Р
Е Ш Е
Н И Е №
260281
гр. Сливен, 02.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І - ви състав, в публичното заседание на двадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря АЛБЕНА В., като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 737 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по молба с правно основание чл. 19 от ЗГР във вр. с чл. 542 от ГПК.
Молителят
твърди, че в удостоверението за
раждане издадено на 26.08.2004 г. е записан с имената С.Р.С., майка Н. А.З. и
баща Р. С. С., издадено съгласно акт за раждане № 2153/02.10.1979 г. В
удостоверение за раждане издадено на 03.06.2019 г. е записан пак С.Р.С., но
майка – Н. А. А. и баща - Р.С. И. Желае да бъде записан с две имена лично С. и
фамилно име Д., без да се изписва бащино име - Р..
Твърди, че когато е бил
на 10 години е напуснал Република България и заживявал с родителите си в Република
Турция. С пристигането си бил приет за турски гражданин с имена С. Д. В
отношенията си с трети лица използва фамилното име Д. и никога не се представя
с фамилно име С.. С фамилията Д. са издадени и всичките му лични документи,
като лична карта, шофьорска книжка и други. Кореспонденцията, която получава
също е с фамилията Д., така е познат и сред колегите, приятелите и роднините си
включително и тези, които са в България, както и така е записан в различни
административни документи. Цял живот е носил турска фамилия Д. Счита, че името
на всеки човек е строго лично и самоопределящо се, а субективното желание на
всяко лице да носи определено лично и фамилно име е важно обстоятелство по
смисъла на закона. Счита, че са налице важни обстоятелства, които са лични и
обществено значими, важни за лицето, поради това и закона следва да се приеме в
по-широк смисъл по отношение на важните обстоятелства по чл.19, ал.1 от ЗГР.
Счита, че ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му
създава административни пречки и трудности при идентифицирането на
самоличността, от тези обстоятелства трябва да се определят като важни по
смисъла на цитираната разпоредба от ЗГР.
Представя документ от
Министерство на вътрешните работи - Главна Дирекция по гражданство и
Населението на Република Турция от 09.05.2006 г. че молителя като гражданин на
България и членовете на семейството му са се водили с имената - Р. С. С., Н. А.
З., С. Р. С. и след изселването им от България в Турция членовете на
семейството са се зарегистрирани в гражданския регистър и се водят с имената Р.
Д., Н. Д. и С. Д. на основание Постановление на МС от 24.10.1990 г. № 90/1092
членовете на семейството му са приети в турско гражданство.
Сочи, че видно от
диплома за средно образование Частна френска гимназия Сен Мишел, Истанбул, Шишли - С. Д., син на Р. е завършил успешно своето
образование и придобива право да получи диплома от 19.06.1998 г.която и е
получил.
Представя диплома за
Доктор по медицина от Истанбулски университет - Медицински факултет Истанбул №
01638 от 03.02.2020 г. на С. Д., син на Р., роден на *** г. в България за това,
че на 23.07.2004 г. успешно е взел всички свои изпити положени съобразно
съответните разпоредби, с което е завършил шестгодишното си обучение в
Медицински факултет Истанбул на Истанбулски университет, с което придобива
степен Доктор по медицина, като с това получава и правото да се възползва от
всички права и правомощия, които законите му предоставят - дата на съставяне
12.12.2004 г.
Представя и Европейска
диплома по Радиология, от която е видно, че с настоящата се удостоверява, че на
С. Д. който се е явил на 7-ми и 8-ми ноември 2013 г. е удовлетворил изпитните
изисквания и му се присъжда Европейска диплома по радиология от Европейския
борд по радиология. Тази квалификация удостоверява ниво на познание по
радиология считано от Европейската асоциация по радиология за достатъчно за
самостоятелна практика в сферата на Общата радиология, на базата на установения
европейски учебен длан за обучение по радиология.
Сочи, че е лекар в
Университетска болница Коч, а именно д-р С. Д.- специалист Радиолог, като с името С. Д. е записан в лични
документи, свидетелство за правоуправление на МПС и визитка, а така също всички
негови колеги и ръководители се обръщат по фамилия към него Д.. Твърди, че
несъответствията между фамилията му вписана в удостоверение за раждане С. и
името, с което е известен Д., му създава редица затруднения в социалните му
контакти сред близки и приятели и издаването на документи, а именно лична
карта, свидетелство за правоуправление и задграничен паспорт в Република
България.
Счита, че следва съда да
се съобрази и с функцията на имената, дадена от закона в чл. 12-14 от ЗГР, а
именно: да удостоверят произхода на лицето, като могат да се образуват само по
посочените в тези текстове начини с изключенията предвидени в тях - когато
етническите и семейни традиции на родителите не налагат друго, като тези
разпоредби са императивни и не могат да бъдат заобиколени
по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. По този ред имената не могат да бъдат
променяни извън рамките на посочените от закона начини за образуване на същите.
Счита, че са налице
други важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 предл.
последно от ЗГР, обуславящи промяна на фамилното му име. Идентифицира се с
фамилно име Д., с това фамилно име е известен в обществото, сред родители и
роднини, с това фамилно име са му издадени всички документи от Р Турция, а не с
даденото му след раждането - С.. Самоопределя се като лице от турският етнос, с
оглед на което не желае да носи българска фамилия, а да ползва фамилията Д., с
която е и приет за гражданин на Р Турция.
Счита, че са налице
важни обстоятелства за промяна на фамилното му име с това, с което се
идентифицира. Съществуващото различие между фактически използваното име и
правно възприетото в държавата, неминуемо създава предпоставки за затруднения
при общуването, индивидуализацията, идентификацията и отличаването ми от
останалите физически лица, чрез името ми като мое словесно обозначение.
Сочи, че в практиката си
Върховният касационен съд приема, че името представлява постоянно словесно
обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация,
идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което и законът
допуска то да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни
обстоятелства, които налагат това. А като “важни обстоятелства“ по смисъла на
закона се приемат онези, които са лично и обществено значими за личността. В
редица свои решения ВКС приема, че такива са известността на лицето в
обществото с името, с което се идентифицира, както и субективното желанието на
лицето да носи това име - решение № 507/22.10.2010г. по гр. д. № 227/2010г. на
ВКС, III г.о.; решение № 1426/10.12.2008г. по гр.д. № 396/2008г. на ВКС, V г.о.
решение № 145/17.04.2009г. по гр.д. № 4962/2007г. на ВКС, IV г.о.
Моли съда да постанови
решение, с което да допуснете промяна на фамилното му име от С. на Д., съгласно
разпоредбите на чл.19 от ЗГР и да бъде записан с фамилия - Д. в регистрите на
Община – С., като името му бъде променено от С.Р.С./С.
Р. С./ на С. Д., както е записан във всичките си документи в Република Турция с
баща: Р. Д., майка Н. Д., както са записани съгласно Постановление на МС от
24.10.1990 г. № 90/1092 на Република Турция и членовете на семейството му са
приети за турски граждани и имат
турско гражданство.
Постъпило е становище от Община С., с което намират молбата за неоснователна.
В с.з. молителят не се явява,
представлява се от адв. Т. ***, която моли да бъде
уважена молбата.
Заинтересованата страна Община Сливен не
изпраща представител или пълномощник в съдебно заседание.
Заинтересованата страна Районна прокуратура
– С. не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
В удостоверение за раждане издадено на 26.08.2004 г.
молителят е записан с имената С.Р.С., майка Н.А. З. и баща Р. С.С., издадено съгласно акт за раждане № 2153/02.10.1979 г. В
удостоверение за раждане издадено на 03.06.2019 г. е записан пак С.Р.С., но
майка – Н. А. А. и баща - Р.С. И.
Когато е бил на 10 години е напуснал
Република България и заживявал с родителите си в Република Т. С пристигането си
бил приет за турски гражданин с имена С. Д. В отношенията си с трети лица
използва фамилното име Д. и никога не се представя с фамилно име С.. С
фамилията Д. са издадени и всичките му лични документи, като лична карта,
шофьорска книжка и други. Кореспонденцията, която получава също е с фамилията Д.,
така е познат и сред колегите, приятелите и роднините си включително и тези,
които са в България, както и така е записан в различни административни
документи. Цял живот е носил турска фамилия Д.
Представен е документ от
Министерство на вътрешните работи - Главна Дирекция по гражданство и
Населението на Република Турция от 03.05.2006 г., съгласно който молителя като
гражданин на България и членовете на семейството му са се водили с имената - Р.
С. С., Н.А.З., С. Р. С. и след изселването им от България в Т.членовете на
семейството са регистрирани в
гражданския регистър и се водят с имената Р. Д., Н. Д. и С. Д. на основание
Постановление на МС от 24.10.1990 г. № 90/1092 членовете на семейството му с
турско гражданство.
Издадената на молителя диплома
за Доктор по медицина от Истанбулски университет - Медицински факултет № 01638
от 03.02.2020 г. е на името на С. Д., син на Р., роден на *** г. в България.
Разпитаният в съдебно
заседание свидетел А. твърди, че молителят е известен с имената С. Д. и тава е
известен, като само в българския му паспорт фигурира с имената С.Р.С..
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Молбата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В случая съда
приема, че се касае за искане за промяна на имената на молителя от С.Р.С. на С. Д., като с тази промяна
на фамилията, същия цели да бъде премахнато и бащиното му име.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗГР, имената на
българските граждани, родени на територията на Република България, се състоят
от собствено, бащино и фамилно име, като трите части на името се вписват в акта
за раждане. Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗГР, бащиното
име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка – ов или – ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите.
Промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда, съгласно нормата на чл. 19, ал.1 от
ЗГР, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В настоящият случай
исканата промяна цели отпадане на бащиното име, т. е. формиране на името в
противоречие на чл. 9 от ЗГР, а не
промяна на името, вкл. бащиното, по реда на чл. 19 от същия Закон, поради важно
обстоятелство по смисъла на Закона.
Вярно е, че молителят е с двойно
гражданство, но в българското законодателство не е предвидена специална процедура относно
именуването на лица с различие в имената при двойно гражданство. В този смисъл желанието му да
носи исканото име е в разрез с българското законодателство. Промяната на
имената се допуска по изключение и не
зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. В случая заявените
фактически обстоятелства не обосновават
правна възможност за промяна на имената на молителя, тъй като не са от кръга на предвидените в закона.
Разликата в имената би могло да бъде преодоляна и с
декларация за идентичност на имената, от която да е видно, че трите български
имена съответстват на двете турски имена и са на едно и също лице.
При образуването
на собственото, бащиното и фамилното име на молителя са спазени правилата на
чл. 12-14 от ЗГР. Бащиното му име не може да бъде премахнато, въпреки, че
съгласно законодателството на РТурция няма вписване
на бащиното име, поради което молителят
отново ще следва да доказва, че трите имена в РБългария
и двете имена в РТурция са на едно и също лице.
Всяко лице носи лично име, така както е заявено от родителите му.
Останалите части от името на всяко лице се формират съгласно ЗГР, като всяка
държавата урежда какъв да бъде начина, по който да се структурира името на
нейните граждани.
Предвид изложеното,
молбата на молителя следва да бъде отхвърлена.
Ръководен от
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.Р.С.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Т. ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: