№ 108
гр. Момчилград, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100229 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „****** /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД- София, твърди в исковата си
молба, че в заповедно производство в негова полза е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 130/2021г.
Районен съд- Кърджали. Длъжникът ЕДЖ. ЕР. Й. не бил намерен на
постоянен и настоящ адрес, като заповедта била връчена при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, съдът е
указал на заявителя, че може да предяви вземането си. В исковата молба се
посочва, че с Договор за студентски кредит от 27.02.2017г. "******
/България/" ЕАД е отпуснало на кредитополучателя Е.Й., кредит в размер на
2 000 лева с цел заплащане на 5 /пет/ броя такси за обучение на
кредитополучателя, с крайнен срок за погасяване на кредита- 15.09.2025г.
Твърди, че изпълнил като кредитор задълженията си по процесният договор,
включително задължението да предостави за временно и възмездно ползване
паричната сума. Сочи, че в чл. 3.1 от договора страните приемали за
установено, че за ползваният кредит кредитополучателят заплаща на Банката
фиксирана годишна лихва в размер на 6,50%. Лихвата се начислявала от
датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за
1
ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината.
При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят
дължал на банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент,
увеличен с 10 пункта годишно, върху забавената сума /вноска или част от
вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения- чл.3.2. от Договора. Сочи, че при погасяване на кредита,
кредитополучателят ще ползва гратисен период 43 месеца, считано от датата
на сключване на договора до 15.09.2020г. По време на гратисният период
кредитополучателят не дължал плащане на главницата и лихва по кредита-
чл.4.3. от Договора. След изтичане на гратисният период било уговорено, че
кредитът ще бъде погасен на 60 равни анюитетни месечни вноски, дължими
на 15-то число от съответния месец, считано от 15.10.2020г. до 15.09.2025г.-
чл. 4.8. от Договора.
Банката изпълнила всички свои задължения съгласно подписания
договор. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно
ползване. Основно задължение на заемателя било да върне заетата сума в
уговорения срок. Кредитополучателят изпаднал в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски. На кредитополучателят на адресите,
посочени в договора, били изпратени писма, и същите била получени от
друго лице- негов брат. Предсрочната изискуемост на всички вземания
/главница и лихви/ на банката по договора за кредит и анекса към него била
осчетоводена на 19.01.2021г. Ищцовото дружество сочи, че страните по
договора са уговорили настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по чл. 6 при наличие на условия: неизпълнение на условие по
договора /в случая неплащането на три последователни погасителни вноски
по кредита съгл. чл. 6.2. от договора/, като съгласно българското
законодателство било необходимо и волеизявление на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до адреса на
кредитополучателя. Освен това моли съда да приеме, че е настоящата искова
молба е покана за изпълнение, съгласно трайната съдебна практика.
Предвид изложеното моли съда да приеме за установено спрямо
ответника съществуването на вземанията му, произтичащи от Договор за
студентски кредит от 27.02.2017г., предмет на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №130/2021г. на РС- Момчилград,
2
1.Изискуема главница в общ размер на 1 453,80 лева, от която Редовно
падежирани главници в размер на 82,98 лева- за периода от 15.10.2020г. до
15.01.2021г. вкл., както и Предсрочно изискуема главница в размер на
1 370,82 лева към 19.01.2021г.;
2.Редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 31,81 лева, начислена
за периода от 15.09.2021г. до 18.01.2021г. вкл.;
3.Изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирани
главници от периода от 15.10.2020г. до 15.01.2021г. в размер на 1,87 лева,
начислена за периода от 15.01.2020г. до 18.01.2021г.;
4. Изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода от 19.01.2021г. до 17.02.2021г. в
размер на 11,42 лева; заедно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /18.02.2021г./
до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност - в случай че главните установителни
искове по чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени напълно или
частично като неоснователни досежно предсрочно изискуемите по договора
суми, моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми:
1.Изискуема главница в общ размер на 1 453,80 лева, от която Редовно
падежирани главници в размер на 166,78 лева- за периода от 15.10.2020г. до
15.05.2021г. вкл., както и Предсрочно изискуема главница в размер на
1 287,02 лева към 19.05.2021г.;
2.Редовна лихва в размер на 62,08 лева, начислена за периода от
15.09.2021г. до 15.05.2021г. вкл.;
3.Начислено обезщетение за забава върху редовно падежирани
главници за периода от 15.10.2020г. до 18.05.2021г. в размер на 5,05 лева;
4. Начислена редовна лихва върху усвоена и непогасена към
19.05.2021г. главница в размер на 1,00 лева;- за периода от 15.05.2021г. до
18.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /19.05.2021г./ до окончателното й
изплащане.
Моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени по
настоящото дело разноски, включително юрисконсултско възнаграждение
3
Моли съда да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.А.С., е
депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който заявява, че предявените
искове са допустими, но оспорва изцяло като неоснователни както
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни
искове, така и предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове. Също така оспорва изцяло всички изложени в исковата молба
твърдения и обстоятелства, на които се основават предявените искове.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е получил посочената в
исковата молба сума по отпуснатия му кредит, както и че не е внесъл
договорените погасителни вноски по кредита. Оспорва твърдението на ищеца
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че са налице клаузи
за неравнопоставеност на страните по сключеният договор съгласно чл.143
ал.1 т.5 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, който представлява
специален положителен установителен иск и с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е., че присъдената със
заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът– възраженията
си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 130/ 2021г. на РС- Момчилград, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 66
от 17.03.2021г. за следните суми; 1.Изискуема главница в общ размер
на 1 453,80 лева, от която Редовно падежирани главници в размер на 82,98
лева- за периода от 15.10.2020г. до 15.01.2021г. вкл., както и Предсрочно
изискуема главница в размер на 1 370,82 лева към 19.01.2021г.;
2.Редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 31,81 лева, начислена за
периода от 15.09.2021г. до 18.01.2021г. вкл.;
3.Изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирани
главници от периода от 15.10.2020г. до 15.01.2021г. в размер на 1,87 лева,
начислена за периода от 15.01.2020г. до 18.01.2021г.;
4. Изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
4
предсрочно изискуема главница за периода от 19.01.2021г. до 17.02.2021г. в
размер на 11,42 лева; заедно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /18.02.2021г./
до окончателното й изплащане. С заповедта са присъдени и разноски в общ
размер на 129,98 лева, от която сума д.т. в размер на 29,98 лева, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Посочено е, че тази
сума произтича от неизплатено задължение по Договор за студентски кредит
№ 1702 1520 4977 0905 от 27.02.2017г. сключен между банката и длъжника
/ответник в настоящото производство/.
Заповедта е била връчена със съобщението на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, и съдът е дал указания за предявяване на установителен
иск, като в срока по чл.415 ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира вземане по Договор за студентски кредит № 1702
1520 4977 0905 от 27.02.2017г., по силата на който е предоставил на
ответника кредит в размер на 2 000 лева. Съгласно чл.2.1 от договора
крайният срок за издължаване на кредита е 15.09.2025г. Лихвеният процент
по кредита е в размер на 6,50% годишно. В чл.4.2 от договора е уговорен
гратисен период от 43 месеца, считано от датата на сключване до 15.09.2020г.
Погасяването на кредита се извършва на 60 равни анюитетни месечни вноски,
дължими на 15-то число на съответният месец, считано от 15.10.2020г. до
15.09.2025г.
Съдът приема, че посоченият договор попада в приложното поле на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Съдържанието на договора
съответства на специалните изисквания по чл.19 и чл.21 от ЗКСД, доколкото
не е предвидено обезпечение и средствата е следвало да бъдат превеждани по
конкретно посочена банкова сметка на Тракийският университет- Стара
Загора. В Договора за посочени и специалните предпоставки за предоставяне
на държавна гаранция за погасяване на кредита. Според чл.6.2 от Договора
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане
от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.
По делото са представени писма изх. № ИЗХ- 0012332 и изх.№ ИЗХ-0012331,
и двете от 15.01.21г., с които банката- ищец е уведомила ответника, че поради
неплащане на месечните вноски за периода 14.10.2020г.– 15.01.2021г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Уведомленията са изпратени на
5
посочени от ответника адреси и са върнати от „М и ЕМ Експрес“ с
отбелязване, че пощенските пратки не са потърсени от адресата. В същото
време една от пратките е получена на адреса, посочен от кредитополучателя-
Момчилград, ул.Маказа № 40, и като получател е посочено друго лице, с
отбелязването че е брат /Ахмед Юсеин/- на 19.01.2021г.
Предвид това и съобразно приетото в съдебната практика, настоящият
съдът приема, че за връчен редовно от външна страна и достигнал до
длъжника, се смята документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/, или
от частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане в тези
случаи се прилагат правилата на чл.37 – 58 ГПК, като отсъствието от адреса
се удостоверява по реда на чл.47 ГПК и съобщението се смята за връчено. В
същото време е допустимо и уговарянето в договора и на други конкретни
способи за връчване на кореспонденция между страните, вкл. с препоръчана
пощенска пратка, като страните могат да предвидят, че изявлението на една
от страните ще се счита достигнало до другата страна, без фактически същото
да е получено. Клауза, която приема недоставено съобщение като получено,
би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, ако предвижда определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа /в този смисъл решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т.д.
№ 2072/2015 г., I т.о. на ВКС, решение № 180/23.11.2016 г. по т.д.№ 2400/2015
г., I т.о. на ВКС/.
В разглеждания случай в чл.9.3 от Договора за кредит страните са
уговорили, че уведомленията ще се считат получени от кредитополучателя,
ако са изпратени по пощата и са достигнали до адресите, посочени в договора
и съобразно изпълнение на задълженията по чл.5.1.2. Изискванията за
прилагане на посочената фикция за връчване са изпълнени, поради което и
ответникът следва да се счита надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост. Изложеното налага извода, че са спазени изискванията по чл.60
ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г.,
ОСГТК, при наличието на които банката може за предизвика предсрочното
настъпване на падежа на цялото задължение по договора за кредит.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
6
исковата сума се дължи в цялост и така, както е посочено по-горе. Съдът
приема, че с настъпване падежа на задължението, съгласно договора и
погасителният план по чл.4.7 от договора, се дължи заплащане на
съответните вноски. В чл.4.8 от процесния договор ясно е посочено,
че погасяването на кредита се извършва на 60 равни анюитетни месечни
вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.10.2020 г.
до 15.09.2025г. Регулиращият спорното материално правоотношение Закон за
кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ не предвижда специфични
изисквания към съдържанието на погасителния план, тъй като в чл.24 ал.3 от
същият изрично е предвидено, че кредитополучателят погасява общия размер
на кредита на равни месечни вноски в съответният срок, считано от края на
гратисния период. Доколкото по делото е изяснено, че ответникът не е
заплатил дължимите суми по договора, без значение в случая е размерът на
отделната погасителна вноска. Безспорно установеният релевантен факт е
неплащането на три последователни месечни вноски, което дава основание на
кредитора да лиши длъжника от преимуществата на срока за изпълнение. В
тази насока е и преписката по процесният договор, като съдържащите в него
писмени доказателства, водят до горният извод.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, и
следва да се приеме, че ответникът дължи посочените искови суми, които са
предмет на ч.гр.д.№ 130/ 2021г. на РС- Момчилград, по кеото съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 66 от
17.03.2021г.
Предвид уважаването на първоначално предявения установителен иск
по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съдът не следва се произнася по евентуално
съединените с него осъдителни искове, тъй като не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, вр. с т.11г
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените
разноски както следва: в заповедното производство- в размер на 129,98
лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и в настоящото производство - в размер на 498,17 лева
7
/представляващи държавна такса в размер на 178,17 лева; юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, и възнаграждение на особен
представител в размер на 120 лева.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграаждение в размер
на 450 лева не кореспондира с правната и фактическата сложност на делото,
поради и което съдът намира, че следва да се определи такова
възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е. Й. с ЕГН-
**********, съществуването на вземането на „****** /БЪЛГАРИЯ/”
ЕАД, гр.София, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” 55, Експо
2000, ЕИК ********, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил
Танев Петков, за следните суми;
1.Изискуема главница в общ размер на 1 453,80 лева, от която Редовно
падежирани главници в размер на 82,98 лева- за периода от 15.10.2020г. до
15.01.2021г. вкл., както и Предсрочно изискуема главница в размер на
1 370,82 лева към 19.01.2021г.;
2.Редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 31,81 лева, начислена за
периода от 15.09.2021г. до 18.01.2021г. вкл.;
3.Изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирани
главници от периода от 15.10.2020г. до 15.01.2021г. в размер на 1,87 лева,
начислена за периода от 15.01.2020г. до 18.01.2021г.;
4. Изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода от 19.01.2021г. до 17.02.2021г. в
размер на 11,42 лева; ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
/18.02.2021г./ до окончателното й изплащане- Присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 66 от 17.03.2021г. по
ч.гр.д. № 130/2021г. на РС- Момчилград.
ОСЪЖДА Е.Е. Й. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „******
8
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД-гр.София, ЕИК ********, сумата в размер на 129,98
лева- разноски в Заповедното производство, както и сумата размер на
498,17 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9