Решение по дело №2920/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Варна, 21.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                  

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2920/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И.Г.К., ЕГН ********** с адрес *** и В.Г.В., ЕГН ********** с адрес ***  срещу Й.С.Й., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от следният недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор с идентификатор 10135.4501.1999 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, с площ от 1209кв.м., находящ се на административен адрес гр. Варна, с.о. Ментеше, при граници на обекта по скица имоти с идентификатори: 10135.4501.2000, 10135.4501.1998, 10135.4018.6, 10135.4501.2015, 10135.4501.2012, 10135.4501.2011 и 10135.4501.9548 на основание наследство от Т. Панайотова П., починала на 07.01.1974г. и решение № 889/10.06.2002г. на ПК Варна и осъждане ответника да им предаде владението върху имота.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба: Наследници са на Т. П., на която с решение № 889/10.06.2002г. на ПК Варна е било признато право на възстановяване в съществуващи стари реални граници на правото на собственост върху лози от 1декар и нива от 3 декара в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в местност Под Ментешето, кв. Владиславово, представляващи части от имот № 88 по от 1997г. След смъртта си, Т. П. е била наследена от сестра си И.П. и внука си Д. Д. На това основание твърдят да притежават ½ ид.ч. от имота. Със заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003г. на областния управител на област Варна е бил одобрен ПНИ и в регистъра към него имотът е вписан на наследниците на Т. П.. С влязло в сила решение по гр.д. № 562/2011г. на ВКС са били отречени правата на ползвателите Р.В., П.В., Р.П., С.В., Д.В. по отношение на ПИ 1253 по ПНИ. Със заповед № Г-122/28.01.2016г. на зам.кмета на община Варна е одобрен ПУП- ПРЗ на кв. 41 по плана на местност Ментеше като за ПИ 1253 е определен идентификатор 4501.1999. По отношение на имота е била издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ № ПР-04/24.02.2021г. С писмо от 11.02.2021г. на СГКК Варна ищците са били уведомени, че по заявлението на ответника е започната процедура по изменение на КККР и вписването му като собственик на имота на основание КНА по обстоятелствена проверка № 106/27.01.2021г. Оспорват ответникът да притежава право на собственост върху имота. Твърдят, че до 2012г. имотът е владян от ползвателя, а след като правата му са били съдебно отречени, имотът е бил изоставен от него. Понастоящем в него имало необитаема и полуразрушена колиба. Счита, че предвид датата на постановяване на реституционното решение, реституционната процедура е приключила едва с издаването на заповедта по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ и до него момент отричат протичането на давностен срок. Понастоящем ответникът владеел имота без основание, което обосновава и правния интерес от търсената защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва ищците да имат качество на наследници на реститута Т. П.. Оспорва Т. П. да е била собственик на процесния имот към момента на включването му в ТКЗС, както и имотът да е идентичен с този по решение № 889/10.06.2002г. на ПК Варна и имот № 88 по КП от 1997г. Оспорва идентичност на заявените за реституция имоти и тези по решение № 889/10.06.2002г. на ПК Варна. Твърди нищожност на реституционното решение, поради: издаването му по заявление депозирано след изтичане на преклузивния срок за подаването му; като издадено при нарушено изискване за форма и съдържание- едновременно признаващо права и възстановяващо такива; поради неподписването му от всички членове. В евентуалност се твърди, че решението е породило конститутивно действие, защото имотите в него са в достатъчна степен индивидуализирани по стар план и от одобряването на ПНИ през 2003г. същият е могъл да бъде обект на придобиване по давност, каквито права са били признати на ответника. Още повече, че ищците в периода 2003г. до 05.01.2021г., когато са подали искане за издаване заповед по пар. 4к са бездействали. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа.

Ответникът редовно уведомен не се явява. Представлява се от адв. Арменчева, чрез която представя писмена молба обективираща негово изявление за признание на исковата претенция.

Ищците са направили искане за постановяване решение при признание на иска.

По делото са приобщени всички относими към спора писмени доказателства.

Безспорно се установява от тях, че ищците са наследници по закон по съребрена линия на Т. П., починала на 07.01.1974г. Като такъв наследник по право на заместване се легитимира и Д. Т.Д., син на Т.П., а той син на сестрата на Т. П. И.П., починала преди наследодателя. Д. Д. не е страна по делото. Правата на ищците върху имота са до 1/2ич. от имота, като наследници на Г. Д., поч. 2009г., син на  З. Д.а, а тя сестра и наследник на И.П., починала преди наследодателя. В полза на наследодателя им с решение на ОСЗ Варна е било признато право на възстановяване в съществуващи стари реални граници на правото на собственост върху лозе от 1декар и нива от 3 декара в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в местност Под Ментешето, кв. Владиславово, представляващи части от имот № 88 по от 1997г. В регистъра към ПНИ въз основа на решението на ОСЗ, наследниците на Т. П. са вписани с право на възстановяване собствеността върху новообразуван ПИ 1253, за който е бил определен идентификатор 4501.1253 по КК, а впоследствие след изменение през 2016г. на КККР е променен идентификаторът на 4501.1999. Ответникът се легитимира като собственик на имота въз основа на КНА № 3/27.01.2021г. за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение.

Съдът е указал на страните фактите подлежащи на доказване и коя страна носи доказателствената част за тях.

При така заявеното признание на исковете направено лично от ответницата, вкл. в проведеното съдебно заседание, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на исковете. Не са налице пречките за това, защото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, и признатото право е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда.

При това положение исковата претенция следва да бъде уважена.

На основание чл. 537 ГПК и тъй като се касае за констативен нотариален акт, с което е било признато право на собственост върху процесния имот в полза на ответника, то същият следва да бъде отменен в частта признаваща права над 1/2ид.ч., съответна на признатия обем на права на ищците в имота. В случая не се касае за иск, а за законова последица от уважаване на иск относно гражданското право или правоотношение във връзка, с което е постановен охранителен акт с констативно действие. Такова произнасяне съдът дължи, дори и страната да не го е сезирала изрично.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски- 1400лева адв.възнаграждение, 261,60лева дължимо платена държавна такса, 5лева платена държавна такса за съд. удостоверение и 20лева такса за преписи от ИМ за вписване, общо 1686,59лева.

Водим от изложеното съдът :

 

Р   Е   Ш   И   

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците И.Г.К., ЕГН ********** с адрес *** и В.Г.В., ЕГН ********** с адрес ***  и ответника Й.С.Й., ЕГН ********** с адрес ***, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от следният недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.4501.1999 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, с площ от 1209кв.м., находящ се на административен адрес гр. Варна, с.о. Ментеше, при граници на обекта по скица имоти с идентификатори: 10135.4501.2000, 10135.4501.1998, 10135.4018.6, 10135.4501.2015, 10135.4501.2012, 10135.4501.2011 и 10135.4501.9548 на основание наследство от Т. Панайотова П., починала на 07.01.1974г. и решение № 889/10.06.2002г. на ПК Варна и ОСЪЖДА ответника Й.С.Й., ЕГН ********** да предаде на ищците И.Г.К., ЕГН ********** и В.Г.В., ЕГН ********** владението върху ПИ с идентификатор 10135.4501.1999 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, с площ от 1209кв.м., находящ се на административен адрес гр. Варна, с.о. Ментеше, на основание чл.108 ЗС.

 

ОТМЕНЯ констативен нотариален акт  с № 3, том І, рег. № 137, н.д. № 3/27.01.2021г. на нотариус Росица Табакова, рег. № 148 на НК, вписан в СВп Варна, вх.рег. № 1737/27.01.2021г., дв.вх. 1710, акт № 106, том  ІV, дело № 795г., с който Й.С.Й., ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение В ЧАСТТА над 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор с идентификатор 10135.4501.1999 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, с площ от 1209кв.м., находящ се на административен адрес гр. Варна, с.о. Ментеше, при граници на обекта по скица имоти с идентификатори: 10135.4501.2000, 10135.4501.1998, 10135.4018.6, 10135.4501.2015, 10135.4501.2012, 10135.4501.2011 и 10135.4501.9548, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

 

ОСЪЖДА Й.С.Й., ЕГН ********** да заплати на И.Г.К., ЕГН ********** и В.Г.В., ЕГН ********** сумата от 1686,59лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ в  РС- Варна: