№ 13
гр. гр. Добрич , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20203200900130 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искове на В. Н. Б. – главен
публичен изпълнител при НАП, ** В. със съдебен адрес гр.Р., ул.“М. А. У.“
№* ет.2 като процесуален субституент на Държавата против „А. К.“ ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Ч. В.“ №25 и "Н. Х."
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.В., район О., ул.“Х. К.“
№* ет.1 за обявяване на недействителен спрямо държавата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт вписан в
СВп Б. с вх.рег.№**г., акт №*, том *, дело №*г., с който "Н. Х." АД продава
на „А. К.“ ООД недвижим имот представляващ 1400 кв.м., като идеална част
от поземлен имот с площ от 1861 кв.м., находящ се в местността „С. Д.", гр.
Б., община Б., област Добрич, представляваща имот с идентификатор № ** по
кадастралната карта, одобрена със заповед №300-5-5/04.02.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, който имот е образуван от разделението
на имот с идентификатор № ** и обединяването му с имот идентификатор №
** при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори **, **, ** и **,
ведно с построените в описаното място – промишлена сграда със застроена
площ от 448 кв.м., с идентификатор №**.1, промишлена сграда със застроена
площ от 18 кв.м, с идентификатор №**.2, промишлена сграда със застроена
площ от 20 кв.м, с идентификатор №**.3, сключен след възникване на
публични задължения на ответника "Н. Х." АД, тъй като даденото значително
1
надхвърля по стойност полученото и в условията на евентуалност, като
сключен с намерение да се увреди публичния взискател.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините,
са сключените след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения, възмезди сделки с
имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля
по стойност полученото или сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели.
Съгласно чл.*8 от ДОПК за установени данъчни задължения се считат
задълженията установени с акт на данъчната администрация или със съдебно
решение, или когато е изтекъл срока по чл. *9 от ДОПК от подаване на
декларациите от данъчно-задълженото лице.
На 09.*.2013г. с Решение № 13052 на ВАС е влязъл в сила издаден
Ревизионен акт № 271*0442/15.05.2011г. на ** В., чието изпълнение е спряно
с решение до дата на влизане в сила. Към настоящия момент установените
публични вземани не са изцяло погасени. Изискуема и непогасена е лихва в
размер на 8085.06 лв.
Установени публични вземания съгласно чл.*9 от ДОПК са справки-
декларация за период 2009г.-2014г. в размер на: Главница: 124480.00 лв. и
Лихва към 05.08.2020г. в размер на 145 680.90 лв; Общо: 270 160.52 лв.
Размер на задълженията по образувано изпълнително дело №
**********/2013г. към 05.08.2020г. са както следва: Главница: 214027.04 лв.,
Лихва: 1777877.62 лв., Общо: 391 904.66 лв.
Към дата на сключване на сделката, изискуема е и сума в размер на
39415.20 лв. - лихва по декларации за 2009г., погасена по давност с
Разпореждане № С*0003-035-0149633/*.01.2020г.
От направена справка за извършени плащания по сметката на НАП в
2
периода от 01.01.20*г. до 31.12.20*г. са постъпили от задълженото лице
плащания в размер на 245.00 лв.
Видно от Удостоверение изх. № ДО001541/07.08.2020г. за данъчна
оценка на имота собственост на „А. К.“ ЕООД, представляващ по скица ПИ с
площ от 1861 кв.м. и Промишлена сграда с площ от 448 кв.м., Друг вид
сграда за обитаване с площ от 18 кв.м., Друг вид сграда за обитаване с площ
от 20 кв.м. и Промишлена сграда с площ с 354 кв.м. е в размер на 61 648.00
лв.
Предмет на оспорваната продажба представлява 75% идеална част от
горепосочения поземлен имот и на 486 кв.м. застроена площ за сумата от *
700.00 лв.
С постановление № С*0003-022-0093*9/*.*.20*г. е наложена възбрана
на имоти находящи се в гр. В. : Офис 2 с площ от 71.25 кв.м., заедно със
склад на ул. Х. К. №*; гараж 5 с площ от 22.98 кв.м. ул. Х. К. №2; 70% ид.ч.
от ПИ с площ от 750 кв.м. жк Бриз-юг м. С. Н. №*; 62,43 кв.м. ид.ч. от 124.86
кв.м. от ** целия с площ от 218.12 кв.м. по ул. Д. №9. С постановление №
С200003-022-0040680/01.07.2020г. е наложена възбрана на земя и сграда
идентификатор № ** с площ от 46* кв.м. и застроена площ от 1169 кв.м.,
находящи се в гр. Б. , местност С. Д..
Налице са установени изискуеми публични вземания съгласно чл.*8 и
чл.*9 от ДОПК преди изповядване на оспорвана сделка.
С Нотариален акт №*, том *, рег. № **, дело №** от 20*г. „Н. Х.“ АД
продава на „А. К.“ ООД ПИ- 1400 кв.м., находящ се в местността „С. Д.", гр.
Б., община Б., област Добрич, ведно с построените в описаното място –
промишлена сграда със застроена площ от 448 кв.м, промишлена сграда със
застроена площ от 18 кв.м. и промишлена сграда със застроена площ от 20
кв.м, за сумата от *700 лв.
Съгласно описаните приложения в нотариалния акт е представена
декларация от задълженото лице за наличие на установени и изискуеми
публични вземания.
Продажната цена не е постъпила по сметка на ** В. и не е послужила
3
за погасяване на вземанията.
Въпреки, че сделката е изповядана на данъчна оценка, същата не
представлява реалната пазарна стойност на имота, сравнена с пазара на
парцели в района или в други райони на обекти със сходни характеристики.
В условията на евентуалност ищецът сочи, че е налице намерение за
увреждане от страна на задълженото лице „Н. Х.“ АД и се предявява иск на
осн. чл.216, ал.1 т.4 ДОПК. Установените изискуеми публични вземания са в
големи размери. По изп. дело последното извършено плащане е постъпило на
17.*.2018г. Размерът на публичните вземания нараства. Вземанията не са
декларирани при изповядване на сделката. Договорената сума не е постъпила
по делото и не е послужила за погасяването на дълга.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на
исковата молба с вх.рег.№5418/27.*.2020г. ответникът “А. К.“ ООД, чрез
пълномощника си – адв.К.И., ДАК оспорва предявените искове като
неоснователни.
Излага се, че ищецът не е съобразил, че представеното удостоверение
за данъчна оценка е издадено след обединяването на два имота, собственост
на “А. К.“ ООД, за което последното е подало данъчна декларация. При
извършване на процесната продажба е представено удостоверение за данъчна
оценка на имота в размер на *666 лв.
Твърди се, че ответникът няма нищо общо с дейността на другия
ответник, от когото е закупен имота. Не му е известно към кого и какви
задължения има. При изповядване на сделката същият е подписал декларация
за липса на задължения.
В случая не е действано с намерение да се увреди публичния
взискател.
Твърди се и, че ответниците не са свързани лица по смисъла на §1, т.3
от ДР на ДОПК.
Оспорва се твърдението, че към датата на сключване на сделката,
както и към тази на завеждане на иска, Държавата има ликвидни и изискуеми
4
вземания от втория ответник, поради което ищецът няма правен интерес от
водене на настоящия иск, а ако се приеме че той се предполага – искът е
неоснователен.
Вземанията на Държавата са били погасени по давност към датата на
сделката, съответно към датата на завеждане на иска, което обосновава
неоснователност на предявените искове.
Видно от титула за собственост на втория ответник, същият е закупил
имота преди деноминацията на лева за сумата от 8000000 лв., т.е. 800 лв. и се
разпорежда с част от него след 21 години за сумата от *700 лв. Тези факти не
обосновават претенцията на ищеца.
Ищецът обосновава твърдението си за наличие на несъответствие
между даденото и полученото по следката с размера на данъчната оценка на
недвижимия имот. Данъчната оценка не е индикатор за стойността на дадено
имущество. Тя не е доказателство за реалната му стойност. В редица случаи,
при сегашната нормативна уредба, данъчната оценка надвишава пазарната, а
в други е в многократно по-малки размери. Поради това цената на имота
съгласно данъчната оценка не обосновава извод за наличие или липса на
значително несъответствие между даденото и полученото. Към датата на
закупуване на недвижимите имоти, построени около *70г., същите са били в
изключително лошо състояние, неизползвани от години наред. Състоянието
на сградите не съответства на предназначението им. Към настоящия момент
състоянието на сградите е същото, единствено теренът е разчистен от храсти,
треви и дървета.
Цената на сделката е в зависимост и от факта на съсобственост в
недвижимия имот между страните по същата, които ако нямаха това качество,
не биха имали интерес от сключването й.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже намерението за
увреждане. Такова ще е налице ако длъжникът е имал само това имущество и
с отчуждаването му е постигнал пълната невъзможност на взискателя да се
удовлетвори от друго притежавано имуществено право. В случая ответникът
е собственик на поне още пет имота.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на
5
исковата молба с вх.рег.№5422/28.*.2020г. ответникът „Н. Х.“ АД оспорва
предявените искове като неоснователни.
Излагат се твърдения, че по главния иск ищецът излага само едно
твърдение, че продажната цена по оспорената сделка, макар и да е идентична
с данъчната оценка, не била реалната пазарна цена на продавания имот.
Посочва се и че през 2020 г. данъчната оценка на същия имот е много по-
висока. Ищецът не представя нито едно доказателство, че продажната цена на
процесната сделка не съответства на пазарната цена.
Страните по процесната сделка са сключили същата на цена, равна на
данъчната оценка. Самата данъчна оценка представлява административно
определена стойност на даден имот, която за фискални цели се приема, че
съответства на обективната пазарна цена на имота. Налице са редица
законови разпоредби - чл.*5, ал.3, предложение първо ДОПК, чл.485 ал.5
ГПК, които предвиждат, че продажба на цена не по-малка от данъчната
оценка е достатъчна за защита интересите на кредитора. Ето защо следва да
се приеме, че процесната продажба, извършена на данъчна оценка, не уврежда
интересите на държавата като публичен кредитор.
При разглеждане на процесната сделка следва да се съобразят и редица
обстоятелства, свързани със спецификата на самата сделка. Обект на
продажба е идеална част от недвижим имот, продадена на съсобственик - на
собственика на другата идеална част от същия имот. Така не се продава
самостоятелен обект на собственост, а идеална част от него. Тази идеална
част, съгласно законовите изисквания, следва да се предложи първо на другия
съсобственик - чл.33 от Закона за съсобствеността. Именно затова постигната
цена е за идеална част, а не за цял самостоятелен имот. Следва да се отчита и
фактическото състояние на имота и сградите в него към момента на
продажбата. Самите сгради са изградени преди повече от 30 години, като в
последните десет години не са били използвани и поддържани. Сградите са с
ламаринен покрив, без мазилка, без под и подово покритие. Към момента на
продажбата не са били в състояние годни за ползване и е бил необходим
значителен ремонт. Отчитането на тези специфични особености относно
състоянието на продавания имот налагат извода, че договорената от страните
по сделката продажна цена съответства на реалното му състояние.
6
Що се отнася до представената от ищеца данъчна оценка от 07.08.2020
г., няма как данъчна оценка, издадена почти година след процесната сделка,
да е основание за определяне на пазарната цена на имота. Освен това
внимателния преглед на тази данъчна оценка показва, че тя включва данъчна
оценка на целия имот, а не само на закупената от втория ответник идеална
част от него, включва данъчна оценка на сграда, която е собственост на
втория ответник и не е обект на процесната сделка. Ето защо тази данъчна
оценка не може да бъде критерий за пазарна стойност на процесната сделка.
Поради изложените доводи се счита, че в случая не са налице
предпоставките по чл.216 ал.1 т.2 ДОПК, а именно даденото по процесната
сделка значително да надхвърля по стойност полученото.
По евентуалния иск ищецът излага, че продажната цена не е постъпила
в полза на НАП, а същевременно публичните задължения на ответника „Н.
Х."АД нараствали, а това налагало извода за намерение на това дружество да
увреди държавата.
За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния
взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва да е
извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от
фактическия състав на посочената правна норма е намерение за увреждане на
публичния взискател - кредитор. Самият субективен елемент на намерението
на длъжника за увреждане на публичния взискател подлежи на установяване
по делото. В процесния случай липсват обстоятелства, установяващи такова
намерение у ответника „Н. Х."АД. При сключване на процесната сделка,
целта на „Н. Х."АД е била да се освободи от имот, който не използва в своята
дейност и който се руши. Вместо този имот да му носи само загуби,
изразяващи се в дължими местни данъци и такси, и вместо да прави разходи
за поддръжката му, много по-добре е да се освободи от него, като го продаде
и реализира приходи от тази продажба. Това е част от целесъобразното
управление на дружествените активи, а не намерение за увреждане на
публичния кредитор. Освен това същият публичен кредитор е достатъчно
обезпечен с други активи на дружеството. Представените от ищеца
постановления за налагане на обезпечителни мерки, показват че са наложени
възбрани върху достатъчно недвижими имоти на ответника „Н. Х."АД и
7
интереса на държавата като кредитор е защитен. Ето защо при сключването
на процесната сделка не се установява намерение на продавача за увреждане
на държавата като кредитор.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С ревизионен акт №271*0442/12.05.2011 г. на орган по приходите при
** - гр. В. са установени следните задължения на "Н. Х." АД по ЗДДС за
периода 01.01.2008г. – 31.08.20*г. в размер на 75577,41 лв. - ДДС и *166,83
лв. – лихви. С решение от 17.02.2012г. на Административен съд В.,
постановено по адм.д.№2960/2011г., изменено с решение на ВАС от
09.*.2013г., постановено по адм.д.№4260/2013г. ревизионният акт е отменен
относно определен ДДС в размер на 46611,34 лв. за данъчен период
м.декември 2008г. със съответната лихва.
За установяване на задълженията на "Н. Х." АД ищецът представя
справки от данъчната му сметка. Съгласно представената справка /л.34- 59 по
гр.дело 375/2020г. на БРС/, актуална към 04.08.2020г. задълженията на "Н. Х."
АД в периода 2009-2014г. са в размер на 270160,52 лв., вт.ч. главница -
124480 лв. и 145680,90 лв. – лихва. Съгласно справка /л.98- 165 по по гр.дело
375/2020г. на БРС/, актуална към 04.08.2020г. задълженията на "Н. Х." АД са
в размер на 39*04,66 лв., вт.ч. главница - 214027,04 лв. и 177877,62 лв. –
лихва.
Съгласно заключението по ССчЕ /л.98 – 132 по делото/, размерът на
вземанията на държавата от "Н. Х." АД към датата на подаване на исковата
молба /20.08.2020г./ са в общ размер на 39*04,66 лв., от които главница
214027,04 лв. и лихва 177877,62 лв. Към датата на процесната сделка
/04.09.20*г./ размера на вземанията на държавата от "Н. Х." АД е общо
390833,22 лв., от които главница 213021,99 лв. и лихва 177811,* лв. От
заключението се установява, че задълженията по ревизионния акт са за лихви
върху ДДС.
В хода на делото е представено разпореждане за частично
прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225
от ДОПК с изх.№С2*003-035-0164486/02.03.2021г. /л.189-*8/, както и справка
8
за задълженията на "Н. Х." АД към 30.03.2021г. /л.*9-255/ в размер на
367343,72 лв., вт.ч. главница - 205956,59 лв. и 161387,13 лв. – лихва.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт вписан в СВп Б. с вх.рег.№**г., акт №*, том *, дело №*г.,
ответникът "Н. Х." АД продава на ответника „А. К.“ ООД недвижим имот
представляващ 1400 кв.м., като идеална част от поземлен имот с площ от
1861 кв.м., находящ се в местността „С. Д.", гр. Б., община Б., област Добрич,
представляваща имот с идентификатор № ** по кадастралната карта,
одобрена със заповед №300-5-5/04.02.2004г. на изпълнителния директор на
АГКК, който имот е образуван от разделението на имот с идентификатор №
** и обединяването му с имот идентификатор № ** при граници и съседи на
имота: имоти с идентификатори **, **, ** и **, ведно с построените в
описаното място – промишлена сграда със застроена площ от 448 кв.м., с
идентификатор №**.1, промишлена сграда със застроена площ от 18 кв.м, с
идентификатор №**.2, промишлена сграда със застроена площ от 20 кв.м, с
идентификатор №**.3, с продажна цена *700 лв.
По спорния въпрос във връзка с еквивалентността на престациите по
оспорената сделка, са ангажирани специални знания на експерт, изготвил
съдебно- оценителна експертиза /л.304-324 по делото/, от заключението на
която съдът приема за установено, че пазарната цена на отчуждения имот към
момента на сделката е 57800 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 216, ал.1, т.2 и т. 4
ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1 от ДОПК (в редакцията на ДВ,
бр. *5 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са сключените след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения: 1.безвъзмездни сделки с имуществени права на
длъжника; 2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които
9
даденото значително надхвърля по стойност полученото; 3.непарични вноски
на имуществени права на длъжника; 4.сделки или действия с намерение да
се увредят публичните взискатели; 5. погасяване на парични задължения
чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на
сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на
осребреното имущество на длъжника; 6.сделки, извършени във вреда на
публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
Общите предпоставките за уважаване на предявените искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК са: сделката да е сключена след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия; в резултат на ревизията да
са установени публични задължения. По иска по т. 2 на чл. 216, ал. 1 ДОПК -
следва да е извършена възмездна сделка с имуществени права на длъжника,
при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. По иска
по т. 4 на чл. 216, ал. 1 ДОПК - сделката следва да е сключена с намерение да
се увреди публичния взискател.
В случая общите за двата иска предпоставки не са установени в
процеса. Установява се, че към датата на сключване на процесната сделка са
налице установени с Ревизионен акт публични задължения на продавача „Н.
Х.“ ООД. Видно от заключението по ССчЕ и извлечението от данъчната
сметка на „Н. Х.“ ООД задълженията по Ревизионен акт са такива за лихви.
Тези задължения независимо от периода, за който са начислени, се погасяват
с погасяването на главницата, за която се отнасят. С ревизионния акт, на „Н.
Х.“ ООД са вменени задължения по ЗДДС за периоди до 31.08.20*г. Поради
това, лихвата за последния данъчен период, предмет на ревизията е погасена
по давност на 01.*.2020г., тъй като давността е материално-правен институт и
се прилагат уреждащите го норми, действащи към датата на възникване на
задължението. За задълженията, вменени с ревиционния акт е приложима
разпоредбата на чл. 171, ал.2 ДОПК в редакцията на ДВ, бр. *5 от 2005 г., в
сила от 1.01.2006г., съгласно ал.2 на която с изтичането на *-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено.
10
Факта на изтичане на абсолютната давност, настъпил в хода на
производството, следва да бъде взет предвид при постановяване на
решението, на основание чл. *5, ал. 3 от ГПК. Тоест макар да се установява
към датата на процесната сделка да е имало непогасени задължения по
посочения ревизионен акт, такива към момента липсват, тъй като са погасени
поради изтичане на абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2 от
ДОПК и същите не могат да послужат като основание за уважаване на
предявените искове.
Предявените отменителни искове имат за предмет потестативното
право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си
действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора
по силата на закона при установен фактически състав - наличието на
действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност.
Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на
увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако по-късно
това негово качество отпадне /например защото вземането е погасено по
давност/, непротивопоставимостта губи смисъла си /така Решение № 122 от
14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № *28/20* г., * г. о., ГК/.
Всички останали публични задължения /без частните такива,
включени в данъчната сметка и в заключението на ССчЕ/, произтичат от
декларации на задълженото лице - „Н. Х.“ ООД. Наличието на задължения,
декларирани от задълженото лице, срокът за плащане на които е изтекъл не
представляват установени публични задължения по смисъла на чл.216, ал.1
ДОПК, които да обосноват основателност на исковата претенция.
В данъчната сметка на „Н. Х.“ ООД са включени и задължения по три
наказателни постановления, издадени от Изпълнителна агенция „Главна
инспекцията по труда“. С възлагателни писма /л.32, 41,49 - папка 1/
Изпълнителна агенция „Главна инспекцията по труда“ е поискала образуване
на изпълнително производство срещу „Н. Х.“ ООД за събиране на
наложените с НП глоби, ведно с лихва за просрочие. Липсват данни и
твърдения да са били образувани изпълнителни дела. Разпоредбата на чл.217,
ал.1 ДОПК допуска присъединяване на публични взискатели към вече
образувано изпълнително дело, което съгласно чл.217, ал.2 ДОПК се допуска
11
с разпореждане на публичния изпълнител. В представеното изпълнително
дело №**********/2013г. на ** В. липсва разпореждане на публичния
изпълнител за присъединяване, поради което вземанията по посочените
наказателни постановления не могат да се ползват от наложените по
изпълнителното дело обезпечения и извършените изпълнителни действия,
прекъсващи давността. Наказателните постановления /л.33, 42,50 - папка 1/
са влезли в сила на 12.06.2014г., при което задълженията по тях са погасени
по давност на 12.06.20*г.
При липсата на установени по смисъла на чл.216, ал.1 от ДОПК (в
редакцията на ДВ, бр. *5 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) публични
задължения на продавача по процесната сделка - „Н. Х.“ ООД следва извод
за неоснователност на предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост
да се обсъждат всички останали доводи на страните и събрани доказателства.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват сторените по делото
разноски. На ответника „А. К.“ ООД се следват сторени по делото разноски в
размер на 1500 лв. ( 300 лв. – депозит по ССчЕ и 1200 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение). Ответникът "Н. Х." АД не е претендирал
присъждане на сторени по делото разноски.
Водим от изложеното Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. Б. – главен публичен изпълнител при
НАП, ** В., със съдебен адрес гр.Р., ул.“М. А. У.“ №* ет.2 като процесуален
субституент на Държавата против „А. К.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр.Б., ул.“Ч. В.“ №25 и "Н. Х." АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр.В., район О., ул.“Х. К.“ №* ет.1 искове с правно
основание чл. 216, ал.1, т.2 и т. 4 ДОПК за обявяване на недействителен
спрямо държавата на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт вписан в СВп Б. с вх.рег.№**г., акт №*, том *,
дело №*г., с който "Н. Х." АД продава на „А. К.“ ООД недвижим имот
представляващ 1400 кв.м., като идеална част от поземлен имот с площ от
1861 кв.м., находящ се в местността „С. Д.", гр. Б., община Б., област Добрич,
12
представляваща имот с идентификатор № ** по кадастралната карта,
одобрена със заповед №300-5-5/04.02.2004г. на изпълнителния директор на
АГКК, който имот е образуван от разделението на имот с идентификатор №
** и обединяването му с имот идентификатор № ** при граници и съседи на
имота: имоти с идентификатори **, **, ** и **, ведно с построените в
описаното място – промишлена сграда със застроена площ от 448 кв.м., с
идентификатор №**.1, промишлена сграда със застроена площ от 18 кв.м, с
идентификатор №**.2, промишлена сграда със застроена площ от 20 кв.м, с
идентификатор №**.3, сключен след възникване на публични задължения на
ответника "Н. Х." АД, тъй като даденото значително надхвърля по стойност
полученото и в условията на евентуалност, като сключен с намерение да се
увреди публичния взискател.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Териториална дирекция,
гр. В. да заплати на „А. К.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.Б., ул.“Ч. В.“ №25 сторените по делото разноски в размер на
1500 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. В.
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
13