Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 04.11.2021 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 2535/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „П.Б.“ ЕАД твърди, че по силата на договор от 24.04.2017 г., сключен с ответника „П.“ АД, следвало да извърши разработка на софтуерни продукти, а ответникът – да заплати възнаграждение на три вноски – авансово, при предаване на изработеното и окончателна вноска, платима след изтичане на периода на поддръжка. Ищецът изпълнил точно възложената работа, но при получаване на фактурата за остатъчната стойност на възнаграждението ответникът отказал да извърши плащане, като навел неоснователни твърдения за забавено изпълнение и недостатъци на изработеното. Подобно възражение не било заявявано в хода на изпълнение на работата и нейното приемане, нито в гаранционния срок. Ето защо работата следвало да се счита за надлежно приета и за изпълнението й ответникът дължал в цялост уговореното възнаграждение. Въз основа на изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати дължимата главница в размер от 76 864,12 лв., както и лихва за забава в размер на 10 526,12 лв., начислена за периода 22.07.2018 г. - 26.11.2019 г. Претендира също законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и разноски.
Ответникът „П.“ АД оспорва исковете, като твърди, че в хода на разработване и внедряване на софтуерния продукт били констатирани множество отклонения от възложеното, правещи го напълно негоден за договорената употреба, за което възложителят възразявал своевременно. Ето защо работата не била приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и никога не била ползвана от него. Наред с това изпълнението, дори и с недостатъци, било със значителна забава, за която отговорен бил ищецът. Поради изложеното ответникът мои съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на сключен с ответника договор е изпълнил точно възложената работа и същата е била приета или е била годна за приемането й.
Безспорно между страните е, че същите са били обвързани от договор от 24.04.2017 г., по силата на който ищецът е следвало да разработи по задание на ответника софтуерен продукт за онлайн разплащания. Техническата спецификация на възложеното e подробно разписана в приложение към договора, като съгласно чл. 4.7. от предложението за възлагане заданието включва изпълнение на четири модула: потребителски интерфейс (front-end), превръщането му в хибриден (front-end hybrid/mobile integration), администриране на уеб приложението, модул за интеграция (integration framework) и интегриране на 10 доставчика на сметки за комунални услуги. В хода на изпълнение на работата договорът е допълнен чрез възлагане на нови дейности по проект „Били“, вкл. за мобилната му версия (приложение № 3 и приложение № 4).
Не се спори също, че уговореното възнаграждение е платимо на вноски, като видно от издадената от ищеца фактура № 2898/31.05.2018 г. процесната главница е формирана от стойността на втора вноска и възнаграждението по приложение № 3.
При тези факти спорно между страните е предал ли е ищецът изпълнена съгласно договора работа и приета ли е била тя, съответно била ли е годна за приемане. За отговор на тези въпроси са събрани писмени доказателства и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Емил Дойчев, Александър Балев, Д.Н. и К.Д., както и са приети заключения на две съдебно-технически експертизи.
Относно предаването на работата:
От електронната кореспонденция между служители на страните, както и от показанията на свидетелите е видно, че изпълнителят е отчитал напредъка в разработването на отделните модули чрез предоставяне на неограничен достъп на възложителя в съответната електронна среда, в която модулите са били достъпни за тест. Изпълнението на работата е било съпътствано от непрекъсната комуникация между служители на възложителя и изпълнителя, имаща за цел непосредственото установяване на т.нар. „бъгове“ и своевременното им докладване на изпълнителя за отстраняване, каквато според вещите лица е нормалната технология за разработване на всеки софтуерен продукт. Всички разпитани свидетели сочат, че служителите на двете страни са работели като цяло в добро разбирателство, което се доказва и от приетите като писмени доказателства електронни писма. От тях, както и от показанията на Д.се установява също, че ответникът е забавил оказването на необходимото съдействие във връзка с предоставяне на някои елементи, чието набавяне е било негов ангажимент, както и че в хода на работата е възложил изпълнението и на други дейности по продукта извън първоначално договорените (вж. изброяването им в т. 1.5 от първоначалното заключение на СТЕ). Тези факти обаче – при липса на претенция за обезщетяване на вреди от забавеното изпълнение, заявена насрещно от ответника – се явяват ирелевантни към предмета на настоящото дело и поради това съдът не излага допълнителни мотиви за възможните правни последици от осъществяването им.
За предаване на окончателния вариант на разработения софтуерен продукт не е съставен изричен приемо-предавателен протокол, с който да се обобщи крайният резултат от изпълнението на договора, но при анализа на електронните писма вещото лице Х. заключава, че с електронно писмо от 08.12.2017 г. (л. 254 от делото) ответникът е потвърдил осъществяването на „успешен deployment на приложението“ – „тествахме deploy документацията – работи всичко според описаното в нея“. Че това е третирано от страните като предпоставка за предаване на разработения продукт, е видно от съдържанието на изпратеното от ответника на 15.11.2017 г. писмо, съдържащо пет условия за предаване, последното от които е „преглед на deployment документацията“ (л. 258). Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетеля Балев, който сочи, че ответникът е изпратил списък с пет точки – условия за приемане на работата, като тези от тях, които зависели от изпълнителя, били изпълнени и изпълнението им било потвърдено от възложителя. В същия смисъл е и направеният от вещото лице по повторната СТЕ извод – „от прегледа на имейлите стана ясно, че е изпращан имейл с инструкции как да стане инсталирането. Получен е имейл от възложителя, че е направено успешно инсталиране“.
Предаването на работата, освен от електронната кореспонденция и свидетелските показания, се доказва и от анализа на съдържанието на интернет страници, удостоверено официално към 15.08.2018 г. – вещите лица по двете СТЕ еднозначно заключават, че „към тази дата файловете, от които се състои проектът, са били инсталирани и това е позволявало софтуерът да изпълнява зададените функции … Към 15.08.2018 г. софтуерният продукт е бил инсталиран и в работещо състояние“ (според вещото лице С.), „към 15.08.2018 г. продуктът е бил инсталиран в среда, която позволява реалната му употреба“, като е „видно наличието на няколко десетки услуги, които съвпадат с доставения от ищеца продукт“ (според вещото лице Х.).
Поради изложеното съдът приема, че макар без оформяне на нарочен приемо-предавателен протокол ищецът е предал на ответника разработения продукт.
Относно годността на работата за приемане:
След анализ на събраните доказателства съдът намира, че възражението на ответника за пълна негодност на предадения продукт за неговата договорна употреба е неоснователно. Действително, безспорно е (а и установимо от електронната кореспонденция и свидетелските показания), че в хода на изпълнение и предаване на отделните елементи възложителят е констатирал множество неточности на изпълнението и е докладвал същите в използваната от страните система за обратна връзка. Този факт обаче не води до извод за негодност на окончателния продукт – на първо място, както свидетелите, така и вещите лица потвърждават, че наличието на „бъгове“ в хода на разработване на софтуерния продукт е част от нормалната технология на програмирането, а на следващо място – релевантно за годността на обекта е състоянието му към момента на окончателното предаване, когато констатираните нередности следва да бъдат отстранени. Според вещото лице С. към този момент проектът е бил изпълнен в съответствие с възложеното – всички от дефинираните в заданието компоненти са били изпълнени в цялост с изключение на броя разработени скрапери, който обаче според дадените в о.с.з. на 06.10.2021 г. разяснения е бил намален от първоначално договореното количество по решение на възложителя. Пълно изпълнение е констатирано и от първоначалната СТЕ.
По отношение изработването на частта с мобилното приложение и двете вещи лица са категорични, че съгласно заданието по договора изработването на мобилното приложение е следвало да бъде изпълнено с програмата „Apache Cordova“, а това означава да бъде създадено като пакетиран уебсайт. Посочената в договора програма за разработване на приложението по необходимост е дефинирала и крайния резултат от разработката, тъй като чрез нея не би могло да се създаде приложение от тип, различен от пакетирания уебсайт – факт, който се потвърждава от вещите лица (вж. обясненията, дадени от вещото лице Х. в о.с.з. на 12.02.2021 г.), както и от показанията на свидетеля Дойчев, дадени при повторния му разпит (л. 335). От тях се установява също, че избраният от страните начин на разработване на мобилното приложение (чрез „Apache Cordova“ е бил съобразен и при ценообразуването – тъй като създаването на пакетиран уебсайт е по-улеснено, ищецът е калкулирал и по-малък разход за този елемент.
Възражението на ответника, че в тази част заданието не е било точно, тъй като пакетираният уебсайт не е годен за успешното му търговско предлагане като мобилно приложение, и че за тази неточност ищецът като специалист е следвало да отправи предупреждение съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД, е неоснователно. От изслушаните свидетели се установява, че заданието е било съвместно разработено от служители на страните, като от страна на ответника е участвал свидетелят Н., за когото не може да се направи извод, че не е бил наясно с функционалностите на програмата „Apache Cordova“ – самият свидетел сочи, че е „ай ти специалист“ и единствената причина да не се заеме той с изпълнението на проекта е била липсата на други служители при възложителя, с които съвместно да създаде продукта. Добрата квалификация на служителите на възложителя в областта на разработването на софтуерни продукти се потвърждава и от свидетеля Д., който категорично сочи, че те „самите създават софтуерни продукти …. Имат доста дълбоки технически познания и добър технически екип“.
Ето защо, макар да е възможно пакетираният уебсайт като начин за изработване на мобилното приложение да не задоволява напълно нуждите на възложителя, този продукт е бил съответен на съзнателно избраните от него при съставяне на заданието функционалности, съобразени и с уговорената за изпълнението му по-ниска цена.
Не се установява негодност на продукта и от гледна точка на модула за интеграция. Вещите лица констатират неговото изпълнение според договореното, като при разпита си вещото лице Х. уточнява, че не е изследвал как работи този модул, но от ищеца му е бил представен резултатът от неговата работа и поради това експертът заключава, че модулът е разработен, в противен случай не би могъл да се получи демонстрираният резултат (ограниченият обхват на демонстрацията е свързан с необходимостта от използване на модул, който не е в държане на ищеца – т.нар. от вещото лице Х. „технологична зависимост от ответника“; същият факт сочи и вещото лице С. – „някои части от заданието нямаше как да бъдат репродуцирани, тъй като се касае за процеси, изискващи договори между възложителя с трети страни и специфични настройки съгласно тези договори“). Свидетелят Д.пък допълва, че предадените скрапери също са имали функционалност, като възможността впоследствие тя да е отпаднала се дължи на промяна на сайтовете на съответните доставчици – факт, независещ от страните по договора („нашите скрапери работеха до момента, в който сайтовете са били такива, каквито са били към момента, в който ние сме ги правели. В един момент най-вероятно са спрели да работят … Имаше такива скрапери, които бяхме направили, бяхме ги предали и няколко дни след това се променя нещо по сайта и скраперът спира да работи …“).
Поради всичко изложено съдът приема, че ищецът е предал на ответника разработен софтуерен продукт с характеристики, съответни на заданието, и така е изпълнил точно договора. Дали ответникът впоследствие е ползвал по предназначение предадения продукт или е инвестирал в изработването на друг, е ирелевантно, щом причината за това решение не се установява да е в действията на ищеца. Тъй като и двете вещи лица категорично заключават, че продуктът е бил в състояние да се използва по предназначение, изявлението на ответника за разваляне на договора, направено в писмото от 11.07.2018 г., не е могло да породи потестативния си ефект и да доведе до погасяване на паричното задължение на възложителя. Както сочат вещите лица, възможно е в хода на реално тестване на продукта да бъдат установени нередности, но тъй като те не са от естество да препятстват като цяло ползването на продукта, то в полза на възложителя биха възникнали единствено насрещните права по чл. 265, ал. 1 ЗЗД (каквито не са заявени в настоящото производство), но не и правото да не плати възнаграждение съгласно ал. 2.
Ето защо искът за заплащане на възнаграждение следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Страните не спорят, че процесното възнаграждение е платимо след предаване на разработения продукт (в този смисъл е позоваването на ищеца в исковата молба на съдържанието на договора, неоспорено от ответника).
Тъй като не е съставен окончателен приемо-предавателен протокол, съдът следва да определи кой е най-ранният и сигурно доказан момент, в който ищецът е предал окончателно проекта, а ответникът е волеизявил за неговото приемане. За такъв съдът приема определеният от вещите лица момент на успешна инсталация на продукта на сървъра на ответника, удостоверен от негов служител чрез електронното писмо от 08.12.2017 г. Действително в писмото е посочено, че предстои „стрес-тест“, но няма данни за провеждането на такъв и за обективиране на негативни резултати в последваща комуникация, поради което съдът приема, че след тази дата продуктът е бил окончателно приет.
Поради това за процесния период 22.07.2018 г. – 26.11.2019 г. ответникът е бил в забава и дължи лихва, чийто размер възлиза на процесната сума от 10 526,12 лв.
Искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 11 405,61 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „П.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 76 864,12 лв., представляваща дължимо по договор за изработка на софтуерен продукт от 24.04.2017 г. възнаграждение, ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до погасяването, и сумата от 10 526,12 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.07.2018 г. – 26.11.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11 405,61 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: