Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 23.04.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 27 март……….……………………………………
през две хиляди и осемнадесета година……………...……………………...в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря
Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 253 по описа за 2017г…………………..……………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Ищцата Е.П.Ц.
твърди, че заедно с ответниците са съсобствениците ПИ с идентификатор
03928.507.157 по КК и Кадастралните регистри на гр. Берковица с административен
адрес: гр. Берковица, ул. Царибродска № 6, с площ от 500 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване до
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г.А.Н. взема становище за неоснователност на
предявения иск, като заявява, че не е станала причина за завеждане на делото;
оспорва твърдението на ищцата, че не е желаела доброволно да разпределят
ползването на процесния имот и предявява насрещен иск за делба на процесния имот, ведно с еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 03928.507.157.1, със застроена площ от 68 кв.м.,
като се изключи от делбената маса друг вид сграда за обитаване с идентификатор
03928.507.157.2 като със същата се увеличи нейния и на другата ответница дела в
натура поради факта, че прекия им наследодател приживе с общите наследодатели е
спомогнал да се увеличи наследството. Насрещният иск е отделен за разглеждане в
отделно производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А.А.С. чрез назначения и особен
представител адв. П.Д. взема становище за основателност на предявения иск.
В хода на производството страните не постигнаха спогодба.
По делото са
събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно –
техническа експертиза, от които съдът възприе следната фактическа обстановка :
Не се спори между страните относно
правото на собственост на всеки от тях върху имота и на отделните сгради,
построени в него. Имотът е наследствен от Петър Ангелов Николов, б.ж. на гр.
Берковица, поч.на 20.07.2005 година, който е баща на ищцата и дядо на двете
ответници – сестри. Правата на страните в съсобствеността са 1/2 за ищцата и 1/2 общо за двете ответници – сестри. Последните
са заявили изрично, че желаят ползването да им бъде възложено в общ дял.
Производството
по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация и постановеното в
това производство съдебно решение не се ползва от сила на присъдено нещо.
Страните винаги могат да постигнат съгласие за начина на ползване на имота,
дори той да е различен от определеното със съдебното решение или ако не могат
да постигнат такова – да потърсят отново съдебна намеса в тези отношения. При
съдебното разрешаване на спора между страните съдът изхожда от преценката за
целесъобразност, като бъдат защитени правата на всеки от съсобствениците, така
че всеки от тях да упражнява правото си в обем, какъвто притежава и по
възможност да бъдат отстранени съществуващите до момента пречки за нормално
ползване на имота.
В настоящия
случай вещото лице е предложило няколко варианта за разпределение, като е
съобразило правата на съделителите в съсобствеността. В съдебно заседание страните
се обединиха около два варианта, предложени допълнително от вещото лице според
претенциите им и установения до момента начин на ползване. Всяка от страните
обаче държи на определен вариант и между тях не се постигна съгласие за
постигане на съдебна спогодба. Съдът намира за най – целесъобразен вариант 4 от
допълнителното заключение (л.86 от делото). При този вариант всяка от страните
ще разполага със самостоятелна жилищна площ – двете сестри – ответници ще
ползват жилищната сграда 1, а ищцата друга жилищна сграда, изградена в имота –
2. Последната ще ползва външната баня и
тоалетна, изградени в имота и оцветената в светложълто част от имота.
Останалата част от него ще се ползва от двете ответници. Съдът приема, че този
вариант е по – целесъобразен в сравнение с вариант 5 (на който държи
ответницата Г.А.), тъй като при него не се предвижда част за общо ползване
между ищцата и ответниците. Установи се в производството, а и съдът доби лични
впечатления за това, че отношенията между страните са силно влошени.
Предвиждането на площ за общо ползване по разбиране на съда ще доведе до
допълнително и ненужно изостряне на отношенията им. В този смисъл несъстоятелно е искането на
ответницата да бъде одобрен вариант 5 заради „транспортен достъп” до навеси,
находящи се зад основната жилищна сграда и за по – голямо удобство за вкарване на дърва. В производството не се
установи ответниците да имат необходимост от такъв транспортен достъп; навесите
не са гаражи, а ответницата заяви, че по принцип си вкарва дървата с количка,
която безпрепятствено преминава през отредената й входна врата. Освен това по
пътеката, претендирана за транспортен достъп са засадени лозови насаждения,
които още в хода на заседанието стана ясно, че ищцата няма да позволи да бъдат
премахнати. С оглед на това съдът намира, че начина на разпределение на
ползване следва да бъде определен именно по вариант 4 от заключението на вещото
лице. Единствено при този вариант всяка от претендиращите страни получава
възможност да ползва напълно самостоятелно жилищна сграда, дворно място и
постройки на допълващо застрояване.
Решението по
този вид дела, ползва и двете страни. Ето защо съдът намира, че ищцата има
право да получи само направените от нея разноски за ДТ, съразмерно на правата й
в съсобствеността и за възнаграждение на особен представител на една от
ответниците. Възнаграждението за вещо лице е заплатено пропорционално от всяка
от страните. Адвокатското възнаграждение остава в тежест на страните, както е
направено.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на ПИ с идентификатор 03928.507.157 по КК и
Кадастралните регистри на гр. Берковица с административен адрес: гр. Берковица,
ул. Царибродска № 6, с площ от 500 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до
ОСЪЖДА А.А.С. с ЕГН **********,*** и Г.А.Н. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.П. Ц.ВЕТКОВА с ЕГН **********,*** сумата от 15.00 лева
направени в производството разноски.
ОСЪЖДА А.А.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.
Ц.ВЕТКОВА с ЕГН **********,*** сумата от 400.00 лева направени в производството
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред МОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :