МОТИВИ

към Присъда № 120 от 21.10.2014 г.

по НОХД № 93/14 г.

 

 

            Обвинението срещу подс. Д.Ж.С. е по чл. 234, ал. 2 т.1 вр. с чл. 234, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че 18.06.2013 г. в гр. Николаево, е държал акцизни стоки без бандерол – 240 бр. найлонови пликчета, всяко съдържащо по 20 бр. саморъчно свити цигари, или общо 4800 бр. саморъчно свити цигари, на стойност 288.00 лева, когато такъв се изисква по чл. 25 ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и по чл. 2 т. 2 и чл. 64 ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, като деянието е било извършено повторно и случаят не е маловажен.

            Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.

            Защитникът му адв. А. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.

            Представителят на РП-Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

            От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Със споразумение по НОХД № 804/12 г. по описа на РС – Сливен,  в сила от 09.07.2012 г., подс. Д.Ж.С. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание  лишаване от свобода за срок от  десет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на  наказанието било отложено  за срок от три години и шест месеца.

На 18 юни 2013 г. служителите на ПУ – гр. Гурково - свидетелите И.К.,  Х.Х. и Б.Г. изпълнявали служебните си задължения в гр.  Николаево. Тримата видели подсъдимия в кв. „Възраждане“ № 1 и му извършили проверка. В хода на същата установили, че подсъдимият носил в полиетиленова торба картонена кутия с надпис „Делонги, в която държал акцизни стоки  без бандерол  -  240 бр. найлонови пликчета, всяко съдържащо по 20 бр. саморъчно свити цигари от тютюн или общо 4 800 бр. Върху всяка от цигарите имало надпис „HUZAK”.

С протокол за доброволно предаване от 18.06.2013 г. подс. С. предал инкриминираните вещи на органите на полицията, като обяснил, че цигарите направил саморъчно с намерението да ги продава в циганската махала в гр.  Николаево.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х.П.Х., И.А.К. и Б.С.Г., протокол за доброволно предаване, веществените доказателства и експертните заключения на оценъчната, физико-химичната и психиатричната експертиза, които отчасти кореспондират на показанията на св. С. А. и обясненията на С..

В с.з. не се спори от страните, че подс. С. е предал от цигари, сложени в кутия на ел. уред марка „Делонги“, както и, че тези цигари са били направени от тютюн.

Следователно от обективна страна подс. С. е извършил деянието по чл. 234, ал. 2 т. 1 вр. с чл. 234, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

В с.з. обаче, подсъдимият и св. А. установяват, че цигарите са били закупени от св. Анастасова и подсъдимият не е знаел, че в кутията, където са били сложени, имало такива, защото тя не му казала за тях.

Съдът не дава вяра на тези гласни доказателства и не приема възраженията на защитника.

От показанията на св. Г. се установява, че са спрели подсъдимия за проверка и той е казал на проверяващите, че носи саморъчно направени цигари. В началото е имал колебание дали да отвори чантата и изглеждал смутен.

От показанията на св. Х. се установява, че при извършената проверка, подсъдимият първоначално обяснил, че носи ел. уред, не бил изненадан, че в кутията има цигари, после обяснил, че ги правил с цел да ги продаде и молил да му простят.

От показанията на св. К. се установява, че са спрели подс. С. за проверка, питали са го какво носи, не е искал да отвори чантата, но после я отворил и в нея имало саморъчно направени цигари. Подсъдимият обяснил, че ги свивали с жена си – св. А.

В протокола за доброволно предаване подс. С. е пояснил, че цигарите са били пълнени с машина и е щял да ги продава за един лев.

В обясненията си подс. С. не отрича, че пред полицаите, е казал, че цигарите са негови, но обяснява, че е направил това да не съдят жена му.

От експертното заключение на психиатричната експертиза е видно, че подс. С. е могъл правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

От показанията на св. А. се установява, че тя е купила цигарите от непознат мъж за 50 лв., но подсъдимият не знаел какво има в кутията.

От експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза на л. 25 от ДП, общата стойност на тютюневите изделия била 288 лв. С тази оценка съдът не е съгласен. Оценката е дадена по пазарната цена на тютюневите изделия като съвкупност от цена за гилза, тютюн и направа, но в Република България е установен монопол върху цените на тютюневите изделия и тя е нормативно определена в чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС на 7,50 лв. за 20 къса, както е по експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза на л. 21 от ДП. Според това заключение общата цена на тютюневите изделия е 1800 лв.[1] Аргумент в подкрепа на довода, че минималният акциз се определя по чл. 39, ал. 2 от ЗАДС, според който той е 148 лв. за 1000 къса или за 4800 къса е 710 лв.[2] От това следва, че нейните показания са нелогични.

Съдът, имайки предвид, че св. А. живее на съпружески начала с подсъдимия, посочената от нея цена на закупуване на тютюневите изделия от непознат мъж е в пъти занижена от пазарната цена по експертизата на л. 21 от ДП, непротиворечивостта в свидетелските показания на Х., Г. и К., които кореспондират на обясненията на подсъдимия и протокола за доброволно предаване, му дава основание да приеме, че показанията на св. А. са изолирани и не се подкрепят от доказателствата по делото.

Следователно подс. С. е имал пълна представа, че носи тютюневи изделия, направени от него с цел продажбата им.

Имайки предвид приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 234, ал. 2 т. 1 вр. с чл. 234, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Престъплението е от вида на формалните.

Както бе посочено по-горе подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държал“ от състава на престъплението.

Видно от експертното заключение на физико-химичната експертиза, предадените от подс. Д.Ж.С. предмети, наподобяващи цигари, са тютюневи изделия.

От предявените веществени доказателства на страните, а именно 4800 къса цигари във фабрични гилзи „HUZAK“, поставени в 240 найлонови пликчета, отлична изработка според впечатленията на съда, е видно, че същите нямат акцизен бандерол според изискването на чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и по чл. 2, т. 2 и чл. 64, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.

В чл.  4, т. 7 от ЗАДС е дадено определение на понятието „бандерол”. Съгласно горният текст „бандерол” е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Такъв поставен върху инкриминираните вещи не е бил налице.

Според чл. 2, т. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия.

            Според чл.  64, ал. 4 от ЗАДС  бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване".

Според чл.  25, ал. 1 от ЗТТИ тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

Според чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ тютюневите изделия местно производство се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25 от ЗТТИ.

Съдът счита, че случаят не е маловажен по см. на чл. 93, т. 9 от НК предвид количеството на инкриминираните вещи, лошите характеристични данни на подсъдимия, обремененото съдебно минало на подсъдимия и намерението му да ги разпространява.

Със споразумение по НОХД № 804/12 г. по описа на РС – Сливен,  в сила от 09.07.2012 г., подс. Д.Ж.С. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от  десет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на  наказанието било отложено  за срок от три години и шест месеца.

Съгласно чл. 30, ал. 1 НК не са били изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието, поради което настоящата му престъпна дейност е била извършена при условията на повторност по смисъла на  чл. 28, ал. 1 НК, както и в изпитателния срок на преходно осъждане.

Установената фактическа обстановка и обективираните действия на подс. С. следва, че от субективна страна същият е действал при форма на вината пряк умисъл.

От експертното заключение на психиатричната експертиза е видно, че подс. С. е вменяем.

Следователно подсъдимият е съзнавал е общественоопасният характер на деянието си, предвиждал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал пълна представа за елементите, принадлежи към престъплението, в което е обвинен.

Имайки предвид изложените дотук мотиви, съдът намира, че подс. С. следва да бъде признат за виновен и наказан.

При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство невисоката стойност на тютюневите изделия – 288 лв., а като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат обремененото съдебно минало на подсъдимия, недобрите му характеристични данни, некритичното отношение и значителния брой на цигарите – 4800 къса, което съответства на 240 кутии и на дължим акциз в размер на 710 лв., с които е ощетен държавния бюджет.

На подс. С. следва да се наложи наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор от закрит тип при строг режим.

Деянието е било извършено в изпитателния срок на съдебния акт на РС-Сливен, поради което наложеното наказание лишаване от свобода за срок от  десет месеца, следва да се изтърпи от подсъдимия отделно при същите условия.

            Веществени доказателства – 240 бр. найлонови пликчета, всяко съдържащо по 20 бр. саморъчно свити цигари или общо 4 800 бр., на съхранение в Агенция „Митници“ гр. София, следва да се унищожат.

            На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 317 лв., представляващи възнаграждения и разходи по експертни заключения е вещи лица, следва да се заплатят по сметка на РС-Казанлък.

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                                              Районен съдия,