Решение по дело №497/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260054
Дата: 14 юни 2021 г.
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20203210100497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…………….                                 14.06.2021 г.                           гр.Балчик

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд                                     граждански състав

на седми юни през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

                                                         Председател: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

Секретар: Радостина Стоилова

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 497 по описа за …2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ООД срещу Р.Д. *** за признаване за установено, че ответникът има задължение към ищеца произтичащо от договор за заем от 30.09.2015 г., за сумата в размер на 719,05 лв., представляващо главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение; за сумата в размер на 71,27 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2015 г. до 08.04.2016 г.; за сумата в размер на 289,13 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 31.10.2015 г. до датата на подаване на заявлението.

Претендират се и съдебно деловодни разноски.

Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД има сключен договор за заем от 30.09.2015 г. С приложение към договор за цесия от 1.06.2016 г. заемодателят е прехвърлил вземанията си на ищеца по делото, за което ответникът бил надлежно уведомен.

По силата на договор за заем, заемодателят се задължил да предостави на ответника сумата в размер на 800 лв., а последният да заплати на погасителни вноски главницата по кредита, ведно с надбавка , покриваща разходите на заемодателя по подготовка и обслужване на заема  и определена надбавка, съставляваща печалба. Уговорено било връщане на заема на 27 равни седмични вноски, като първата вноска била на 9.10.2015 г., а последната на 8.04.2016 г.

Ответникът преустановил редовните плащания. Сумата, която заплатил до момента на подаване на исковата молба била в размер на 155,80 лв.

За вземанията си срещу ответника ищецът отправил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Образувано било ч.гр.д.№941/2019 г. по описа на Районен съд-Балчик. Заявлението било изцяло уважено.

Заповедта била изпратена за връчване на длъжника в условията на чл. 47 ал. 1 от ГПК. Лицето не се явило да получи книжата. От извършената справка било установено, че същото не полага труд по трудов договор.

Това мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.

Правната квалификация на исковете е по чл. 124 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от с.з.   

Исковете са допустими. Подадени са при наличие на правен интерес, в законноустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК и от лице, с представителна власт.

Проц. представител на ищеца направи искане за постановяване на неприсъствено решение.

На 21.12.2020 г. на ответника е връчена искова молба и приложенията към нея, с указание на съда за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание; ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Предвид представените по делото: договор за паричен заем от  30.09.2015 г., договор за цесия от 16.11.2020 г.,твърденията на ищеца съдът намира исковете за основателни и следва да ги уважи.

Налице ли са, според настоящия състав на съда, предпоставките визирани в т. 1 и 2 на ал. 1 от чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Ищецът претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.

         Воден от изложеното, съдът

                                                         РЕШИ:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д. *** има задължение към „Агенция за събиране на вземания“ООД, произтичащо от договор за заем от 30.09.2015 г., за сумата в размер на 719,05 лв.(седемстотин и деветнадесет лева и пет ст.), представляващо главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение; за сумата в размер на 71,27 лв.(седемдесет и един лев и двадесет и седем ст.), представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2015 г. до 08.04.2016 г.; за сумата в размер на 289,13 лв.(двеста осемдесет и девет лева и тринадесет ст.), представляваща обезщетение за забава, за периода от 31.10.2015 г. до датата на подаване на заявлението.

ОСЪЖДА Р.Д. Русев да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ООД сумата в размер на 81,59 лв.(осемдесет и един лев и петдесет и девет ст.), представляваща направените съдебно –деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Р.Д. Русев да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ООД сумата в размер на 225 лв.(двеста двадесет и пет лева), представляваща направените съдебно –деловодни разноски в настоящото производство.

         Решението не подлежи обжалване.

                                                         СЪДИЯ: