РЕШЕНИЕ
№ …….. / ..2020г., гр.Разград
Окръжен
съд Разград
На девети
март, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД №
45 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОД
на МВР Разград, подадена чрез пълномощник, против решение № 601/3.01.2020г. (номерът
се извежда от поставения от деловодството номер на корицата на делото,
посочването му от РС като 598 е ОФГ) по гр.д. № 2164/2019г. по описа на РС Разград,
с което е осъден да заплати на С.М.С. сумата 1 800,87лв., представляваща
възнаграждение за положен труд от 260,25 часа над нормочасовете, регламентирани
в чл.140 КТ и преобразувани по реда на чл.9 НСОРЗ за периода 1.09.2016-30.06.2019г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са изложени оплаквания за
неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения
иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален
представител.
Въззиваемият С.М.С. е депозирал
писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: в периода 1.09.2016г.-30.06.2019г. С.С. е полагал труд като
държавен служител на длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ в РУ-Лозница при
ОДМВР Разград. Работното му време е било организирано
в едносменен режим, на 24-часова смяна, за което били изготвяни приложените по
делото седмични графици за процесния период. Организацията на работното време,
отчитането и компенсирането му са регламентирани в представените три заповеди
на директора на ОДМВР Разград №330з-1682/26.08.2016г., №330з-88/13.01.2017г. и
№ 943/16.04.2018г. В заповедите се съдържат разпоредби, че положеният труд
извън работното време се компенсира при условията и в размерите, определени от
ЗМВР и че положеният извънреден труд не може да надвишава размера за
компенсиране, предвиден в този закон. Заповедите не съдържат регламентация,
касаеща превръщането на отработените нощни часове в дневни.
Пред първостепенния
съд е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която
се е запознало с приложените по делото писмени доказателства, както и е
извършило справка в счетоводството на МВР. От заключението се установява, че за
периода 1.09.2016 г.-30.06.2019 г. ищецът е положил труд в общ размер 5 328
часа. Нощният труд, положен в интервала 22ч. – 6ч., е в общ размер 1 764
часа. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд става на 2 016,25 часа
и разликата между отчетения по протоколи и преизчисления нощен труд възлиза на 260,25
часа, като в тази част вещото лице прави допълнение и корекция при изслушването
му в съдебно заседание. Изчислени с коефициент за положен извънреден труд,
възнаграждението за тези часове следва да е 1 800,87лв. Липсват данни
ответникът да е правил подобно превръщане на нощния труд в дневен и такава сума
да е била изплатена на ищеца.
Страните не спорят
по фактите. Спорът е изцяло върху правилното прилагане на материалноправните
норми на относимите за случая закони.
Общата правна норма
на чл.140 ал.1 КТ съдържа регламент, че нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, а на седмичното
работно време през нощта – до 35 часа.
Приложимата към
трудовите правоотношения Наредба за структурата и организацията на работната
заплата съдържа в чл.9 ал.2 норми, указващи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Така ако нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа, а на нощното – 7 часа, коефициентът ще бъде 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време.
От друга страна в
ЗМВР са предвидени специални правни норми, регламентиращи организацията на
работното време и начина на изчисляване и изплащане на трудовите възнаграждения
на работещите в МВР. Съгласно чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за едномесечен (след изменението на закона от
14.10.2016г. – тримесечен) период. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
На основата на
законовата делегация на чл.187 ал.9 ЗМВР, за процесния период са приети и са
били в сила Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.(отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.(отм.). В тях липсва изрично регламентирано правило за
начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд през нощта, каквато е уредбата на посочения по-горе чл.9 ал.2 НСОРЗ.
Следва да се посочи и разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
Като държавен
служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и на основание ал.2 от
същия член, статутът на ищеца във връзка с полагането на труда се урежда със
ЗМВР.
Анализът на горните
правни норми сочи, че по отношение на ищеца се прилагат специалните норми на
ЗМВР и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. Действалата
през процесния период нормативна уредба не предвижда възможност за
преизчисляване на положения нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.
Препратката на чл.188 ал.2 ЗМВР е към тези разпоредби от КТ и съответно
създадената въз основа на кодекса НСОРЗ, за които няма изрична регламентация в
ЗМВР, а в случая чл.187 ал.3 от този закон създава изрична регламентация на
8-часова продължителност на нощния труд за всеки 24-часов период. Тази
разпоредба не противоречи на общите принципи за полагане на труд, а напротив е
в съответствие с чл.8 б.а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време, съгласно който нормалната продължителност на работното време на
работниците, които полагат нощен труд, не следва да надвишава средно осем часа
за всеки 24-часов период. При това положение е неправилно позоваването на ищеца
на общата правна норма на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, която е подзаконов нормативен акт, издаден
във връзка с прилагането на КТ. Кодексът урежда трудовите правоотношения и в
чл.140 ал.1 регулира 7-часова нормална продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица. При трудовите правоотношения нощното
работно време е с по-малка продължителност от дневното и целта на чл.9 ал.2
НСОРЗ е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумирано
изчисляване на работното време. Тази разпоредба не съдържа регламентация, касаеща заплащането на
извънреден труд.
Дори и да бъде
приложена обаче, разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ няма да доведе до извод,
различен от горния. Отработените от ищеца през процесния период 24-часови смени
включват 8 часа в периода от 22,00ч. до 6,00ч., от което следва, че поради
липса на разлика в нормалната продължителност на нощния и дневния труд,
положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване – съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време от 8 часа към нормалната
продължителност на нощното работно време също от 8 часа е 1, а не 1,143.
Предвид горните
съображения предявеният иск се явява неоснователен. Спорът между страните би могъл
да бъде разрешен в полза на ищеца чрез законодателни изменения в специалните
закони и подзаконови нормативни актове, но не и по начина, по който районният
съд е тълкувал съществуващите в процесния период материалноправни норми. Поради
несъвпадение на правните изводи на районния съд и на настоящия въззивен съдебен
състав, обжалваното решение следва да се отмени в цялост и искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в първоинстанционното и въззивното производство и 36,02лв.
за внесена ДТ за въззивно обжалване.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
Отменя решение №
601/3.01.2020г. по гр.д. № 2164/2019г. по описа на РС Разград, като вместо това
постановява:
Отхвърля иска,
предявен от С.М.С. за осъждане на ОД на МВР гр.Разград да му заплати сумата
1 800,87лв., представляваща възнаграждение за положен труд от 260,25 часа
над нормочасовете, регламентирани в чл.140 КТ и преобразувани по реда на чл.9
НСОРЗ за периода 1.09.2016-30.06.2019г., ведно със законната лихва от
31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда С.М.С. да
заплати на ОД на МВР гр.Разград сумата 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред районния съд,
сумата 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд и сумата 36,02лв. за направени
деловодни разноски във връзка с внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ