
На изложените в отговора доводи и твърдения е отправено искане до съдът да
постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран от ответника и
допълнителен отговор, в който се поддържа изложеното в първоначалния
отговор, като се доразвиват изложените в него твърдения. Поддържат се
всички насрещни твърдения на ответника. В допълнение, изложено е в
допълнителния отговор, че липсва законово задължение за осигуряване от
нейна страна на система за идентифициране на неправомерна употреба на
банкова сметка. Поддържа исканията си, изложени в първоначалния отговор.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Признават се за безспорни от ищеца и от ответната страна следните
обстоятелства:
1/ А. П. е титуляр на банкова сметка с IBAN: ****** при ответната страна,
по която са издадени две дебитни карти с № 516895******** и №
516895******.
2/ На 20.02.2023 г. ищецът е позвънил на телефона на колцентъра на
ответника и провел разговор с оператор на банката.
3/ Ищецът е отказал 24 от извършените трансакции пред банката, като по
18 от плащанията не е посочил отговор на изпратената заявка за одобрение на
банков превод.
5
Относно квалификацията на иска:
Предявена е искова молба на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По предварителните въпроси: Делото подлежи на разглеждане по реда
на част III, гл. 32 ГПК – „Производство по търговски спорове“.
Доказателствена тежест, съобразно предявените от ищеца претенции:
Ищецът в условията на главно и пълно доказване следва да установи
наличието на валидна облигационна обвързаност между него и ответното
дружество; платежните операции, които не са били заявени от него, както и
тяхната стойност са извършени в срока на действие на договора; уведомил
надлежно ответника за неоторизираните от него преводи и неразрешеното
разпореждане със средства от банковата му сметка незабавно след узнаването
за операциите; предприел разумни действия за защита на твърдените
неразрешени трансакции.
Ответникът следва да установи автентичността на платежните операции,
тяхното точно регистриране, осчетоводяването им, както и че операциите не
са засегнати от техническа повреда или друг недостатък на услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги, както и всички възражения,
от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно че ищецът със
собственото си волево поведение е проявил груба небрежност, като не
изпълнил задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 2415/28.01.2025 г. от ответника, чрез
юриск. Е.А., с която заявява, че са запознати с представеното по делото
заключение по СТЕ, нямат възражения, да се приеме.
Във връзка с указанията на съда представя доказателства за юридическа
правоспособност – диплома за завършено висше юридическо образование и
удостоверение за при добита юридическа правоспособност.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба, с отговора на исковата молба, с молба вх. №
32562/18.12.2025 г. и с молба вх. № 2415/28.01.2025 г. писмени такива, като
допустими и относими към предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: писмо изх. № 911-20942/05.05.2023 г., извлечение от сметка за
период от 18.01.2023 г. до 25.02.2023 г., заявление от 17.05.2024 г. до КПС,
ведно с известие за доставяне на 18.05.2023 г., ел. писмо от 01.02.2024 г.,
аритметичен калкулатор, актуално състояние на ответника, лична карта на А.
П..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
6
документи, както следва: Искане за оспорване на трансакции с банкова карта
от 28.02.2023 г., запис от разговор, проведен със служител в кол-център на
20.02.2023 г., справка за извършени проверки в интернет банкиране за
движения по сметка.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба вх. № 32562/18.12.2025 г., както следва: Заявление за осъществяване на
посредничество и съдействие за разрешаване на спор между потребители и
търговци № Ц-03-5064/18.05.2023 г., писмо изх. № 911-20942/05.05.2023 г.,
акаунт хистори от 10.05.2023 г., писмо до Е.А.-началник управление
„Правно“-„Алианц Банк“ АД, писмо № Ц-03-5064/30.05.2023 г., Протокол от
закрито заседание по заявление с вх. № Ц-03-5064/18.05.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба вх. № 2415/28.01.2025 г., както следва: диплома серия А-97 СУ от
„Софийски университет „Св. Климент Охридски“, удостоверение за
правоспособност № 3079/19.07.1999 г.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 1624 от 20.01.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно техническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно техническата експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Инж. Г. И. Г. - българин, български гражданин, неосъждан, без родство
и трудовоправни отношения със страните, предупреден за отговорността по
чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
Вещо лице Г.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. Г.: На стр. 3, т. 6, където сте обяснявали, че по
повод на проверката, след като е влязъл г-н П. в мобилното си приложение за
банкиране във ваше присъствие, съответно изискахте от него и той насочи
към вас, чрез мен, един имейл, който банката е регистрирала едва в хода на
проверката от г-н Г., че г-н П. бил влязъл от друг IP адрес.
Банката показа ли ви други такива имейли при влизане в интернет
банкирането от г-н П., примерно през 2023.
Вещо лице Г.: Не ми показаха, но не съм и изискал. Представиха ми
оффайла, визуално се вързах, отдалечено от компютъра, по повод 40-та
страница, на влизането на г-н П. и какви справки е правил.
На въпроси на адв. Г.: При работата си по делото установихте ли дали
г-н П. е заявявал на банката електронна поща, адрес за комуникация, и имаше
ли дА. за повече от една електронна поща, тъй като по оспорването на
трансакциите виждам, че е дал и един имейл адрес, а това писмо е
пристигнало на друг имейл адрес.
7
Вещо лице Г.: Не ми е било работа, но съдейки от писмото – ****** е
адресът, на който банката е пратила писмото, съответно е регистриран в
системите на банката като адрес за комуникация. Не може да се каже в кой
момент.
На въпроси на адв. Г.: Стр. 6, където става въпрос на кои дати г-н П. е
проверявал движението си по сметката. При работата по експертизата
помолихте ли г-н П. да влезе в интернет банкирането си и да видите
движението по сметката му.
Вещо лице Г.: Да.
На въпроси на адв. Г.: При тази работа съвместно с него, бързо ли
изчезваше информацията от екрана на монитора.
Вещо лице Г.: Изтича сесията. В такъв смисъл има време, при което
потребителят ако не извършва някакво действие, сесията прекъсва.
Не се сещам колко бързо се е прекъсвала сесията, но има време от 3 до 5
минути максимум. Ако няма активност се прекъсва сесията.
На въпроси на адв. Г.: Сега, като разгледате тези таблици на стр. 5 и 6
и след като бяхте дали и банката имаше едно писмо, което оспорих, че при
този достъп справките, които вижда на екрана са съдържали 35 операции, 341,
и т.н., възможно ли е за това време, в което екранът е бил отворен, да изчете
тази информация.
Вещо лице Г.: Не е възможно. При втория експеримент, за да видим
операциите, не ги показва 300 наведнъж, а по 10-20 операции на страница и за
да извъртиш, трябва да натиснеш 30 пъти клавиша за следваща страница.
На въпроси на адв. Г.: Спомняте ли си, когато отворихте тази
информация и я погледнахме, беше ли на български език или друг език.
Вещо лице Г.: Интернет банкирането е двуезично, на български и на
английски език. Като се премине на английски език, в определени справки,
примерно справка движение по сметка, полето тип на трансакция,
независимо, че езикът е английски, излиза на български език.
На въпроси на адв. Г.: На стр. 6 таблицата долу е записано „съгласно
докладна от ДКК. Какво означава ДКК.
Вещо лице Г.: Вътрешна банкова комисия за оспорване на трансакции,
на конкретната банка. Комуникирах освен с юриск. Е.А. и с П.Я., който е
директор картови операции и с негово съдействие сме направили справките.
Решението е на банката, понеже възстановяването става на 16.05.2023 г., дали
са се самосезирали или в следствие на някакво събитие са възстановени суми
от картовия оператор, в случая Мастеркарт.
На въпроси на адв. Г.: Ние сме оспорили множество операции. Във
експертизата казвате, че в една част от операциите сумите са възстановени. Да
разбирам ли, че това е по инициатива на Мастеркарт.
Вещо лице Г.: Доколкото банката е оспорила част от тези трансакции
8
пред Мастеркарт, казаха, че има доста обемиста и тромава кореспонденция с
Мастеркарт на английски, което вярвам, че е така. Технологията при
оспорване на една неправомерна картова операция, клиентът оспорва пред
банката, банката, съответно, ако операцията е над определена сума, защото
има разноски по оспорването, предявява оспорването си към оператора на
картата, Мастеркарт или Визакарт. И минава около един месец, условно
казано, в който операторът връща заключението си дали е правомерно или не
оспорената трансакцията, като има минимум на трансакцията. Има и такси за
оспорване, банката плаща за всяко оспорване някаква такса, за да предяви към
Мастеркарт. Ако оспорването е уважено, Мастеркарт възстановява таксите. Не
само Мастеркарт, и Виза.
На въпроси на адв. Г.: Да разбирам ли, че това възстановяване на
сумите е по инициатива на банката, отправено към Мастеркарт.
Вещо лице Г.: Да, и са получили одобрение на Мастеркарт, но са
отворили само тези трансакции.
На въпроси на адв. Г.: Към коя дата са отправени исканията за
оспорване към Мастеркарт.
Вещо лице Г.: Не се сещам.
На въпроси на адв. Г.: Банката ли поддържа телефонът за спешна
връзка, както сте го посочили.
Вещо лице Г.: Да, в посочения имейл има посочен денонощен телефон
7/24.
Телефонът, предполагам, е на банката, но разговорите се насочват към
колцентър за обслужване на трансакциите. Третото лице, което поддържа
колцентъра е Борика. Предполагам, че този телефон, където са операторите на
колцентъра, предполагам, че този телефон прехвърля разговорите към
операторите на колцентъра и съответно те поемат входящите клиентски
запитвания. Това става денонощно.
По повод писмото на Борика, те са написали, че банката няма
техническа възможност да блокира и разблокира сметка на клиента. Това е
така поред причини, първо, че Борика е трето лице, второ, че има банкова
тайна и т.н., те нямат достъп до този вид услуги, но могат да блокират
банковите карти, да ги деактивират временно и активират, което спира на
практика изтичането от банковата сметка.
На въпроси на адв. Г.: Става дума, че част от сумите са възстановени от
Мастеркарт, другите, на стойност малко над 1000 лв. от така наречения
„refund“.
Вещо лице Г.: Има две технически операции от банката за
възстановяване на суми по клиентска сметка. Единият път е да ти кредитират
сметката, значи, че постъпват пари по нея. Изтеглили са веднъж парите,
кредитират ти сметката, възстановяват сумата.
9
Вторият механизъм, който са приложили тук е да се сторнира дебитната
операция, т.е. операцията с която са изтеглили парите. Това е така наречените
отрицателни дебити, червен дебит. 119.79 е точно такава сума, червен дебит, а
1351 са кредитните операции. Общата възстановена сума е 1471.17.
На въпроси на адв. Г.: За тези 1351.38 по „refund“. Към кой момент
банката активизира и извършва това действие.
Вещо лице Г.: Кореспонденция с Мастеркарт не са представили.
На въпроси на адв. Г.: За „refund“ представиха ли към кой момент са
искали.
Вещо лице Г.: Предполагам, че към същия момент, в който са оспорили
трансакциите.
На въпроси на адв. Г.: Но не знаете дали това е 20.02.2023, 28.02.2023.
Вещо лице Г.: Не знам.
Другото, което ми направи впечатление е, че част от възстановените
суми са в по-ранен период. Последната таблица от заключението, където съм
дал детайлната разбивка на сумата 1471.17. Вижда се, че началните операции
0.03, 0.03, 0.02, са от 10.10.2022 г. и част от „refund“ са свързани с операция от
10.10.2022 г. Зададох си въпроса защо е така и защо точно тези операции са
решили банката да върнат. На 10.10. има извършена освен „refund“ операция и
плащане на пост в банка в страната с картата *****, т.е. тази карта с която
оперира, което означава, че няма как в един и същи ден да си направил
операция физически с картата в България и съответно да имаш интернет
трансакция в чужбина. Това съм го установил на 10.10., но не коментирам, че
има причинно следствена връзка.
На въпроси на съда: Посочено е в заключението, че тези трансакции не
са оторизирани от г-н П.. Как оторизира той технически.
Вещо лице Г.: По принцип трансакциите, които са извършени, са
извършени с вкарване през интернет на номер на картата, CVV кода и дА.те от
картата, т.е. датата на валидност на картата.
Това е стандартният начин за извършване на една операция. Не е имало
някаква допълнителна защита, примерно 3Д защита, с която да светне в
интернет банкирането, че има чакаща операция, моля за одобрение. Така, че
чисто физически, няма в интернет банкирането следа, че тази трансакция чака
допълнително одобрение.
Единствено с тези три белега се извършва трансакция.
Бил съм свидетел на случай, когато дадено лице, за да докаже, че има
доверие на някой, снима гръб, лице на дебитната карта, праща по Вайбър и
другият, като има тези дА., може да извърши трансакция.
АДВ. Г.: Нямам други въпроси. Моля да се приеме заключението.
СЪДЪТ докладва, че с молба вх. № 2415/28.01.2025 г. ответникът
заявява, че няма въпроси и възражения срещу заключението.
10
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно техническа експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 820.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно техническа експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
820.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно експертиза в размер на 500.00 лв., от внесения от страните депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 30.10.2024 г. и от 28.11.2024 г.)
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на
Варненски окръжен съд допълнително сумата от 200.00 лв., в едноседмичен
срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена разпоредбата на чл.
77 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 120.00 лв., в
едноседмичен срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания.
Представям списък на разноските, договор за правна защита и
съдействие и извлечение по сметка.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приложени към делото
представените от процесуалния представител на ищеца списък на разноски и
доказателства за извършването им, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото: Списък на разноски от 21.01.2025 г.,
договор за правна защита и съдействие серия Б № ********** и извлечение по
сметка.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което, на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
11
АДВ. Г.: Уважаема г-жо Съдия, моля да уважите предявения иск, така,
както е докладван във вашето определение, с изменен размер с молбата ни от
25.07.2024 г., както и да присъдите на доверителя ми разноските в процеса.
Установи се, че нито една от процесните трансакции не е разрешена от
моя доверител и затова не се и спори, доказателство за което е писмото от
банката 05.05.2023 г., както и съдът го доказва за безспорно, част от
операциите са отказани, а други няма реакция, което е показателно за липсата
на съгласие.
На второ място, част от сумите са възстановени, което съставлява
признание на банката, че всички оспорени трансакции са неразрешени.
На следващо място, на 20.02.2023 г. г-н П. се обажда на колцентъра,
оповестен от банката на спешен телефон. Изрично в представените документи
се установява, че на три пъти каза „искам банкиране на цялата сметка, на
интернет банкирането“. Действително, в стреса, посочва номера на едната
банкова карта, която не тази, която завършва с ****, но когато кажеш „искам
блокиране на цялата ми сметка и на интернет банкирането“ и получава
уверението на служителя С., че интернет банкирането му е блокирано, то
банката е следвало веднага да инициира проверка и да преустанови всякакъв
достъп и до двете карти и съответно до процесната.
Какво се случва, момчето С. го пита за трицифрения код на картата и
той го казва. За него няма как да възникне съмнение, че служител на банката,
на спешен телефон, би могъл да злоупотреби с информацията. Служителят С.
е злоупотребил от 20.02.2023 г. натам или предходният потребител, са
продължили да извършват злоупотребата с тази негова сметка, чрез картата,
която завършва на ****.
Нещо повече, дори когато на 28.02.2023 г. г-н П. отива в банката и пуска
официалния формуляр, въпреки, че процедурата е следвало да бъде е
задействана от 20.02.2023 г. и в самия ден на подаване на това заявление – 28-
ми, продължават активно да източват сметката.
В закона има текстове за платежните услуги и системи, който казва, че в
момента, в който уведомиш банката, че искаш да преустанови използването на
продукта, от там нататък рискът е изцяло за банката и за това едва ли има
спор.
Какво е следвало да направи банката, ако е смятала, че има измама от г-
н П., а тя не е смятала, като показателно е писмото от 05.03.2023 г.,
процедурата по оспорване на трансакцията, казва „да, не сте оторизирали
трите трансакции“, но въпреки всичко не желае да възстанови средства. Ако е
имала съмнения е следвало да уведоми прокуратурата, да твърди измама,
нещо, което не се е случило по делото. Казва „вие сте небрежен, не сте
спазили задълженията си да си опазите кода“. Да, обаче банката признава, че
не той е оторизирал тези акции, съответно не е налице това извинително за
банката обстоятелство и тя не проведе никаква доказателствена тежест да
12
докаже, че от страна на г-н П. е груба небрежност.
Какво заяви тя в отговор, „ти си узнал на 18.02.2023“, това е ден събота,
той уведомява банката в понеделник. Т.е. не може да има забавяне от 18.02. до
20.02, това са два дни, събота и неделя, не може да се счита за забава.
От друга страна произведе тази таблица, справка за извършени
проверки в интернет банкирането, за които стана дума с вещото лице и каза,
там си правил справки по оборотите. Някои от оборотите той изобщо не може
да види операциите, получава какви суми са навлизали и излизали, не вижда
трансакциите, движението по сметките, на 18-ти е направил 6 опита да види
движението си по сметката, за части от секундата, при което установи се и
логически няма как да изчетеш информация, която съдържа в най-добрия
случай 35 операции.
Същото се отнася и за другите дати – 21.01., 17.02.2023 г.
От друга страна Закона за платежните услуги и платежните системи дава
право на потребителя да оспори такива действия в 13 месечен срок и по
никакъв начин не може да се приеме, че той е действал грубо, небрежно,
напротив от активното продължение на източване на сметката му от
20.02.2023 г. до края на периода, се установява, че банката е извършила
неправомерни действия и съответно целият риск от излъчването на тези
извършени без съгласието на потребителя операции, се носи от нея.
Проверих и актуалната практика, където подробно е посочено какво е
груба небрежност, кой носи доказателствената тежест, предоставям на съда.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение на
11.04.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:44 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13