Р Е Ш
Е Н И Е № 128
Град Несебър, 23.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 42 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.В.Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0304-002263 / 22.08.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което: 1) на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137Е от ЗДвП; 2) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и 3) на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят обжалва постановлението в частта, относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с Глоба в размер на 200 лева и с Лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, като счита, че в тази му част постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Отрича да е допуснал това нарушение, а констатациите, че регистрационните табели на управлявания от него мотопед не са поставени на определеното за това място, счита за неправилно. Според контролния орган табелата с регистрационните номера е следвало да бъде поставена по-високо от мястото, на което се е намирала. Жалбоподателят счита също, че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, предл. първо, вместо приложимата в случая чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това от своя страна се дължи на неправилното и неточно описание на нарушението, по който начин са допуснати съществени процесуални нарушения, а като нарушени процесуални разпоредби посочва тези на чл.57, ал.1, т.5, 6 и 7 от ЗДвП. Моли постановлението да бъде отменено. В останалата част в жалбата се обсъжда, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за връчване на НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и че същото следва да се счита връчено на 10.01.2019г., когато то е било връчено лично на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С отделно писмено становище упълномощен от жалбоподателя адвокат заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.08.2019г. на Б.В.Я. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА, бл. № М.П.П. за това, че на същата дата около 12:30 часа в к.к. Слънчев бряг, пред хотел Я., управлява мотопед “Ямаха Аерокс” с рег.№ *****, собственост на М.П.П.с ЕГН ********** ***, и извършва следните нарушения: 1) водачът управлява без да е поставил табела с рег.№ ***** на определеното за това място, 2) не използва защитна каска по време на движение, и 3) не предоставя СУМПС и контролен талон към него. Актсъставителят е квалифицирал нарушенията съответно по чл.140, ал.1 от ЗДвП, по чл.137Е от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актоставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. При съставянето и връчването на акта жалбоподателят е заявил, че желае да получи наказателното постановление в РУ Несебър.
Наказателото постановление е издадено на 22.08.2019г., след като административно наказващият орган е приел, че нарушенията са доказани, и с което е наложил санкциите. По отношение на описанието на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП веднъж в постановлението е описано, че въпросното МПС (на което не е посочил модела) се управлява без водачът да е поставил регистрационна табела на определеното за целта място, като за разлика от актосъставителя не е посочил, че табелата е с рег. № *****, въпреки, че регистрационният номер на управляваното МПС е посочен, а втори път нарушението е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
На 30.09.2019г. Б.В.Я. е започнал работа по трудово правоотношение на длъжност “Шофьор на лекотоварен автомобил“, с работодател “Д.АМ” ЕООД град С..
На 05.11.2019г. полицейски служител е посетил постоянния и настоящ адрес, деклариран от жалбоподателя, за връчване на постановлението, и след като жалбоподателят не е бил установен, а по данни на съседи той не живее на адреса от около десет години, което е отразено в докладна записка, наказващият орган е приел, че наказателното постановление следва да се счита връчено на 11.12.2019г. на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Наказателното постановление е връчено лично на Б.Я. впоследствие на 10.01.2020г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.01.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 13.01.2020г.
І. Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като административно наказващият орган не е ангажирал доказателства за редовно връчване на НП. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая на приложения към преписката препис от НП не се съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. На първо място липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване, че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН датата, отбелязана върху НП, доказва, че органът е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От това следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателя 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция, и едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, то влиза в законна сила. Отбелязване в НП по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗАНН не е направено, а отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както бе посочено по-горе в случая липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита, че съставът на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнен. Липсват и двете предпоставки – органът не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините, довели до невръчването му на жалбоподателя, и не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. В рамките на правомощията на полицейските служители, предоставени им по ЗМВР, административно наказващият орган в случая е имал възможност да установи като една от причините за отсъствие на нарушителя от декларирания от него постоянен и настоящ адрес, е изпълнение на трудови функции по силата на трудово правоотношение, и с оглед заеманата от него длъжност съгласно трудовия договор. Това означава, че е имал възможност да установи чрез съответните справки от НАП и НОИ, че нарушителят работи по трудово правоотношение, както и да връчи НП чрез работодателя му, ако е искал да зачете процесуалните права на нарушителя. Това обаче той не сторил, а вместо това е написал в НП произволна дата на връчване на наказателното постановление – 11.12.2019г., и необосновано е приел, че постановлението следва да се счита връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, макар и да не е отбелязал, че са налице предпоставките за това. Поради това настоящият съдебен състав намира, че НП е връчено на 10.01.2020г., т.е. когато му е било връчено лично, а жалбата не е просрочена.
ІІ. Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда наказание за всяко неправомерно поведение, изразяващо се в управление на МПС и ремарке, които не само следва да са регистрирани, но и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В АУАН е посочено само, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че при управлението от страна на жалбоподателя на мотопеда, табела с рег.№ ***** не е поставена на определеното за това място, което по същество означава, че нито се твърди, че МПС не е регистрирано, нито че при управлението му табели въобще не са били поставени. Може да се приеме, че нарушението му е вменено за това, че или една от двете табели е липсвала или, че една от двете табели с регистрационните номера не е поставена на определеното за това място, а на друго такова. Този начин на описание на нарушението обаче, не е достатъчен да изясни волята на актосъставителя, нито какви факти е установил. Обстоятелствата по извършване на нарушението са задължителен реквизит в акта, при което посочването на различни такива или описание по начин, който не дава яснота относно конкретните факти, които да са съставомерни по конкретното нарушение, е в противоречие с императивната разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи как точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на защита.
Това не е могъл да разбере и наказващият орган, а именно какво конкретно нарушение е вменено на жалбоподателя при съставянето на акта, т.е. коя хипотеза на чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушил, защото не е приложил санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
Видно от съдържанието на приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП, в нея са предвидени наказания за две отделни нарушения, а именно за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. В обстоятелствената част на наказателното постановление тези взаимноизключващи се и посочени в санкционната разпоредба нарушения като алтернативни за налагане на санкциите, са посочени да са извършени едновременно. Когато обаче в диспозитива на постановлението наказващият орган е посочил, че прилага санкционната разпоредба в първата предвидена в нея хипотеза (изписвайки я като „чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП“), според настоящият състав намира, че по този начин наказващият орган е изоставил изложеното от него, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се изразява в управление на МПС без регистрационната табела да е поставена на определеното за целта място, за което нарушение в посочената хипотеза е започнало административно наказателното производство чрез съставянето на акта, а е наказал жалбоподателя за това, че МПС-о, което последният е управлявал, не е регистрирано по надлежния ред.
Следователно административно наказващият орган е приложил неправилно материалния закон като е наложил наказание, което не съответства на извършеното нарушение такова, каквото е описано в акта.
Това нарушение за първи път му е вменено едва с издаване на наказателното постановление – „Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, т.е. то не посочено в съставения акт и по отношение на него не е провеждано административно наказателно производство.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата следва да се движат МПС, регистрирани по реда на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно легалното определение, дадено в § 6, т.11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а съгласно т.14 „Мотопед“ е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см. И чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 км./ч. Анализът на дадените определения налага извода, че дали дадено превозно средство подлежи на регистрация зависи от техническите му характеристики. В конкретния случай наказващият орган е посочил единствено марката и регистрационния номер на превозното средство, които признаци не го индивидуализират в достатъчно степен, респ. не може да бъде извършена преценка за съставомерността на констатираното само от наказващия орган нарушение. Отделно от това, в наказателното постановление не са посочени и останалите му индивидуализиращи белези, например номер на рама и идентификационен номер. Непосочването на индивидуализиращите белези на превозното средство, управлявано от санкционираното лице, но собственост на друго лице, поставя в невъзможност съдът да извърши преценка дали то подлежи на регистрация, кому е задължението да извърши такава регистрация, съответно извършило ли е лицето вмененото му са първи път с НП административно нарушение.
ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърняват от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на проведената административно наказателна процедура. С оглед формалния характер на административно наказателното производство, институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от административно наказващия орган фактическа обстановка. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП в обжалваната му част съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в атакуваната му част (по т.3), с което жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. По отношение на контролните точки съдът намира, че такива не са отнети на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із-2539 на МВР, а с посочването в НП, че са отнети 6 контролни точки, съдът намира, че те са отнети за нарушението по чл.137Е от ЗДвП (на основание чл.6, ал.1, т.10 от наредбата), което не е предмет на обжалване и по отношение на което НП е влязло в законна сила.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско в размер на 400 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-002263 / 22.08.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, В ЧАСТТА, в която на Б.В.Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 (седем) месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: