№ 167
гр. Пловдив, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000107 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №422/06.12.2024г., постановено по търг.д. №486/2023г. по
описа на окръжен съд Стара Загора, е отхвърлен предявеният от „Т.Г.Х.“ АД,
ЕИК ******** срещу О.С.З., БУЛСТАТ ********* иск за осъждане на О.С.З.
да заплати сумата от 3 690 680,36лв., представляваща възнаграждение на
основание чл.117а от ЗОП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
„Т.Г.Х.“ АД е осъдено да заплати на О.С.З. разноски по делото в размер
на 96 312лв.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца „Т.Г.Х.“ АД. Счита обжалваното решение за неправилно, постановено в
протИ.речие с материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Като процесуално
1
нарушение се сочи необсъждане от страна на първоинстанционния съд на
наведените от ищеца доводи, с което се аргументира и липсата на мотиви в
обжалваното решение – в нарушение на принципа на установяване на
истината – чл.10 от ГПК. Липсата на мотиви в обжалваното решение се сочи
като нарушение на чл.6 от ГПК, чл.236 ал.2 от ГПК, както и на материалния
свръхимператив на чл.121 ал.4 от КРБ. Оплакването за нарушение на
материалния закон се свежда до неправилно приложение на нормата на
чл.117а от ЗОП, с доводи, че същата е приложена в обратния смисъл.
Наведени са доводи, свеждащи се до тълкуване на нормата на чл.117а от ЗОП,
съпоставимо с нормата на чл.116 ал.1, т.1 -3 от ЗОП. Въведени са доводи, че
фактическият състав на чл.117а от ЗОП е проява на института на стопанската
непоносимост по смисъла на чл.307 от ТЗ, позволяващ изменение или
прекратяване на облигационната връзка, когато липсва съгласие между
страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаване на
изпълнението съобразно първоначалните условия създава предпоставка за
неравнопоставеност между страните. В този смисъл се твърди, че няма
основание да се приеме, че ищцовото дружество, с подписването на договора
се е съгласило да носи риска от евентуална инфлация, а последиците от
инфлационните процеси са отчетени от законодателя с разпоредбата на
чл.117а от ЗОП. Изразено е несъгласие с изводите на първостепенния съд, че
наличието на съгласие между страните, за изменение на договора, е елемент
от фактическия състав на чл.117а от ЗОП. Иска се решението на окръжен съд
Стара Загора да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира сторените по делото разноски.
Жалбоподателят не представя нови писмени доказателства, не предявява
искания за събиране на други такива. В молба вх.№3083/09.04.2025г. се
съдържа евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Ответник - жалбата О.С.З. в представения отговор по чл.263 ал.1 от
ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред
въззивната инстанция разноски. С подадения от въззиваемата страна писмен
отговор не са направени искания за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени
такива.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
2
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона
форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано по
предявена искова молба от „Т.Г.Х.“ АД срещу О.С.З., с която е предявен
осъдителен иск на договорно основание – чл.287 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр.
с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД, във вр. със специалната разпоредба на
чл.117а от ЗОП и акцесорна претенция за законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба.
Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в
настоящето, основава претенцията си на наличието на договорни отношения
между страните, произтичащи от договор за изработка №857/27.05.2021г.,
/сключен по реда на ЗОП/, съгласно който О., в качеството на възложител,
възлага на ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, да изпълни
дейностите по обществена поръчка с предмет „Ново строителство, основен
ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа,
общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с
фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново
строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на
територията на О.С.З.“. Позовава се на клаузата на чл.4 ал.1 от Договора,
съгласно която конкретната работа по вид и обем се възлагала с възлагателно
писмо от възложителя, както и на клаузата на ал.6, съгласно която
възложителят заплаща на изпълнителя извършените дейности на основание
двустранно подписан констативен протокол от представители на двете страни
след издаване на фактура. На 18.08.2022г., страните по Договора подписали
Допълнително споразумение №2071/18.08.2022г., съгласно което в обхвата на
действие са запазени дейностите по довършване на обектите, изброени в чл.1,
ал.1 от него. На основание същата алинея 1, изр, последно, срокът на действие
на договора е до завършване на изброените в допълнителното споразумение
3
дейности. Посочено е, че на 27.09.2022г., МС приел Постановление
№290/27.09.2022г., с чийто член единствен одобрил и въвел Методика за
изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на
инфлация и с чл.1 от Методиката се регламентира начинът за изменение на
цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат
на инфлация. Позовава се и на §4 от ПЗР на Методиката, съгласно който, на
изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021г.
по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство.
Черпейки права от приетата методика, ищецът изпратил писмо до О.С.З. с
негов изх. №ТGН-ОUТ/23-02-17/0305 и вх. № на О. 10-02-1469/20.02.2023г. С
писмото ищецът поискал изменение на цените за извършените дейности по
договора и допълнителното споразумение, приети след 30.06.2021г. на
основание приетата методика. Към писмото била приложена и подробна
обосновка с описание на всяка една фактура, издадена за дейностите, приети
след 30.06.2021г., описание на съответните дейности по обекти, стойност на
фактурата, стойност на индекса към 31.12.2020г., индекс за тримесечието,
когато са приети дейностите, тежестен коефициент и размер на изменението
на цената за приетите дейности, изчислена по реда на приложимия чл.4 от
Методиката. Твърди, че общият размер на така изчисленото увеличение е 1
452 280,36лв. В отговор, О. възразила за основателността на търсеното
увеличение. На 30.03.2023г., ищецът изпратил ново писмо до О.С.З. с негов
изх. №ТGН-ОUТ/23-03-23/0553, входирано в деловодството на О. с №10-02-
2862/31.03.2023г., с което се протИ.поставил на възраженията на О. и поискал
допълнително увеличение на цената по договора и допълнителното
споразумение за дейностите, приети в рамките на четвъртото тримесечие на
2022г. и невключени в предходното искане. Писмото е било придружено както
от подробна обосновка на размера на увеличението относно дейностите,
приети през четвъртото тримесечие на 2022г., така и обобщена справка за
размера на търсеното увеличение по тримесечия съгласно първото искане и
второто искане. Общият размер на търсената индексация е бил изчислен на 3
301 361,94лв. През месец септември 2023г., ищецът допълнил искането за
увеличение на цените на приетите след 30.06.2021г. дейности с писмо с негов
изх. № ТGН-ОUТ/23-09-21/1760 и вх. № на О. 10-02-925/25.09.2023г. С така
отправеното трето искане ищецът представил подробна обосновка на начина
на изчисление на извършените и приети дейности по договора и
4
споразумението към него за периода на първото и второто тримесечие на
2023г. Към същото била приложена и обща справка за направените до
момента 3 броя искания, като бил посочен общия размер на начислената
индексация - 4 014 178,50лв. Със същото ищецът отправил покана към
възложителя на дейностите - О.С.З. със срок от 15 работни дни за подписване
на споразумение към договора /което да отразява дължимата на ищцовото
дружество сума на основание чл.117а от ЗОП във връзка с Методиката/.
Алтернативно, поканил О. да предприеме действия за плащане на дължимата
сума в срок от 30 дни, считано от изтичането на срока от 15 работни дни за
подписване на споразумение. Третото искане било получено в ответната
община на 25.09.2023г., при което срокът от 15 работни дни за подписване на
допълнително споразумение изтекъл на 16.10.2023г., а срокът за получаване
на плащане на дължимите суми - на 15.11.2023г. Междувременно, „Т.Г.Х.“ АД
получило писмо от О.С.З. с изх. №10-11-13097/17.10.2023г., с което
ответникът уведомявал, че в бюджета на О. не са предвидени исканите суми,
но „по прогнозни данни в бюджета на О.С.З. може да се заложат средства за
индексация на договора в размер до 670 000лв. за 2024г. и предвид, че О. не
разполага с търсената от изпълнителя сума, отправя покана за подписване на
допълнително споразумение, с което страните да уговорят пределен размер на
индексацията - 670 000лв. Със същото писмо се правят възражения и по някои
от редовете на изчисленията на сумите за индексация - таблиците,
приложения към трите искания на „Т.Г.Х.“ АД. В отговор, ищецът изпратил
писмо с негов изх. №ТGН-ОUТ/23-10-26/1957, с което категорично отказал да
се съгласи с предложената индексация от 670 000лв., но възприел част от
възраженията по отношение на отделните дейности. Със същото писмо
ищецът изпратил калкулация справка за дължимите суми с основание чл.117а
от ЗОП във връзка с методиката, съгласно която О. остава да дължи на „Т.Г.Х.“
АД сумата в размер на 3 690 680,36лв. Ищецът се позовава на собственото си
пълно и точно изпълнение, аргументирано с Констативни протоколи за
извършените и подлежащи на плащане натурални видове СМР, издадени от
ищеца фактури, както и направени плащания по приетите и фактурирани
дейности. Твърди, че от страна на ответника не е постъпило оплакване за
ненадлежно извършена работа или за неизвършването й, като последният е
платил дължимите суми на основание същото правоотношение. С оглед на
описаната фактическа обстановка и на основание чл.266, ал.1 във връзка с
5
ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.117а от ЗОП, ищецът счита, че има право да
получи от ответника заплащане на възнаграждението за приетата работа след
30.06.2021г. съгласно утвърдената с Постановление №290/27.09.2022г.
Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат
на инфлация. Наведени са подробни доводи относно приложението на
разпоредбата на чл.117а от ЗОП и Методиката; на чл.266 ал.2 от ЗЗД.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответната община да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата
3 690 680,36лв. /след допуснато увеличение на иска от ОСЗ на 04.11.2024г./
представляваща изменение на цената на Договор №857/27.05.2021г. в резултат
на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и
материали, които формират стойността на договора и изчислено по формулата
на чл.4 от Методиката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба. Твърденията, съдържащи се в
исковата молба се поддържат и допълват с допълнителната искова молба, като
се поддържа предявеното искане.
Ответната страна - О.С.З., с отговора на исковата молба и с отговора на
допълнителната искова молба е оспорила така предявения иск. Изложени са
съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.266 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, с
оглед специалния закон – ЗОП, с доводи, че инициативата и правото за
изменение на договора при наличие на предвидените в закона предпоставки,
зависи изцяло и само от волята на възложителя. В тази насока се позовава на
чл.116 от ЗОП, съпоставимо с чл.117а ал.1 от ЗОП, с доводи, че тези
разпоредби не съдържат субективни права и задължения за адресатите си, а
създават ред за упражняване на вече съществуващи такива, а именно -
субективната възможност на страните да изменят вече съществуващо
помежду им правоотношение, съгласно чл.8 ал.1 от ЗЗД, както и с доводи
относно принципа на договорната свобода, инкорпориран в чл.9 от ЗЗД,
тълкувайки го в смисъл, че единствено страните по договора са тези, които
могат да изменят съществуващо помежду им съглашение, като тази промяна
следва да се случи при взаимно съгласие на страните. Наведени са и доводи, че
разпоредбата на чл.120 от ЗОП препраща към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за
неуредените въпроси във връзка със сключването, изпълнението и
прекратяването на договорите за обществени поръчки, но субсидиарното им
прилагане следва да съответства на целите и принципите на специалния закон,
6
предвиждащ уредбата на процедурите по възлагане на обществените поръчки
с императивни правни норми, изключващи приложението на общия закон. В
отговора на исковата молба се дава различно тълкуване на действието на
допълнително споразумение №2071/18.08.2022г., а именно, че със същото
страните са прекратили действието на сключеният между тях договор
№857/27.05.2021г. Оттук се навеждат доводи за неприложимост на
разпоредбата на чл.117а от ЗОП, доколкото Постановление №290 на МС от
27.09.2022г. за приемане на Методика за изменение на цената на договор за
обществена поръчка в резултат на инфлация е влязла в сила на 30.09.2022г. с
обнародването си в ДВ, бр. 78 от 30.09.2022г., а договорът между страните е
прекратен от 18.08.2022г. с допълнителното споразумение. На това
споразумение се придава правния характер на Спогодба по смисъла на чл.365
от ЗЗД, по силата на която страните са се съгласили „Т.Г.Х.” АД да изпълни
определен вид дейности, останали неизпълнени след прекратяване на договор
№857/27.05.2021г., а О. - да ги заплати съобразно посочените в
споразумението цени. Поддържа се, че с искова молба се претендира
допълнително заплащане на СМР по договор /за изменение на цената на СМР
по договора/, което искане е направено от изпълнителя след прекратяване на
договора - 18.08.2022г. В рамките на действащия между страните договор
№857/27.05.2021г. до прекратяването му на 18.08.2022г. не е съществувала
правна възможност за изменение на сключения договор, чрез увеличение на
цената на договорените в него СМР. След прекратяването на договора на
18.08.2022г. пък е обективно невъзможно каквото и да било негово изменение,
доколкото това правоотношение вече не съществува в правният мир.
Последните възражения на ответника – сега въззиваем, се свеждат до липсата
на съгласие между страните за изменение на цената по договора в резултат на
инфлация, невъзможност такова да бъде писмено оформено. Това възражение
е конкретно изразено в отговора на допълнителната искова молба, а именно –
че не е била формирана обща воля между двете страни за изменение на
цените, което е една от задължителните предпоставки за прилагане на
Методиката.
След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата
инстанция намира следното:
7
При горепосочените фактически твърдения и възражения на страните в
първоинстанционното производство, при подробно отразяване на
депозираните доказателства /при което същите не следва да се преповтарят/,
окръжният съд е обосновал като краен резултат правилен извод, че липсват
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.117а от ЗОП и въззивната
инстанция намира, че нормата на чл.117а във вр. с чл.116 от ЗОП е правилно
тълкувана и приложена от първостепенния съд.
Неспорно в първоинстанционното производство и в настоящето
производство е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за възлагане на обществена поръчка
№857/27.05.2021г., сключен при специалните условия на ЗОП, по силата на
който О. – възложител, е възложила, а „Т.Г.Х.” АД – изпълнител, е приел да
извърши срещу уговорено възнаграждение /уговорено в чл.3 – 20 833 333лв.,
без ДДС/, с осигурени от него строителни материали, механизация и
организация на строителството, обществена поръчка, с предмет: „Ново
строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт
на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при
споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/,
текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други
съпътстващи дейности на територията на О.С.З.“. Предвиденият в чл.2 срок на
действие на договора е четири години, считано от датата на подписването му
или до изчерпване на неговата стойност, което от двете настъпи по-рано. В
раздел Втори от договора е регламентиран начинът на възлагане, отчитане и
заплащане на СРР/СМР. Клаузата на чл.11 от договора предвижда възможност
за прекратяването му по взаимно съгласие между двете страни, чрез
подписване на двустранно споразумение. В чл.28 е предвидено, че договорът
не подлежи на изменение или допълнение, освен по изключение, в случаите по
чл.116 от ЗОП, а в чл.30 е предвидено за неуредените с договора въпроси да се
прилагат разпоредбите на българското законодателство.
На 18.08.2022г., страните по договора са подписали Допълнително
споразумение №2071/18.08.2022г. Съгласно чл.1 от това споразумение,
договор №857/27.05.2021г. се прекратява по взаимно съгласие, считано от
датата на подписване на споразумението, при условие, че изпълнителят
довърши обектите изброени в чл.1, ал.1 от споразумението при посочено
8
възнаграждение за всеки един от обектите. В ал.2 от чл.1 от ДС е
регламентирано, че за възложените в ал.1 обекти се предвиждат 10%
непредвидени разходи, които подлежат на доказване, а съгласно ал.4 – за
останалата сума по договора /20 833 333лв., без ДДС/, възложителят няма да
възлага дейности.
Следователно облигационната връзка, на която се позовава ищецът, е
договор за изработка, по смисъла на чл.258 и следващи от ЗЗД и с оглед
препращащата разпоредба на чл.288 от ТЗ, с който изпълнителят поема
задължение да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а
последният се задължава да заплати възнаграждение. Доколкото се касае за
едностранна търговска сделка по смисъла на чл.287 от ТЗ, тъй като едната от
страните по нея – изпълнител е търговец, то според разпоредбата на чл.287 от
ТЗ правилата за търговска сделка се прилагат и за двете страни. Другата
страна по договора обаче – възложителят е община, с регламентирани права и
задължения в това си качество на субект на гражданския оборот по силата на
специален закон - Закона за обществените поръчки. Т.е. – договорът, от който
ищецът черпи права, е със сложен фактически състав – касае е се за
едностранна търговска сделка – договор за изработка, за условията и реда за
сключването на който и за развитието на правоотношенията по който, са
приложими специални правила – тези по ЗОП /в случая ЗОП – ДВ
бр.13/2016г./. Дефиницията на „договор за обществена поръчка“ се съдържа в
2, ал.1, т.5 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 26.02.2014г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива
2004/18/ЕО, а именно - „договори за обществени поръчки“ означава писмени
договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече
икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с предмет
строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги, като
Директивата е транспонирана в националното законодателство – пар.3, т.1 от
ДР ЗОП.
Не е спорно, че възложените СМР по договора и споразумението са
извършени, приети от възложителя въз основа на приложените към исковата
молба Констативни протоколи и изцяло заплатени.
Спорът по делото е относно претендирано от изпълнителя плащане на
изменение /увеличение/ на цената на Договор №857/27.05.2021г. в резултат на
9
инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и
материали, които формират стойността на договора и изчислено по формулата
на чл.4 от Методиката. Доколкото правоотношенията между страните се
подчиняват на специалните условия на ЗОП, то претенцията на ищеца намира
основанието си в разпоредбата на чл.117а от ЗОП. Съгласно цитираната
правна норма /нова – ДВ, бр. 62/2022г., в сила от 5.08.2022 г.) – алинея първа
/изм. ДВ бр. 108/2023г., в сила от 22.12.2023г./ В случаите по чл.116 ал.1, т.2 и
т.3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на
инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки,
материали и услуги, които формират стойността на договора, може да се
извърши при наличие на финансов ресурс. /В идентичен смисъл е и
разпоредбата преди изм. ДВ бр.108/2023г., действала към момента на сезиране
на възложителя с исканията на изпълнителя, изброени в исковата молба, за
изменение на цената на договора, но без предвиждането за „наличие на
финансов ресурс“./ Изменението се извършва съгласно методика, одобрена с
акт на Министерския съвет. А разпоредбите на чл.116 ал.1, т.2 и т.3
предвиждат, че договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения
могат да бъдат изменяни когато: поради непредвидени обстоятелства е
възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги
или строителство, които не са включени в първоначалната обществена
поръчка, ако смяната на изпълнителя е невъзможна поради икономически или
технически причини или би предизвикала значителни затруднения /т.2/;
поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят
не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не
води до промяна на предмета на договора /т.3/. В случая, с оглед доводите на
жалбоподателя /ищец/, претенцията му се основава на предпоставките,
визирани в чл.117а, във вр. с чл.116 ал.1, т.3 от ЗОП, доколкото те се свеждат
до твърдения за настъпили непредвидими обстоятелства, довели до драстично
увеличение на цените, с оглед настъпили инфлационни процеси. При
претенция за изменение на цената, без други промени, би следвало да намери
приложение нормата на чл.116 ал.1, т.3 от ЗОП. Прилагането на това
основание е допустимо когато необходимостта от изменението се налага
поради обстоятелства, които възложителят не е могъл да предвиди,
включително и при полагане на дължимата грижа, и не засяга предмета на
договора. Когато, като причини се изтъкват промени в пазарните условия,
10
специфики на пазара, процеси или явления, свързани с инфлационни промени,
би следвало позоваването на тях да е съпроводено с данни, които ги доказват
по безспорен начин; необходимо е да се установи и наличието на пряка
причинна връзка, като се съобрази моментът на сключване на договора, други
фактори оказали влияние, конкретните договорни клаузи – което в случая не е
сторено от носещата доказателствената тежест страна – ищеца. В § 2 от ПЗР
ЗОП е въведено обратно действие на нормата, като е установено правилото, че
методиката по чл.117а ал.1 от ЗОП се прилага и при изменение на договори за
обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл.116, ал.1, т.2
и т.3, сключени преди влизането в сила на нормата, а това означава и такива,
които са приключили /поради изпълнение в предвидения срок, прекратени/.
Актът на Министерския съвет, предвиден в чл.117а ал.1, изр.второ, е
Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат
на инфлация, приета с ПМС №290/27.09.2022г., обн., ДВ, бр.78/30.09.2022г., в
сила от 30.09.2022г. Възраженията на ответника, настоящ въззиваем,
свеждащи се до неприложимост на Методиката, съответно – чл.117а от ЗОП,
поради прекратяване на договорната връзка в предходен момент - с
подписване на допълнителното споразумение №2071/18.08.2022г., считано от
датата на подписването му, са неотносими към спорното право, доколкото
за приложението на чл.117а ал.1 от ЗОП е предвидено обратно действие /§ 2 от
ПЗР ЗОП, включително и по смисъла на §2. и §3 от ПЗР Методиката - За
начална дата на наличие на инфлация се приема 31.12.2020г.; Дата за
определяне стойността на строително-монтажни работи, предмет на
изменение на формиране на стойността на договора и рамковото
споразумение, е датата на офертата за участие в обществена поръчка, но не
по-рано от 31.12.2020г./. Но Методиката обикновено не се класифицира като
нормативен акт в строго правен смисъл. Тя представлява документ, който дава
насоки и правила за прилагане на конкретен закон или други нормативни
актове, без да има самостоятелно задължително действие. В този смисъл
Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в
резултат на инфлация /Методиката/ съдържа само конкретния механизъм за
определяне/актуализацията на цените по договор за обществена поръчка при
наличие на предпоставки за това.
Тук за пълнота следва да се посочи за неоснователно възражението на
ответника в първоинстанционното производство, поддържано и във
11
въззивното производсткво, свеждащо се до невъзможност за изменение цената
договора, след прекратяването му, позовавайки се на допълнителното
споразумение №2071/18.08.2022г. Споделя се тезата на въззиваемия, че
съвпадението на насрещните волеизявления на страните, обективиранои в
чл.1 от ДС, е за прекратяване на договорната връзка, считано от датата на
подписване на споразумението, а условието, че изпълнителят следва да
довърши обектите изброени в чл.1, ал.1 от споразумението не води до извод
за продължаване действието на договора. Но прекратяването на договорната
връзка не води до извод, че след този момент е недопустимо да се изменя
цената по договора. Такава регламентация не се съдържа и в цитираната от
въззиваемия разпоредба на чл.72 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета
от 26.02.2014г. Разпоредбата на чл.72 от Директивата е възпроизведена с
чл.116 от ЗОП и тя гласи „Договорите за поръчки и рамковите споразумения
могат да бъдат изменяни без провеждане на нова процедура за възлагане на
обществена поръчка в съответствие с настоящата директива в следните
случаи“ – т.е. – не съдържа забрана изменението на цената по договор за
обществена поръчка да настъпи след изчерпване на облигационната връзка –
при наличие на предпоставки за това и при спазване специалните изисквания
на закона.
А, за да са налице предпоставките по чл.117а ал.1 от ЗОП, във вр. със
систематично свързаната разпоредба на чл.116 ал.1, т.3 от ЗОП, е необходимо,
освен дейностите да са изпълнени след 30.06.2021г. /според пар.4 от ПЗР към
Методиката/, когато промяната в цените на основни стоки и материали е от
такова естество, че нарушава еквивалентността на насрещните престации, но
и при положение, че са спазени специалните изисквания на Закона.
Решаващите мотиви на първостепенния съд за неоснователност на
претенцията се свеждат до липса на изисквания, произтичащи от специалния
закон – ЗОП – конкретно за липса на допълнително споразумение между
страните, обективиращо в писмена форма съвпадение на насрещни
волеизявления за изменение цената по договора. Изводите на окръжния съд в
тази насока се споделят изцяло и от въззивната инстанция. Договорът за
обществена поръчка е регламентиран със специални правила в Закона за
обществените поръчки /чл.112-119 от ЗОП/, като съгласно чл.112 ал.1; чл.183
от ЗОП този договор е формален – сключва се в писмена форма. На
12
специалните формални изисквания се подчиняват и правоотношенията между
страните, свързани с изпълнението на договорните отношения, тяхното
прекратяване, включително и изменение на договорното правоотношение.
Случаите, в които могат да бъдат изменяни сключени договори за обществена
поръчка, са уредени в чл.116, ал.1 от ЗОП, а специална възможност за
изменение на цената по договор за обществена поръчка в резултат на
инфлация, при която съществено са се увеличили цените на основни стоки,
материали и услуги, които формират стойността на договора, е предвидена в
чл.117а от ЗОП. Тази специална възможност обаче е подчинена на
изискването за писмена форма – т.е. – изисква се съвпадение на насрещните
волеизявления на страните, обективирано в писмена форма – или
допълнително споразумение за изменение на договора за обществена поръчка,
каквото допълнително споразумение в случая, няма спор, че липсва. Извод за
необходимост и задължителност на писмената форма на двустранно съгласие
между страните за изменение цената по договор за обществена поръчка, се
съдържа в самата нормативна уредба: Разпоредбата на чл.116 ал.7 от ЗОП
предвижда: Всички документи, свързани с изменения на договори за
обществени поръчки и рамкови споразумения,……, се публикуват в
платформата по чл.39а, ал.1 от ЗОП в срок от 30 дни от изменението.
Предходното изречение се прилага и при изменения по реда на чл.117а. Нещо
повече – Законът предвижда обявление за изменение на договор за
обществена поръчка, което действие е приравнено по правно значение на
обявлението за възлагане на обществена поръчка – чл.36 ал.1 от ЗОП, във вр. с
чл.35 ал.1, т.6 от ЗОП; Разпоредбата на чл.185, т.2 от ЗОП предвижда
задължение за възложителя да изпрати за публикуване обявление по образец
в срок 30 дни от: подписване на допълнителното споразумение – за изменение
на договор по чл.116, ал.1. Няма как да се изпълни изискването за
публикуване в специалната платформа на изменение на цената по договор за
обществена поръчка, ако това изменение не е писмено изразена воля на
страните. Изменението на цената на договора за обществена поръчка е правна
възможност, която зависи от решението на страните по договора. Но, освен
това законът – чл.184 от ЗОП, изрично предвижда изменение на договор за
обществена поръчка в прерогативите на възложителя - възложителят може да
изменя договор за обществена поръчка при условията на чл.116. Цената е
елемент от съдържанието на договора, по който страните са постигнали
13
съгласие и който може да бъде изменен само тогава, когато страните
постигнат ново съгласие. Разпоредбите на чл.117а ЗОП и чл.116 от ЗОП
уреждат предпоставките и условията, при които е допустимо страните да
изменят първоначалното споразумението относно цената на договора за
обществена поръчка. При наличието на тези предпоставки не възниква
субективно право на изпълнителя да получи, респ. задължение на
възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, а
възниква единствено възможност страните да преговарят за постигане на
съгласие за изменение на цената. А с оглед изразената защитна позиция на
страните – съвпадаща, такова съгласие помежду им не е постигнато, а още по-
малко да е налице съвпадение на такова съгласие в изискуемата се писмена
форма – допълнително споразумение към основния договор. Така е, както,
според твърденията в самата искова молба, така и изведено от писмената
кореспонденция между страните, описана в обстоятелсдтвената част на
исковата молба, приложена от ищеца с исковата молба, изчерпателно изброена
в мотивите на обжалваното решение, поради което не се налага нейното
преповтаряне. Едва след постигане на съгласие между страните за изменение
на цената по договора, обективирано в писмена форма, за изпълнителя ще се
породи субективното право да претендира изпълнение на парично
задължение. Нормата на чл.117а от ЗОП сама по себе си не предпоставя
възникване на такова субективно право, както се твърди от жалбоподателя и
тезата му, че липсата на постигнато съгласие между страните за изменение
цената по договора не може да бъде пречка за упражняване потестативното
право на изпълнителя, чрез търсената защита по исков път, не може да се
възприеме. Вярно е, че чл.120 от ЗОП предвижда приложимост на
разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за неуредени въпроси, но въпросът за изменение на
договора за обществена поръчка е изрично и изчерпателно уреден със
специалния закон. Ето защо разпоредбата на чл.266 ал.2 от ЗЗД /Ако през
време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала
или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя,
макар и да е било уговорена изцяло/ не може да се прилага по отношение на
договори за обществена поръчка, доколкото във връзка с изменението на
цената /възнаграждението/ по договора за обществена поръчка специалният
закон съдържа специални разпоредби – чл.116 и чл.117а от ЗОП. Това се
отнася дори и при положение да се приеме тезата на жалбоподателя за
14
приложимост на института на стопанска непоносимост по смисъла на чл.307
от ТЗ, доколкото специалният закон – ЗОП предвижда специален режим на
сключване, съответно – изменение на договор за обществена поръчка.
Извод в горната насока – за необходимост от писмено изразено съгласие
между страните по договор за обществена поръчка за изменение на цената по
договора, дори и това писмено съгласие да не е оформено като допълнително
споразумение, следва и от приетото с наднационална съдебна практика –
Решение на СЕС от 07.12.2023г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22. То е
постановено по повод приложението на чл.72, пар.1, б. „д“ и пар.4 от
Директивата /аналогични на чл.116 ал.1, т.7 и ал.5 от ЗОП/ и гласи: „Член 72,
параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС, трябва да се
тълкува в смисъл, че за да се квалифицира изменение на договор за
обществена поръчка като „съществено“ по смисъла на тази разпоредба, не е
необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с
предмет посоченото изменение, тъй като съгласуване на волята в посока на
въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени
доказателства, произхождащи от тези страни – т.е. съгласуване на волята на
страните, под каквато и да е форма е задължителна предпоставка за
настъпване на правните последици на чл.117а от ЗОП. А в случая, както се
посочи, такава съгласувана воля липсва, което се извежда, както от
съвпадащите насрещни защитни позиции между страните, така и от
многобройната кореспонденция помежду им – подробно посочена в исковата
молба и в мотивите на обжалваното решение.
Не на последно място – в тази насока са и Методическите указания на
МФ Агенция по обществени поръчки относно възможности за индексиране на
договори по време на изпълнението им в условия на инфлация „В заключение
следва да се отчита, че изменението на договора е правна възможност за
страните, и е едно от възможните решения във всеки случай, за което е
необходимо тяхното съгласие. Преценката дали са налице изискуемите от
закона предпоставки винаги се извършва от възложителя за всеки отделен
договор и съобразно относимите фактически обстоятелства, доколкото той
носи отговорността за законосъобразното възлагане и изпълнение на
обществената поръчка“.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
15
обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено, като е
неоснователно въведеното от жалбоподателя оплакване за немотивираност на
съдебния акт, съответно – допуснато процесуално нарушение – на чл.6 от
ГПК, чл.236 ал.2 от ГПК, включително и чл.121 ал.4 от КРБ.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК, във вр. с чл.273
от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за въззивното производство. Съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.50/, те са в размер на 120 000лв., с
ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, като са представени и
доказателства за извършено плащане /л.53/. В молба вх.№3083/09.04.2025г.,
депозирана от жалбоподателя, се съдържа възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна и то е основателно.
Съпоставимо с обжалваемия материален интерес така заплатеното адвокатско
възнаграждение е под мининума, предвиден в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - сега с променено
наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа – ДВ
бр.14/18.02.2025г., но с идентична регламентация, при което приетото с
наднационална съдебна практика - Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г. намира приложение и по отношение на Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа. Приетото с цитираното решение е в
смисъл, че националният съд не само може, но е и длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Даденото разрешение с решението по преюдициалното
запитване, което е задължително за всички съдилища по смисъла на чл.633 от
ГПК, означава, че при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение и при приложение на
разпоредбата на чл.78 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените размери в
Наредба №1/2004г., включително и от уговореното между представител и
представляван адвокатско възнаграждение. При определянето на адвокатското
възнаграждение, се прави преценка за фактическата и правна сложност на
казуса, извършените от процесуалния представител процесуални действия. В
случая съобразявайки, че делото се отличава с правна сложност, извършените
от процесуалния представител процесуални действия по подаване на отговор
на въззивна жалба, изготвяне на писмена защита, лично явяване на
16
процесуалния представител в съдебно заседание, но съобразявайки и
характера на въззивното производство, в което не са събирани доказателства,
фактът, че въззивното производство се е развило само в едно съдебно
заседание /в първото ОСЗ не е даден ход на делото на основанието по чл.142
ал.2 от ГПК/, въззивният съд намира, че разноските в полза на въззиваемата
страна – адвокатско възнаграждение, следва да бъдат присъдени в размер на
10 000лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №422/06.12.2024г., постановено по търг.д.
№486/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, с което е отхвърлен
предявеният от „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ******** срещу О.С.З., БУЛСТАТ
********* иск за осъждане на О.С.З. да заплати сумата от 3 690 680,36лв.,
представляваща възнаграждение на основание чл.117а от ЗОП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Т.Г.Х.“ АД да заплати на О.С.З. разноски за въззивното
производство в размер на 10 000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17