Решение по адм. дело №268/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по изпратена с Определение № 14591 от 26.12.2024 г. по гр. д. № 512/2024 г. на Районен съд – Варна по подсъдност искова молба с вх. рег. № 66593/19.08.2024 г.

Първоначално с исковата молба на М. Н. М., с [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез пълномощник – адв. С. В., и уточнена на 07.10.2024 г., срещу Община Варна са предявени два обективно съединени иска, като след частично прекратяване на производството с Определение № 6128/05.06.2025 г., предмет на разглеждане е исковата молба по втория предявен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца имуществени вреди - сумата в размер на 365,64 лв., представляваща заплатени такси в полза на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) З. Д. по изпълнително дело (изп. дело) № 169/2023 г., вследствие незаконосъобразно действие на административен орган при Община Варна по образуване и водене на изп. дело № 169/2023 г. на ЧСИ З. Д. за събиране на вземане по нищожен и впоследствие отменен АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от старши инспектор по приходите при Община Варна.

Ищецът твърди следното: На 12.07.2024 г., при справка на каса в Дирекция „Местни данъци" към Община Варна, установил, че има незаплатени задължения по ЗМДТ, представляващи дължим данък за МПС. След като заплатил сумата, установил, че част от задълженията са му начислени за МПС „Фолксваген Туран“ с peг. № [рег. номер] за 2018 г. и за 2019 г., през които периоди ищецът не е притежавал посочения лек автомобил. Заплатената от ищеца сума за данък за този автомобил в полза на Община Варна за 2018 г. е съответно - 247,50 лв. (главница), и 162,43 лв. (лихва), а за 2019 г. – 38,14 лв. (главница), и 21,12 лв. (лихва). На 03.08.2024 г. на М. е била връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) от ЧСИ З. Д., с която бил поканен доброволно да заплати същото задължение по изп. дело № 169/2023 г., във връзка с АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК, който АУЗ никога преди това не е бил връчван на ищеца. В посочения АУЗ било обективирано задължение, еквивалентно на данъка за посоченото по-горе МПС с peг.№ [рег. номер] за 2018 г. и 2019 г. С цел прекратяване на изп. дело № 169/2023 г., М. М. е платил в полза на ЧСИ З. Д. и сума в размер на 365,64 лв.

Ищецът отправя искане да бъде осъдена Община Варна, да му заплати сумата в размер на 365,64 лв., представляваща заплатени такси в полза на ЧСИ З. Д. по изп. дело № 169/2023 г. Претендира и присъждане на разноските по делото. От страна на адв. С. В. е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Община Варна, представлявана от кмета, чрез юрисконсулт М. Д., в писмени отговори поддържа недопустимост и неоснователност на исковата молба. Настоява се, че АУЗ не е отменен. Сочи се, че не са подадени данни за промяна в собствеността на автомобила от оспорващия. Платената сума за данък върху превозното средство е възстановена на ищеца с акт за прихващане или възстановяване, като на ищеца е възстановена и сумата в размер на 365,64 лева, платена от ищеца на ЧСИ за такси и разноски. В съдебно заседание и по същество се пледира за отхвърляне на исковата претенция като недоказана, както по основание, така и по размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата молба и пледира отхвърлянето . Посочва, че обезщетението е платено, поради което не следва да бъде осъждан ответникът, но следва да се присъдят на ищеца направените в настоящото производство разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от ст. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е установено задължение на М. Н. М. за данък върху превозните средства и лихви за периода 2018 г. и 2019 г., за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег.№ [рег. номер], в общ размер на 379,56 лв. (главница и лихва).

АУЗ е изпращан за съобщаване на М. на три различни адреса, като на два от адресите е изпращан двукратно. Петте известия за доставяне са се върнали в Община Варна с отбелязване, че пратката не е потърсена. На 10.11.2022 г., на таблото за съобщения е поставено съобщение до М. Н. М. за явяване на лицето в Дирекция „Местни данъци“ за връчване на посочения по-горе АУЗ, с указание, че при неявяване, след 14 дни актът ще се счита за връчен, съгласно чл. 32, ал. 6 ДОПК, като съобщение е свалено на 24.11.2022 г.,. На гърба на АУЗ е направено отбелязване, че е влязъл в сила на 09.12.2022 г.

С молба вх. № 3546/21.02.2023 г. от Община Варна, подадена чрез юриск. Д. В. до ЧСИ З. Д. е направено искане за образуване на изпълнително дело във връзка със събиране на сумата по въпросния АУЗ.

На 12.07.2024 г. М. М. заплаща по сметка на Община Варна, Местни данъци сумата в размер на 409,93 лв., с основание данък върху превозните средства за лек автомобил рег.№ [рег. номер] за 2018 г., както и 59,26 лв., с основание данък върху превозните средства за лек автомобил рег.№ [рег. номер] за 2019 г., предвид разписка № 0400022629760489/12.07.2024 г.

На 03.08.2024 г. на М. М. е връчена ПДИ от ЧСИ З. Д. с изх. № 15970/29.07.2024 г., с която настоящият ищец е уведомен за паричното му задължение по Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г. на Община Варна, МДТ, в полза на взискателя Община Варна, като е посочено, че задължението по изп. дело № 169/2024 г. възлиза на 929,62 лв., от които 285,64 лв. (главница), 55,94 лв. (лихва) за периода 16.02.2023 г. – 12.08.2024 г., 131,12 лв. (неолихвяеми вземания), както и разноски в размер на 456,92 лв. (такси по Тарифата към ЗЧСИ), дължими към 12.08.2024 г. На 29.07.2024 г. ЧСИ З. Д. изпраща до М. и съобщение, с което уведомява, че по повод молба от взискателя с вх. № 13665/16.07.2024 г. за прекратяване на изпълнителното дело, изпълнителното дело ще бъде прекратено след заплащане на таксите и разноските по делото в размер на 456,92 лв., дължими към 29.07.2024 г.

На 13.08.2024 г. М. М. заплаща по сметка на ЧСИ З. Д. сумата в размер на 365,64 лв. по изп. дело № 169/2023 г. - вносна бележка от 13.08.2024 г. от „Общинска банка“ АД.

Процесната заплатена от ищеца сума в размер на 365,64 лв. е за такси в изпълнителното производство, на основание ТТРЗЧСИ, с подробна разбивка по основания и суми в Удостоверение с изх. № 9299/29.05.2025 г., издадено от ЧСИ З. Д., л. 51 от делото.

На 19.08.2024 г. М. М. подава до Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна жалба, с която сочи, че на 12.07.2024 г. при справка на каса на „Местни данъци“ установил, че има незаплатени задължения за данък за МПС, като след като заплатил задълженията си констатирал, че част от същите са начислени за МПС Ф. Т. с рег. № [рег. номер] за 2018 г. и 2019 г., какъвто той не е притежавал в тези данъчни периоди. С жалбата се твърди, че от връчената ПДИ от ЧСИ М. установил, че задължението е по АУЗ № МД-АУ-7987/11.11.2021 г., който никога не му е бил връчван, като е отправено искане за отмяна на АУЗ като неправилен и незаконосъобразен.

С писмо рег. № МД-Т24006431ВН-003ВН/17.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в отговор на подадената жалба против АУЗ, М. е уведомен, че съгласно удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, въпросното МПС е собственост на М. само за периода от 27.04.2018 г. до 30.04.2018 г., предвид което платените 469,19 лева са установени като надвнесени и за възстановяването им е необходимо М. да направи искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми. Известието за доставяне на процесното писмо е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. Няма данни за изрично произнасяне от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за отмяна или обявяване на нищожност на въпросния АУЗ, както и данни за оспорване пред съда на писмо рег. № МД-Т24006431ВН-003ВН/17.10.2024 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

На 21.11.2024 г., по инициатива на органа по приходите, от ст. инспектор КРД при Община Варна е издаден Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № АПВ24006431, с който е прието, че платените суми за периода от 01.04.2018 г. до 28.01.2019 г. за МПС Ф. Т. с рег. № [рег. номер], във вр. с АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., предвид установеното, че процесният лек автомобил е бил собственост на ищеца за периода от 27.04.2018 г. – 30.04.2018 г., се явяват недължимо внесени и е постановено възстановяване на М. М. на сумата от 469,19 лв. Съобщението за АПВ е получено от ищеца на 27.11.2024 г.

На 13.05.2025 г. сумата в размер на 469,19 лева е преведена от Община Варна по банкова сметка на ищеца, с посочено основание: възстановяване ДПС АПВ 24006431/21.11.2024 г. – Преводно нареждане от 13.05.2025 г.

На 01.07.2025 г. ЧСИ З. Д. превежда по банкова сметка на М. Н. М. сумата в размер на 365,64 лв., с посочено основание: възстановяване суми по ИД 169/2023 г. – платежно нареждане от 01.07.2025 г.

 

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1 ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ: 1.) отменен незаконосъобразен акт, или действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2.) вреда за ищеца; 3.) наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.

Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.

В случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 АПК, когато се твърди, че вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, както и от незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

В случая ищецът твърди, че вредите са от незаконосъобразно действие на административен орган при Община Варна, състоящо се в образуване и водене на изпълнително дело за събиране на вземания по нищожен и впоследствие отменен АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от ст. инспектор по приходите при Община Варна.

Съдът намира, че в случая не е налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на Община Варна по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно действие като административна дейност.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, както установяването, така и обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като принудителното събиране на невнесените в срок местни данъци и такси се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.

В случая е без правно значение фактът дали надлежно по предвидения в ДОПК ред е съобщен АУЗ на ищеца и дали същият е влязъл в сила. Съгласно нормата на чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК, наименована „Изпълнителни основания“, изрично е предвидено, че принудително изпълнение се предприема въз основа на актовете по чл. 107 ДОПК (какъвто е и процесният АУЗД № МД-АУ-7987-1/11.11.2021, издаден от старши инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна), независимо дали са обжалвани. Тоест с тази разпоредба е придадена предварителна изпълняемост на въпросните актове, от което следва, че влизането в сила на акта, включително и връчването на акта на задължените лица не представлява законоустановена предпоставка за пристъпване към принудителното изпълнение на акта. Така разписаното в чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК представлява изключението, установено със закон, в съответствие с нормата на чл. 165 ДОПК, съгласно която събирането на държавните и общинските вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, освен ако в закон е установено друго. Предвидената възможност за събиране на публичните общински вземания по реда както на ДОПК, така и на ГПК не може да е аргумент за различно възприемане на процесния АУЗД, в първия случай като изпълнително основание и преди да е влязъл в сила, а във втория случай – едва след влизането му в сила. Редът за събиране на вземането не се отразява на извода за наличието или липсата на годно изпълнително основание. Двата кодекса (ДОПК и ГПК) съдържат регламентация на различни изпълнителни основания (съответно в чл. 209, ал. 2 ДОПК и чл. 404 ГПК), като следва да се приеме, че препратката от ЗМДТ към ГПК е по отношение само събирането на вземанията, не и по отношение преценката във връзка с наличието изпълнителното основание, което в случая е изрично регламентирано в чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК.

Следва да се има предвид и спецификата на АУЗ, който, във връзка с констатацията за неплащане на данък в срок, само установява задължение, съществуващо извън акта. Именно поради спецификата на акта, с който се установява публично общинско вземане, законодателят регламентира предварителната му изпълняемост, необвързана с връчването на АУЗ и влизането му в сила. За преценката за наличието в случая на годно изпълнително основание е без значение редовността на връчването на АУЗ, като е без значение и законосъобразността на преценката дали АУЗ е влязъл в сила.

Предвид изложеното подаването на молба за образуване на изпълнително дело за събиране на задълженията по АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, не представлява незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице при Община Варна, доколкото въпросният АУЗ подлежи на предварително изпълнение. След заплащане на 12.07.2024 г. от страна на длъжника (настоящ ищец) на задължението за данък превозно средство за 2018 и 2019 г., взискателят по изпълнителното производство – Община Варна, ответник в настоящото съдебно производство, на 16.07.2024 г. с молба вх. № 13665 е отправила искане за прекратяване на изпълнителното дело (предвид установяващо се от съобщение с изх. № 15972/29.07.2024 г. на ЧСИ З. Д. до М.).

От друга страна, към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното делото – 21.02.2023 г. (а и към настоящия момент) АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от орган по приходите при Община Варна не е отменен или обявен за нищожен. По жалбата от М. срещу АУЗ, с искане за отмяната му, решаващият орган Директорът на Дирекция „Местни данъци“ единствено е уведомил М., че платените 469,19 лева са установени като надвнесени и подлежащи на възстановяване или прихващане, но не постановил отмяната на АУЗ. Доколкото твърдението на ищеца е за вреди не от незаконосъобразен или нищожен акт – процесния АУЗ, а от незаконосъобразните действия на ответника по образуване и водене на изпълнителното производство по отменен и нищожен АУЗ, то извън предмета на настоящото производство е установяването от съда дали АУЗ е унищожаем или нищожен (а и такива възражения биха били недопустими и съответно неоснователни, доколкото, първо, е налице мълчаливо потвърден АУЗ, и второ, непритежаването от ищеца на превозното средство за периода на установените задължения за местния данък за превозно средство, не представлява само по себе си основание за обявяване на АУЗ за нищожен).

Освен това сезирането от Община Варна на ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по АУЗД № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от старши инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна не представлява действие по повод изпълнение на административна дейност, а е акт на взискател спрямо длъжник по повод възникнало и изискуемо задължение. Подаването на молба за образуване на изпълнително дело за събиране на публични общински задължения е правно нормирана, но не и административна дейност. Длъжностното лице от Община Варна, подало молбата до ЧСИ З. Д. не действа в качеството си на административен орган, а в качеството си на представляващ взискателя, който отправя искане до орган на изпълнението за предприемане на действия по принудително удовлетворяване на съществуващо притезание. При сезирането на ЧСИ от страна на Община Варна липсва присъщия за административните правоотношения елемент на власт и подчинение между настоящия ищец и Община Варна, като в подкрепа на последното е и фактът, че в изпълнителното производство страните – взискател и длъжник са равнопоставени.

С оглед изложеното не се установява по делото незаконосъобразно иницииране на изпълнителното производство по изп. д. № 20238080400169, като процесното действие и не следва да се определи като административна дейност.

Дори да се приеме, че сезирането на ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на задълженията по процесния АУЗД е административна дейност и незаконосъобразно е извършено това действие в случая, то към настоящия момент не се установя наличието на претендираните вреди, а и въпросните твърдени вреди, не се явяват пряка и непосредствена последица от процесното „незаконосъобразно“ действие.

Заплатената на 13.08.2024 г. на ЧСИ З. Д. от ищеца в качеството му на длъжник по изпълнителното дело сума в размер на 365,64 лв. е възстановена в патримониума на ищеца на 01.07.2025 г., т.е. не е налице вредата във формата й на загуба. И ищецът потвърждава получаването на претендираната сума в размер на 365,64 лв. по вносна бележка от 01.07.2025 г. за възстановени суми по и.д. № 169/2023 г. с наредител ЧСИ З. Д. и получател М. Н. М.. Без значение е кой точно е репарирал сумата в имуществото на ищеца (дали ответника или ЧСИ), релевантният факт е липсата на намаляване на имуществото на ищеца с претендираната като имуществени вреди сума.

Претендираната сума като обезщетение, както ищецът сочи, представлява такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ, събрани в хода на изпълнителното дело от дружеството-ищец. Не е налице изискуемата причинна връзка между вредата и незаконосъобразното действие, тъй като както се посочи вече, пряка и непосредствена е само тази вреда, която следва закономерно от действието на администрацията по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус. Събраната от ЧСИ сума в размер на 365,64 лв. за такси и разноски, произтича от конкретно извършените действия по изпълнителното производство, а не от действието сезиране на ЧСИ за образуване на изпълнително производство за събиране на вземането на общината по процесния по делото АУЗ. Тоест сезирането за образуване на изпълнителното дело и плащането на тези такси и разноски са опосредено от извършването на действия от ЧСИ, поради което задължението за плащане на таксите и разноските се явява пряка правна последица от действията на ЧСИ, а не от действията на ответника. Основанието за намаляването на имущественото състояние на ищеца с процесната сума е извършените действия от съдия изпълнителя, във връзка с принудителното събиране на задължението на ищеца по АУЗ, респ. сочената от ищеца вреда не произтича от действието на взискателя по сезиране на ЧСИ за събиране на процесното вземане.

С оглед изложеното искът е неоснователен.

При този изход на спора и при прилагането на правилото, визирано в чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Н. М., с [ЕГН], от гр. Варна срещу Община Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 365,64 лв., представляващи заплатени такси в полза на ЧСИ З. Д. по изпълнително дело № 169/2023 г., вследствие незаконосъобразно действие на административен орган при Община Варна по образуване и водене на изпълнително дело № 169/2023 г. на ЧСИ З. Д. за събиране на вземане по нищожен и впоследствие отменен АУЗ № МД-АУ-7987-1/11.11.2021 г., издаден от старши инспектор КРД при Община Варна.

ОСЪЖДА М. Н. М., с [ЕГН], от гр. Варна, да заплати на Община Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.