Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.01.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на четиринадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №10496 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Ищецът А.П.Н. твърди, че е
наследник по закон на З.П.В., починала на 30.06.2016 г., която приживе с нот.
акт за замяна на недвижими имоти №17, т.VІІ, н.д. №1134/30.12.2010 г. е
прехвърлила на ответника собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ №60, находящ се в гр. София, жк. „*********, със ЗП от 83,95
кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня и други сервизни помещения, ведно с
прилежащото МАЗЕ /ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ/ №15 с площ от 2,50 кв.м., заедно 0,955%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Поддържа, че
извършения от наследодателя договор за замяна е нищожен, поради липса на
съгласие, тъй като положеният за З.П.В. подпис не е изпълнен от нея, поради
което моли съдът да прогласи за нищожен описания по-горе договор за замяна. При
условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът за нищожност, поради липса
на съгласие, предявява иск за прогласяване нищожността на описания по-горе
договор за замяна, поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че
насрещните престации по договора са неравностойни. При условията на
евентуалност, ако бъде отхвърлен и искът за нищожност, поради накърняване на
добрите нрави, предявява иск за прогласяване нищожността на процесния договор
за замяна, поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС.
Претендира разноски.
Ответникът Д.М.Г. в срока за
отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От представения по делото нот.
акт за замяна на недвижими имоти №17, т.VІІ, н.д. №1134/30.12.2010 г. на нот. В.Б.се
установява, че З.П.В. е прехвърлила на ответника собствената си 1/2 ид.ч. от
следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №60, находящ се в гр. София, жк. „*********,
със ЗП от 83,95 кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня и други сервизни
помещения, ведно с прилежащото МАЗЕ /ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ/ №15 с площ от 2,50
кв.м., заедно 0,955% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
като в замяна на описания по-горе недвижим имот ответникът е прехвърлила на З.П.В.
собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
/ЛОЗЕ/ №014288, находящ се в с. Ракево, Община Криводол, Област Враца, м.
„Лицето“, с площ от 1,440 дка. В нот. акт е посочено, че данъчната оценка 1/2
ид.ч. от апартамента в гр. София е 21 106,70 лв., а на поземления имот в с.
Ракево – 176,91 кв.м.
По делото е представено
споразумение от 24.06.2011 г., нот. заверено от нот. П.Ц., рег.
№2308/24.06.2011 г., от което се установява, че страните по-описания по-горе
договор за замяна са постигнали съгласие Д.М.Г. да доплати на З.П.В. сумата от
20 929,79 лв. за извършената замяна, която сума е заплатена при подписвания на
описания по-горе нот. акт за замяна.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници №3530/15.07.2016 г., издадено от СО, район „Красна
поляна“, З.П.В. е починала на 30.06.2016 г. и е оставила следните наследници по
закон: А.П.Н. – сестра.
От приетото по делото заключение
на СГЕ от 05.10.2017 г., което съдът кредитира напълно, се установява, че
подписите в графа „Заменители“, позиция „1“ и в графа „Получател“ на описания
по-горе нот. акт за замяна, както и в графа „Заменител 1“ на описаното по-горе
споразумение, са положени от З.П.В..
От приетото по делото заключение
на СГЕ от 28.11.2017 г., което съдът кредитира напълно, се установява, че
подписите за „Заменители 1“ на описания по-горе нот. акт за замяна, както и за
„Заменител 1“ на описаното по-горе споразумение, са положени от З.П.В..
От обясненията на ответника по
реда на чл.176 ГПК се установява, че е доплатила пари за процесната замяна,
както и че наследодателят на ищеца е искала да има имот и е посетила процесния
имот в с. Ракево.
От показанията на свид. М.М.се
установява, че процесният нот. акт за замяна е подписан от нея в качеството и
на пълномощник на ответника през мес.12.2010 г. в кантората на нот. В.Б..
Свидетелят сочи още, че наследодателят на ищеца лично се е явила в нот. кантора
и е подписала процесния нот. акт, като преди това нотариусът е прочела нот.
акт, както и че в кантората З.П.В. е получила парите си /около 20 000,00 лв./,
за което по-късно страните са подписали описаното по-горе споразумение.
От показанията на свид. Л.К.се
установява, че в края на 2010 г. ответникът и З.П.В. са посетили процесното
лозе в с. Ракево, а през 2015 г. свидетелят и ответникът са посетили процесния
апартамент в гр. София, като ответникът е имала ключ от апартамента.
Други относими и допустими
доказателства не са ангажирани.
По главния иск с
правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД:
Разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗЗД
обявява за нищожни договорите, при които липсва съгласие. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД е налице в
случаите, когато няма две насрещни, противоположни по съдържанието си
волеизявления, като липсата на съгласие, като основание за нищожност, следва да
е налице към момента на сключване на договора. Подписът на съдоговорителя е
съставна част на документа, доказващ сключване на договора, и се заключава в
удостоверяването, че направеното изявление принадлежи на лицето, което го е
изписало.
По
делото се установи от приетите и описани по-горе заключения на СГЕ, които съдът
кредитира напълно, като пълни, ясни и обосновани, че подписът в процесния
договор за замяна, инкорпориран в описания по-горе нот. акт, е положен от
заменителя З.П.В..
Поради изложеното, съдът намира,
че процесният договор за замяна не е нищожен, поради липса на съгласие, поради
което и искът за прогласяване на нищожността му на това основание се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния
иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях.
Трайна е практиката
на ВКС, че липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те
определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. С оглед
на това и съгласно нормата на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, сделките, сключени при
нееквивалентност на престациите, са нищожни. В съдебната практика се приема
още, че липсата на еквивалентност сама по себе си не е достатъчна за
прогласяването на нищожността на сделката. Необходимо е тя да е явна и
значителна. Като критерий следва да се преценява действителната воля на
страните - преследваната от тях цел и това дали тя удовлетворява значим и
допустим от закона интерес. Еквивалентността поначало се преценява от
договарящите, които я съобразяват с интереса си.
Договорът за замяна
би бил нищожен на това основание, когато съществува значителна разлика между
стойността на заменяните вещи. За да се запази възмездният характер на
отношенията, страните могат да предвидят доплащане на определена парична сума
от заменителя, който получава вещта с по-голяма стойност. Тя обаче ще е
уравнителна, а клаузата, която я урежда ще е с допълнителен, второстепенен
характер, като уговорка в договора за замяна. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение №54 от 18.03.2013
г. по гр.д. №627/2012 г. на IV ГО.
От приетото и описано
по-горе споразумение, двустранно подписано от страните, както и се установи
безспорно и категорично, че ответникът е заплатил на наследодателя на ищеца
сумата от 20 929,79 лв., представляваща
доплащане по договора за замяна, което води до еквивалентност на получените от
страните престации, т.е. процесният договор за замяна не накърнява добрите
нрави.
Поради изложеното,
съдът намира, че процесният договор за замяна не е нищожен, поради накърняване
на добрите нрави, поради което и искът за прогласяване на нищожността му на
това основание се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
евентуалния иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата
на чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, договорите, които заобикалят закона, са нищожни.
Заобикалянето на закона се определя като действие, при което правната норма от
външна страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен
или забранен от закона резултат.
Съгласно разпоредбата
на чл.33 ал.1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот
на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че
е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Трайна и
непротиворечива е практиката на ВКС, че при сключване между съсобственик и
трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне
приложението на чл.33 ал.1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на
договора за замяна по тази причина – напр. решение №54 от 18.03.2013 г. по
гр.д. №627/2012 г. на IV ГО. При сключване между съсобственик и трето лице на
договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1
ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази
причина. Макар и целяща осуетяване правото на изкупуване на съсобственик чрез
прикриване на продажба, замяната не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез
нея не се постига забранен от закона резултат. В резултат на замяната се
прехвърля собственост, за което няма законова забрана. С чл.33 ал.1 ЗС не е
предвидена забрана за разпореждане с притежаваната от съсобственика част от
недвижим имот в полза на трето лице, а е въведено ограничение, чието нарушаване
води до възникване на преобразуващо право на останалите съсобственици за
изкупуване при същите условия. Освен това съсобственикът няма правен интерес да
оспорва придобивната сделка, ако не е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик
иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване. Интересът да оспори с иск сделката, в която
не е участвал, произтича от правото му на изкупуване. Ако то не бъде заявено,
отпада и правният интерес да я оспорва. В този смисъл са решение №296 от
15.07.2011 г. по по гр.д. №179/2010 г. на IV ГО на ВКС и решение
№302/28.11.2012 г. по гр.д. №1597/2011 г. на III ГО на ВКС.
Съгласно цитираното
по-горе решение №54 от 18.03.2013 г. по гр.д. №627/2012 г. на IV ГО на ВКС,
правен интерес от предявяването на установителен иск за нищожност на договора
за замяна, поради заобикаляне на закона, ищецът има единствено, ако предяви и
иска за изкупуване на идеалната част от процесния недвижим имот, предмет на
договора за замяна. Интересът да иска установяване нищожността на сделка, с
която другият съсобственик на имота се е разпоредил със своята част от имота,
се основава на правото на ищеца да изкупи тази част. Непредявяването на иска за
изкупуване лишава от правен интерес предявяването на установителния иск за
недействителност.
По тези съображения,
настоящият съдебен състав намира предявения иск за прогласяване
недействителността на процесния договор за замяна, поради заобикаляне на
закона, за недопустим, поради което производството по настоящето дело следва да
бъде прекратено в тази му част.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и
ал.4 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 250,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице. Ответникът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, но доколкото същият не е представил доказателства за
направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. №10496/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-21 състав, в частта, в която А.П.Н., ЕГН **********, адрес: ***, е
предявила срещу Д.М.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за замяна на недвижими имоти, извършен с нот. акт за
замяна на недвижими имоти №117, т.VІІ, н.д. №1134/30.12.2010 г. на нот. В.Б..
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу Д.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***, обективно съединени искове с правно
основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор за замяна на недвижими имоти, извършен с нот. акт за замяна на
недвижими имоти №117, т.VІІ, н.д. №1134/30.12.2010 г. на нот. В.Б..
ОСЪЖДА
А.П.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати Д.М.Г., ЕГН
**********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК сумата от 250,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок, а
в прекратителната му част, имаща характер на определение, в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: