№ 14772
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110152366 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С” ЕАД твърди, че с ответниците Г. М. П. и Л. Д. П. са били в
договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за
топлоснабден имот-апартамент №27, находящ се в гр. София, /////. Твърди, че е
изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Моли
съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответниците да му
заплатят разделно, както следва: Г. М. П. сумата от 1192,18 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия и такса за дялово
разпределение за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 год. за посочения по-горе недвижим
имот и сумата от 284,94 лв. – лихва за забава върху главниците за периода от
15.09.2018 год. – 25.08.2021 год., сумата от 5,35 лева, представляваща цена на услугата
за отчитане на дялово разпределение за периода от м.08.2018 год. до м.04.2019 год. и
сумата от 1,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2018 год. до 25.08.2021 год., ведно със законната
лихва върху глевниците, считано от 08.09.2021 год. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до изплащане на сумите и Л. Д. П. сумата от 1192,18 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия и такса за дялово
разпределение за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 год. за посочения по-горе недвижим
1
имот и сумата от 284,94 лв. – лихва за забава върху главниците за периода от
15.09.2018 год. – 25.08.2021 год., сумата от 5,35 лева, представляваща цена на услугата
за отчитане на дялово разпределение за периода от м.08.2018 год. до м.04.2019 год. и
сумата от 1,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2018 год. до 25.08.2021 год., ведно със законната
лихва върху глевниците, считано от 08.09.2021 год. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството
разноски.
Ответникът-Г. М. П. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание. Твърди, че единствено тя ползва имота. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Ответникът-Л. Д. П. не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е. че
е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването. В случая иска е предявен срещу Г. М. П. и Л. Д. П. в
качеството им на собственици на имота. Твърдението на ищеца се подкрепя от
приетия като доказателство по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 29.12.1993 год., от
който е видно, че ответниците са собственици на имота. Именно като собственици
на имота същите са пасивно материално легитимирани да отговарят по
2
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай ответниците не оспорват исковете по размер, поради което
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин
потребената от тях топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
исковия период, а именно общо сумата от 2384,37 лева, представляващи стойността на
потребената и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 год. до м.04.2019
год., както и сумата от 10,71 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение. В случая ответниците не ангажираха доказателства, че са изпълнили
задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за
процесния имот, както и на сумата представляваща такса за отчитане на уреди за
дялово разпределение, поради което съдът приема, че исковете са основателни, така
както са предявени за сумата от 1192,18 лв.–главница, представляваща стойността на
3
потребена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 год. за посочения по-
горе недвижим имот и сумата от 5,35 лева, представляваща цена на услугата за
отчитане на дялово разпределение за периода от м.08.2018 год. до м.04.2019 год.
спрямо Г. П. и сумата от 1192,18 лв.–главница, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 год. за посочения по-
горе недвижим имот и сумата от 5,35 лева, представляваща цена на услугата за
отчитане на дялово разпределение за периода от м.08.2018 год. до м.04.2019 год.
спрямо Л. П..
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период също е основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая е начислявана
лихва след издаване на обща фактура №**********/31.07.2018 год. от дата 31.07.2018
год.. Доколкото ответниците не ангажираха доказателства за погасяване на дължимото,
в срок, и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви
претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен за сума общо
в размер на размер на 569,88 лева, до която иска е основателен и следва да се уважи,
както следва 284,94 лева спрямо Г. П. и 284,94 лева спрямо Л. П..
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане е неоснователен.
4
По възражението за изтекла погасителна давност релевирано от Г. П., съдът
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал исковата молба на 08.09.2021 год., от което следва, че вземането на „Т.С”
ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец 09.2018год., а претенцията на ищеца
касае периода от месец 5.2017 год. до месец 04.2019 год., т.е. вземането е погасено по
давност за периода м.05.2017 год. до м.09.2018 год., поради което възражението на
ответника за този период и за сумата от 724,63 лева /1/2 от 1449,25 лева/ е основателно,
а искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата от 467,55 лева.
Възражението е неоснователно относно претенцията за лихва за забава, тъй като
обща фактура №**********/31.07.2018 год. е издадена на 31.07.2017 год.,
претендираната лихва се дължи от 15.09.2018 год. /45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася/, а исковата молба е депозирана на 08.09.2021 год. т.е. не е налице
изтекла погасителна давност.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от претенциите,
както следва Г. М. П. сумата от 88,19 лева и Л. Д. П. сумата от 172,52 лева, а на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на Г. П. сумата
от 366,93 лева, представляваща сторените в производството разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г.С.
Раковски“ №108, чрез адв. К. да заплати на „Т.С” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ///// на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 467,55 лева /четиристотин шестдесет и
седем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от месец м.09.2018 год. до месец 04.2019 год. за
топлоснабдяван имот-апартамент №27, находящ се в гр. София, /////, ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1192,18 лева и за периода от
м.05.2017 год. до м.09.2018 год., като погасен по давност, сумата от 5,35 лева /пет лева
5
и тридесет и пет стотинки/, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.08.2018 год. до м.04.2019 год., сумата от 284,94 лева /двеста осемдесет
и четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 год. до 25.08.2021 год., като отхвърля иска за сумата от 1,30 лева,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2018 год. до 25.08.2021 год., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
сумата от 88,19 лева /осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от
претенциите.
ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С” ЕАД, ЕИК /////, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ///// на правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1192,18 лева /хиляда сто
деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от месец м.05.2017 год. до месец 04.2019 год.
за топлоснабдяван имот-апартамент №27, находящ се в гр. София, /////, ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното и изплащане, сумата от
5,35 лева /пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м.08.2018 год. до м.04.2019 год., сумата от 284,94
лева /двеста осемдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018 год. до 25.08.2021 год., като отхвърля иска за сумата
от 1,30 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2018 год. до 25.08.2021 год., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК сумата от 172,52 лева /сто седемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената
част от претенциите.
ОСЪЖДА „Т.С” ЕАД, ЕИК ///// да заплати на Г. М. П., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 366,93 лева /триста шестдесет и шест лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с отхвълената част от претенциите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6