№ 8773
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110104553 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, адвокатска кантора „М и З.“, чрез адв. Б. З. срещу
„ФИРМА” ООД, с ЕИК: 11111111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от СПП за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск –
допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2023 г.
от 10.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. с ЕГН ********** с
постоянен адрес АДРЕС, съдебен адрес: гАДРЕС, адвокатска кантора „М и З.“, чрез адв. Б.
З. срещу „ФИРМА” ООД, с ЕИК: 11111111111, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от СПП с която се моли съда да:
- признае за установено в отношенията между страните, че чл.1 ал.3 - клаузата, с
която се начислява такса експресно разглеждане от сключения между тях договор за
потребителски кредит ******** е нищожна.
- признае за установено в отношенията между страните, че чл.4 ал.2 –
неустоечната клаузата от сключения между тях договор за потребителски кредит ******** е
нищожна.
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 113,68 лв., представляваща
1
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ********, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане;
Ищецът твърди, че на 19.09.2022г. А. А. е сключил договор за паричен заем №
******** с „ФИРМА” ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер
на 500 лева, видът на вноската е двуседмична, а броят на погасителните вноски е 7. В
договора е посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40.32 %, а ГПР в
размер на 49.39 %. В чл. 1 ал.3 от Договора са уговорени че кредиторът предоставя на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно
която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 106.47 лв.,
която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал.
1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо
лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2
на чл. 4 е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи
неустойка в размер на 70,98лв. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана
разсрочено, като в този случай 2 дължимата вноска ще бъде в размер на 101.28 лв., а общото
задължение по кредита ще е в размер на 708.96 лв.
Твърди се, че А. А. е погасил изцяло процесния кредит, чрез извършването на
следните плащания – на 19.09.2022г. сумата от 5 лева такса за отпускане на заем, на
21.09.2022г. сумата от 200 лева и на 23.09.2022г. сумата от 408,68 лева.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен
размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Излагат се съображения за нищожност на клаузата, с която в процесния договор
за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави
обезпечение -поръчител, който отговаря на определени съответно към този момент да бъде
направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали
ще е необходимо обезпечение/. Сочи се, че неустойката накърнява добрите нрави. Сочи се,
че в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
„ФИРМА” ” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по
своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и
ГПР. Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
2
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че клаузата с която се уговаря заплащане на възнаграждение за
експресно разглеждане за нищожна и противоречаща на закона, в пряко противоречие на
чл.10а, ал.1 ЗПК.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 1
1, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави-
надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Иска се да на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължено ответното дружество
да представи извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги по Договор за паричен заем № ********, включително да предостави и копие от
договора и СЕФ.
Иска се да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза, по
която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество
доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата
сума, която е изплатена на ответното дружество по Договор за паричен заем № ********,
включително и чрез рефинансиране на заема? 2. Моля вещото лице да посочи размера,
датата и разпределението /по пера/ на постъпилите суми за погасяване на начислени
задължения на всяко извършено плащане на ответника по Договор за паричен заем №
********. 3. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по
кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал.
2 от ЗПК, вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за
паричен заем № ********, като включи в него дължимата неустойка и такса за експресно
разглеждане? 4. Каква е дължимата възнаградителна лихва на ден, дължима от потребителя,
като се вземе предвид посочения в договора лихвен процент при предсрочно погасяване до
14 дни?
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
Дирекция „Регистри“ при БНБ с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ 6, на база на което да ни
бъде предоставена информация относно всички сключени договори за потребителски кредит
между „ФИРМА” ООД, с ЕИК: 11111111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от СПП и кредитополучател А. Г. А. с ЕГН **********, както и данни за
движението по тях.
3
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Изложени са
съображение за недопустимост на установителните искове.
Поддържа се, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в
договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация
заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.
Сочи се, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за
потребителски кредит. Единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да
не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Дружеството е спазило това
ограничение, като ГПР съгласно Договора възлиза на 49,35 %.
Като неоснователни се определят твърденията на ищеца, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че посочената
разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено.
Поддържа се, че единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва,
посочени са в т. 8 и допусканията при които това ГПР се изчислява.Прави се позоваване на
чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Оспорват се твърденията, че
договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването
й представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Като неоснователни се определят и твърденията на ищеца за противоречие на
договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
Поддържа се, че преценката за накърняване добрите нрави по отношение на
неустойката следва дяа се направи при комплексна оценка и отчитане на фактори като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката,
както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението,
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се
приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.
Поддържа се, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна
услуга, която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на
документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда
времево.
4
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ответника е да установи, че във връзка с непредставяне на
обезпечение по Договор за паричен заем № ******** от страна на ищеца, е възникнало
вземане за неустойка по валидно уговорена неустоечна клауза , както и че ма ищеца е
предоставена услуга, несвързана с дейности по кредита по „експресно разглеждане“
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване на сумата в размер на 113,68 лева е с валидно възникнало
правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ответника да представи копие от
Договор за паричен заем № ******** и СЕФ.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева, платим от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото СУ.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
5
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6