Решение по дело №2638/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20191320102638
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е    № 692

 

                                 гр.Видин, 19.12.2019 година

 

                    В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданска колегия,  втори състав, в публично

заседание на  дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     Председател: Нина Николова

 

при секретаря М.Петкова   като разгледа докладваното от  съдия  Нина Николова   гр.дело №2638 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 4, ал.1, във вр. с чл.2 от ЗЗДН. Делото е образувано по молба на М.М.С. ,  с ЕГН : ********** *** , в която се излагат факти за осъществено домашно насилие от  И.В.  И. с ЕГН: **********,***, ж. к. “Плиска”, бл. 4, вх.. “В”, ет. І, ап. 33 , със сина на когото молителката  М.М.С. е била във фактическо съжителство до 11.08.2019г.

Твърди се от молителите, че на 16.08.2019г. молителката,заедно с майка си и дъщеря си отишли в дома на ответника в с.Новоселци, за да върнат багажа на неговия син- Пламен Ивано, с когото молителката живеела на съпружески  начала и се разделила на 11.08.2019г. Ответникът  упражнил физическо насилие върху молителката, като  след словесен  конфликт, същият я  нападнал, изритал я в краката, хванал за гърлото с две ръце и започнал да я души, при което нещо изпукало в гърлото и. Малкото дете започнало да пищи, ответникът пуснал молителката и отишъл да спи.  

Сочи се, че с действията си ответникът е осъществил  акт на домашно насилие по чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие.

Ответникът лично и представляван от процесуален представител в производството излага, че молбата е неоснователна, тъй като ответникът не попада сред лицата, лимитативно посочени в чл.3 и по-специално т.9 на чл.3 ЗЗДН.

С оглед подадената молба и събраните в производството доказателства, Съдът приема за установено следното:

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН от процесуално легитимирано лице и е допустима. С молбата е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

От даденото законово определение на понятието „домашно насилие” следва извода, че възможност да получат защита по ЗЗДН имат само тези изрично посочени в чл.3 от ЗЗДН пострадали лица, които се намират в близки роднински отношения, и тези, които са или са били в семейни или наподобяващи семейните отношения.

            Законодателят, в разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН изчерпателно е определил кръга на лицата, които могат да бъдат страни в производството по ЗЗДН, в това число лицата, имащи качеството на пострадали от домашно насилие и тези, които могат да имат качеството на извършител на домашно насилие.  В чл.3 т.9 от ЗЗДН  е посочено, че защита по този закон може да търси също и всяко лице, пострадало от домашно насилие, което е извършено от лице, възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай то това би била единствено приложимата хипотеза. 

            В молбата си молителката изрично е посочила, че с бащата  на детето , който е син на ответника са се разделили преди  датата на твърдяното домашно насилие, поради което съдът приема, че спорът не подлежи на уреждане по реда на ЗЗДН, а по общия исков ред. Законодателят ясно е посочил  конкретната хипотеза: възходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство. Недопустимо е разширителното тълкуване на тази разпоредба. Разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН следва да бъде тълкувана изправително, според духа и смисъла на ЗЗДН и непременно във връзка с разпоредбата на  чл.3 от ЗЗДН. Смисълът и духът на ЗЗДН е да даде защита на лица, съответно срещу лица, имащи определена родствена връзка и/или свързвани от фактическо съпружеско съжителство, включително и такива, които са роднини по сватовство до втора степен или срещу лица, имащи качеството на настойник, попечител или приемен родител.  В противен случай  законодателят би посочил  освен хипотезата „се намира във фактическо съпружеско съжителство” и хипотеза „е бил във фактическо съпружеско съжителство”, както е хипотезата на чл.3 т.3 от ЗЗДН. С оглед това тълкуване основателно може да се приеме, че лица, между които не съществуват посочените в чл.3 от ЗЗДН връзки, са извън прецизно очертания в посочена разпоредба кръг на лицата, които могат да носят отговорност по ЗЗДН.

С оглед гореизложеното молбата следва да бъде оставена отхвърлена.

Разноски по делото не се установява да се направени от ответника  по делото– 300.00лв, тъй като видно от ДПЗС от 10.10.2019г. уговорено е възнаграждение, но липсват доказателства да е платено нито в брой, нито по банкова сметка.           

         Воден от горното, Съдът

                                              

   

 

     Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на М.М.С. ,  с ЕГН : ********** *** ,      за защита от домашно насилие , извършено от от  И.В.  И. с ЕГН: **********,***, ж. к. “Плиска”, бл. 4, вх.. “В”, ет. І, ап. 33 на 16.08.2019г.

         Решението може да бъде обжалвано от страните в 7-дневен срок от връчването му пред Видински окръжен съд.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: